Карта за деня

Коментари

• rima
  " Jul 13

  24Двадесет и четвърти лунен ден Символ-Мечка. Това е ден на преобразяващата сила. Период на рушене на старото и съграждане на новото. В този ден трябва да си припомним нашите корени. Денят е свързан с пробуждането на силите на природата, огромни, понякога неуправляеми сили. Ако не знаем как да ги използваме, може да платим жестоко за това. В този ден се реализира родовото проклятие. Може да започнете да строите къща, да наливате основите и. Всичко направено в този ден е здраво и сигурно, то може активно да се използва за в бъдеще. Можете да лекувате, да правите лекарства, да правите физически упражнения. В този ден се събужда сексуалната енергия. Денят е добър за зачеване за повишаване на духовният потенциял. Най-добрите хора на този ден-творчески личности, необикновено енергични и предприемчиви, за някои е необходимо да се вглъбят в себе си. Камъните -черен яспис, малахит, небесносин нефрит."

• rima
  " Jul 13

  3. МОРСКАТА ЗВЕЗДА Живял едно време мъдър човек, който вс яка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги. един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа. Като се приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после нежно го връщал обратно във водата. -Добро утро-извикал мъдреца на младежа, когато се изравнил с него-Какво правиш? Младият мъж се спрял за миг, погледнал го и отговорил: -Хвърлям морски звезди обратно в океана. -Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана? -Слънцето изгрява и започва отливът> Ако не ги върна във водата, те ще умрат. Но, млади момко, този плаж е много дълъг, и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш. Младежът го изслсушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал: - За тази вече го промених."

• rima
  " Jul 13

  КАПАНЪТ ЗА МИШКИ \"скритият дар\" 101 притчи за истински ценното в живота От Джериес Авад, издателство AMG/ Един плъх наблюдавал през дупката в стената как фермерът и жена му отварят накакъв пакет. каква ли храна имало вътре? За негов ужас плъхът видял да изваждат капан за мишки. Решил, че е най-добре да предупреди всички животни във фермата: -В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата!-викал плъхът. Кокошката се оваляла в прахта, вдигнала глава и изкудкудякала: -Извинете г-н Плъх, разбирам колко обезпокоително е това за вас, но мен изобщо не ме засяга. Няма за какво да се притеснявам. Плъхът отишъл при прасето: -В къщата има капан за мишки, в къщата има капан за мишки! -Съжалявам, г-н Плъх-казало със съчувствие прасето, -но не мога да направя нищо освен да се моя за вас, което ви уверявам, че ще направя. Плъхът се обърнал и към кравата. -Олеле. Капан за мишки? Аз съм в смъртна опасност-Ха-ха-присмяла му се тя. Накрая плъхът се прибрал в къщата с наведена глава и примирен, че ще трябва сам да се справи с надвисналата опасност. Същата нощ в къщата се чул звук от щракване на капана за мишки. Жената на фермера се втурнала да види какво се е хванало. В тъмнината тя не видяла, че капанът е защипал опашката на отровна змия. И змията я ухапала. Фермерът веднага я закарал в болница, където тя скоро вдигнала температура. И понеже всички знаят, че високата температура се лекува най-добре с прясна пилешка супа, фермерът взел брадвата и се запътил към стопанския двор за основната съставка на супата-кокошката. Дълго боледувала жена му и много приятели и роднини се изредили да седят край леглото и. За да нагости всички, фермерът заклал и прасето. накрая след дълго боледуване жената починала. за погребението дошли, толкова много хора, че за да ги нахрани, фермерът трябвало да заколи и кравата."

• rima
  " Jul 13

  — Но аз наистина го обичах. — Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш, тоест разбил те е, детко. Но любовта, която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко по-дълбоко можеш да обичаш. П...о дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти. Не се смей. — Не се смея. — Всъщност плачех. — И моля те, ти не ми се присмивай сега, но според мен причината толкова трудно да забравя Дейвид е, че сериозно го смятах за своя сродна душа. — Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било да те разтърси, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си, после да те запознае с духовния ти учител и да офейка. Това е била работата му и той се е справил страхотно, но вече край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е имала наистина кратък срок на годност. Ти си като куче на бунището, мила — само ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И ако не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти завинаги и ще направи живота ти ужасен. Затова я пусни. — Но аз го обичам. — Ами, обичай го. — Но той ми липсва. — Ами, нека да ти липсва. Пращай му малко любов и светлина всеки път, когато помислиш за него, а после го пусни. Просто те е страх да освободиш последните остатъци от Дейвид, защото тогава наистина ще останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до смърт какво ще се случи, ако наистина е сама. Ето виж какво трябва да разбереш, Бакалничке. Ако разчистиш в ума си пространството, което сега използваш за обсебване на това момче, там ще се получи вакуум, празно място — входна врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне вътре — Бог ще се втурне вътре — и ще те изпълни с повече любов, отколкото някога си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, за да запушваш тази врата. Пусни го. \"Яж, моли се и обичай\""