Моят ден
Какъв ще ти бъде денят
Моят ден
Какъв ще ти бъде денят
Доста карти изтеглих, докато успея да запаметя някоя. Първо беше Смъртта, после 8 жезли, Кулата, Императора, сега 7 жезли..........да видим какъв ден ме очаква."
В 2.08 започва 25 Лунен ден. 25. Двадесет и пети лунен ден Символ-костенурка, мида, урна/съд за течности/ Два съда с мъртва и жива вода. Денят е пасивен, съзерцателен, по-добре е да го прекарате в самота, да се съсредоточите, да си поиграете с въображението. Може да погладувате, да извисите своята духовност. Трябва да се прочистите от шлаката, да се вслушате в своя вътрешен глас. Не трябва да бързате. Ако в този ден ви се чуе нечий глас-вие робски зависите от някого. Хората родени в този ден, и като млади приличат на възрастни, техните раязсъждения са зрели и тежат на мястото си. те са мъдри, не са припряни, все едно, че спят и ходят. Способни са да се преобразуват. Често сънуват пророчески сънища. Камъните на този ден-тигрово око, соколово око, всички вкаменелости-дърво, въглища, миди, розов мрамор."
Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващият и полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и докато четяла до нея седнал млад мъж. Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да взема бисквити от пакета, които стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила:”Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо.” Всеки път, когато жената вземала бисквита мъжът правел същото.. Погледите им постоянно се засичали, и когато в пакетчето останала само една бисквита, жената се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и си помислила: „Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!” Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета и. Тръгнала към обявеният изход, без да се обърне към мястото, където стоял безсрамният крадец/ След, като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснения обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата и. - Боже мой! Помислила си жената.-Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен! - Било прекалено късно, за да се извини на младежа! Оставало и само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време заклеймявала! - Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така....Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения. Скритият дар /101 притчи за истински ценното в живота/ Джериес Авад"