\"Кристалните деца\" от Дорийн Въртчу

• rima
  " May 16

  Кристалните деца Какво трябва да знаем и как да се грижим за най-новото поколение Дорийн Върчу Дорийн Върчу, доктор по философия, бакалавър и магистър по психология, е автор на повече от 20 книги, сред които: „Земни ангели\", „Как да се грижим за децата-индиго\" „Бих променил живота си, ако имах повече време\", „Божествено водачество\" „Да се освободиш от бремето на бол¬ката\" и др. Нейната метафизична нагласа и ясновидска дарба й помагат в практиката й на психо-терапевт и консултант. С лекциите и семинарите си Дорийн Върчу е популярна не само в САЩ, но и в Канада, Великобритания и Австралия. Посещавайки интернет сайтовете AngelTherapy.com и TheCrystalChildren.com, бихте могли да научите повече за дейността й. Tune into Hay House broadcasting at: www.hayhouseradio.com. Настройте се на вълните на радио Хей Хаус посредством: www.hayhouseradio.com. Важна информация Положителният ефект от предлаганите в книгата идеи и упражнения е проверен в практиката. Но при наличие на здравословни или емоционални проблеми те не биха могли да заместят съвета и помощта на лекаря и терапевта. Авторката и издателството не поемат отговорност за евентуалните вреди, които биха произтекли поради неправилно прилагане на тези идеи и упражнения или злоупотреба с тях. На кристалните деца, на техните родители, баби и дядовци, на техните учители - благодаря ви, че сте ангели, дошли на земята, за да ни помагат! Въведение Кои са кристалните деца? Първото нещо, което прави впечатление у кристалните деца (ще ги наричам и само „кристалите\"), са техните очи - огромни, проницателни и мъдри не за възрастта им. Те се впиват хипнотично и разсъбличат до голо душата ви, за да видят истинския й образ. Навярно сте забелязали, че това е „нова порода\" човеци, интензивно населяваща планетата ни напоследък. Те са благи, очарователни и всепрощаващи. Тези нови труженици на светлината - към дадения момент от новородени до седемгодишни - не приличат на дошлите преди тях. Съвършени в много отношения, те задават посоката, в която се движи човечеството... А тя е положителна! Малко по-големите деца (от 7 до 25 години), тъй наречените „индигови\", имат някои общи характеристики с кристалните. И двете поколения притежават изострена чувствителност и медиумни способности, както и важна житейска мисия. Различават се основно по темперамент. Индиговите са воини по дух, тъй като колективното им предназначение е да изкоренят старите вярвания, които повече не ни вършат работа. Те идват на Земята, за да разклатят основите на опорочените правителствени, образователни и правни системи. Ето защо децата-индиго се раждат с буен нрав и пламенна решителност в сърцата. Възрастните, които се съпротивляват на промяната и се придържат към установените норми, често не разбират малките индиго, а им поставят абсурдни диагнози като синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (ADHD - Attention Deficit Hyperactivity Disorder) или синдром на дефицит на вниманието (ADD - Attention Deficit Hyperactivity Disorder). За съжаление, щом бъдат подложени на някакво „лечение\", тези деца загубват своята прекрасна чувствителност, духовните си дарби и воински устрем. В книгата си Как да се грижим за децата-индиго изследвам изчерпателно това явление, описано най-подробно и от Лий Керъл и Джен Тобър в Децата-индиго (и двете издание на „Хей Хаус\"). За разлика от индиговите, кристалните деца изглеждат безкрайно щастливи и спокойни. Те, естествено, също избухват понякога, но като цяло са много по-склонни да прощават и са истински добросърдечни. Пионерската работа, извършена преди тях, им е несъмнено от полза. Защото децата-индиго поеха напред с мачете в ръка, изсичайки всичко, изгубило еволюционен смисъл, и им дадоха възможност да ги следват по разчистените пътища на един по-сигурен и безопасен свят. Тези две поколения бяха знаково именувани като „индигови\" и „кристални\" заради цветовете и излъчването на енергийното си поле. Индиговите деца имат много индигово-синьо в аурите си, което е цветът на „чакрата на третото око\", намираща се в главата между веждите. Третото око отговаря за проницателността или способ¬ността на човека да вижда енергията, духовете, миналото, настоящето и бъдещето. Повечето от малките индиго притежават такава дарба. Кристалните деца са обгърнати от красиви, многоцветни, опалесцентни аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма, и съответно си падат по кристали и камъни, както ще прочетете по-нататък в книгата. Ето откъде идва и името им „кристални\". Можем да ги познаем по следното: • в повечето случаи са родени през 1995-та или по-късно; • имат големи изразителни очи; • като личности са магнетични; • изключително сърдечни; • проговарят късно; • притежават изумителен музикален слух - може да пропеят, преди да проговорят; • за да общуват, използват телепатичните си способности и собствен жестомимичен език; • случва се да им поставят диагноза „аутизъм\" или синдром на Аспержер (Синдромът на Аспержер е по-мек вариант на аутистично разстройство, изразяващ се в социална изолация и ексцентрично поведение в ранна възраст, съпроводено с нарушения в двустранното социално общуване, невербалната комуникация, артикулацията и моториката, както и с наличието на тясна сфера от натрапливи интереси. - Б. пр.); • по характер са меки, нежни и обичливи; • всепрощаващи; • силно чувствителни и емпатични; • имат здрава връзка с природата и животните; • проявяват се като лечители; • интересуват се от кристали и камъни; • често говорят за ангели, духовни водачи и разказват спомени от минали животи; • отличават се с невероятна артистичност и креативност; • предпочитат вегетарианска храна и сокове пред „нормалната\" храна; • могат да са умели изследователи и катерачи с поразителен усет за равновесие. Деца на новото хилядолетие Годината бе 1995-та - време, когато мнозина от нас усещаха разяждащо безпокойство в слънчевия сплит. Осемдесетте с върлия си материализъм току-що бяха отминали, а ние търсехме собствен смисъл и начини да направим нещо добро за света. Настъпваше началото на нов духовен ренесанс, тъй като бяхме започнали да се вглеждаме в себе си, където всъщност се криеха отговорите и удовлетворението. Не бяха малко и преминалите през дълбинни духовни преживявания през споменатата година. Спомням си, че на 15 юли гръмовен ангел ски глас ми помогна да се отърва невредима от въоръжена автомобилна кражба. Оттогава се посветих на това, да привличам вниманието на другите към духовността. Срещала съм безброй хора по цял свят, „посетени\" и пробудени по същото време. Следователно, няма място за чудене, че кристалните деца започнаха да пристигат именно през 1995-та. Те са били наясно, че възрастните са вече готови за тяхната висока вибрация и техния чист начин на живот. Първите им представители обаче са се въплътили на планетата ни доста по-рано като поколение от пионери, което е трябвало „да провери какво е положе¬нието и да докладва у дома\" по време на сън. Та ето от кого е било предадено съобщението, че 1995 година е подходяща за мащабна инкарнация на високоеволюирали души. Броят на идващите на бял свят кристални деца продължава да расте. И с всяка година те са все по-развити и по-силни като индивиди и личности. Криворазбрани дарби Вече споменахме, че индиговите деца подготвят почвата за появата на кристалните. Една от духовните дарби на първите е способността да разпознават нечестността така, както кучето надушва страха. Те знаят кога другите не им казват истината, кога се държат с тях снизходително или ги манипулират. И тъй като колективната им задача е да направят възможно настъпването на един по-справедлив свят, разполагат с вътрешни детектори на лъжата и демонстрират непреклонност, която стряска някои възрастни. Освен това не умеят да се нагаждат към нехармонични ситуации било то вкъщи, на работа или в училище. Не могат да се абстрахират от чувствата си и да се преструват, че всичко е наред... освен ако не са под влиянието на лекарства или успокоителни. Заложбите на кристалните деца също не се оценяват правилно - особено телепатичните, които често са причина да проговорят по-късно от повечето си връстници. В новият свят, чиито предвестници са децата-индиго, хората ще се ръководят много повече от своя усет и не ще разчитат толкова безпрекословно на устното или писменото слово. Общуването ще бъде по-бързо, по-директно и по-откровено, защото ще се осъществява между умовете. Все повече от нас ще откриват и проявяват психичните си умения. Интересът ни към паранормалното е по-силен отвсякога и подклаждан от книги, телевизионни предавания и филми. При това състояние на нещата е съвсем обяснимо, че поколението, идващо след индиговото, се отличава с изключително развита телепатия. Както казахме, кристалните деца проговарят късно, понякога едва на три или четири години. Родителите им обаче не срещат трудности в общуването си с тях - съвсем не! Обменът на мисли помежду им протича директно; а за да изразят по-пълно себе си, малките мълчаливци прибягват и до комбинация от собствен жесто-мимичен език, озвучен включително с пеене. Проблемите започват, когато лица с медицинско и педагогическо образование определят този начин на себеизразяване като „анормален\". Не е никак странно, че с появата на все повече кристални деца броят на диагностицираните аутисти главоломно нараства! Истина е, че те се различават от родените по-рано, но защо трябва да патологизираме различията? Ако успешно комуникират вкъщи и родителите им не срещат каквито и да било трудности, защо да вдигаме излишен шум там, където не се налага? Критерият за диагностициране на аутизма е повече от ясен: аутистичните личности живеят в свой собствен свят, без връзка с другите хора. Не говорят, защото изпитват пълно безразличие към общуването. Кристалните деца се държат съвсем инак. Както ще прочетете по-нататък, те са склонни на най-голяма близост и са едни от най-контактните, грижовни и обичливи същества. Имат подчертано философска и духовна нагласа, а освен това са безпрецедентно добронамерени и чувствителни. В повечето от изпратените ми писма, които няма как да побера в тази книга, се разказва, например, как децата спонтанно се спускат да прегръщат изпадналите в нужда хора. Една аутистична личност не би постъпила така! Известни са ни редица исторически личности, проговорили на по-късна възраст - Алберт Айнщайн е сред най-прочутите от тях. Сестра му Мая твърди, че високоинтелигентният й брат започнал да се изразява членоразделно доста след като навършил две години. Според броя от 9.12.2002 г. на списание US News & WorldReport Айнщайн произнесъл първите си думи, за да се оплаче, че млякото му било горещо. Стъписаните му родители го попитали защо е мълчал до този момент, а малкият гений отвърнал: „Защото досега всичко беше наред.\" В книгата си Как да се грижим за децата-индиго обясних, че ADHD, тоест синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност, би следвало да се превежда като „синдром на широкоспектърно внимание с високосъзнателна активност\" (Преводаческото решение в случая е съобразено с вече утвърдения в българския език медицински термин. Авторката предлага друг прочит, а именно - Attention Dialed into Higher Dimension или, в буквален превод: внимание, насочено към по-висше измерение. - Б. пр.). За индиговите деца това ще да е по-правилната „диагноза\". Подобно на тях, кристалните още по-неоправдано биват заклеймявани като „аутистични\". Те не „страдат\" от аутизъм, а от божествен артистизъм! Точно така - тези деца заслужават нашето дълбоко уважение, а не етикети за невротичност. Ако има нещо невротично в случая, то това са системите, които стават непригодни за еволюиращата човешка раса. Като петним новите й представители с квалификации и диагнози и ги „лекуваме\" от неподчинение, ние унищожаваме небесни пратеници и същевременно изкореняваме една цивилизация, преди да е успяла да укрепне. За щастие, съществуват голям брой позитивни решения и алтернативи. А същото това небе, изпратило ни кристалните деца, ще помогне и на техните застъпници. Защо и как бе написана тази книга Кристални деца срещнах за пръв път по време на пътуванията си по света, свързани с воденето на семинари по темата „ангели\". Бях привлечена от очите и магнетизма им. Разговарях мислено с тях и ясно долавях отговорите на въпросите, които им задавах. Виждах как ми се усмихват, когато негласно им благодарях. Осъзнах, че отгатват мислите ми! В следващите няколко години интервюирах деца и родители, събирайки материал за книгата си Как да се грижим за децата-индиго. Винаги съм се увличала да търся закономерности в човешкото поведение. Макар че сме уникални, ние все пак имаме и нещо общо, а индиговите деца наистина притежават описаните по-горе общовалидни характеристики. Когато се съсредоточих върху кристалните, нещата взеха още по-интересен обрат. Пет-шест мои ученици и колеги с ясновидски способности започнаха спонтанно „да получават\" едно и също, отнасящо се до мен послание: виждаха ме бременна с много специално дете. Разбира се, че не бях бременна, но сега знам, че моите приятели-ясновидци се свързваха с децата, които по такъв забавен начин изявяваха желанието си да им посветя отделна книга. Забелязах, че се влюбвам във всяко срещнато кристално дете. Те имаха широки и любящи сърца като ангелите, с които общувам. Бяха открити и непринудени. Представях си ги, докато заспивах, и се събуждах с информация, подадена ми насън от духовния свят (а може би от самите тях?). Всяка сутрин знаех много повече в сравнение с предната вечер! Започнах да изнасям лекции и установих, че публиката живо се интересува от темата „кристални деца\". Много от при¬състващите бяха родители, баби и дядовци или учители на такива прекрасни хлапета. В моите описания те веднага разпознаваха характерните им черти. Следващата стъпка бе да направя анкета сред присъстващите, както и сред абонираните за издавания от мен бюлетин. В рамките на един ден след пускането на анкетата получих стотици отговори. Само за тази книга се запознах с безброй разкази, пратени ми от хора, които отглеждат или обучават кристални деца. Докато се занимавах с анализ на резултатите, се случиха две неща: първо, почувствах как сърцето ми се изпълва с любов и благодарност. Сякаш бях обградена от могъщи ангели! Самата мисъл за присъствието в живота ни на новото тъй необикновено поколение бе вълнуваща. И аз някак си се успокоих и повярвах в нашето общо бъдеще. Бог нямаше да прати висша раса тук, на Земята, ако дните, в които живеем, са последните ни дни като цивилизация или планета. Кристалните деца са конкретно доказателство, че след период на еволюционен застой човешкият род прави сега поредната си крачка напред. И второ: осъзнах, бих казала - осъзнах кристално ясно, че разказите на места поразително си приличат. Дузини от тях свидетелстват за специалните отношения на кристалните деца с животните, растенията, камъните и възрастните хора. За телепатичната комуникация вкъщи и закъснялото вербално общуване... към което малките отначало не проявяват никакъв интерес. Голяма част от родителите ми казват: „Описанието на децата-индиго изобщо не се връзва с моето дете. Но описанието на кристалните му пасва идеално!\" Животът с необикновените малчугани е щастлив и почти безпроблемен. За мама и татко те са „ангелчета\", „любовта на живота ми\", „моята най-голяма радост\". Забелязвам, че не само децата, но и родителите им са със силно позитивна нагласа. Очевидно готовите да се въплътят души подбират майки и бащи, способни да ги съпровождат в духовно благоприятна среда, и само в редки случаи - семейства, нечувствителни към фините им вибрации. Нo пък тогава бабите и дядовците са светли личности, които им помагат да проявят и развият заложбите си. Повечето родители виждат в своите кристални деца мъдри духовни учители, призвани да им покажат какво значи да обичаш безрезервно и да имаш мило отношение към хората. Един ден изнасях лекция за новите жители на Земята в Сидни, Австралия. По време на обедната почивка Райд Трейси, президент на „Хей Хаус\", който бе там, за да продава другите ми книги, ме попита: „Коя е книгата, за която ме разпитват всички? Всички искат да си купят онази за кристалните деца.\" Засмях се и му казах, че такава още няма. Просто споделях информация, извлечена от разговори или по време на медитация. Райд подхвърли: „Но те явно искат да има. Ще я напишеш ли?\" Чух се да отговарям без грам колебание: „Да, разбира се.\" Сега вие държите в ръцете си резултата от това решение! Независимо дали сте родители, бъдещи родители, баби, дядовци, учители, лекари или просто хора, проявяващи интерес към децата и отворени към духовността, нека тази книга ви вдъхне увереност и ви послужи за ориентир в живота с вашите кристални спътници! Дорийн Върчу, доктор но философия, Лагуна Бийч, Калифорния Цитат от книгата \"Кристалните деца\" от Дорийн Въртчу, издателство Аквариус http://www.book.store.bg/p20606/kristalnite-deca-dorijn-vyrchu.html"

• rima
  " May 16

  В утробата Изглежда, че всичко, свързано с кристалните деца, е необикновено, като се започне от зачеването им. Получих много писма, в които майките разказват колко лесно са се сдобили с децата си и как са общували с тях още преди да забременеят. Катарина, например, е млада майка на деветседмично момченце. Тя казва: „Синът ми се свърза с мен, преди да забременея, за да ми съобщи, че иска да се роди. Той бе заченат в Гластънбъри, Англия, едно от свещените места на тази планета, често наричано „сърдечната чакра на Земята\". Чувала съм, че около тези деца витае някакво вълшебство, и това определено важи за моя син. Откакто забременях с него, във физически план започнаха да ни спохождат редица чудни неща, включително нова къща на прекрасно място и поток от пари.\" Имам и писма от баби, общували телепатично с още неродените си внуци. Много от жените, които интервюирах, твърдят, че бременността им е представлявала истин¬ско предизвикателство и въпреки това е била наситена с духовни изживявания и личностно израстване. Ето какво споделят някои майки за своя контакт с бъдещите си кристални деца: • По време на бременността си една жена неведнъж получавала послания от бебето, което чакала. Още тогава „дъщеря ми, която в момента е на четири месеца, повтори безброй пъти, „че ще бъде момиче, но ние упорито не вярвахме. Освен това съобщи точната дата, на която щеше да се роди, и така и стана.\" • На друга бъдеща майка, Даника Спенсър, често й се присънвала могъща жрица (и по-късно й се родило момиче). • А Лори, майката на тримесечната Изабел, преживяла чудодейно изцеление, което отдава на дъщеричката си, тъй като се случило, докато била бременна с нея. Лори си спомня:„От момента на зачеването знаех, че моето бебе е специално, че при мен идва същество, изпълнено с любов и светлина. Преди да забременея, имах раничка на шийката на матката, която след раждането трябваше да бъде отстранена. По време на бременността ми правеха цитонамазка на всеки два месеца, за да се уверят, че няма отклонения в клетките на раничката. След първия тест видоизменените клетки бяха изчезнали и това се потвърждаваше от всеки следващ, все едно никога не ги беше имало! Знам, че причината бе необикновеното дете, което носех. Изабел често идваше в сънищата и медита¬циите ми. Общувах с нея много преди да се роди. Освен това от корема ми се излъчва¬ше невероятна енергия. Единственият начин, по който мога да опиша тази енергия, е с думите: светла, топла, сияйна и наситена с любов.\" Кристалните деца имат изключително силна връзка с природата, както ще прочетете след малко. Докато износвала дъщеря си, Синтия Бъркли получила знак за любовта й към вода¬та. Тя казва: „Ходих да плувам с делфините, а бях бременна с Лий, и още тогава забелязах, че водата я привлича неимоверно. Нали беше в корема ми и можех да я усетя как „разговаря\" с техните бебета. Делфините се появяваха на два пъти в различни дни и Лий започваше да се върти, да се преобръща, да рита и вибрира там вътре! Винаги, когато отидем на басейн, тя иска да потапя главата си под водата. Лий обожава това! На година и три месеца вече се опитва да плува сама.\" Раждането Получих няколко писма от майки, които ме уверяват, че техните кристални деца са им съоб¬щили телепатично датата, на която ще се родят. Кати Демильо имала необикновено преживя¬ване със Света Богородица, което предопреде¬лило рождения ден на дъщеря й Ясмин. През месеците на бременността си жената усещала някаква мистична връзка с Божията майка, а 8 дни преди термина научила, че на 8 септем¬ври се празнува Рождество Богородично. Тогава Кати отправила молитва към Нея да й помогне да даде живот на 8 септември. Ето откъс от писмото й: „Спомням си, че просто се помолих нашето дете да се роди на Нейния рожден ден, нищо повече. Постъпвайки в болницата, вече бях забравила за молбата си, докато не започнаха родилните болки. Попитах съпруга си за датата и той каза: „Четвъртък, 8 септември.\" Знам, че случилото се бе чудо. Беше Божествен подарък. А освен това в родилната зала имаше статуя на Богородица.\" Още с идването си на бял свят кристалните деца силно впечатляват майките си със своя поглед и магнетизъм. Андреа Кайгър си спомня например следното: „Моята сега тригодишна дъщеричка бе различна от от първия миг. Щом се роди и я поставиха на гърдите ми, бях обзета от чувства, много по-силни от онези, които изпи¬тах при раждането на първото си бебе. Хлипах, а тя спокойно кръстоса ръчички и впери поглед в мен. Не плачеше въобще! Сестрите леко се смутиха - тази работа им се видя доста стран¬на. Аз също се поизплаших. Имах усещането, че потъвам в очите на някакво много древно същество. Детето изобщо не мигаше, само ме гледаше. То определено ми казваше нещо.\" Кристалните деца внушават респект с пове¬дението си, те приличат на разумни възрастни в детски тела. Нещо повече - имат ореол на мъдреци... малки чародейци и върховни жреци. Силата, която излъчват от ранно детство, кара хората да им се подчиняват. Но тази сила не е груба, тя изразява непоколебима решителност и кристално чисти намерения. Когато за пръв път я осъзнаят, родителите често се стъписват. Лиза е майка на вече навършилата година и осем месеца Кейтлин, проявила силата на личността си дни след като се родила. Лиза разказва: „Кейтлин се появи около месец по-рано. През първите три седмици спеше почти през цялото време. Когато беше само на шест дни (и трябваше да е все още в утробата ми), си дадох сметка колко необикновено е нейното присъствие. Пренебрегвайки гласа на интуицията си, се опитах да последвам чуждите съвети и да я държа по-дълго будна. Но разтърсех ли я, Кейтлин ме поглеждаше изпитателно с очи, които излъчваха безпрекословна самоувереност, авторитет и категоричност и ми казваха да спра да я притеснявам и да я оставя да спи. В онази нощ ми се стори, че при мен бе дошло божество.\" Всички кристални деца притежават божествена харизма и магнетизъм, за което ще стане дума и в следващите глави. Аз не се съмнявам, че тези дадености са част от арсенала, който в бъдеще ще ги направи велики водачи. Втора глава Ах, тези очи! Както вече споменах, най-впечатляващото у кристалните деца са техните умни, големи очи. Те сякаш виждат всичко. И ви обезоръжават, разкривайки най-съкровените тайни на душата ви. Когато погледите ви се срещнат, оставате с чувството, че ви изучава някакво висше съще¬ство. Пени казва, че двегодишната й дъщеря Саманта „все едно наднича в душата й\". Много майки са на мнение, че децата им още с появата си напрегнато наблюдават света. Според Кели Карпентър синът й Дакота вече шест месеца се взира в очите на хората, тоест - откакто се е родил: „Като че ли ти говори. Всички смятат така.\" Уинона, бабата на Дакота, добавя: „Той ме поглежда в очите и аз някак си съм наясно, че ме вижда докрай. Броени дни след раждането си впи настойчив поглед в мен и не го отмести повече от двадесет минути.\" Уинона разговаря мислено с него и не се съмнява: „Той знае истината за мен, знае всичко. Усещането е едновременно странно и вълнуващо.\" Пам Колдуел, също майка на кристално дете, има подобни наблюдения: „От мига, в който се появи, Хана не спира да ме следи с тъмните си проницателни очи, търси моите, търси душата ми. Все едно ме пронизва, което обаче не ми е неприятно, а по-скоро ми създава усещане за интимност. Тя е толкова съзнателна още от първата минута! Неведнъж съм забелязвала, че на хората в бакалията им е неловко от втренчения й поглед. Не, не ги смущава, но е повече от очевидно, че ги вижда като на длан.\" Твърденията относно очите на кристалните деца не са просто плод на родителска гордост. Кели Колби-Нуньес има пет деца, но трите по-малки (на 6 и 4 години, и на 15 месеца) били страшно различни. Тя казва за тях: „Почти веднага схванах, че са високоинтелигентни, по-мърди от по-големите ми деца и от нас, възрастните. Очите им блещукат като светлинки, отразени в кристали - и това не убягва никому.\" Тези детски очи издават дълбоко духовно раз¬биране. Те са нежни, търпеливи и благи - ангелски очи. Надя Лу, майката на Селесте, която е на година и половина, си спомня: „Още първия път, когато погледите ни се срещнаха, Селесте ми се видя толкова мъдра и състрадателна, толкова всеразбираща и в същото време - над човешкото страдание. Тя се появи на бял свят с взора на силен и знаещ човек, а държането й винаги е било спокойно и уверено във всякакви ситуации.\" Та значи, една от причините кристалните деца да проговарят по-късно са изразителните им и умни очи, които са им достатъчни, за да общуват. Те въздействат хипнотично на възрастните. Филипа например твърди, че на година и поло¬ина дъщеря й Изабела предзивиквала всеобщ интерес: „Независимо къде се намираме, хората винаги се спират и се приближават, за да усетят енергията й и да надникнат в кристалносините й очи. В повечето случаи остават напълно запленени и с мъка откъсват поглед от нейния, докато тя не им позволи да си тръгнат.\" Магнетични същества Магнетизмът на кристалните деца напомня магнетизма на едновремешните хипнотизатори, които повтарят: „Погледни ме в очите... гледай ме, гледай ме в очите!\" Но тези деца не са манипулатори. Те просто събират информация за хората и за планетата. Освен това така ни зареждат с любов, чиято енергия е дар, от който днес отчаяно се нуждаем. Кристалните деца имат способността да проникват отвъд привидностите и да виждат истинското лице на човека. Те замират с широко отворени очи, в благоговение пред неговата вътрешна Божествена светлина, сякаш я попиват. Добросърдечието, което излъчват, е подкупващо. А топлотата им обезоръжава дори онези, които не си падат много по децата. Според Лори, майката на тримесечната Изабел, вниманието, на което дъщеря и се радва, е непри¬вично - дори за едно сладко бебе! „Малката е впечатляваща. Знам, че хората като цяло обичат бебетата и проявяват интерес към тях, но това магнит от чиста любов и светлина. Всеки остава запленен от красотата й... Да, всички бебета са красиви, но не по този начин. В нея има нещо необикновено, което идва изотвътре. Истински нежно сияние струи от съществото й - именно то я прави красива. Очите й са невероятни -пълни с любов, разбиране и мъдрост.\" Където и да се намират, кристалните деца даряват заобикалящите ги с целебни порции любов. Те са енергийни лечители в проходилки, напъхани там от родителите си, които, подгот-вяйки ги за живота, често не разбират докрай значимостта на своята роля. Стефани и Марк Уоткис от Ню Саут Уелс, Австралия, са горди родители на 13-месечния Брин. Те споделят: „Брин буквално навсякъде се превръща в обект на всеобща възхита. Хората, които се спират и му говорят, са най-различни - вижда се, че им се ще да останат по-дълго край него. Нашият син е очарователен, засмян и сияен, изключително любопитен за всичко и всички наоколо. Той е много контактен и весел. И изключително наблюдателен. Макар едва на 13 месеца, има поглед на мъдър старец, но жизнеността му е на щастливо дете!\" Бабата на тригодишната Виктория съобща¬ва, че внучката й от самото начало подхожда съзнателно към всяко нещо, че е много умна и чувствителна за възрастта си. „Виктория винаги става център на внимание дори когато не обелва дума. Абсолютно непознати, запленени от нея, я заговарят без никаква видима причина.\" Всичко това издава произхода и предназначението на кристалните деца. Личностните им прояви също говорят за извисеност и отсъствие на его, тоест - за по-висока степен на развитие. Откъде идват те? Не ви ли приличат на онези общуващи телепатично извънземни с големи очи и малки уста? Според разказите на очевидци излъчването им няма нищо общо с неодухотвореното силово поле на извънземните. Вероятно си имаме работа с „хибриден вид ангели\", въплътени в телата на красиви момченца и момиченца. Но едно нещо е сигурно: тези деца са тук, за да ни учат и да ни спасят... от самите нас. А ние трябва да им помагаме да ни помагат. Първата стъпка, която ни предстои да направим, е да открием техните прекрасни и уникални качества. Трета глава Мълчанието, телепатията и трансът Хари бил на две години, когато му поставили диагноза „аутизъм\", тъй като изоставал в говорното си развитие. Отначало родителите му и лекуващият лекар решили, че не чува добре и трябва да носи слухови апаратчета. Но Хари все така отказвал да говори. Майка му Каринан споделя: „Хари има много слънчев характер и никога не се е притеснявал, че не може да говори. Сякаш ни внушаваше, че ще започне, когато е готов и сам пожелае. По подобен начин реагираше и по отношение на четенето. Не проявяваше никакъв интерес към бебешки книжки с картинки, затова пък, щом Покемон привлече вниманието му, побърза да ни покаже, че умее да чете, и вече не можеше да бъде откъснат от книгите.\" Хари проговаря на пет години. Научава се да чете и пише, все едно се пробужда след дълъг сън. Сега, вече деветгодишен, е обсебен от детските енциклопедии и има доста широка обща култура за възрастта си. В такъв случай страда ли той от аутизъм? Личностните му характеристики не подсказват подобно нещо. Нека си припомним, че аутизмът е състояние, при което хората живеят в свой собствен свят, някак откъснати от другите. Те не говорят, защото не забелязват никого. За разлика от тях Хари доста често се обръща към непознати възрастни, засипвайки ги с въпроси, или любопитства с какво си играят другите деца. Майка му, вече свикнала с общителността му, добавя: „Най-изненадващото е, че хората усещат любовта, която струи от него, и я приемат, без да се дразнят от нахлуването в личното им пространство. Това ги подтиква да бъдат по-отворени.\" Защо тогава Хари бива диагностицирай като аутист? Достатъчно ли е да започнеш да говориш и четеш по-късно от очакваното, за да бъдеш заклеймен с подобна сериозна диагноза? Защо просто не наречем тези чувствителни деца „късно проговарящи\", вместо да им лепим психиатрични диагнози с присъщите им патологии карайки ги да се срамуват от себе си? Докато пишех тази книга, стотици родители от цял свят потвърдиха, че техните кристални деца искрено се наслаждават на „безсловесното време\". Дали не би следвало да гледаме на тях като на явление, бележещо следващия етап в човешката еволюция, вместо да се примиряваме с медиите и медиците, определящи го като „епидемия от аутизъм\"? Кой знае - може би потребността от говорене вече отпада! Отпада също като функцията на палците на краката, които сме ползвали някога за катерене по дърветата! Вероятно телепатията съответства на този противодействащ палец, видоизменил се с течение на времето - ново средство, необходимо в променящия се свят? Наистина, сравнено с менталното, словесното общуване е тромаво и неточно. Много учени от големи университети като Станфорд, Принстън и Йейл изучават феномена телепатия. Резултатите от техните изследвания показват, че тя определено съществува и може да бъде зарегистрирана като поведение. Писах за това в книгата си Пътят на тружениците на светлината (издателство „Хей Хаус\", 1997). Спомням си своето първо (значимо!) преживяване, свързано с телепатията. Бях на седемнадесет и моят любим дядо тъкмо бе починал при автомобилна катастрофа. Час след смърт- та му неговият дух ми се яви. Бях напълно будна, трезва и разговарях с него пълноценно. Синкаво-бяло сияние опасваше тялото му, което инак изглеждаше точно както го помнех. Дядо ми заговори, но не с уста, а телепатично. Чувах гласа му в главата си толкова ясно, сякаш бе жив и ми шепнеше в ухото. Каза ми да не тъжа за него, понеже бил добре. Общувахме така известно време и после той си тръгна. Неговият брат, който живееше в далечен град, също бе видял духа му през въпросната нощ. Тази случка ме научи да се доверявам на посланията, които винаги съм получавала от ангелите и духовния свят по ментален път. Тя продължи да ми бъде от полза и години по-късно, когато станах практикуващ медиум. И все още ми помага в писането и лекторската ми дейност. Когато хората хвалят ясновидската ми дарба или продуктивността ми като автор на книги, всеки път отговарям: „Благодаря. Умея да слушам.\" Да си родител на кристално дете означава да бъдеш и добър слушател. Всъщност тези деца провокират латентните психични способности на родителите си. Андреа Кигер нарича тригодишната си дъщеря Аби „класическо кристално дете\", защото перфектно отговаря на описанието. Андреа смята, че е дала живот не само на това малко неповторимо същество, но е освободила и собствената си ясновидска дарба: „Незнайно откъде и как научавах разни неща, виждах и общувах с духовете на покойници. Всичко това започна от деня, в който се роди Аби. Сигурна съм, че именно тогава се случи моето пробуждане.\" Хора, преживели близки до смъртта състоя¬ния, изведнъж се оказват с повишена психична чувствителност. Повечето от тях твърдят, че огромната любов, в която си потопен, докато пребиваваш в отвъдното измерение, отваря съзнанието за невидимото. Същият ефект се получава и когато си родител на любвеобилно кристално дете. Пък и самите деца си избират родители, баби и дядовци със сензитивност на медиуми - един вид средство за тяхното „оце-ляване на Земята\". Нали като не искат да комуникират вербално, трябва да си имат майки и бащи с телепатични способности, за да са сигурни, че нуждите им ще бъдат удовлетворени. Както вече отбелязах, кристалните деца често проговорят на три години, че и по-късно. Такъв е случаят на Тереза Зепеда, чиято шестгодишна дъщеря е кръстена с красноречивото име Кристьл. Цитирам: „До тригодишна възраст Кристъл употребяваше само три думи - „мама\", „тата\", „не\", след което изведнъж започна да съставя пълни изречения. Преди това сумте-ше и говореше на бебешки език - викахме й „пещерно бебе\". Но тя имаше начин да ни съобщи какво иска, без да произнесе и дума. Предполагам, че го правеше телепатично. Така ще да е било. Инак откъде щях да знам какво си мисли?\" Дъщерята на Тереза илюстрира забелязаната от много родители тенденция отличавалите се до момента с оскъдна вербалност деца да придобиват цялостни говорни умения буквално от днес за утре. Синът на Катрин Поултън, Кайлан, който сега е на пет години, също проговорил някъде на три. Преди това дори не употребявал съществителни, но един ден неочаквано я изне-надал с пълни изречения. Късното проговаряне на децата представлява изглежда проблем само за онези техни близки, които се тревожат. По-спокойните родители не се впечатляват - подобно на Бевърли Мур, майката на петгодишния Итън. Бевърли твърди, че Итън мълчал, докато не навършил три, но така и не си послужил с „бебешки език\": „Не се смущавах особено, защото бях убедена, че ще проговори, когато има какво да каже. Никога не ми е било трудно да разбера от какво се нуждае.\" Не всички родители обаче приемат с безгрижие факта, че децата им са „различни\". Една жена ми се оплака колко неудобно се чувствала пред другите майки, подозирайки, че я обсъждат заради „немия\" й син. Затова много хора вземат нещата в свои ръце, проучват, изчитат де що книги има за късното проговаряне и прибягват до различни поведенчески подходи и начини на хранене, за да стимулират езиковото развитие на децата си. Иви съобщава, че двегодишната й дъщеря Мей посрещала с радост обучението у дома: „Мей беше щастливо и будно бебе, което проходи на десет месеца, но пък отказа да про¬овори и трябваше да я водим на логопед, за да видим дали няма отклонения. Тя показа много добри резултати по отношение на общителността и когнитивността, но не и на вербалността. На около година и три месеца обелваше рядко по една-две думи. В действителност първото нещо, което въобще каза, беше „здравей\". Лекарят смяташе, че изостава в говорното си развитие с четири месеца. Затова започнах да работя с нея вкъщи и сега не можеш да й затвориш устата. На две годинки тя познаваше всички цветове, букви и числата от 1 до 10.\" Майките са убедени, че кристалните деца се повлияват благоприятно от вниманието, оказано им при домашните занимания, като в резултат на това речникът им значително се обогатява. Все пак има различни начини за комуникация. Всеобщото твърдение е, че децата си изнамират собствени изразни средства. Те съвсем целенасочено се опитват да ги направят понятни за възрастните, за да могат да се разбират с тях. По думите на Кели Колби-Нуньес по-малките й деца предпочитат да си говорят с рисунки. „Трите ми деца (на 6 и 4 години, и на 15 месеца) предпочитат да си рисуват, вместо да си говорят, и прекарват така с часове. Шестгодишното ми довери, че често общува с приятелите си без думи.\" Вероятно една от причините за по-късното проговаряне на кристалните деца в сравнение с предходните поколения се заключава в това, че вербалното общуване им е някак си непривично. Ето какво предполага Сю Джалил за своя четиригодишен син: „Тъй като има силна телепатия, Шон доста късно изрече нещо членоразделно, толкова късно, че му сложиха апаратче, за да чува по-добре. Затрудненията си взе да преодолява едва напоследък. Но дори и сега някои звуци не му се удават. Вярвам, че е за пръв път на планетата Земя и ако някога по-рано е общувал само телепатично, използването на език и уста му е съвсем чуждо. Във всеки случай апаратчето не даде никакъв резултат.\" Голяма част от родителите и лекарите се опасяват от слухови нарушения. И двете дъщери на Пени не проговорили до третата си годинка. Медицинските прегледи показали, че слухът им е наред. Пени не се притеснявала особено: „Нещо ми нашепваше, че те нямат проблем със слуха. Инстинктът ми подсказваше, че засега просто не изпитват особена потребност да говорят. По-голямата си има сякаш свой собствен език, който ние не разбираме, но тя непрекъснато го използва. А аз някак си винаги знам какви са желанията и нуждите им.\" Пени най-много се смущавала от отношението на другите: „Ако някой попита нещо, дъщерите ми си траят или не знаят какво да кажат. Към децата на тази възраст се подхожда с определени очаквания, но моите не отговарят на тях. Опитвах се да ги науча например на колко години са или къде се намира носът им, само че те не проявиха и грам интерес.\" Когато отказвали да реагират на нечии въпроси, Пени се чувствала неудобно и си мислела, че хората я осъждат. Тя си спомня, че детегледачката се обадила в Службата за защита на децата, защото момичетата не говорели особено много, на затова пък лаели и се престрували на кучета. Двигателните им умения се развивали според нормата като при повечето кристални деца, но вербалните изоставали. Когато всяко от тях ставало на три години обаче, изведнъж се отваряло и се разприказвало. Пени твърди: „Никога не съм се съмнявала, че са умни деца. Трябва постоянно да си припомням, че просто са различни и че всичко е наред. Те ще станат изключителни личности, сигурна съм.\" Научилите се да контактуват телепатично и жестомимично родители си живеят съвсем спокойно с малките мълчаливци. Една майка на име Кристъл споделя: „Дъщеря ми е на почти две години. Още не говори и не изпитва нужда да го прави. Ние се гледаме в очите и разбираме какво искаме една от друга, така че речта засега изглежда излишна.\" Мисти Роуз с удоволствие разговаряла мислено с дъщеря си, Лий. Но когато малката навър шила годинка, трябвало да й внушат, че не всеки умее да общува с нея по същия начин, така че се налага да използва и думи. Това помогнало. Сега Лий е на две години, но говори като три-четиригодишно дете. „Споразумението\", което родителите сключват с кристалните си деца, ги задължава да им покажат как да се справят с ограниченията на земния живот. Телепатично общуване Кристалните деца са родени медиуми. Докато са бебета, те въртят глави и очи така, сякаш виждат крайсебе си ангели и духове- водачи. Благодарение на развитите си психични способности умеят да четат чуждите мисли. Много родители споделят неща, подобни на тези, които чух от Наташа, майка на петгодиш¬ния Тирик, който често я смайвал със странни изказвания. Тя възкликва: „Кълна се, че чете мислите ми!\" Веднъж двамата пътували в автобуса и мълчали. Наташа се питала дали Тирик ще се съгласи да прекара почивните дни с баща си. Внезапно малкият изтърсил: „Татко ще ме вземе в петък и ще ме заведе у тях.\" Следващата вечер тя тъкмо се чудела какво да сготви за вечеря, когато Тирик казал: „Мамо, имам идея. Защо не сготвиш ориз?\" Когато го попитала откъде знае какво си мисли, той отвърнал: „Бог ми говори в главата.\" Ясночуването на Тирик е понякога много полезно. Един ден Наташа се обличала за рабо-та и се борела с ципа на джинсите си. Не че й били тесни, но ципът просто заяждал. В този момент синът й влязъл в стаята и казал: „Мамо, закопчай първо копчето и ще успееш.\" Наташа се изумила откъде можел въобще да знае, че имала проблем с ципа: „Исках да се помайтапя с него, затова закопчах копчето на джинсите пред очите му, а после дръпнах ципа с мисълта: „Няма да се получи\" Ципът обаче се плъзна като намазан с масло! Когато Наташа попитала Тирик какво го е накарало да дойде да й помогне, той простичко отговорил: „Ами знам, слушам ума си.\" И си излязъл. Оттогава тя първо закопчава копчето, а после ципа. * * * Кристалните деца ни учат да вярваме в интуицията и чувствата си. Когато Керълайн се опитала да разбере нещо повече за телепатичните способности на дъщеря си Хейли, малката отвърнала, че вижда мислите в главата й. Преподавам развитие на ясновидските способности от 1996 година и съм установила, че най-важната предпоставка за успех е доверието, което трябва да се научим да изпитваме към появяващите се в съзнанието ни мисли, думи и образи, както и към надигащите се у нас емоции. Кристалните деца са отличен пример за това. 18-месечната дъщеря на Изабела започва уверено да вика: „Тате, тате\" малко преди той да се върне вкъщи, както и „баба\" - всеки път, когато бабата звънне по телефона. Децата са толкова интуитивни най-вече защото не ги е грижа откъде се взема една или друга информация и дали не е плод единствено на въображението им. Не се тормозят кое може да е измислено и кое - реално. За тях всичко е реално! Те наистина знаят какво се върти в ума ни. Четиригодишната дъщеря на Магда често повтаряла на глас мислите й. Магда си спомня: „Една вечер я наблюдавах, докато спи, и си казах: „Обичам те\", а тя ми отвърна в съня си: „И аз те обичам!\" С възрастта телепатичните способности се усъвършенстват или биват потиснати. Първото се случва, когато родителите поощряват децата си и също желаят да се развиват в тази посока. А второто - когато се страхуват или се смущават от всяко подобно проявление. Телепатията е част от Божествения инструментариум, с чиято помощ планетата ще бъде изчистена от лъжата, защото никой не би могъл да излъже човек с такава дарба. Когато пораснат, кристалните деца безпогрешно ще разпознават подбудите и намеренията и на политици, и на търговци (Тази тема е подробно разгледана в книгата на Михаел Вайс „Човек и мениджмънт. Енергийният потенциал на бъдещите фирми и на фирмите с бъдеще\", Аквариус, София 2006. - Б. р.). А на колективно ниво ще накарат хората да живеят почтено. Телепатията предоставя и по-непосредствени предимства. Кристъл казва, че в критични ситуации общува телепатично с тригодишната си дъщеричка Зоуи. Например, ако много се отдалечи от нея, Кристъл мислено извиква „Спри!\" и Зоуи веднага спира и се обръща да погледне майка си. В транс Кристалните деца изпадат понякога в транс и нито виждат, нито чуват родителите си, осо¬бено ако са сред природата. Подобно състояние говори обикновено за аутизъм, но в случая тази диагноза е неуместна, защото те „се изключват\" от света само временно. Освен това са неимоверно състрадателни, общителни, любвеобилни. А аутистичните деца са абсолютно равнодушни към външния свят. Аз лично изпадам в транс, когато контактувам с невидимия свят или получавам информация. Преди да призная пред себе си ясно-видските си способности, много от ангелските послания идваха при мен, докато гледах теле¬визия. Това е така, защото телевизията събира вниманието подобно на магическите огледала (черни огледала, използвани за предсказване на бъдещето) и на кристалните топки като един вид фокусни точки. Тригодишната Аби също изпадала в транс, гледайки телевизия. Майка й Андрея разказва: „Когато телевизорът работи, нещо сякаш засмуква Аби в пространство, където тя не чува и не забелязва нищо край себе си. Трябва да ограничаваме времето й за гледане. Аби е нежна душа, лечител, силно свързана с природата и животните. Колкото и творенията на техниката да са в разрез с най-дълбоката й същност, те просто я поглъщат и я държат във властта си. Изключваме компютри и телевизори, за да можем да пообщуваме.\" Денис Бънинг разказва, че дъщеря й Алис като по-малка също изпадала в транс и трябвало да хваща лицето й и да го обръща към; себе си, за да привлече вниманието й. Сега петгодишната Алис използвала същия похват, ако майка й е заета и няма време да я погледне! Вече споменах в началото на тази глава, че според наблюденията на повечето родители кристалните деца придобиват подчертано съсредоточен вид, Щом се озоват сред природата. Сядат и се захласват по буболечките или листата Тази способност да се концентрират ще им е от голяма полза, когато пораснат и поемат задълженията си на възрастни. Четвърта глава Свръхчувствителност Кристалните деца провиждат истината за хората и нещата не благодарение на съществу-ващите факти и оценки, а на своята интуиция. Тя е като радар, непрестанно сканиращ онова, което ги заобикаля. Никой не може да скрие мислите, чувствата или намеренията си от тях, нито пък те самите могат да се скрият от осъзнаване на истината, нищо, че не си дават сметка за това. Изострената чувствителност ми се струва понякога повече проклятие, отколкото благословия. Сензитивните хора неволно долавят негативните енергии, а не е изключено и да пострадат. Коа, тригодишният син на Даника, е точно такъв и тя непрекъснато трябва да измисля начини, за да го предпазва от енергиите на средата, в която се движи. Ето нейният разказ: „Коа незабавно усеща гнева, притеснението, силните емоции на другите (дори да ги потискат или прикриват). Трудно е да бъдеш родител на такова чувствително дете, защото светът постоянно го „атакува\". Най-сетне имаме прекрасен дом с много хубава енергия и синът ни се успокои. Излъчването на предишните ни жилища беше причина за ревове и объркване. Коа се държи най-добре в хармонична среда, затова за него е много важно в каква къща живее.\" Една от възможностите да подредите дома си така, че да ви влияе добре, е да се придър-жате към правилата на древното китайско изкуство, наречено фън шуй. Освобождаването на помещенията от многото предмети също внася хармония. Първият начин е описан подробно в книгата Западно ръководство по фън шуй от Тера Катрин Колинс, а вторият - в моята кни¬гата Ангелска терапия – и двете издания на „Хей Хаус\" (Съвети за балансиране на енергията в детската стая ще намерите и в: К. Хеенкамп, „Децата на новото хилядоле¬тие\", книга втора, Аквариус, София 2004. - Б. р.). Свръхчувствителност към енергиите на планетата Колективната енергия на планетата оказва силно влияние върху кристалните деца. Те се депресират или се изпълват с безпокойство, когато хората масово биват обзети от страх или когато надвисне драматично световно събитие. На 11 септември 2001ва Зак, синът на Сара, бил на две годинки. Семейството не живее САЩ, а в друга държава, така че нападени¬ето срещу Световния тър¬говски център се паднало към 22 часа местно време. Зак заспал още към 17 часа. Сара тъкмо слуша¬ла новините за кулите-близнаци, когато от стаята на Зак долетели странни звуци. Тя веднага изти¬чала при него, а днес с ужас си спомня: „Беше потресаващо! Зак впиваше нокти във врата си и се бореше за глътка въздух! Никога по-рано не бях виждала подобно нещо! Чух някакъв без¬плътен глас да казва „Извикай линейка!\", което и направих. Спешната помощ пристигна, екипът погледна детето, извикаха само „Код синьо!\" и без да губят минута, ни откараха в болницата. В линейката Зак се задушаваше, а аз умирах от страх да не се случи най-лошото.\" Когато пристигнали, малкият започнал да посинява, а лекарите заключили, че има животоопасен пристъп на остър обструктивен ларингит. „Разбрах, че положението е изключително сериозно, тъй като те бяха пребледнели. Нещо ме накара да сваля кристалното си колие и да го подържа над Зак, молейки се за изцелението му. И той се съвзе. По-късно ми казаха, че това е бил най-страшният случай на остър обструктивен ларингит, който са виждали.\" Чад от Америка също реагирал крайно остро на световните събития, разиграли се на 11 сеп¬тември. Той бил пълен отличник и ето какво написал: „Мечтата ми е да помогна на хората в Афганистан. Те гинат. И макар голям брой наши сънародници да намериха края си там, смятам, че трябва да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. Нека да помагаме на съседите си. Някои може да са болни. Тъжно е, че хиляди хора убиват, но аз им прощавам.\" Родителите, които се притесняват поради депресивността, хиперактивността или тревож-ността на децата си, трябва да се замислят от какви световни събития биха могли несъзнавано да са повлияни. Нека имат предвид, че малки¬те улавят планетарните вибрации. Призовете архангел Михаил да бди над тях или помолете Света Богородица да ги утеши - това са две висши същности, необвързани с конкретно вероизповедание. Разговаряйте с децата си и им давайте възможност да изразяват открито стра¬ховете и разочарованията си. Природата на свърхчувствителността Поколенията преди индиговите и кристални¬те умееха да се преструват, че всичко е наред, дори когато не беше. Новите деца - особено кристалните - не могат да изопачават истината. Те възприемат чуждите изживявания като свои. Катрин казва, че тригодишната й дъщеря е едно от най-наблюдателните същества, които някога е срещала. Цитирам: „Нищо не й убягва. Тъй като някак естествено се настройва към заобикалящите я честоти, тя влиза в резонанс и с нашите емоции. С баща й трябва да внимаваме много, когато спорим пред нея, защото се опитва да ни посредничи и не се успокоява, докато не постигнем абсолютно съгласие. Непрестанно пита „Добре ли си?\" до момента, в който наистина не се почувстваш така.\" Кристалните деца са тук в ролята на миротворци и веднага регистрират отсъствието на хармония. Майките на тригодишните Тейлър, Емили, Уилям и Зоуи са сигурни, че това твърдение напълно важи за децата им: • Когато някое дете плачело, Тейлър веднага прекратявал заниманията си, каквито и да са те, питал го „Какво има?\" и непременно гледал да му помогне по някакъв начин. Всеки ден разказвал на родителите си кои деца в детската градина са плакали и защо. Сякаш бил зает предимно с това да утешава тъжните. • Емили нямала богат речник, но когато решала да говори, основната й тема били емоциите. Според майка й Уенди тя била необичайно възприемчива за страстите, които бушуват у възрастните, и успявала да ги различи и назове - независимо от старанието на Уенди да прикрие от нея какво чувства и мисли. • Уилям бил леснораним и силно се разстройвал, когато разберял, че без да иска е напра¬ вил нещо нередно. • Щом някой заплачел, Зоуи го прегръщал и утешавал с думите: „Всичко е наред, всичко ще се оправи, искаш ли да те цункам?\". Всекиму се обяснявал в любов. Риана и Изабел също се отличавали с изострена чувствителност: • Ако усетела, че е наранила някого емоционално или физически, едногодишната Риана заплаквала безутешно. • Тримесечната Изабел тутакси се разстройвала, случело ли се да попадне сред сърдити или негативни хора. Майка й е убедена, че „самото й присъствие внася успокоение; а енергията й е толкова чиста и мека, че моментално оказва благотворен ефект\". Свръхчувствителни тела Кристалните деца са свръхчувствителни не само емоционално, но и физически. Многото външни стимули ги пренатоварват и потискат. • Кристалните деца са свръхчувствителни към силен шум. Пени твърди, че двете й дъщери, на две и четири годинки, истински се разстройват, ако им повиши тон. „Вече много внимавам как общувам с тях, когато не съм в добро настроение. Като зная колко безпогрешно улавят емоциите ми, се старая да не издавам раздразнението си и да не се карам.\" • Кристалните деца са свръхчувствителни към многолюдни места. Тейлър, тригодишният син на Бет, не понасял големи струпвания на хора. Такъв бил от самото си раждане. „Преди няколко дни имаше тържество в детската градина и той не пожела да участ¬ва - шумотевицата и суетнята му дойдоха в повече. Избяга навън и седна да яде бискви¬ти под едно дърво.\" • Кристалните деца са свръхчувствителни към температурните разлики. Ка"

• rima
  " May 16

  Свръхчувствителност към енергиите на планетата Колективната енергия на планетата оказва силно влияние върху кристалните деца. Те се депресират или се изпълват с безпокойство, когато хората масово биват обзети от страх или когато надвисне драматично световно събитие. На 11 септември 2001ва Зак, синът на Сара, бил на две годинки. Семейството не живее САЩ, а в друга държава, така че нападени¬ето срещу Световния тър¬говски център се паднало към 22 часа местно време. Зак заспал още към 17 часа. Сара тъкмо слуша¬ла новините за кулите-близнаци, когато от стаята на Зак долетели странни звуци. Тя веднага изти¬чала при него, а днес с ужас си спомня: „Беше потресаващо! Зак впиваше нокти във врата си и се бореше за глътка въздух! Никога по-рано не бях виждала подобно нещо! Чух някакъв без¬плътен глас да казва „Извикай линейка!\", което и направих. Спешната помощ пристигна, екипът погледна детето, извикаха само „Код синьо!\" и без да губят минута, ни откараха в болницата. В линейката Зак се задушаваше, а аз умирах от страх да не се случи най-лошото.\" Когато пристигнали, малкият започнал да посинява, а лекарите заключили, че има животоопасен пристъп на остър обструктивен ларингит. „Разбрах, че положението е изключително сериозно, тъй като те бяха пребледнели. Нещо ме накара да сваля кристалното си колие и да го подържа над Зак, молейки се за изцелението му. И той се съвзе. По-късно ми казаха, че това е бил най-страшният случай на остър обструктивен ларингит, който са виждали.\" Чад от Америка също реагирал крайно остро на световните събития, разиграли се на 11 сеп¬тември. Той бил пълен отличник и ето какво написал: „Мечтата ми е да помогна на хората в Афганистан. Те гинат. И макар голям брой наши сънародници да намериха края си там, смятам, че трябва да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. Нека да помагаме на съседите си. Някои може да са болни. Тъжно е, че хиляди хора убиват, но аз им прощавам.\" Родителите, които се притесняват поради депресивността, хиперактивността или тревож-ността на децата си, трябва да се замислят от какви световни събития биха могли несъзнавано да са повлияни. Нека имат предвид, че малки¬те улавят планетарните вибрации. Призовете архангел Михаил да бди над тях или помолете Света Богородица да ги утеши - това са две висши същности, необвързани с конкретно вероизповедание. Разговаряйте с децата си и им давайте възможност да изразяват открито стра¬ховете и разочарованията си. Природата на свърхчувствителността Поколенията преди индиговите и кристални¬те умееха да се преструват, че всичко е наред, дори когато не беше. Новите деца - особено кристалните - не могат да изопачават истината. Те възприемат чуждите изживявания като свои. Катрин казва, че тригодишната й дъщеря е едно от най-наблюдателните същества, които някога е срещала. Цитирам: „Нищо не й убягва. Тъй като някак естествено се настройва към заобикалящите я честоти, тя влиза в резонанс и с нашите емоции. С баща й трябва да внимаваме много, когато спорим пред нея, защото се опитва да ни посредничи и не се успокоява, докато не постигнем абсолютно съгласие. Непрестанно пита „Добре ли си?\" до момента, в който наистина не се почувстваш така.\" Кристалните деца са тук в ролята на миротворци и веднага регистрират отсъствието на хармония. Майките на тригодишните Тейлър, Емили, Уилям и Зоуи са сигурни, че това твърдение напълно важи за децата им: • Когато някое дете плачело, Тейлър веднага прекратявал заниманията си, каквито и да са те, питал го „Какво има?\" и непременно гледал да му помогне по някакъв начин. Всеки ден разказвал на родителите си кои деца в детската градина са плакали и защо. Сякаш бил зает предимно с това да утешава тъжните. • Емили нямала богат речник, но когато решала да говори, основната й тема били емоциите. Според майка й Уенди тя била необичайно възприемчива за страстите, които бушуват у възрастните, и успявала да ги различи и назове - независимо от старанието на Уенди да прикрие от нея какво чувства и мисли. • Уилям бил леснораним и силно се разстройвал, когато разберял, че без да иска е напра¬ вил нещо нередно. • Щом някой заплачел, Зоуи го прегръщал и утешавал с думите: „Всичко е наред, всичко ще се оправи, искаш ли да те цункам?\". Всекиму се обяснявал в любов. Риана и Изабел също се отличавали с изострена чувствителност: • Ако усетела, че е наранила някого емоционално или физически, едногодишната Риана заплаквала безутешно. • Тримесечната Изабел тутакси се разстройвала, случело ли се да попадне сред сърдити или негативни хора. Майка й е убедена, че „самото й присъствие внася успокоение; а енергията й е толкова чиста и мека, че моментално оказва благотворен ефект\". Свръхчувствителни тела Кристалните деца са свръхчувствителни не само емоционално, но и физически. Многото външни стимули ги пренатоварват и потискат. • Кристалните деца са свръхчувствителни към силен шум. Пени твърди, че двете й дъщери, на две и четири годинки, истински се разстройват, ако им повиши тон. „Вече много внимавам как общувам с тях, когато не съм в добро настроение. Като зная колко безпогрешно улавят емоциите ми, се старая да не издавам раздразнението си и да не се карам.\" • Кристалните деца са свръхчувствителни към многолюдни места. Тейлър, тригодишният син на Бет, не понасял големи струпвания на хора. Такъв бил от самото си раждане. „Преди няколко дни имаше тържество в детската градина и той не пожела да участ¬ва - шумотевицата и суетнята му дойдоха в повече. Избяга навън и седна да яде бискви¬ти под едно дърво.\" • Кристалните деца са свръхчувствителни към температурните разлики. Кати забелязала, че тригодишният й син Уилям реагирал на студа по-остро в сравнение с другите хора. • Кристалните деца са свръхчувствителни към безредието и липсата на организация. Когато усетела, че стаята й е прекалено разхвърляна, шестгодишната Хейли я разтребвала и казва¬ла: „Имам нужда да разчистя пространството!\" Майка й я снабдила със специална ритуална камбанка, чийто звън пречиства енергията. Хейли звъняла с нея и се радвала: „Мамо, сега енергията в моята стая е прекрасна!\" • Кристалните деца са свръхчувствителни към хаоса. Двегодишната Мей показвала непо¬носимост към места с повишена активност като, да речем, търговските центрове но коледно време. Вкъщи никога не се проявя¬вала по подобен начин. Кристалните деца са свръхчувствителни към различни изкуствени и хилшчески вещества. Джейми съобщава, че нейната 18-месечна дъщеря Изабела била с доста деликатна кожа: „Затова използвам сапун само с натурални съставки като, например, масло от иглика, защото от обикновените сапуни, предлагани в търговската мрежа, кожата й става много суха. Изабела оздравява по-бързо с естествени помощни средства. За щастие, местният аптекар приготвя билкови лекарства за редица детски заболявания. Изабела повръща винаги, когато приеме фармацевтично лекарство. Не може да го усвои, малкото й тяло го отхвърля рефлекторно. Но билковото лечение й се отразява добре.\" Неуязвими За щастие, ангелите пазят чувствителните кристални деца. Може би затова ни се струва, че нищо не може да им навреди или напакости. Майката на четиригодишната Тори твърди, че въпреки твърде грубата й игра с домашните животни, се минавало без лоши последствия. Например, Тори лежала на пода, докато огром¬ното куче газело край нея, но тя получавала най-много някоя драскотина. Котаракът пък я хапел, но от зъбите му не оставала и следа. Аби, шестмесечната дъщеря на Андрея, се отървала веднъж като по чудо. Андрея я носела на ръце и на един паркинг се подхлъзнала в кишата. Изпаднала в ужас, защото малката лежала по очи на тротоара и не помръдвала. Андрея побързала да я вдигне, а тя се усмихнала, сякаш не било станало нищо. Подобни неща й се били случвали много пъти, но все се отървавала на косъм. Майката е убедена, че дъщеря й е „ненаранима физически, макар емоционално да е толкова крехка. Не търпи силен шум, кара¬ници, насилие, груба игра и червено месо\". Но като цяло изглежда, че за кристалните деца не е „опасно\" да са свръхчувствителни... тяхната изключително важна житейска мисия им осигурява защитата на небесата. А ако минават през някакви страдания, то те са част от предрождения договор, който са сключили в името на духовното си израстване. Повечето родители ми пишат, че децата им не само се изплъзват покрай злополуките, но и не знаят страх. Това е така просто защото живеят с добри очаквания, а оптимистичната нагласа създава около тях защитно поле. Безстрашни Момченцето беше невероятно! Седях си пред хотела в курорта Кона на Хаваите и не можех да откъсна очи: облечено с толкова пъстри дрешки, че фантастичната дреха на Йосиф бледнееше пред тях (Алюзия към мюзикъла „Йосиф с фантастичната пъстра дреха\" на Андрю Лойд Уебър. - Б. пр.), то обикаляше по зида - не преувеличавам! Смятам, че бе някъде на около седем годи¬ни, а зидът - висок един метър и по-тесен от стъпалата му. Това обаче явно не го притесня¬ваше, защото напредваше смело и по нищо не личеше, че има опасност да падне. Накрая дядо му се умори да наблюдава антигравитационните му номера и го помоли да слезе. Момченцето скочи, все едно имаше пружини на краката, и после двамата се изгубиха от погледа ми в хавайския залез. Оттогава неведнъж съм се убеждавала, че кристалните деца имат наистина впечатляващи двигателни умения. Това се потвърждава от проведените напоследък тестове за интелигентност, които измерват два типа способности: вербални и невербални. Оценката на способността им да се изразяват устно е ниска, а на способността да се изразяват с други, невербални средства -изключително висока. Тъй като двете оценки се събират, общият коефициент на интелигентност (IQ) на кристалните деца също е доста висок. Тези деца притежават като цяло забележителна моторика, независимо че изостават в говорното си развитие. А моториката им е придружена, както вече отбелязах, със също тъй забележително безстрашие, което им позволява спокойно да изследват света! То е сравнимо със самоувереността, която демонстрират, когато общуват с животните или предсказват нещо. Като имаме предвид, че страхът е функция на низшия Аз - егото, то смелостта на крис-талните деца е знак за високата им степен на развитие. Те вярват, обичат и се наслаждават, докато изучават тази планета! Синтия Бъркли казва, че дъщеря й Лий, на година и три месеца, се чувствала много удобно в тялото си и се отличавала с изследователски дух. Цитирам: „Лий сякаш не се страхува от нищо. Катери се навсякъде и маневрира между предметите с огромна лекота. Всички се чудят на физическите й способности. Пространствената й ориентация е завидна; Лий ходеше сам-самичка нагоре-надолу по стълбите още на девет месе ца. Когато свирим по джъмборета, тя се катери навсякъде, не изпитва никакъв страх!\" Хари, с когото се запознахте в предишната глава, също не се бои. Когато бил малък, майка му Карина се притеснявала много за него, но после се научил да бъде по-внимателен - по-скоро за нейно успокоение, отколкото за свое: „Да, Хари знае, че е в безопасност, и никога не се тревожи за нищо. Казва ми: „Добре съм, мамо.\" Страхът и тревожността изобщо не са му присъщи - нали е душа с по-висока вибрация.\" Кристалните деца са не просто безстрашни, но и водени от любопитство да изпитат себе си и средата си. Грант, 16-месечният син на Тара, проявявал дори прекомерна сърцатост: „Грант изпробва умението си да пази равновесие! Оня ден го видях стъпил върху седалката на детската си пожарна кола. После направи същото върху кормилото. Беше разперил ръце във въздуха и страхотно се гордееше с постижението си.\" Осъзнати инстинкти Струва ми се, че кристалните деца са по-естествени, в по-добър контакт, с инстинктите и тялото си. Всъщност ангелите винаги са ми казвали, че бъдещето ще изглежда точно така. Още от ранно детство имам видения за един свят по-близо до природата, в който дадените ни от Бога телепатични способности ще заменят технологиите. Това ще бъде свят с чист въз¬дух, чиста вода, тропическа атмосфера и много плодове и зеленчуци. Кристалните деца са предвестници на тази нова реалност. А връзката, която са установили с телата си, е много по-съзнателна. Еллен Уелч си купила видеокасета с йога-упражнения за релаксация. Тя разказва: „Тъй като се препоръчва да гледаш касетата, преди да започнеш да правиш асаните, реших да я пусна, докато вършех някаква домакинска работа.\" Четиригодишната й дъщеря Ерин седнала до нея пред телевизора и направила всички асани, като само от време на време прекъсвала, за да помоли майка си за помощ. Видеокасетата съдържала две серии с упражнения, дълги общо 70 минути. Ерин следвала усърдно инструкциите и междувременно възкликвала: „Мамо, това е толкова полезно за теб. Трябва да се занимаваме всяка вечер преди лягане.\" Ерин е права - трябва да се занимаваме с йога. Пета глава Родени лечители Кристалните деца носят толкова много любов в сърцата си, че самото им присъствие въздейства благотворно, а освен това са и родени лечители. Дори и най-малките като че ли инстинктивно знаят как да насочват енергията с ръцете си, с мислите си или с кристали, за да осъществят дълбинно лечение. Следващите примери говорят сами за себе си и ни дават възможност да се запознаем с естествените енергийни методи за възстановяване на здраве¬то, които ще се прилагат в бъдеще. Детето лечител Андрея забелязала лечителската нагласа на дъщеря си още в ранното й детство. Веднъж, когато се почувствала зле и решила да не става, помолила съпруга си да остави, детето на легло-то до нея. То било само на седем месеца, седяло редом, гледало я в очите и изведнъж поставило ръчичките си на корема й. Това продължило около 10 минути, при което бащата изпаднал в почуда. Когато приключило, си станало отново „нормално бебе\" и се заиграло. Андрея не зна¬ела какво да мисли. Ангелите ме научиха Като навършила пет години, Хейли започ¬нала да разказва на родителите си за ангелите, които й се явявали. Тя най-вече „общувала\" с архангел Рафаил - лечител на физическите болести. Хейли твърдяла, че ангелът на знание¬то и ангелът на любовта също я учели на много неща. Те внасяли някаква машина в стаята й и й показвали как да лекува телата на хората. Хейли твърдяла, че вижда сенки около болните. Сега тя е на шест години и случело ли се в нейно присъствието някой да се ядоса, протя¬гала ръка през прозореца, за да изведе негатив¬ната енергия навън. Майка й Керълайн разказ¬ва: „Много обичам Хейли да поставя ръце на раменете ми и лекичко да ги масажира - това ме успокоява. Веднъж по време на една церемо¬ния тя се изправи, взе тибетската пееща купа и мина с нея над главата на всеки от нас. После се върна и активира с ръце нашите коронни чакри. Правеше го компетентно. Никога преди не бе виждала нещо подобно, но аз чувствах, че постъпва правилно, а и от нея струеше такава нежност и любов, такова състрадание.\" Ще излекувам кучето Магда и двете й деца били съкрушени, кога¬то разбрали, че тяхното куче Гатор е смъртно болно. Дъщеря й плачела безутешно, а шестго¬дишният й син Остин спокойно отишъл в стаята си и извадил пръчицата с кристален връх, която баба му (духовен лечител) му била подарила. След това я размахал над лежащото на пода куче. Двамата сякаш си казали нещо и се спо¬разумели лечението да започне. Остин движел кристала над животното близо 30 минути, като му говорел, че няма да умре, че ще го излекува. Когато приключил, се обърнал радостно към майка си: „Мамо, Гатор ще се оправи. Моята магическата пръчица му помогна.\" Остин имал рейки-настройка от баба си; цял месец той давал енергия на кучето и го лекувал с кристала. Магда завършва: „Сега Гатор е абсо¬лютно здрав, без никакви отклонения и следи от болестта, и всички вкъщи сме щастливи.\" Как излекувах себе си и мама Тереза Зепеда не се съмнява в лечителските способности на вече шестгодишната си дъщеря Кристьл, която няколко пъти се била справяла със своите неразположения. Семейството отишло на къмпинг край морето, за да отпразнува четвъртия рожден ден на Кристьл, и там не щеш ли я заболяло ухото. Тереза й казала, че ако не направи нещо сама, ще трябва да се върнат, за да я заведат на лекар. Тази перспектива разстроила малката, но майка й я завела да легне в караваната и й обяснила как да сложи ръка на ухото си и да се помоли на Господ и на Иисус да я излекуват. Кристьл се появила след 10 минути. От болката й нямало и помен! В заключение Тереза пише: „Тя е изключително волеви човек. Толкова силно искаше да останем на къмпинга, че го постигна.\" Тъй като Тереза обикновено се схващала, веднъж помолила детето да я полекува. По-ставила малките му ръчички върху гърба си, но то ги отдръпнало и казало: „Няма нужда да те допирам, за да те лекувам.\" Тереза свидетелства: „Моментално почувст¬вах облекчение, все едно никога не съм била обездвижена. От 14 години имам дискова херния. Преди Кристьл да се захване с мен, често оставах на легло. Това приключи, гърбът ми рядко се обажда, и то - за да ми напомни да внимавам.\" Безусловна вяра За да се освободи от здравословните си про¬блеми, човек се нуждае от вяра, независимо дали става дума за традиционна или алтернатив¬на медицина, или пък за изцеление по духовен път. Изследванията показват, че вярата на тера¬певта и на пациента са важен фактор, предопре-делящ изхода на лечението. Кристалните деца не се съмняват в способността си да лекуват и това със сигурност е една от причините за тях¬ната ефективност. Тригодишната Виктория нарича себе си „д-р Тория\", и с право, тъй като спасява от главо-болие и болки в гърба приятелите и членовете на семейството си. Тя от съвсем малка разбира кога някой е наскърбен или болен и иска да го целуне или пък го гали, докато се почувства по-добре. Баба й казва: „Виктория вярва, че „лошите неща могат да се махнат\" и, лекувайки, извършва такива движения, сякаш влиза в теб, хваща болестта и я изхвърля навън. Тя е наясно с проблемите на хората и е сигурна, че може да ги разреши!\" Веднъж двете посетили старчески дом и Виктория изявила желание да помог¬не на всички живущи там. Баба й трудно можела да я убеди, че е немислимо да излекуваш стар човек от многото му болежки, а и щом някой е на инвалидна количка, то такава е волята Божия. Виктория се обърнала към нея с възможно най-сериозно изражение на лицето и възразила: „Но, бабо, аз говоря с Бог!\" Вярата на момиченцето в собствените му сили и в способността му да промени света била „невероятна, истински трогателна\". Утехата, която дават Кристалните деца лекуват не само телата, но и сърцата на хората. Те могат: • да отнемат емоционална болка. След като четиригодишният брат на Лоис О\'Нийл починал, у тях се събрали петдесетина души. Бащата Мик разказва как вместо да страда, малката му дъщеря обикаляла опечалените възрастни и им обяснявала, че Джак не е умрял. Лоис разсеяла мъката им с приказките си за градината, за ангелите и феите, които живеели там. • да донесат физическо облекчение. Четиригодишният Колин интуитивно знае как да успокои страдащ човек. Веднъж отишъл с родителите си на гости у някакви роднини, където една от жените се разболяла. Колин настоял да остане при нея. Въпреки че спала през цялото време, той не напуснал стаята. Когато се събуждала, й носел студена напитка и уведомявал семейството, ако имала нужда от нещо. В онзи момент той бил истински извор на лечебна сила и подкрепа. • да проявяват състрадание. Практиката показва, че децата обикновено отбягват връстниците си, които имат някакъв недъг. Новото поколение обаче има по-друга нагласа. Кристалните деца проявяват искрено състрадание към хората с физически увреждания. Тригодишната Зоуи например се сприятелявала предимно с деца-инвалиди. Едно от нейните другарчета изобщо не можело да ходи, а тялото му било изкривено на една страна. Кристъл, майката на Зоуи, казва: „Откакто започнаха училище и дъщеря ми дружи с това момиченце, то се чувства значително по-добре. Истинско щастие е, крис¬талните деца не се ръководят от никакви предразсъдъци.\" • да дадат съвет. Кристалните деца умеят да подбират най-подходящите думи, за да вдъхновят, утешат или окуражат някого. Оптимисти по природа, те помагат на други¬те да видят позитивното във всяка житейска ситуация. Картър е на 5 години, но вече си личи, че има вроден усет за нещата. Веднъж на гости им дошла Ингрид, приятелка на майка му, хипнотерапевт и художник - виждало се обаче, че е без настроение. Малкият Картър се приближил до нея и заявил: „Ингрид, ти си красива, а освен това си талантлив терапевт.\" Майка му си спомня: „Ингрид реши, че аз съм го накарала да й каже тези думи. Отрекох, още повече че никога не бях чувала Картър да използва думата „терапевт\" или пък сложни понятия като „талант\". Единственото, което знам, е, че той долавя кой има нужда от любов и му я дава.\" Ето това е колективната мисия на кристалните деца - да даряват любов и да ни учат да я приемаме. Нашата задача като техни по-възрастни водачи е да ги поощряваме да обичат без страх, да им помагаме да осъзнават, че не е опасно да изразяват или споделят най-съкро¬вените си чувства. Трябва да им внушаваме, особено по време на юношеството, да останат верни на любящата си природа. Шеста глава Вълшебни деца на Духа Кристалните деца демонстрират дълбок инте¬рес към езотеричните теми дори когато при-надлежат към семейства без каквато и да било духовна нагласа. Някои научават за Бог, молит-вата, ангелите и ритуалите от родителите си, но повечето притежават духовни знания по рож-дение. Те са малки философи, жреци и жрици, които трептят на Божествена честота и носят своята мъдрост от миналите си животи. Тригодишната Ерин влязла във всекидневна¬та, където родителите й гледали филма Скорост. Той бил към края си, а сцената в момента изо¬бразявала сблъсък на самолет и автобус, послед¬ван от ужасяваща експлозия. Ерин решила, че това са новините и че има пострадали, поглед¬нала стъписана към родителите си, паднала на колене и възкликнала: „Трябва да се молим на Бог!\". Майка й споделя: „Бях силно впечатлена, че едно тригодишно дете може толкова светка вично да премине от „О, не, това е ужасно\" към „Трябва да се помолим за Божията помощ\". Реакцията на Ерин по повод тази нереална трагедията е покъртителна. Тя е още един знак за посоката, в която се движим. Представете си свят, в който всички прибягват до молитвата по време на криза, вместо да се страхуват и притесняват. Кристалните деца разсъждават философски и често засягат духовни теми, които повече при¬лягат на възрастните. Мелиса казва, че седем¬годишният й син Лиъм нерядко питал за неща, които не би трябвало да вълнуват дете на него¬вата възраст, като да речем: „какво е астрално тяло\", „кой е Бог\" и прочее. Понякога сам откривал своята истина. Вероятно въпросите му привличали директен отговор от Божествения свят. Веднъж например възкликнал: „Ние всич¬ки сме Бог.\" Мелиса е благодарна за тази ориентация на Лиъм. Тя твърди, че „докато той е това, което е, светът ще бъде хубаво място за живеене\". Лунната енергия Кристалните деца са силно свързани с природните енергии, с енергията на Земята, Луната и звездите. Подобно на древните друиди, вавилонци и египтяни те са запленени от звездно¬то небе и пълнолунието. Тяхната свръхчувствителност ги прави навярно изключително възприемчиви за мощното лечеб¬но въздействие на Луната. Светилата на нощното небе се откриват за очите им дълго преди да станат видими за възрастните. Думата „луна\" била всъщност първата, произнесена от Изабела! Според майка й Джейми тя обожавала Луната и я нарекла по име съвсем спонтанно още щом я зърнала и много преди да каже „мама\" и „тати\". „Изведох я навън в една прекрасна нощ с мастиленосиньо небе, а Изабела въздъхна и, като посочи нагоре, каза: „О, луна!\" Тогава беше на около девет месеца.\" Кристалните деца са просто влюбени в тази чудна спътница на Земята. Докато връстни-ците им си играят с играчки, те са заети да наблюдават. Бет споделя, че тригодишният й син Тейлър с удоволствие седял в стаята си на тъмно и гледал обсипания със звезди небосвод. Кристалните деца се влияят много по-силно от лунните цикли. Джули, тригодишната дъщеря на Петра, обикновено спи непробудно, но при пълнолуние будува с часове. Свръхестествени способности Кристалните деца се отличават не само с духовна нагласа и вродени лечителски способности, но някои биха могли да бъдат наречени и алхимици или могъщи вълшебници. Законите на гравитацията сякаш не важат за тях - щом местят предмети със силата на мисълта си! Вече съм чувала много такива случки. Невинаги обаче ми позволяват да ги разпространявам, а само при условие, че запазя анонимността на участниците. Просто родителите се опасяват от неприятни последствия, ако децата им се прочуят с подобни дарби. Тъй като случките са ми били предадени лично, смятам, че са достоверни. Те носят емоционален заряд, изчерпателност и автентичност, които ги отличават от измишльотините. Ще приведа няколко примера, а вие съдете сами. Психокинезата е способност да се местят предмети със силата на ума и емоциите. Това се случва, когато енергийното поле на човека се пресече с електрическото поле на уреди, часов¬ници, батерии и дори на улични лампи. В това отношение някои кристални деца демонстрират завидни умения. Във Франция например живее седемгодишно момче, което ще нарека Адам, тъй като майка му и дядо му ме помолиха да не разкривам самоличността му. Адам разказва за пребива-ването си на други планети и за няколко свои минали живота, изреждайки подробности за съответната култура, етнос и език. Когато бил на три години, заявил: „Знаеш ли, ти не си ми първата майка. Този път избрах за родители теб и тате и вие се справяте чудесно.\" Адам можел да предсказва и бъдещето. Веднъж, вече четиригодишен, казал на майка си: „Твоят баща днес не отиде на работа. Имаше буря и той само се поразходи.\" Дядото на Адам живее на друго място в Америка, при шестча-сова разлика. Тъй като там все още не било понеделник, а през уикендите той не работел, то Адам трябва да е видял някаква бъдеща ситу-ация. Когато на следващата сутрин майка му се обадила на баща си, с изненада разбрала, че момчето имало право. Тя твърди също така, че синът й може да управлява материята: „Един ден Адам ми пока¬за как се гаси и пали свещ, без да се докосва - а бяхме навън, където духаше силен вятър! Той може така да се концентрира, че да повдигне във въздуха гумена топка. Зная, че това му отне известно време, докато накрая успя. Чух как топката отскочи от пода и отидох в стаята му да видя какво става. Беше сполучил поне два пъти, преди да вляза. Искаше да ми покаже, а аз направо не можех да повярвам на очите си. Топката левитираше на два сентиме-тра над леглото му и после подскочи, все едно някой я подхвърли!\" Майката на Адам се притеснява как хората ще погледнат на неговите способности, още повече, че семейството живее в традиционно-религиозна общност във Франция. Освен това според нея тези занимания изтощават сина й и го правят уязвим. Надявам се да не му внуши страховете си и да не го подтикне да изостави Божествената си дарба. * * * Друга жена, също пожелала да остане анонимна, разказва подобни случки с четиригодишния си син и четиримесечната си дъщеря. Още когато била на няколко седмици, дъщеря й повдигнала във въздуха дървена играчка и я „приземила\" на няколко метра от първоначалното й място. Свидетели на това „произшествие\" станали четирима възрастни и две деца. Майката предполага, че момиченцето предизвикало този психокинетичен феномен, защото било разстроено, задето го пренебрегват. После добавя, че синът й бил много будно бебе, което „си играело със заобикалящата го материя\". Тя споделя: „Ясно си спомням как още като пеленаче неведнъж „изключваше телевизора\", когато желаеше да привлече цялото ни внимание, а ние не се отзовавахме незабавно. * * * Двумесечната дъщеря на Тина влияела на електрическите уреди по подобен начин: „Понякога ми се налага да я взема със себе си на работа, но ако я оставя прекалено близо до компютъра, той блокира. Мониторът на колежката ми оня ден изгоря, с принтера също имахме проблем. Ще се наложи да слагам кристали върху електронните уреди, за да поемат част от енергията, излъчвана от дъщеря ми.\" Техните души ни посещават Докато спим или медитираме, любящите души на кристалните деца могат да ни посетят подобно ангели, които ни носят послания от Божествения свят. Лора Ейнсуърд медитирала в спалнята си на пода в присъствието на своята внучка Бет. Отначало Бет седяла до нея, но после се измък¬нала тихо навън. Лора разказва: „Не зная колко дълго останах така, но по едно време я чух да ме вика с нежен глас: „Бабо!\" И отново, но малко по-силно: „Бабо!\" Отворих очи, но нея я нямаше; представи се пред вътрешния ми взор усмихната, увита в одеало. Погледна ме проникновено и каза с подкупваща искреност: „Тук съм, в случай че ти дотрябвам.\" Продължих с медитацията си и след минута чух дълбоко дишане, почти похъркване. Бет спеше дълбоко в другата спалня през една стая от мен.\" * * * Ако децата ви не се държат като малки вълшебници или магьосници, това не ги „дисквалифицира\" от категорията на кристалните. Просто не всички те правят чудеса. Но все пак не е ли вълнуващо, че някои от тях притежават таланти, които най-вероятно всички ние носим в себе си, без да го съзнаваме? Ще повторя, че кристалните деца ни подсказват в каква посока ще се развиват човешките умения... и прокарват пътя натам. Седма глава Връзка с природата, животните и камъните Независимо че кристалните деца приличат на същества от друга планета или измерение, те имат силна и дълбока връзка със Земята, природата и животните. Обичат да бъдат навън, да си играят сред дърветата и цветята, близо до камъните и водата. Някои с мъка се задържат вкъщи. А когато са кисели, една разходка осезаемо повдига настроението им. Също като мал¬кия Свети Франциск те излъчват чистота, която предразполага животните. Трябва да можете да си представите как растенията, птичките и слънцето пеят от радост в присъствието на едно очарователно кристално дете. Четириноги приятели Както музиката опитомява дивите зверове, така и кристалните деца оказват хипнотично въздействие върху животните. Те се боричкат с големи кучета и котки с остри нокти и никога не получават и една драскотина. Животните усещат невинността на сърцата им. Общуването помежду им протича на вълната на любовта -затова се разбират чудесно. Лий, която е на година и три месеца, вече е намерила всеотдайни приятели в лицето на четириногите членове на семейството си. Най-верният й другар, според майка й Синтия, бил кучето Йоги: „Лий направи първите си самостоятелни стъпки, като се хвана за козината му и се изправи. После Йоги се отмести, но тя продължи да стои. й въобще това, че повечето животни й позволяват да ги докосва, дърпа и въвлича в игра, е удивително, истинско чудо. Те много си падат по нея.\" Тригодишната Аби също привлича животните. Майка й Андрея споделя: „Често я намирам да седи мълчаливо с кучето и котките, положила ръце върху тях. Наблюдавам я продължител¬но - изглежда, че ги успокоява.\" Изабела, на година и половина, два пъти плувала с делфини в Кона на Хаваите. Майка й Филипа твърди, че и първия, и втория път делфините били притеглени като от магнит, насочвали се право към нея, гмуркали се и се връщали отново и отново. Дивите и домашните животни еднакво обичат кристалните деца, защото усещат любовта им и им имат доверие. На година и половина Хана Колдуел отишла с майка си Пам в зоопарка и - виж ти! - животните я заразглеждали с нескривано любопитство. Женската горила имала бебе на нейната възраст. Цитирам думите на Пам: „Горилата също като мен още кърмеше и аз се почувствах някак си свързана с нея. Тя веднага забеляза Хана и залепна за стъклената преграда помежду ни. Двете дълго не откъсваха очи една от друга, а после горилата отмести поглед и сякаш изучавайки ме, нежно постави ръка на стъклото точно пред лицето ми. Аз повторих жеста й. Контактът ни беше невероятно силен.\" Накрая майката и дъщеричката се сбогували с новата си приятелка и влезли в сектора с лъвовете. Наблюдавали ги през стъклото, а те били пръснати из цялото обширно заграждение. Пам си спомня: „Изведнъж една лъвица вдигна очи, като че ли някаква невидима сила привлече вниманието й към нас. Приближи се, цялата напрегната и съсредоточена. Озърнах се, за да разбера какво толкова я бе заинтригувало. Излизаше, че това бе дъщеря ми! Двете се взираха една в друга, бяха погълнати една от друга. Хана бе омагьосала животното! Сякаш не то, а моето момиченце беше атракцията на зоопарка. Това представление събра голяма тълпа, всички се питаха какво толкова намира грациозната лъвица у детето, че така се е вторачила в него.\" Любов към природата Освен благоразположението към животните, друга ключова характеристика на кристалните деца, е тяхната дълбока любов към природата. Те усещат, че буболечките и растенията също преживяват нещо. И досущ говорители на естеството ни напомнят, че всичко живо и уж неживо е надарено с чувства. (Още по темата: Д.&И. Кернер, „Гласът на розата или какво чувстват растенията и как общуват с нас\", Аквариус, 2003 София) • Аби, дъщерята на Андрея, не позволявала да се убиват насекоми – включително големи, страшни паяци. И обяснявала на възрастните, които посягали да ги мачкат: „Те са Божии твари.\" Ние си мислим, че бръмбарите представляват интерес най-вече за момченцата, но кристалните момиченца също ги обичат. Те не предявяват предпочитания и ги харесват като всички други живи създания. • За да сложат басейн в задния двор, родителите на шестгодишния Робърт трябвало да отсекат две върби. Като видял електрическия трион, Робърт се спуснал към дърветата, взел да ги прегръща едно след друго и сърцераздирателно да плаче. • Чад, сега на седем години, от съвсем малък проявявал нежно отношение към природата. Веднъж, наблюдавайки как едно листо политнало към земята, казал на майка си: „Горкото листо падна на земята и остана без семейство.\" • Лиам нежно докосвал гущерите, които влизали в къщата им, и ги изнасял навън, като същевременно им говорел: „Трябва да си вървиш у дома, малките гущерчета те чакат\", или: „Излез навън и си намери някаква храна. Знам, че си гладен.\" Според майка му той знае какво мислят или чувстват гущерите и ги успокоява, а те го слушат. • Веднъж някакъв познат откъснал цвете и го подарил на тригодишната Кристъл, а тя много се разстроила. Доближила се до останалото в земята стъбълце и се опитала „да залепи\" цветето към него. • Петгодишната Алис толкова обичала растенията, че плачела, когато майка й се захванела да ги подрязва или да отстранява изсъхналите листа и цветове. • Шестгодишният Айзък показал на баба си Лаура гладкото камъче, което стискал в шепата си. Той й обяснил, че го вдигнал от пътя, за да не го смачка някоя кола. • Тригодишната Зоуи прегръщала дърветата и целувала падналите и сухите листа. Широкият свят Тъй като кристалните деца имат любящи сърца и слънчев характер, не е изненадващо, че пред¬почитат да прекарват времето си на открито, да дишат свеж въздух и да се занимават с животните и растенията. Естествената среда с присъщите й форми за тях е много по-привлекателна. Те с удоволствие се освобождават от дрехите си, играят си в калта и изследват мравуняците. Детайлите в природата силно ги впечатляват. Затова с часове могат да наблюдават поклащаните от вятъра растения. Натан, двадесетмесечният син на Кончита, страстно обичал природата. Майка му ни пише: „Трябва да заключваме всички врати, за да го удържим вкъщи. Когато е навън, иска да е съблечен, да играе във водата, да се маже с кал и да я опитва на вкус.\" Предполагам, че една от причините за привързаността на кристалните деца към естество-то, е способността им да общуват с растенията и животните. Магда казва, че четиригодишната й дъщеря Тейлър постоянно говорела на цветята, обяснявала им колко са красиви и утешавала малките буболечки. Кристалните деца се стремят да ни отварят очите за вълшебствата на природата и да ни напомнят, че всичко е живо. Шон и Кели Карпентър твърдят, че техният тригодишен син Корбин има много специално отношение към дърветата: „Той ни разказва какво чувстват, говорят и правят те. Някак си долавя, че Духът присъства във всяка жива форма, и общува с птиците, рибите, растенията, насекомите и камъните, но все пак най-много с дърветата.\" Веднъж четиригодишната Колин се разхождала навън с майка си и виждайки едно дърво, се спряла, облег"

• rima
  " May 16

  Ангели и невидими приятели Не се учудвайте, ако се натъкнете на крис¬тални бебета, които съсредоточено проследяват с глава и поглед реещите се в пространството невидими за вас ангели. Може да ги чуете и как разговарят с тях на някакъв непонятен език. Много от родителите, с които съм общувала, са убедени, че техните кристални деца (наричани понякога „кристалинни\") виждат ангели и починали близки. Ами да! Че защо най-чувствителните човешки същества на всички времена да не се раждат с ясновидски способности? В миналото също е имало такива деца. Кристалните обаче съхраняват духовната си дарба за цял живот. Това не на последно място е така и защото днес, в новата ера на духовна разкрепостеност, получават подкрепата на родителите си. А в миналото онези, които са виждали и чували ангели, са били заклеймявани поради страх от всичко скрито и необяснимо. В семейството на Тара Джордан обикновено се прочита кратичка молитва преди и след вечеря. Когато станал на 13 месеца, синът й вече се опитвал да произнася името Иисус. Ето какво казва Тара: „Докато ние се молим, Грант гледа нагоре и човек може да си рече, че вижда Господ, ангели или духове от различни нива. Маха с ръчичка, а там не личи да има каквото и да било. Извиква Иисус по име и казва „Здравей\". После поглежда към стената, където виси картина на Тайната вечеря, и пак помахва. Не ще и дума, че Грант вижда и усеща духовния свят.\" Кристалните деца запазват дарбата си на медиуми благодарение на своите родители, баби и дядовци, притежаващи разбиране за всичко това. Ангелите ги привличат, защото децата усещат безусловната им любов. Те обичат мама и татко да им разказват за небесните същества, а после използват наученото, за да се свързват с тях. Когато Хейли, петгодишната дъщеря на Керълайн, си счупила ръката, двете хукнали към болницата, като взели със себе си моята книга Ангелите лекуват. След като прочела молитва за изцеление, Керълайн казала на детето да призове архангел Рафаил (лечителя на физическите болки) - той щял да бди над нея, щял да й помогне да се излекува по-бързо и да облекчи страданието й. Оттогава Хейли призовавала Рафаил всеки път, щом ръката й се обадела. По време на прегледа лекарите били изумени от спокойствието на малката. Не по-малко учудени останали и майка й и баща й Май - но не само от нея, но и от самите себе си, тъй като те също запазили самообладание. А друг път, случело ли се някое от децата да пострада, Керълайн не пропускала да се разплаче. Ангелите очевидно въздействат благотворно на всички. Докато лекарите слагали гипса на ръката на Хейли, майка й усетила как пространството в болничната стая се изпълнило с неземен покой. След малко момиченцето възкликнало: „Погледни, мамо, гипсът ми е зелен! Това е цветът, с който лекува Рафаил!\" Оттогава Хейли непрестанно разговаряла с ангелите, вършела нещо с тях и се учела от тях. Керълайн само отключила този процес. Една нощ дъщеря й отворила дума за мъдростта, която й се разкривала напоследък. Седяла на колене, почти в молитвена поза, и разказвала на майка си за прозренията и знанията, получени благодарение на висшите същества. А Керълайн имала чувството, че Хейли също е ангел, глаголещ древни истини. Ето и информацията, която й предала за архангелите Рафаил, Гавриил и Михаил: „Хейли твърди, че тези ангели били огромни, издигащи се сякаш от земните дълбини и извисяващи се като гигантски дървета чак до небесата. Когато за пръв път ги видяла в стаята си, те били тол-кова много, че се уплашила, защото ги взела за духове. Но после забелязала крилете им и се успокоила. Според Хейли ангелът на знанието никога не я изоставял. Една вечер го попитала какво значи думата „активност\" и той й отговорил: „Многото неща, които се случват.\" Освен това ангелите й помагали по четене и математика. Учителката в детската градина се възхищава на богатия й речник. Веднъж Хейли поиска да й обясня значението на думата „анестезия\", а аз -откъде я е чула. Тя отвърна, че Рафаил я бил употребил предната вечер, докато я учел как да лекува. Уверява ме, че докато се занимавала в стаята си, в повечето случаи не била сама. Играела си с Рафаил и другите архангели.\" Деца и родители ясновидци Ангелите са навсякъде около нас и кристалните деца спокойно общуват с тях. Ако познавате кристално дете, то вие имате привилегията да притежавате персонален духовен учител! Кристъл, майката на Зоуи, споделя: „От мига, в който Зоуи се появи, започнах да виждам анге¬ли и починали близки. Ясновидските ми способности се отприщиха в буквалния смисъл на думата.\" Тези деца са катализатор за екстрасензорните възприятия на другите и това в голяма степен се дължи на силната любов, която излъчват. Те отварят нашите енергийни центрове - особено сърдечния. Така ни помагат да приемаме без страх любовта, което ни прави по-съзнателни за ангелското присъствие край нас. Кристъл ни уверява, че около Зоуи кръжали светлини. Те се виждали дори и на снимките й! Много от родителите и бабите, с които съм говорила, твърдят, че децата им имали лъчисти аури, край тях блещукали светлинни точки и дори се забелязвали ангели. Синди Голдънбърг видяла спящата си дъщеричка, обгърната от синкаво-бяло сияние. А когато повдигнала завив¬ката, сиянието се шмугнало под нея, оставайки все така ярко. Синди насърчавала ясновидството на петгодишната Кристен, която умеела изключително добре да „разчита\" аурите. Те двете разпръсквали над вестниците „ангелски прах\", та неприят-ните ситуации и въвлечените в тях хора да се оправят. Това е отличен пример за родител и дете, които взаимно подхранват духовните си дарби. Невидими приятели За децата е съвършено нормално и дори здравословно да си имат „невидими приятели\", тоест същества, които в повечето случаи са техните ангели-хранители или духовни водачи. Когато родителите подкрепят и насърчават този контакт, малките гледат на необикновените си способности като нещо естествено и прием¬ливо. „Невидимите приятели\" понякога са арханге¬ли, които им помагат да осъществят житейската си мисия, или пък закрилници, които ги учат да се освобождават от страховете си. Те може също така да бъдат и отишли си роднини, добри познати или дори домашни любимци. Преди няколко години една жена на име Мелиса срещнала мъж, в когото се влюбила безумно. Когато разбрал, че е бременна, той не поискал да запази нито връзката си с нея, нито детето. Мелиса не казала нищо на единствения си по онова време син Лиам. Един ден обаче той й подал рисунка с думите, че това е портрет на по-малкия му брат. Накрая Мелиса взела трудното решение да прекъсне бременността си, без да уведомява Лиам. Седмица по-късно той й съобщил, че братчето му казало: „Реших да поизчакам, но съм добре и те обичам.\" После добавило, че щяло да бди над Мелиса като ангел-хранител, докато се подготвела да му стане майка. Тогава двамата с Лиам щели заедно да се грижат за нея. Мелиса твърди, че Лиам е силен медиум. Веднъж тя медитирала, за да разбере кое е нейното „животно на силата\" (според някои вярвания всеки си има такова животно-духовен водач, което не е непременно умрял домашен любимец) и видяла до себе си лъвица. Както си седяла в своето голямо кожено кресло и се наслаждавала на медитацията, Лиам се приближил и я питал откъде са се взели големите драскотини по облегалката на креслото. Но като не получил отговор, продължил: „Мамо, да знаеш, че твоята лъвица ги е оставила там!\" Мелиса се учудила: „Моята лъвица?\". А Лиам потвърдил: „Да, лъвицата, която постоянно върви след теб, мамо. Не я ли виждаш?\" После й обяснил, че огромната котка винаги я следвала по петите, а нощем спяла в краката й. Стъписана, Мелиса си казала: „Благодаря на Бог за благодатта и честта да имам такъв син. Той е светлината и силата в моя живот.\" Родителите не бива да се тревожат заради ясновидските способности на децата си, най-малкото защото те им помагат да се освобождават от емоционалните си и физически болки. Те са божествен дар, който е достояние на всеки един от нас. Петгодишната Сабрина например била съкрушена от смъртта на своя приятелка. Ангелите, с които общувала от малка, я утешавали. Истинско емоционално облекчение обаче получила, когато починалото момиченце й се явило от света на духовете. Сабрина твърди, че разговаряла насън с него, а то стояло усмихнато под красива дъга. Малко по-късно майка й предала това съобщение на родителите му, които си спомнили, че последната му рисунка представлявала автопортрет под многоцветна дъга. Спомени от минали животи Някои кристални деца имат живи спомени от свои някогашни превъплъщения. На разказите им не бива да се гледа като на някаква странност. Новото и вълнуващо състояние на неща¬та този път обаче е, че възрастните в днешно време изслушват и отдават повече внимание на детските спомени. Така малките успяват да ги съхранят, без да бъдат объркани от тях. Когато осъзнаем, че животът е вечен, преставаме да се боим от смъртта. Виждаме несъс-тоятелността на ужаса от ада и наказанието, насаждани от някои религии. В момента, в който проумеем всичко това, ние започваме да се чувстваме истински свободни и заживяваме пълноценно. Ето няколко примера за деца, които помнят свои минали животи: • Шестгодишният Робърт често говорел за „родителите си\" от времето, преди да дойде в корема на мама. Описвал в подробности живота си с тях. Твърдял, че бил наблюдавал отгоре как мама тръскала онова нещо (теста за бременност) и след като то станало синьо, се спуснал в корема й. • Бевърли Мур казва, че петгодишният й син Итън пазел спомен за повече свои прераждания: „Описва ги надълго и нашироко. Задава въпроси като: „Помниш ли, когато аз бях на твоите години, а ти на моите?\" Според него веднъж ми е бил майка, а друг път - баща.\" • Петгодишният Евън и по-големият му брат Нейтън си говорели за момичета. Неочаквано Нейтьн възкликнал: „Евън, ти пък какво раз¬бираш? Само на пет си!\" Евън се троснал: „О, за Бога, Нейтън. Бил съм жена поне 60 пъти!\" Някои кристални деца се раждат за пръв път на тази планета и земният живот може да им се види непонятен и некомфортен. Кати разказва, че както един ден седял в скута й, нейният тригодишен син Уилям я помолил да си вървят „у дома\". Тя отвърнала: „Но ние сме у дома,\" а той се учудил: „Така ли?\" По-късно Кати се досетила, че той говори за предишно съществуване в друг свят, и нежно му казала: „Ние сме на Земята, защото тя има нужда от нас, а домът ни не е кой знае колко далече.\" Това като че ли поуспокоило Уилям. * * * Част от задачите ни на възрастни, които отглеждат кристални деца, е да им покажем как да се справят с живота на Земята. Да им помогнем да останат с отворено съзнание, да ги нау¬чим как да се освобождават от тежките енергии и да поощряваме тяхното ученолюбие. Ние сме опитни градинари, с чиято намеса кристалните деца би следвало да се превърнат от красиви цветни пъпки в разкошни цветя. Девета глава Даровити музиканти, художници и артисти Кристалните деца носят силен творчески заряд. Те не само излъчват любов и нежност и имат ясновидски способности, но и вроден усет за изкуство. Много от тях са музикални и същевременно рисуват добре. Някои демонстрират умения на напреднали ученици, без да са получили някаква съществена подготовка. Бих казала, че са просто пример за подражание, еталон на висшето проявление на човешката природа. Песента на сърцето Много деца започват да пеят, преди да са отронили дума. Може би бабата на Сара не преувеличава, като твърди, че малката дошла на бял свят, пеейки. Сега, вече шестемесечна, Сара естествено още не говори, но по тананикането й личи, че е изключително музикална. Еви - майка на друго кристално дете - споделя, че дъщеря й проговорила посредством музиката: „Когато Мейшан, която сега е на две годинки, се учеше да говори, отначало изпяваше онова, което искаше да ни каже. Тя много обича музиката!\" Повечето анкетирани за тази книга роди¬тели смятат, че децата им са родени с музикален талант. Кирстен, петгодишната дъщеря на Синди, има красив мелодичен глас. Това е странно, тъй като никой от семейството й не можел да вземе правилно нито един тон. Затова пък Кирстен възпроизвеждала със съвършена точност всяка песен, която чуе. Някои деца не спират да пеят. Тригодишната Емили например непрекъснато си съчинявала песнички, с лекота запомняла шлагери, детски стихчета и чути по радиото мелодии. Тя се впускала да танцува веднага щом до слуха й достигнела някаква музика, а понякога и без съпровод. Майка й Уенди смята подир някое време да я запише на танци. Музикалният талант не¬рядко е доказателство за високата интелигентност на кристалните деца. Тригодишният Уилям например знаел думите на всяка песен, която пускат по радио „Дисни\", а петнайсетмесечната Ерин безпогрешно улавяла ритъма им и започвала да припява. Художници с въображение Освен че обичат да рисуват, кристалните деца са и много изобретателни. Те могат да прекарат часове само със скицник и пастели. Несравнимата им креативност се дължи на доминиращата при тях дясна мозъчна хемисфера, което говори и за: • емоционална интелигентност, • интуитивност, • развити двигателни умения, • философска нагласа, • духовна ориентация, • музикалност. Мисленето на индивидите, при които доминираща е дясната мозъчна хемисфера, се основава на образи и чувства, а не на езика. Склонността им да визуализират подхранва техните артистични заложби и фотографската им памет. Някои от техните произведения са „копие\" на онова, което виждат с вътрешното си зрение. Роза Макелрой е убедена, че петгодишната й дъщеря Одри е роден художник: „Никой не я учил да рисува. Независимо от това работите й сякаш са дело на утвърден художник. Когато наблюдавам умението, с което смесва цветовете, имам чувството, че пред мен стои възрастен човек. Картините й са възхитителни!\" Вижда се, че тази майка насърчава творческите занимания на дъщеря си и със сигурност ще й помогне да си повярва и да стане добър художник. Кристалните деца впечатляват със способността си да се забавляват с прости предмети. Докато предишните поколения бяха много по-зависими от сложни и скъпи играчки, днешните са щастливи, ако си имат цвете или домашен любимец, ако разполагат с лист и химикалка или с възможността да наблюдават огряното от Луната небе. Същото е и когато творят. Те не изпитват нужда от скъпи комплекти за игра. И като цяло ценят обикновените и същностни неща. Колко окуражаващо! Докато обикалял из пущинака близо до дома си, седемгодишният Джейкъб Доръм си намирал разни „съкровища\" - конска подкова, парче от железопътна траверса и всякакви други предмети, които можели да му послужат. После започвал да конструира и майстори. Многообещаващи актьори Кристалните деца може и да не са много слово¬охотливи - особено докато са малки. Но без съм¬нение са артистични! Те дават воля на силните си емоции или на своето отношение с най-различни средства - с езика на очите и тялото си, с песните и творчеството си. Превъплъщават се в какви ли не роли. Само че без предвзети или високопарни слова, не - просто използват театъра като забав¬на форма на себеизразяване, доставяла навярно наслада на хората по времето на Шекспир, преди да е имало радио и телевизия. И някак си ни връ¬щат към нашите корени. Анкетираните за тази книга възрастни смятат, че кристалните деца не се стесняват пред пуб¬лика. Повечето са като тригодишната Виктория, която хвърля баба си във възторг. Цитирам: „Виктория се отличава с голямо самообладание и самоувереност. След като навърши годинка, я поведохме на гимнастика и танци. Умира си да ни събира и да импровозира пред нас. Не е срамежлива, нито личи да има сценична трес¬ка, независимо дали стои пред хиляда, сто или дванадесет души. Истинско удоволствие е да я наблюдаваш как, сияейки от щастие, танцува или изпълнява гимнастическите си номера. Упражнява се с часове, погълната от музиката и движението.\" Кристалните деца са изключително забавни, ето защо хората се чувстват добре край тях. Една жена отбелязва, че е силно впечатлена от способността на тригодишната си дъщеря да се превъплъщава. Малката умеела да имитира другите с техните най-специфични интонации, маниери и начини на изразяване. „Толкова е добра, че веднага познаваме кого „изобразява\". Но го прави без злоба, без присмех, а по-скоро илюстрайки наблюденията си, за собствено удоволствие.\" Любовта към костюмирането и сценичната игра е присъща обаче не само на момиченцата, но и на момченцата. Кайлън, петгодишният син на Катрин Поултън, непрекъснато се вживявал в някакъв образ и се преобличал по десет пъти на ден! Тя казва: „Вечно събирам дрехите му от пода, защото той вади всичко от чекмеджетата си в търсене на подходящия костюм за ролята, която изпълнява в момента. Реже калъфки, покривки, чаршафи, всичко, каквото намери, за да си направи поредния костюм. Просто обича да играе на театър.\" Кайлън освен това рисувал всеки ден, и то обикновено за да нахвърли скица на своите герои, „някакви изключителни същества с неземна сила\", в които виждал себе си. Дали пък тези му занимания не са отзвук от някогашни магьоснически умения или своего рода репетиция за времето, когато кристалните деца ще бъдат супергероите на нашия свят? В крайна сметка те притежават необходимите качества! Десета глава Бебета ангели „Възхитителни\", „истински ангелчета\", „дар Божи\". Така родители, баби и дядовци окачествяват своите кристални деца. И макар всички ние да сме с божествен произход, тези нови жители на Земята позволяват на своя висш Аз да се прояви много по-ярко в сравнение с предходните поколенията. Ето някои характерни техни черти: Общителност: Това е едно от качествата, които не ни дават основание да ги заклеймим като „аутисти\" само защото проговарят по-късно. Те са любвеобилни и лесно се привързват. Аутистите се държат дистанцирано във всякакъв смисъл. Мери Маршал забелязала, че петгодишният и син се чувствал най-щастлив, когато са заедно и просто се прегръщат и се смеят. Обичал да се гуши в обятията й. Мери твърди: „Като по-малък се вкопчваше в мен, а и сега от време на време. Ако се намираме на някое непознато и плашещо го място, ме кара да го взема на ръце, а после заравя лице в рамото ми.\" Кристалните деца са сърдечни не само с близките си. Стефани и Марк Уоткис твърдят, че синът им Брин, който е на 13 месеца, се протяга да целуне кажи-речи всекиго. Изключително любящо и общително дете. Радост и щастие: Днешните деца излъчват позитивна енергия с изражението на лицето си, езика на тялото си, с думите и действията си. Да си край тях е истинска благодат - просто се чувстваш някак си окрилен. Картър, тригодишният син на Лорън Стокс, приемал винаги всичко с усмивка. Тя казва: „Той е дошъл на тази земя, за да обича.\" Не минавал и ден, в който да не възкликне: „О, мамо, светът е прекрасен!\" И настроението й тутакси се оправяло. Но слънчевият характер е присъщ не само Картър, а на цялото това поколение. За Тейлър, тригодишния син на Бет и Майкъл например, досега са се грижили три различни бавачки. Всички те твърдят в един глас, че е „светъл дух\"! Той може да стопли всяко сърце. А ето какво добавят неговите родители: „Тейлър е възхитително дете, което ни дарява с радост и любов. Духовната сила, която струи от цялото му същество, ни кара да се надяваме, че ние, човеците, ще заживеем в мир, а насилието ще изчезне от лицето на Земата.\" В разказите, които ми бяха изпратени, се говори най-много за детската жизнерадост. Като нищо ще си речеш, че си попаднал на родители, запленени от собствените си гарджета, но повечето от тях имат и други деца. Ще цитирам части от писма им. • Надя Лу за 18-месечната си дъщеря Селесте: „Хората често ми казват, че присъствието на Селесте ги изпълва със спокойствие. Тя съвсем спонтанно се настанява при онези, които имат някакво страдание, и започва да си играе с тях.\" • Уенди Уидман за тригодишната си дъщеря Емили: „Тя е най-приветливият дух, на който съм се натъквала. Спуска се към непознати, хваща ги за ръката и сякаш ги обгръща с любов. Изключително чувствително, обичливо и внимателно същество.\" Майкъл за шестгодишния си син Робърт: „Моят Робърт е същинско ангелче. Сърцето му прелива от благост към всички. Ще му се да утеши всекиго, който е в нужда. А каква грижовност проявява към приятелите си! Държи да даде нещо на всеки бездомник. Робърт е нежна, любяща душа, а от очите му струи самото слънце.\" Обич и уважение към възрастните: Сякаш усещайки мъдростта и спокойствието, които идват с годините, кристалните деца буквално залепват за старите хора. Обожават бабите и дядовците си и не се дърпат от възрастните непознати. Мери често сядала с тригодишната си дъщеря Хейли в градината на една сладоледена къща. Последните пъти по съседните маси имало старци, които похапвали сладолед „в собствената си компания\". Хейли отивала и се намествала до тях. Не ги заговаряла, докато не й обърнели внимание, но била толкова близо, че сякаш се канела да ги прегърне. Просто усещала нуждата им от любов и човешко присъствие и искала да я задоволи. Двете най-малки деца на Кончита Брайнър (син на година и 8 Месеца и дъщеря на пет години) също проявявали слабост към старците като към някакви по-специални същества. Неотдавна Кончита и съпругът й направили помен за неговите починали преди десет годи¬ни родители. Ето какво си спомня тя: „Преди това дъщеричката ми ме разпитваше за баба си, нали не я познава. Знаеше, че ще носим цветя на гроба й и си приготви букет. После, за моя изненада, помоли по-голямата си сестра да запише стихотворението, което бе съчинила. Аз и съпругът ми плакахме неудържимо, докато го четеше на помена - казваше на баба си, че й липсва и че я носи в сърцето си.\" Умение да прощават и да постигат разбира¬телство: Светът сега има най-голяма нужда от прошка и състрадание, а кристалните деца са светъл пример за това как на злото се отвръща с добро. Докато индиговите им събратя носят воински дух, който ги подтиква да се борят за определени каузи, те подхождат пасивно в „стил Ганди\" при наличие на конфликт. Например: • Глория Пауъл-Фредериксън, майка на двекристални деца и едно по-голямо индигово дете, споделя, че когато се карат помежду си, разликата между двете поколения става очевидна: „Кристалните деца отстъпват и се оттеглят без обида и злост. Но индиговото предпочита да доведе спора докрай.\" Щом възникнело разногласие, тригодиш¬ният Корбин се позовавал на природата. Непрекъснато обяснявал как живеят дърветата и какво му казват. Чуел ли хората да се карат, се обръщал към тях с думите: „Моля, общувайте като дърветата\", тоест - с нежност и любов. • Двегодишната Мей никога не удряла другарчетата си, дори те да я удряли. Само възра-зявала: „Не ме бий, аз съм ти приятел.\" • Алис, петгодишната дъщеря на Денис Кристи, се разстройвала силно от чуждата жестокост и злоба, стига да си дадяла сметка за нея: „Тя изобщо не разбира как някой би могъл да се държи по този начин. Толкова е невинна, че май изобщо не схваща кога я тормозят.\" * * * Кристалните деца отдават любов с всяко свое действие и постъпка. Те са свидетелство, че човешката раса еволюира и се издига над дребните различия и дрязги. Те са жив пример за съществуване, продиктувано от висшия Аз, а не от егото. Въпреки това обаче не може да се каже, че са съвсем безпроблемни. Ето защо помолих родителите им да ми разкажат за трудностите, свързани с тяхното отглеждане. В повечето случаи тези трудности са незначителни, но има и такива, които се повтарят закономерно, както ще прочетете в следващата глава. Единадесета глава Храната, сънят и капризите Всяка човешка черта може да бъде разглеж¬дана в положителна или отрицателна светли-на. Инатът, например, може да бъде наречен „упоритост\" или „последователност\", а самоуве-реността - „нахалство\". Нали разбирате какво имам предвид? Същото важи и за кристалните деца и техни¬те избори. От една страна, всеки, който функ-ционира посредством своите висши чакри, има високи изисквания към себе си. Когато отвори сърдечната си чакра и обича истински, човек започва да привлича (и да бъде привличан) от ситуации и хора с позитивна енергия. Той не търпи взаимоотношения, отличаващи се с наси-лие, негативизъм, нечистоплътност, караници и дрязги. Според закона за резонанса, в живота ни идват хора и събития, които отразяват нашите доминиращи мисли и нагласи. Например, ако вярваме, че всички са добри по природа, ще ни се падат симпатични и обичливи приятели. В процеса на личностното си израстване ние сменяме приятелите си, начина си на хранене и на живот. Новите ни избори отразяват развитие¬то на нашия Аз. Така че кристалните деца, които като духовен статус се намират далеч пред нас, съвсем естествено създават или биват въвлича¬ни във възможно най-чисти отношения. Ето защо понякога ни изглеждат припрени и придирчиви. Но ако погледнем на поведе-нието им от друг ъгъл, бихме ги окачествили като прозорливи. А такива хора имат висока себеоценка и внимателно подбират приятелите, храната, филмите, работата, местоживеенето си, за да могат да удовлетворят нуждите както на тялото, така и на душата си. Хранителните навици на кристалните деца Щом се впуснах в изучаване на духовните науки, предпочитанието ми към определени храни и напитки се промени почти незабавно. Моят вътрешен глас неотклонно ми подсказваше да ям повече екологично чисти плодове и зеленчуци и по-малко продукти с животински произход. Пълен веган (това означава, че не ям никакво месо, пилешко, риба и млечни продукти) съм от 1997 година и с този си начин на хранене се чувствам прекрасно. Много от моите ученици, слушатели и читатели споделят, че са получили подобен вътрешен импулс. Макар и да не прегръщат непременно веганизма, хората, поели по духовен път, посягат като цяло по-рядко към обработената храна и избягват червеното месо, бялата захар и бялото брашно. Ангелите казват, че човешките същества са все по-малко зависими от яденето в качеството му на енергиен и хранителен източник. Според тях първо ще станем вегетарианци, после суровоядци, които признават само необработените плодове и зеленчуци. След това ще преминем на сокове, защото са по-лесно усвоими. И накрая ще се превърнем в „дишащи прана\", тоест получаващи енергия и храна от въздуха. Като се откажем от готвеното и наблегнем повече на производството на растителни продукти, ние ще станем по-интуитивни и ще се адаптираме по-успешно към променените възможности на Земята да ни изхранва. Може да се каже, че кристалните деца са съвсем близо до този модел. Техните вкусови рецептори са по-съвършени. Необработените плодове и зеленчуци съдържат най-високи нива на жизнена енергия в сравнение с всички други храни. Следователно не е чудно, че малките са привърженици на вегетарианството. От вас зависи как ще погледнете на това положение на нещата. Някои родители го смятат за проблемно. Една майка например ми каза, че се опитвала да върне сина си към „нормалната храна\". Тя се противопоставя на естествената му нагласа да хапва по малко и на често нещо здравословно и да пие сокове. Диетолозите твърдят, че този подход осигурява балансирано ниво на кръвната захар и предотвратява преяждането. Хранителните навици на кристалните деца свидетелстват за това, колко съзнателни са те по отношение на телата си. Ако родителите им повярват, че естествените предпочитания към определени храни са в синхрон с нуждите на младите им организми, то „войната на масата\" ще се обезсмисли. Съдейки по разказите, които получих, можем да се доверим на детските вкусови пристрастия. Ние просто си имаме работа с родени вегетарианци. Въпреки че майката на седемгодишния Джейкъб не е вегетарианка и се опитва да убеди сина си да яде месо, той категорично отказва. Основната причина за нежеланието на кристалните деца да се хранят с месо, риба и пилешко е състраданието, което изпитват към животните. Едно двегодишно момченце казва: „Не трябва да ядем риба, защото като я извадим от водата, тя умира.\" Четиригодишната Шейлин и тригодишната Мая са се обявили за вегетарианки, защото убиването на животни за храна е лошо нещо. Види ли пилешко или някакво друго месо, двегодишната Мей възкликва: „Пфу, умряло пиле!\" или: „Ах, умряла крава!\" Родителите, според които децата им не се хранят пълноценно, сигурно ще се радват да научат, че Американската асоциация за здравословно хранене смята вегетарианството за правилен и балансиран начин да се поддържаме в добра форма. Зеленчуците, зърнените храни, соевите продукти, ядките и варивата съдържат достатъчно протеини, необходими за развитието на здрав организъм. Повечето дипломирани диетолози, други специалисти по храненето и лекари също признават вегетаринството. В крайна сметка именно животинските продукти се асоциират с риска от инфаркт, висок холестерол, наднормено тегло, остеопороза и други подобни проблеми. Родителите на Корбин непрекъснато чуват ласкави мнения за това колко спокоен и уравновесен е синът им. Те донякъде отдават състоянието му и на неговия начин на хранене, който включва екологично чисти храни без рафинирана захар. Много деца предпочитат „да пият\" храната си. Кели - майка на пет деца, три от които кристални - твърди: „Децата ми са вегани, а освен това почти не употребяват захар. Обичат предимно супи, изпитват естествена непоносимост към месото и тежките храни и постоянно искат вода.\" Тригодишният Уилям предпочита да пие сокове, вместо да яде твърда храна. Родителите, които се притесняват за храненето на деца си, винаги могат да им забъркат пюрета със соев и оризов протеин, съдържащ витамини и минерали (продават се в магазините за здравословни храни и по интернет). Немалко майки споделят, че децата им настоявали да бъдат кърмени и след първата година. Разказват ми колко благотворно се отразило на настроението и енергията им изключването на захарта от всекидневното меню. Когато получавали шоколад, малките ставали буйни и неконтролируеми. Сънят Моята анкета включваше и въпроси, свързани с трудностите на родителите при възпитанието на децата. Най-често споменавана се оказа темата за съня. Кристалните деца са много дейни и се опасяват да не би да пропуснат нещо съществено, докато спят. Нуждата от по-малко сън отразява навярно още една стъпка напред в еволюцията на човечеството. Каквато и да е причината, промяната в това отношение е очевидна. Когато човек е крайно чувствителен, сънят му се разстройва и от най-малкия дразнител. Майката на 13-месечният Брин си няма други грижи освен че: „Още от раждането си той сякаш е вечно нащрек. Нищичко не му убягва. Това превъзбужда ума му и му пречи да се успокои и да заспи.\" Не всеки се нуждае от следобедна дрямка. Според родителите на Ерин, краткият сън през деня дотолкова я ободрявал, че после не мигвала по цяла нощ. След като се отказали от него, тя престанала да се буди, а сутринта ставала в добро настроение. Майка й разказва: „Сега използваме следобедите за приготвяне на сладкиши, за майсторене на разни неща или за гледане на видео.” За други деца кратката дрямка е жизненоважна. Ако я пропуснела, тригодишната Виктория се чувствала зле и с дни не успявала да се възстанови. Ето защо би следвало да съобразим режима на децата със специфичните им нужди от сън. Предлагам ви някои оригинални решения, намерени от самите родители: • Четиригодишният Колин бил силно свързан с майка си на психично ниво. Цитирам: „До една годинка той се будеше разплакан всеки път, когато сънувах кошмари. И аз започнах вечер преди лягане да си представям как прекъсвам едно от звената на веригата помежду ни (чувствах, че е погрешно да визуализирам пъпна връв)\" Не след дълго Колин спрял да се буди. • Друга майка, която приспивала дъщеря си с хиляда мъки, накрая прибягнала до прекъсването на енергийната пъпна връв и почти незабавно постигнала желания резултат. „Усетя ли, че точно преди лягане се започва с лудориите, изчиствам чакрите си и нещата се нормализират. Това бе истинска находка.” [Бележка: за да прекъснете енергийната пъпна връв на страха, която може да породи редица проблеми, заредете се с искрено намерение и помолете ангелите да я прережат. Ето и всичко, от което се нуждаете. Но ако желаете да научите повече за този символичен акт, прочетете книгата ми Изчистване на чакрите, издание на „Хей Хаус\".]( Още по темата: Карин Брандл, „Освобождаване от енергийни влияния и зависимости\", Аквариус, София 2007. - Б. ред.) Робин Роуни е майка на кристални близнаци, които като бебета не спели добре. Една нощ, изтощена от безсъние, Робин се помолила отчаяно за помощ. Не след дълго откъм кошчето на Зак до слуха й достигнал лек шум. Помислила си, че синът й се е събудил за поредното хранене и притихнала, за да чуе дали ще заплаче. И тогава погледът й бил привлечен от сияние, което обгръщало кошчето и ставало все по-ярко. В следващия миг Зак взел да се смее, сякаш някой го гъделичкал. Навела се над него, за да се увери, че не сънува, а Зак продължил да се залива от смях, като едва не събудил братчето си. Робин оприличава светлината на „безформена златножълта мъгла\" и добавя: „Дълбоко в себе си знаех, че това е един от ангелите-хранители на Зак. Завладя ме чувство на мир и покой.\" Оттогава всички у тях спели непробудно. • Четиригодишната Шейлин не желаела да си ляга вечер, затова майка й започнала й дава Рейки и докато я слагала в леглото, да казва: „Обгръщам те с красива златиста светлина, а ангелите са тук, за да те пазят.\" И момиченцето престанало да се съпротивлява. • Майката на Кристъл установила, че дъщеря й не може да заспи, ако преди лягане яде сладко. Затова то било изключено от вечерното меню и на безсънието бил сложен край. • Тъй като Хейли сънувала вещици и други страшни неща, се наложило майка й да й обясни как да пречиства енергията на заобикалящата я среда. Сега момиченцето знае, че трябва да прогонва неканените духове с думите: „Ако не сте от Бог, идете си!\" и да си представя къщата, защитена с бяла светлина. С кошмарите се свършило, а малката Хейли повярвала в себе си. • Кейти Димельо подходила по-комплексно, за да помогне на дъщеря си Джазмин. Според нея проблемите със съня на малката произтичали както от страх да не би някой да я нарани през нощта, така и от напрежението вследствие раздялата на родителите й. Кейти започнала да й пуска вечер касетата Изчистване на чакрите (много родители вече знаят от опит, че ефектът от нея е благотворен, тъй като енергията в помещението се подобрява почти мигновено). Освен това я учела преди лягане да се моли и й разказвала за архангелите. После я завела да си избере плюшена играчка, с която да спи. Накрая прекъснала енергийната пъпна връв между себе си и Джазмин, за да не й придава страха си. Сега дъщеричката й спи сладко, а родителите й са спокойни. Гърнето Както при всички деца, така и при кристалните ползването на тоалетната не става по правило. Някои свикват с лекота и на практика се научават сами. Други създават трудности на родителите си. Аби, например, не бързала да се научи. По думите на майка й тя проговорила късно, проходила след навършването на годинка и отказвала да седне на гърнето до три години Друга жена ми каза, че видяла зор, докато синът й спрял да нишка в гащите, тъй като държал на своята самостоятелност: „Много е упорит и едва успях да го придумам. Макар да знае за какво служи гърнето, трябваше да го изчакам сам да реши как и кога ще опита.\" Недвусмислените разяснения на родителите помагат на децата да осъзнаят защо е нужно да се ползва тоалетната. Някои кристални деца обаче не отстъпват, преди да са го разбрали. Каприз или свръхорганизираност? Дали кристалните деца не са родени специалисти по фън шуй, които интуитивно знаят, че липсата на ред създава енергиен дисонанс? Или пък просто проявяват невротичен перфекционизъм? Отново бих обяснила нещата със степента на духовното им развитие. И все пак, ако живеете с кристално дете, което винаги настоява нещата да бъдат по точно определен начин, в безсилието си сигурно ще се съгласите с тезата за невротичния перфекционизъм. В много от разказите на възрастните се акцентира на организационните качества на кристалните деца и на тяхната изрядност по отношение на стаите, вещите и дрехите. Седемгодишната Хана например имала специфични изисквания, свързани с облеклото. Държала то да е удобно и меко, а чорапите и обувките й да са подредени като под конец, иначе отказвала да ги носи. Истински деца на природата, кристалните в много случаи предпочитат да са голи вместо облечени. Обичат стаите им да са чисти и подредени и нямат нищо против сами да се потру"

• За да коментирате трябва да сте регистрирани потребители!