Прераждане. Вярвате ли в живота след смъртта?

• rima
  " Mar 09

  Вярвате ли в прераждането? Има ли живот след смъртта?"

• rima
  " Apr 03

  \"Едгар Кейси за акашовите хроники\" Кевин Дж. Тодеши цитати: \"Според Едгар Кейси, Акашовите хроники постоянно предлагат изобилие от информация за влияния, модели, дарби и нерешени проблеми, с които всеки трябва да се справи за своето израстване и развитие. Изхождайки от индивидуалната история на всяка дума, наистина може да се птредвиди какво би могло да се случи в настоящето, вседствие на тези подтици. но е невъзможно да се заяви категорично какво ще се случи в дадена ситуация, вследствие намесата на свободната воля на индивида. На езика на тълкуванията „Никое преживяване, порив или обстоятелство не могат да надделеят над волята на човека”. Кейси е вярвал, че винаги, когато човек използва волята си в положителна насока, може да преодолее трудности от всякакъв характер и буквално да промени живота си. Въпреки, че процесът на откриване на себе си е многократно разглеждан в Акашовите хроники, постигането на себепознание зависи от самият човек. Но както вече беше изтъкнато, индивидуалните уроци се повтарят и преповтарят, докато бъдат усвоени. Аналогия на тази история е комично представена във филна „Денят на мармота”, в който Бил Мъри играе човек, чиято единствена цел е да търси удоволствия. Една сутрин Бил се оказва заклещен във времето и при всяко събуждане сутрин, за него започва нов „ден на мърмота”-денят, в който животичето търси сянката си. Въпреки, че всеки път този ден е един и същ, скоро бил открива, че всяко конкретно събитие е резутат от направените избори и взаимодействията с другите. След дълга поредица съзнателни и неволни грешки, стига до кръстопът в живота си и решава да направи всичко възможно нещата най-сетне да се развият „както трябва” и денят да донесе нещо положително и на него, и на околните. Щом успява, той се измъква от капана на времето и може да продължи напред в живота си. Според материалите на Кейси, стремежът ни към духовно израстване и индивидуализация постоянно ни води до моменти в живота ни, на които можем да гледаме, като на кръстопътища. Това са ситуации, в които сме изправени пред избор, обстоятелства, преживявания и уроци и дори хора, които могат да ни помогнат да изпълним това, което е зложено в учебната програма на душите ни. В зависимост от избора, който правим, стигаме до нови кръстопътища и нови възможни преживявания. Тези кръстовища в живота ни съответстват на започване на нови цикли. Преживяванията, които привличаме (и свързаните с тях уроци), зависят от направеният вече избор. В тълкувание 5244-1 Кейси заявява, че Акашовите хроники са „отпечатък, оставен от действията на човек по законите за причините и следствията и неговите духовни проявления, свързани с възможности и хора в земните животи.” В друго тълкувания 364-6 Кейси нарича тази информация „запис върху крилете на самото време”. Това е източникът на всичко постигнато от душите при странстванията им във Вселената, както и на всички влияния, които предопределят настоящето.” Използвани са цитати от книгата „ Едгар Кейси за акашовите хрононики” на Кевин Дж. Тодеши:"

• rima
  " Apr 04

  В тълкувание 1567-2 на жена било казано, че душата и е оставила отпечатък в пространството и времето. Въпреки, че този отпечатък оказвал постоянно влияние върху нея, всеки индивид е сложно съчетание от всички свои мисли и преживявания, и това кои модели и пориви ще се проявят най-силно зависи изцяло от хвърления „жребий” в настоящето. Изборите, които прави в настоящият си живот ще бъдат решаващи за хода на съдбата и. В тълкувание за 41г. Жена Кейси и напомниииллл, че има модели от миналото, с които отново ще се сблъска. Имало и събития, които били предопределени. Но изборите, които ще направи, и постъпките и щели да определят потенциялните възможности, които ще станат част от развоя на живота и. Душата е постоянен участник в процеса на създаване на хрониките: „Ето начина по, който избираме да ги тълкуваме, с желанието и целта преживяването да бъде полезно за душата, и да има по-дпбри възможности за постигне целите, с които е влязла в този земен живот. Истината е, че за този индивид, както и за повечето други души, пребиваващи на земята, че нищо, никоя среща не е случайна. Всичко следва определен път или модел. Но тези пътища са провокирани от самата душа. Защото има закони... Истината е, че има спящи и проявени пориви, изявени способности, добродетели и недостатъци във всички превъплащения на душата. Тези недостатъчци или добродетели могат да бъдат очевидни или скрити, но използването им, проявите им, зависят от свободната воля, която е универсален дар за душите на децата на човешкият род; и всеки човек трябва да познава своят Аз, да бъде своетоАз и все пак едно с всеобщата кауза. Така отпечатъкът, Книгата на живота се пише от душата, когато тя използва истините, познанието и мъдростта във взаимоотношенията със себеподобните си в материалният свят. В интервалите между земните животи също има съзнание или осъзнаване. Защото душата е вечна, продължава да живее и запазва представата за това, което е изградено. Използвани са цитати от книгата „ Едгар Кейси за акашовите хрноники” на Кевин Дж. Тодеши: http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=169:2009-01-20-18-37-02&catid=37:2008-12-12-12-19-02&Itemid=62"

• rima
  " Apr 07

  Повтаряйки твърдението на Едгар Кейси, че Акашовите хроники са навсякъде, Мери Роуч вярва, че „Акашовата информация за всяка душа съществува, като прецизна схема и може да се прояви в области, като пръстови отпечатъци, кръвна група, астрология, ирисология, анаграми, номерология, сънища, самохипноза, медитация и прочие. Схемата на изтинската същност се съдържа в неговата ДНК. Всичко записано в хрониките за един човек, намира изява неведнъж в живота му по много различни начини” С други думи, много аспекти от живота на индивида се явяват като „холограмен образ” на Акашовите хроники-всяка частица съдържа цялото. Индивидуалната аура на човека е отражение на неговите Акашови хроники. Като в компютърна мрежа чрез тази аура може да се достигне до всичко, което се съдържа в самият централен архив. Всичко, което се случва в живота се отразава в аурата. Тя заявява: ‘ Аурата на човека се променя при всяка промяна в здравословното му състояние или жизнеността му”. Когато види сиви петна около сърдечната област, например, за нея е очевидно, че човекът е преживял сърдечен инфаркт или има друг проблем със сърцето. Използвани са цитати от книгата „ Едгар Кейси за акашовите хрноники” на Кевин Дж. Тодеши: http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=169:2009-01-20-18-37-02&catid=37:2008-12-12-12-19-02&Itemid"

• rima
  " Apr 07

  СМЪРТ И ОТПЪТУВАНЕ Случай 1 П. (Пациент): О, Боже мой! Аз всъщност не съм мъртъв, нали? Искам да кажа, тялото ми е мъртво -мога да го видя под себе си - но аз се нося из въздуха.,. Мога да погледна надолу и да видя тялото си, което лежи изпънато на болничното легло. Всич ки около мен мислят, че съм мъртъв, но аз не съм. Искам да извикам: Ей, аз всъщност не съм мъртъв! Това е толкова невероятно... сестрите издърпват чаршаф върху главата ми... хора, които познавам, плачат. Предполага се, че съм мъртъв, но аз съм все още жив. Странно е, защото тялото ми е абсолютно мъртво, докато аз обикалям над него. Жив съм. Това са думите, изречени от мъж под дълбока хип ноза, които разкриват акта на смъртта. Думите му са изричани на кратки, възбудени изблици и са пълни с благоговение, докато той вижда и чувства какво е да си дух, току-що отделил се от своето физическо тяло. Този мъж е мой пациент и аз току-що съм му помогнал да пресъздаде сцената на смъртта си от предишен живот, докато той се е излегнал в удобен шезлонг. Малко преди това, като следваше моите инструкции по време на въ веждането му в транс, този пациент се върна назад във времето, съживявайки спомени от детството си. Докато заедно се опитвахме да достигнем до етапа, когато е бил в утробата на майка си, неговите подсъзнателни възпри ятия постепенно се сляха. След това го подготвих за скок обратно в мъгляви ните на времето чрез визуално използване на предпазно екраниране. Когато завършихме тази важна крачка от душевното привикване, аз преведох моя пациент през един въображаем тунел на времето към неговия последен живот на Земята. Това е бил кратък живот, защото той е починал внезапно от грипна епидемия през 1918 г. След като първоначалният шок от това да се види как умира и да усети как душата му излита от тялото му постепенно попремина, пациентът ми вече се чувстваше по-подготвен за визуалните образи в ума му. Тъй като малка част от съзнателната, критична страна на неговия разум продължава да функционира, той осъзнава, че пресъздава едно предишно съществуване. Това отне малко повече от обичайното време, тъй като този па циент е по-млада душа и не е свикнал с циклите на раждане, смърт и прераждане, за разлика от много други мои пациенти. И въпреки това, само за няколко секунди, той свиква и започва да отговаря по-уверено на моите въпроси. Бързо издигам подсъзнателното хипнотично ниво на този пациент до положение на свръхсъзнание. Сега той е готов да говори за духовния свят и аз го питам какво му се случва. П: Ами... издигам се все по-високо... продължавам да се нося из въздуха.., поглеждам назад към тялото си. Все едно че гледам филм, само дето аз участвам в него! Лекарят утешава жена ми и дъщеря ми. Жена ми хлипа (пациентът се върти в стола си притеснен). Опитвам се да проникна в ума й... да й кажа, че с мен всичко е наред. Тя е толкова завладяна от скръбта, че не мога да я достигна. Искам тя да узнае, че вече не страдам... Свободен съм от тялото си... То повече не ми трябва... и ще я чакам. Искам тя да знае, че... но тя... не ме слуша. О, започвам да се отдалечавам... И така, насочван от поредица от команди, моят пациент започва процеса на навлизане навътре в духов ния свят. Това е път, който много други са изминали в сигурността на моя офис. Със засилване на спомените в състояние на свръхсъзнание пациентите под хипноза обикновено стават все по-свързани с духовния коридор. С напредване на сеанса картините от ума на пациента по-лесно се обличат в думи. Кратките описателни фрази преминават в детайлни обяснения за това какво е усеща нето при навлизане в духовния свят. Разполагаме с огромна по обем документация, включваща наблюдения на медицинския персонал, коя то описва извънтелесните преживявания на хора, които са били жестоко наранени при катастрофа и са били близо до смъртта. Тези хора са били смятани за клинич но мъртви преди усилията на лекарите да ги върнат обратно от другата страна. Душите могат спокойно да напускат и да се връщат в своите тела-гостоприемници, по-специално при животозастрашаващи ситуации, кога то тялото умира. Хората разказват как кръжат над сво ите тела, особено в болници, как наблюдават лекарите да извършват животоспасяващи процедури върху тях. След време, след като се върнат към живот, тези споме ни избледняват. В началните етапи от регресията в резултат на хип нозата описанията на пациентите, които мислено преми нават през своите минали смърти, не противоречат на разказите на хора, които действително са били мъртви за няколко минути в настоящия живот. Разликата между тези две групи хора се състои в това, че пациентите под хипноза не си спомнят преживяванията си, свързани с временна смърт. Хората в състояние на дълбок транс са в състояние да опишат какъв е животът след окончател­ната физическа смърт. Какви са приликите в припомнянето на живото след смъртта между хора, разказващи за своите извънтелесни преживявания в резултат на временна физическа травма, и пациент под хипноза, които си спомня за своята смърт в предишен живот?- И в двата случая хората разказват как кръжат по странен начин около своите тела, как се опитват да докоснат твърдите предмети, които се дематериализират пред очите им. И в двата случая те споде лят, че не успяват в опитите си да разговарят с живите, които не им отговарят. И в двете състояния те имат чувството, че се отдалечават от мястото, където са умре ли, и че по-скоро се отпускат и изпитват любопитство, а не страх. Всички тези хора разказват, че около тях се долавяло едно еуфорично чувство на свобода и просветление. Някои от моите пациенти виждат искряща белота, която изцяло ги обгръща в момента на смъртта, докато други отбелязват, че светлината е отдалечена от тъмното пространство, през което се движат. Това явление често се окачествява като ефекта на тунела и е станало широко известно сред обществото. Вторият ми случай ще ни отведе още по-нататък в преживяванията, свързани със смъртта. Тук пациентът е около 60-годишен мъж, който ми описва събитията около неговата смърт като млада жена на име Сали, която е била убита от индианци от племето Киова по време на атака срещу дилижанс през 1866 г. Въпреки че този и предишният случай се отнасят до преживявания, свързани със смъртта от техните най-скорошни предиш ни прераждания, конкретната историческа дата на смъртта няма никакво специално значение, тъй като действието се е развило наскоро. Не откривам никакви значителни разлики между древността и съвремието що се отнася до картинното припомняне на духовния свят или качеството на научените уроци. Трябва да отбележа също така, че обикновеният пациент в транс притежава необичайна способност да насочва всичките си усилия към дати и географски мес тоположения от множество предишни животи. Това важи дори за по-ранните периоди от човешката цивилизация, когато националните граници и наименования на места са били различни от днешните. Спомените за предишни имена, дати и местоположения може понякога да се връщат по-трудно, но описанията за завръщането в духовния свят и за живота в този свят винаги са ярки. Действието в Случай 2 започва в Американските южни равнини непосредствено след като една стрела е улучила Сали във врата от близко разстояние. Винаги внимавам при сцените със смърт, включващи насилст вена травма в минали прераждания, тъй като подсъзна телният разум често продължава да съхранява тези пре живявания. В този случай пациентът дойде при мен, защото през целия си живот беше изпитвал слаба болка в гърлото. Обикновено такива случаи се нуждаят от освобождаваща терапия и препрограмиране. При припомнянето на целия минал живот аз използвам времето около смъртта за спокойно преосмисляне и поставям пациента в ролята на наблюдател, за да смекча болката и емоциите. Случай 2 Д-р Н: Голяма болка ли ти причинява стрелата? П: Да... острието е разкъсало гърлото ми... Умирам (Пациентът започва да шепне, като държи с ръце гърлото си). Задушавам се... тече кръв... Уил (съп ругът) ме държи... болката... ужасна... Сега изли зам... вече свърши. Забележка: Когато телата изпитват силна болка, душите често напускат своите човешки гостоприемници моменти преди действителната смърт. Кой може да ги обвини? Въпреки това, те остават близо до умиращото тяло. След техники за успокояване аз издигам този па циент от подсъзнателно на свръхсъзнателно ниво за прехода към духовните спомени. Д-р Н: Добре, Сали, прие, че си била убита от тези индианци. Ще ми опишеш ли, моля те, какво точно чувстваше по време на смъртта? П: Прилича на... сила... някаква... която ме издърпва от тялото ми. Д-р Н: Издърпва те? Откъде? П: Измъква ме през върха на главата ми. Д-р Н: И какво Издърпва? П: Ами, мен! Д-р Н: Опиши ми какво означава \"мен\". Как изглеж да това нещо, което си ти и което излиза от главата на твоето тяло? П: (пауза) Като... мъничко кръгче.светлина... излъч ва лъчи... Д-р Н: Как излъчваш светлина? П: От... моята енергия. Изглеждам някак си проз рачно бяла... душата ми... Д-р Н: А тази светлинна енергия същата ли остава след като напуснеш тялото си? П: (пауза) Сякаш пораствам малко... докато обика лям. Д-р Н: Ако светлината се засилва, тогава как изг леждаш сега? П:... Дребничка... тьничка... вися... Д-р Н: На какво всъщност ти прилича процесът на излизане от тялото ти? П: Ами, все едно, че си сменям кожата... като белене на банан. Просто губя тялото си с един замах! Д-р Н: Чувството неприятно ли е? П: О, не! Прекрасно е да се чувстваш толкова сво боден, без повече болка, но... аз съм... объркана... Не очаквах, че ще умра... (В гласа на пациента ми се промъква тъга и аз искам от него да остане за още една минута съсредоточен върху своята душа, вмес то върху това, което се случва на Земята с неговото тяло.) Д-р Н: Разбирам, Сали. В момента се чувстваш малко променена като душа. Това е нормално в твоята ситуация поради всичко, през което току-що си преминала. Чуй ме и отговори на въпросите ми. Каза, че се носиш из въздуха. Можеш ли веднага след смъртта да се движиш свободно наоколо? П: Странно е... все едно, че съм увиснала във въз духа, който не е точно въздух... няма никакви огра ничения... нито гравитация... аз съм безтегловна. Д-р Н: Искаш да кажеш, че все едно си във вакуум? П: Да... около мен няма нищо плътно. Няма препят ствия, в които да се блъскаш.., аз се нося... Д-р Н: Можеш ли да контролираш движенията си -къде отиваш?. П: Да... мога, до известна степен... но нещо ме... дърпа... към искрящата белота... толкова е светло! Д-р Н: Навсякъде ли яркостта на белотата е еднак ва? П: По-ярка е... надалеч от мен... малко по-тъмно бяло... сиво... по посока на тялото ми... (започва да плаче) о, бедното ми тяло... Още не съм готова да го напусна. (Пациентът се дърпа назад в стола си, като че ли се съпротивлява на нещо.) Д-р Н: Всичко е наред, Сали, аз съм с теб. Искам да се отпуснеш и да ми кажеш дали силата, която те измъкна от главата ти в момента на смъртта, про дължава да те дърпа и дали можеш да я спреш. П: (пауза) Когато се освободих от тялото си, дърпа-нето намаля. Сега чувствам побутване... отдалеча ват ме от тялото ми... още не искам да тръгвам... но, нещо иска да тръгвам скоро... Д-р Н: Разбирам, Сали, но предполагам, че науча ваш, че можеш да упражняваш някакъв контрол. Как ще опишеш това нещо, което те дърпа? П: ... Един вид магнетична... сила... но... искам да остана още малко... Д-р Н: Може ли душата ти да се съпротивлява на това чувство за дърпане толкова дълго, колкото ти искаш? П: (Настъпва дълга пауза, докато пациентът изглеж да провежда вътрешен диалог със себе си в своя предишен живот като Сали.) Да, мога, ако наистина искам да остана. (Пациентът започва да плаче.) О, това, което онези диваци са направили на тялото ми, е ужасно. По цялата ми красива синя рокля има кръв... мъжът ми Уил се опитва да ме придържа и заедно с приятелите ни продължава да се бие срещу Киовите. Забележка: Подсилвам представите за предпазен щит около този пациент, което е толкова важно, колкото и успокоителните процедури. Душата на Сали продъл жава да кръжи над тялото й, докато аз придвижвам сцената напред във времето, когато индианците са про гонени от стрелците от дилижанса. Д-р Н: Сали, какво прави мъжът ти веднага след атаката? П: О, хубаво... той не е наранен... но... (с Тъга) държи тялото ми... плаче над мен... нищо не може да нап рави за мен, но като че ли още не го осъзнава. Аз съм студена, но ръцете му са обхванали лицето ми... целува ме. Д-р Н: А ти какво правиш в този момент? П: Аз съм над главата на Уил. Опитвам се да го утеша. Искам той да почувства, че любовта ми всъщност не си е отишла... Искам да узнае, че не ме е загубил завинаги и че ще го видя отново. Д-р Н: Посланията ти достигат ли до него? П: Изпитва толкова голяма скръб, но... долавя мо ята същност... знам го. Приятелите ни са около него... и те окончателно ни разделят... искат да поп равят колите и отново да потеглят. Д-р Н: Какво става сега с душата ти? П: Продължавам да се съпротивлявам на усещане то за дърпане... Искам да остана. Д-р Н: На какво се дължи това? П: Ами, знам, че съм мъртва... но още не съм готова да напусна Уил и... искам да видя как ме погребват. Д-р Н: Виждаш ли или долавяш ли някакво друго духовно същество около себе си в този момент? П: (пауза) Те са близо... скоро ще ги видя... чувствам тяхната любов, както искам и Уил да почувства моята... Те ме чакат, докато стана готова. Д-р Н: С напредване на времето успяваш ли да успокоиш Уил? П: Опитвам се да проникна в ума му. Д-р Н: Успяваш ли? П: (пауза) ... Мисля, че малко... той ме чувства... осъзнава... любовта... Д-р Н: Добре, Сали, сега отново ще се придвижим относително по-напред във времето. Виждаш ли приятелите ти от дилижанса да поставят тялото ти в някакъв гроб? П: (гласът му е по-уверен) Да, те ме погребаха. Време е да тръгвам... вече идват за мен... навлизам... в по-ярка светлина... Обратно на това, в което много хора вярват, душите често провяват слаб интерес към онова, което става с техните тела след настъпването на физическата смърт. Това не е безчувственост спрямо интимните ситуации и към хората, които оставят след себе си на Земята, а потвърждение от страна на тези души на безвъзврат ността на смъртта. Те имат желание бързо да поемат своя път към красотата на духовния свят. Много други души обаче искат да кръжат около мястото, където са умрели, обикновено в продължение на няколко земни дни след техните погребения. Както изглежда, за душите времето се движи с по-голяма ско рост и дните на Земята за тях може да траят само няколко минути. Има различни мотивации за лутащата се душа. Например някой, който е бил заклан или убит неочаквано при нещастен случай, често не иска да си отиде веднага. Смятам, че тези души често са объркани или ядосани. Кръжащата душа е много характерно яв ление за смъртни случаи с млади хора. За обикновената душа все още представлява шок рязкото откъсване от човешкото тяло, дори след дълго боледуване, и това също може да породи нежелание у душата да отпътува в момента на смъртта. За душата има и нещо символично в обичайния три до петдневен период на подготовка на погребението. Душите всъщ ност не изпитват нездраво любопитство да видят как ги погребват, защото емоциите в духовния свят не са същи те като тези, които ние преживяваме тук, на Земята. И все пак смятам, че духовните същества са благодарни за почитта, отдавана в памет на техния физически живот от живите роднини и приятели. Както видяхме в последния случай, има една основ на причина, поради която много духове не желаят вед нага да напуснат мястото на своята физическа смърт. Това се дължи на желанието да намерят връзка с ума на любимите си хора, за да ги утешат преди да навлязат навътре в духовния свят. Току-що умрелите не са опус тошени от своята смърт, защото знаят, че отново ще видят онези, които остават на Земята, в духовния свят, а вероятно и по-късно, в други животи. От друга страна, опечалените на погребение в повечето случаи чувстват, че са загубили завинаги любим човек. По време на хипноза моите пациенти действително си спомнят с неудовлетворение, че не са успели ефектив но да използват енергията си, за да докоснат разума на дадено човешко същество, което е невъзприемчиво по ради шока и скръбта. Емоционалната травма на живите може да завладее техния вътрешен разум до такава степен, че умствените им способности да общуват с душите да бъдат потиснати. Когато новоотделилата се душа намери начин да утеши живия - дори и за кратко - обикновено тя чувства удовлетворение и след това иска бързо да се отдалечи от Земното астрално ниво. Разполагам с типичен пример за духовно утешение от собствения си живот. Майка ми умря внезапно от сърдечен удар. По време на опелото сестра ми и аз бяхме потънали в такава тъга, че докато траеше церемонията, умовете ни се бяха вцепенили. Няколко часа по-късно ние се върнахме заедно със съпрузите си в празната къща на майка ми и решихме да починем - нещо, от което се нуждаехме. Приблизително по същото време сестра ми и аз трябва да сме достигнали до рецептивното Алфа състояние. Появявайки се в две различни стаи, майка ми проникна в нашия подсъзнателен ум като фантастичен повей от белота над главите ни. Тя протегна ръка и се усмихна, като показа по този начин, че приема смъртта и сегашното си благосъстояние. След това отплува. Този акт, който продължи само няколко секунди, беше един вид сбогуване, изпълнено със смисъл, и той ни позволи и на двамата да се отпуснем в нормален сън в Делта нивото. Ние сме в състояние да усещаме успокояващото присъствие на душите на загубените обичани хора, осо бено по време или веднага след погребенията. За да може духовното общуване да преодолее шока от скръбта, е необходимо да се опитате да отпуснете и прочистите своя ум, поне за кратко време. В тези моменти нашата възприемчивост към паранормални преживявания е по-отворена да приема положителни съобщения за любов, прошка, надежда, окуражаване и успокоението, че ва шият любим човек е на добро място. Когато една вдовица с малки деца ми казва: \"Част от моя съпруг идва при мен в трудни моменти\", аз и вярвам. Пациентите ми разказват, че като души те могат да помогнат на хората на Земята да свържат своя вът­решен разум със самия духовен свят. Както вярно са казали, хората не си отиват наистина, докато за тях си спомнят останалите на Земята. В следващите глави ще видите как специфичният спомен е отражение на нашата собствена душа, а колективните спомени са атомите чиста енергия за всички души. Смъртта не прекъсва нашата връзка с безсмъртните души на онези, които обичаме, просто защото са загубили физическата само личност на тленното тяло. Въпреки многото си дейнос­ти, тези отделили се души все още могат да ни достиг нат, когато ги повикаме. Понякога някой разтревожен дух не желае да напус не Земята след физическата смърт. Това се дължи на някакъв неразрешен проблем, който е имал силно въз действие върху неговото съзнание. В тези необичайни случаи може да се получи помощ от по-висши наблюда ващи същества, които могат да помогнат в процеса на приспособяване от другата страна. Ние също разпола гаме със средства да помогнем на разтревожените духо ве да напуснат Земята. Ще говоря по-подробно за обез покоените души в Глава 4, но загадката на духовете, описани в книгите и филмите, до голяма степен е разбулена. Как да се подготвим най-добре за собствената си смърт? Нашият живот може да бъде кратък или дълъг, може да сме здрави или болни, но идва време, когато всеки от нас трябва да се срещне със смъртта по начин, подходящ за нас. Ако сме прекарали продължителна болест, водеща до смърт, ще имаме съответно време да подготвим ума си, след като първоначалният шок, отри чане и депресия са отминали. Когато внезапно се изпра вим пред смъртта, умът бързо преминава през този вид прогресия. С приближаването на края на нашия физичес ки живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание. Поради духовното осъз наване, умирането е най-лекият период от нашия живот, когато можем да почувстваме, че нашата душа е свър зана с вечността на времето. Въпреки че има много умиращи хора, които нами рат приемането за по-трудно от примирението, хората, които се грижат за умиращите и работят около тях казват, че малко преди края повечето хора са спокойни и откъснати от заобикалящата ги обстановка. Вярвам, че умиращите получават достъп до някакво върховно поз нание за вечното съзнание и това често проличава по техните лица. Много от тези хора осъзнават, че нещо всемирно ги очаква там, отвъд, и че то е добро. Умиращите претърпяват метаморфозата на отде лянето на техните души от приетото тяло. Хората възп риемат смъртта като загуба на нашата жизнена сила, а всъщност истината е точно обратната. При смърт ние губим нашето тяло, но нашата вечна жизнена енергия се обединява със силата на божествената свръхдуша. Смъртта не е мрак, а светлина. След като си припомнят преживяванията около пре дишни смърти, пациентите ми казват, че изпитват такова чувство на преоткрита свобода от техните земни тела, че са нетърпеливи да започнат своето духовно пътешествие към едно място на мир и интимност. От следващите случаи ще научим какъв е според тях животът в задгроб ния свят. Цитат от: http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm"

• rima
  " Apr 07

  ВЪВЕДЕНИЕ Страхувате ли се от смъртта? Чудите ли се какво ще стане с вас след като умрете? Възможно ли е да прите жавате душа, която е дошла от някъде другаде и която ще се завърне там след като тялото ви умре, или това е просто самозалъгваме, защото се страхувате? Парадоксално е, че хората са единствените същес тва на Земята, които трябва да потискат страха от смъртта, за да могат да водят нормален живот. И въп реки това, нашият биологичен инстинкт никога не ни позволява да забравим тази последна опасност за наше то съществуване. Колкото повече остаряваме, толкова по-често сянката на смъртта обсебва нашето съзнание. Дори вярващите се страхуват, че смъртта е краят на човешкото съществуване. Нашият огромен ужас от смъртта ни навява мисли за небитието на смъртта, която ще сложи край на всички връзки със семейството и приятелите. Смъртта кара всичките ни земни цели да изглеждат безсмислени. Ако смъртта беше краят на всичко за нас, то тогава животът наистина щеше да бъде безсмислен. Но някаква сила вътре в нас позволява на хората да си представят един друг свят и да долавят някаква връзка с по-висша сила и дори с една безсмъртна душа. Ако ние наистина имаме душа, тогава къде отива тя след смъртта? Дейс твително ли извън нашата физическа Вселена съществува някакъв вид небесно царство, пълно с разумни души? Как изглежда то? Какво правим, когато се озовем там? Има ли някакво върховно същество, което да отговаря за този рай? Тези въпроси са стари колкото самото човечество и все още остават мистерия за повечето от нас. За повечето хора истинските отговори за мистери ята на живота след смъртта остават заключени зад духовна врата. Това е така, защото ние имаме заложена по рождение амнезия по отношение на нашата душевна самоличност, която на съзнателно ниво помага за сливането на душата и човешкия ум. През последните ня колко години се публикуват много истории за хора, които са били мъртви за кратко време и след това отново са се върнали към живота и които разказват, че са видели дълъг тунел, ярки светлини и че дори са се срещнали за малко с приятелски настроени духове. Но нито един от тези разкази, описани в много книги за прераждането, не ни е дал нещо повече от един бегъл поглед към всичко онова, което трябва да се знае за живота след смъртта. Тази книга е проникновен дневник за духовния свят. Тя предлага поредица от истории по истински случаи, които разкриват в най-големи подробности какво става с нас, когато животът ни на Земята свърши. Ще бъдете отведени зад духовния тунел и ще влезете в самия духо вен свят, за да научите какво се случва с душите преди окончателно да се завърнат на Земята в друг живот. Аз съм скептик по природа, въпреки че съдържани ето на книгата ще опровергае това мое твърдение. Като съветник и хипнотерапевт аз съм специалист по моди фикация на поведението с цел лечение на психически разстройства. Голяма част от моята работа включва бързо когнитивно преструктурализиране с пациентите като им помагам да свържат мисли и чувства, за да поддържат едно нормално поведение. Заедно ние разк­риваме значението, функцията и последиците от техните убеждения, тъй като аз приемам, че психичните пробле ми не са плод на въображението. В началото на моята практика се противопоставях на молбите на хората да изследваме миналите им прераждания, тъй като бях ориентиран към традиционната терапия. Докато използвах хипнозата и техники за регресия, за да определя произхода на обезпокоителните спомени и травми от детството, смятах, че всеки опит да се достигне до един предишен живот би бил в разрез с общоприетото и с обективността. Интересът ми към прераждането и метафизиката се изразяваше само в интелектуално любопитство до момента, когато започ нах да работя с млад мъж, който трябваше да се справи с една своя болка. Клиентът се оплакваше, че още от раждането си изпитва хронична болка в дясната половина на тялото. Едно от средствата в хипнотерапията за справяне с болката е насочването на субекта към засилване на бол ката, така че той или тя да могат да се научат и да отслабват страданието и така да придобият контрол върху него. По време на един от сеансите ни, включващ усилване на болката, този мъж си представи, че е бил прободен с нож, за да пресъздаде своите мъки. Търсейки първопричината за тази представа, аз в края на краищата разкрих негов минал живот като войник от Първата световна война, който е бил убит от байонет във Фран ция, и ние успяхме да елиминираме болката изцяло. Окуражаван от моите клиенти, започнах да експери ментирам като връщах някои от тях далеч назад във времето преди последното им раждане на Земята. В началото се безпокоях, че съчетаването на настоящите нужди, убеждения и страхове на пациента ще породи въображаеми спомени. Не след дълго обаче осъзнах, че нашите дълбоки спомени предлагат поредица от минали преживявания, които са прекалено истински и свързани, за да бъдат пренебрегвани. Започнах да разбирам колко важна от терапевтична гледна точка е връзката между телата и събитията от наши предишни прераждания и това, което сме ние днес. След това неочаквано се натъкнах на изключително откритие. Разбрах, че е възможно да се надникне в духовния свят чрез мислите на пациент под хипноза, които можеше да ми разкаже за живота между земните животи. Случаят, който отвори за мен вратата към духовния свят, касаеше жена на средна възраст, която беше изк лючително податлива на хипноза. Тя ми беше говорила за чувството си на самота и изолация през този делика тен етап, когато човек е престанал да си спомня своя най-скорошен минал живот. Този необичаен индивид почти самостоятелно се вмъкна в най-висшето състоя ние на променено съзнание. Без да осъзнавам, че съм подал извънредно кратка команда за това действие, й предложих да отиде до източника, довел до загуба на общуването. В същия момент по невнимание използвах една от ключовите думи за възбуждане на духовните спомени. Попитах я също дали е имала определена група приятели, които й липсват. Внезапно пациентката ми започна да плаче. Когато я насочих да ми каже какво е станало, тя избъбри: \"Лип сват ми някои приятели от групата и затова съм толкова самотна на Земята.\" Бях объркан и продължих да я разпитвам за това къде всъщност се намира тази група приятели. \"Тук, в моя постоянен дом\", отговори тя прос то, \"и точно сега ги виждам всичките!\" След като приключих с тази пациентка и отново прослушах нейните записи, разбрах, че откриването на духовния свят включва разширяване на регресиите за минали прераждания. Има много книги за предишни прераждания, но не можах да намеря нито една, в която да се говори за нашия живот като души или как е пра вилно да приемаме духовните спомени на хората. Реших сам да проведа изследването и чрез практиката придо бих по-голямо умение да навлизам в духовния свят пос редством моите пациенти. Научих също така, че да намериш тяхното място в духовния свят има далеч по-голям смисъл за хората, отколкото да разказваш за техните предишни животи на Земята. Как е възможно да достигнеш душата чрез хипноза? Представете си, че разумът има три концентрични кръ га, всеки следващ по-малък от предишния и разположен в него, разделени само чрез слоевете на свързаните разум-съзнание. Първият външен слой представлява съзнател ния разум, който е нашето критично, аналитично, мисле що начало. Вторият слой е подсъзнанието, където първо начално отиваме при хипноза, за да проникнем в хранили щето за всички спомени за неща, които някога са ни се случвали в този и в предишни животи. Третото, най-вът решното ядро, е това, което днес наричаме свръхсъзнателен разум. Това ниво разкрива най-висшия център на Аза, където ние се явяваме израз на една по-висша сила. В свръхсъзнанието се помещава нашата истинска самоличност, подсилена от подсъзнанието, което съ държа спомените на многото променящи се Аз-ове, приемани от нас в предишните ни човешки тела. Свръх съзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа. Свръхсъзнателният разум представлява нашия най-висш център на знания и перспективи и цялата моя информа ция за живота след смъртта идва от този източник на разумна енергия. Доколко логична е употребата на хипноза за разкри ване на истината? Хората, подложени на хипноза, нито сънуват, нито халюцинират. Ние не сънуваме в хронологическа последователност, нито халюцинираме в непос редствено състояние на транс. Когато пациентите са пос тавени в транс, честотата на техните мозъчни вълни нама лява от Бета - състоянието на будност - и минавайки през междинния Алфа етап, достига различни нива в Тета обх вата. Тета е хипноза - не сън. Когато спим, ние се нами раме в крайния Делта етап, където съобщенията от мозъка се отвеждат в подсъзнанието и получават израз в нашите сънища. В Тета обаче съзнателният разум не е подсъзна ние, затова ние можем да получаваме и да изпращаме съобщения като всичките канали на паметта са отворени. След като изпаднат в хипноза, хората описват кар тините, които виждат, и диалога, който чуват в своя подсъзнателен разум, като чисти наблюдения.При отго вор на въпроси, пациентите не могат да лъжат, но могат погрешно да интерпретират нещо, видяно в техния под съзнателен разум, точно както правим, когато сме в съзнание. Когато хората са под хипноза, те имат проб леми при установяването на връзка с нещо, което не вярват, че е истина. Някои критици на хипнозата вярват, че пациентът в транс ще фабрикува спомени и ще се влияе в отговорите, за да усвои теоретичната структура, предложена му от хипнотизатора. Смятам, че такова обобщение е погрешна предпоставка. В моята работа третирам всеки случай все едно, че чувам информацията за пръв път. Ако пациентът беше в състояние да преодолее процедурата по хипнотизирането по някакъв начин и да построи преднамерена фантазия за духовния свят или да прави свободни асоци ации от предварително зададени идеи за неговия задгро бен живот, тези отговори скоро щяха да влязат в проти воречие със сведенията от другите ми случаи. Още в началото на практиката си научих стойността на внима телния кръстосан разпит и не съм открил доказателство, че някой подправя своите духовни преживявания, за да ми достави удоволствие. На практика пациентите под хипноза не се колебаят да ме поправят, когато погрешно интерпретирам техните изложения. С нарастване на случаите в папката ми се научих на принципа на опита и грешката да задавам въпросите за духовния свят в подходяща последователност. Пациен тите в свръхсъзнателно състояние не са особено моти вирани доброволно да дават информация за цялостния план за живота на душата в духовния свят. Човек трябва да притежава правилния комплект ключове за различни те врати. Накрая, знаейки коя врата да отворя в подходящия момент по време на сеанса, можах да усъвършен ствам един надежден метод за достъп на паметта до различни части на духовния свят. Колкото по-уверен ставах след всеки следващ сеанс, толкова повече хора усещаха, че не изпитвам притесне ния от другия свят и чувстваха, че могат спокойно да говорят за него. Пациентите в моите случаи представля ват мъже и жени, някои от които бяха силно религиозни, докато други нямаха някакви конкретни духовни вярва ния. Повечето попадат някъде по средата между двете категории, всеки със своя философия за живота. Докато напредвах с моето изследване, с учудване открих, че веднъж върнати назад към тяхното състояние като души, всички пациенти показваха забележителна съгласува ност при отговарянето на въпроси за духовния свят. Хората дори използваха едни и същи думи и картинни описания на разговорен език, когато обсъждаха своя живот като души. Но тази еднородност на преживяванията при толкова много пациенти не ме възпря да продължа непрекъснато да сверявам изложенията на моите пациенти и да потвър ждавам специфичните функционални дейности на душата. Имаше някои разлики в разказите при различните случаи, но това се дължеше повече на нивото на развитие на душата, отколкото на несъответствия в начина, по който всеки пациент по същество е видял духовния свят. Изследването вървеше болезнено бавно, но с нарас тването на броя на моите случаи, накрая получих рабо тен модел на вечния свят, където живеят нашите души. Открих, че в размислите за духовния свят на душите на хора, живеещи на Земята, присъстват универсални исти ни. Именно тези възприятия на толкова много и различ ни хора ме убедиха, че техните изявления са правдопо добни. Не съм религиозен, но открих, че в мястото, където отиваме след смъртта, има ред и управление, и започнах да разбирам, че съществува един грандиозен замисъл за живота и за това, което е след него. Когато разсъждавах как най-добре да представя своите открития, реших, че методът на изследване на отделните случаи би осигурил най-описателния начин, по който читателят би могъл да оцени спомените на пациента за отвъдния живот. Всеки от подбраните случаи представлява пряк диалог между мен и пациента. Данни те по случаите са взети от записите от моите сеанси. Целта на тази книга не е да разкаже за миналите животи на мои пациенти, а да документира техните преживява ния в духовния свят, свързани с настоящия им живот. За читателите, които може да изпитат трудности при възприемането на нашите души като нематериални обекти, историите по случаите, изброени в първите гла ви, обясняват как са се появили душите и начина, по който функционират. Всяка история е съкратена до из вестна степен поради ограничения в мястото и за да се предостави на читателя прегледна систематизация на дейността на душата. Главите са замислени така, че да покажат естественото движение напред на душата в и извън духовния свят, съчетано с друга информация за духовното. Пътят на душите от момента на смъртта до следва щото им прераждане ми се изясни след десетгодишно събиране на данни от пациенти. В началото се учудвах, че има хора, които си спомнят части от своя живот като души по-ясно от по-далечни периоди, отколкото от по-скорошните. И въпреки това, поради някаква причина нито един от пациентите не беше в състояние да си спомни цялата хронология на дейностите на душата, които съм представил в тази книга. Пациентите ми си спомнят определени аспекти от своя духовен живот съв сем ясно, докато други преживявания остават смътни. В резултат на това открих, че дори с тези 29 случая не бих могъл да представя на читателя пълния обхват от ин­формация, която съм събрал за духовния свят. Поради това главите в книгата ми съдържат детайли и от други случаи, а не само от изброените двадесет и девет. Читателят може да сметне въпросите ми в някои от случаите за твърде настоятелни. Когато пациентът е под хипноза, е необходимо да го насочваш в избраната по сока. Когато се работи в духовната сфера, изискванията към стимулиращия са по-високи, отколкото е при спо­мените от минал живот. При транс обикновеният па циент е склонен да позволи на своята душа-разум да се рее, докато той или тя наблюдава разкриващите се ин тересни сцени. Пациентите ми често са ме молели да спра да говоря, за да могат да престанат да разказват какво виждат и просто да се наслаждават на миналите си преживявания като души. Опитвам се да бъда внима телен и не прекалено структурален, но моите сеанси обикновено са единични и продължават по три часа, а има много да се разкрива. Хората може да идват отда леч, за да се видят с мен, и после да не могат да се върнат. Смятам, че си струва да видиш изражението на учудване върху лицето на пациента след като неговия или нейния сеанс приключи. Пред онези от нас, които са имали възможността действително да се докоснат до нашето безсмъртие, се очертава нова дълбочина в раз бирането на себе си и на нашите възможности. Често, преди пациентите ми да се събудят, им внушавам под ходящи спомени, върху които да размишляват след това. Чрез съзнателните знания за живота на своите души в духовния свят и за историята на физическото съществу ване на планетите тези хора придобиват по-силен усет за насоката и енергията за живот. Накрая трябва да спомена, че това, което ще проче тете, може да подейства като шок за вашите сегашни представи за смъртта. Представеният тук материал мо же да противоречи на вашите философски и религиозни вярвания. Ще има и такива читатели, които ще намерят подкрепа за своите настоящи убеждения. На други цяла та информация, предложена в тези случаи, ще им се стори като субективна приказка, приличаща на научно-фантастичен разказ. Каквото и да е мнението ви, надя вам се, че ще поразсъждавате върху изводите за човечес твото, ако онова, което моите пациенти имат да кажат за живота след смъртта, е вярно. Цитат от: http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm"

• rima
  " Apr 10

  ВРАТА КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ Хиляди години народът на Месопотамия е вярвал, че вратите за влизане и излизане от рая лежат в проти воположните краища на голямата крива на Млечния път, наричана Реката на душите. След смъртта душите тряб вало да изчакат изгряващия вход на Стрелеца и есенното равноденствие, когато денят и нощта са равни. Прераж дането на Земята можело да се осъществи само по време на пролетното равноденствие при изгряването на Близ наци на тяхното нощно небе. Моите пациенти ми разказват, че на практика пре селението на душата е много по-лесно. Ефектът на туне ла, който изпитват, когато напускат Земята, е порталът към духовния свят. Въпреки че душите напускат бързо своите тела, на мен ми се струва, че навлизането в духовния свят е внимателно обмислен процес. По-късно, когато се завръщаме на Земята в друг живот, пътят назад се описва като по-кратък. В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има известни вариа ции. Някои наскоро починали хора го виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела. Във всички случаи обаче, промеждутъ кът от време за достигане на този коридор е незначите лен, след като душата напусне Земята. Ето и наблюде нията на друг индивид върху това духовно местополо жение: Случай З Д-р Н: Сега напускаш тялото си. Виждаш как се отдалечаваш все повече и повече от мястото, където си умряла, отдалечаваш се от повърхността на Зе мята. Разкажи ми какво се случва с теб. П: Първо... беше много светло... близо до Земята... сега е малко по-тъмно, защото съм влязла в тунел. Д-р Н: Опиши ми този тунел. П: Той е... пещера; неясен отвор... има малък кръг светлина в другия край. Д-р Н: Добре, какво става след това? П: Чувствам, че ме теглят... дърпат ме внимателно... мисля, че от мен се очаква да премина през този тунел... и аз го правя. Сега е по-скоро сиво, откол кото тъмно, защото яркият кръг се разширява пред мен. Все едно че... (Пациентът спира.) Д-р Н: Продължавай. П: Някой отпред ме вика... Д-р Н: Позволи на кръга светлина в края на тунела да се разшири пред теб и продължи да обясняваш какво ти се случва. П: Кръгът от светлина става много широк и... изли зам от тунела. Виждам... неясен блясък... лека мъгла. Аз прониквам през нея. Д-р Н: След като напуснеш тунела, какво друго се откроява в ума ти освен липсата на пълна визуална яснота? П: (пациентката понижава глас) Това е толкова... спокойно... толкова тихо място... аз съм в земята на духовете... Д-р Н: Имаш ли някакви други впечатления в този момент като душа? П. Мисъл! Чувствам... мощта на мисълта навсякъде около мен. Аз... Д-р Н: Просто се отпусни изцяло и позволи на впечатленията си да изплуват лесно, докато продъл жаваш да ми разказваш какво точно се случва с теб. Моля те, продължавай. П. Ами, трудно е да го предадеш с думи, Долавям... мисли за любов... приятелство... съпричастие... и всичко това е съчетано с... предчувствие... все едно, че другите... ме очакват. Д-р Н: Изпитваш ли чувство на сигурност, или си малко изплашена? П: Не съм изплашена. Когато бях в тунела, бях по-... объркана. Да, чувствам се сигурно... Долавям мис лите, които достигат до мен... внимание... загриже ност. Странно е, но около мен има едно разбиране за това коя точно съм аз и защо сега съм тук. Д-р Н: Виждаш ли около себе си някакво доказател ство за това? П: (тихо) Не, долавям го... навсякъде цари хармония на мисълта. Д-р Н: Спомена за субстанции, подобни на облак, около теб веднага след като си напуснала тунела. Ти в небето над Земята ли си? П: (пауза) Не, не е това, но изглежда, че плувам през облакоподобна материя, която е различна от Земя та. Д-р Н: Можеш ли изобщо да видиш Земята? Тя под теб ли е? П: Може би, но не съм я виждала, откакто излязох от тунела. Д-р Н: Усещаш ли се още свързана със Земята, може би чрез друго измерение? П: Възможно е - да. В ума ми Земята изглежда близо... и аз все още се чувствам свързана със Земя та... но знам, че съм в друго пространство. Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш за сегашното си местоположение? П: Все още е малко... тъмно... но вече излизам от тук. Тази пациентка, която беше преведена през прежи вяванията, свързани със смъртта и тунела, продължава необезпокоявана да се приспособява душевно към ней ното безтелесно състояние, докато се придвижва навът­ре в духовния свят. След известна първоначална неси гурност, нейните първи предадени впечатления отразя ват едно привлекателно усещане за благополучие. Това чувство е общо за всичките ми пациенти. След като минат тунела, нашите души вече са пре минали първата врата от своето пътешествие в духовния свят. Повечето сега напълно осъзнават, че не са умрели наистина, а просто са се освободили от бремето на едно земно тяло, което е умряло. С това осъзнаване идва и приемането на различните степени в зависимост от душата. Някои пациенти възприемат тази среда с посто янно удивление, докато други ми предават какво виждат по-р балистично. До голяма степен това зависи от тяхна та относителна зрялост и от преживяванията през пос ледния им живот. Най-често срещаната реакция, която съм наблюдавал, е въздишка на облекчение, последвана от нещо от рода на: \"О, прекрасно, аз съм си отново у дома в това красиво място.\" Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от своите тела, че много от опи саното тук остава неизяснено, когато те се насочат към своите духовни местоназначения. Това са \"професиона­листите\" и по мое мнение те са ограничено малцинство на Земята. Обикновената душа не се движи толкова бързо, а някои са и много нерешителни. Ако изключим редките случаи на силно обезпокоени души, които се борят да останат свързани с техните мъртви тела, смя там, че по-младите души с малко на брой минали прераждания са онези, които остават привързани към обк ръжението на Земята дълго след смъртта. Повечето от моите пациенти разказват, че когато излязат през изхода на тунела, нещата още известно време остават смътни. Мисля, че това се дължи на плътността на най-близкото астрално ниво, заобикаля що Земята, наречено от теософите Ката1оЬа. Следва щият случай описва това пространство от гледна точка на един по-аналитичен пациент. Душата на този индивид демонстрира значителна наблюдателна проницател ност по отношение на форма, цветове и вибриращи нива. Обикновено такива картинни физически описания на мои пациенти проникват по-надълбоко в духовния свят, след като те свикнат със средата. Случай 4 Д-р Н: Опиши ми колкото е възможно по-подробно какво виждаш около себе, си докато се отдалечаваш от тунела. П: Нещата са... подредени на слоеве. Д-р Н: По какъв начин са подредени? П: Ъ-ъ, нещо като... торта. Д-р Н: Като използваш торта за сравнение, обясни ми какво имаш предвид? П: Искам да кажа, че горната част на някои торти е малка, а долната им е широка. Не е същото, както когато преминавах през тунела. Виждам слоеве... нива от светлина... струва ми се, че са...полупроз рачни... извити... Д-р Н: Струва ли ти се, че този духовен свят има плътна структура? П: Точно това се опитвам да обясня. Не е плътен, въп реки че на пръв поглед може да ти се стори така. Той е на слоеве - всичките нива от светлина са преплетени в... напластени нишки. Не искам да прозвучи, като че ли нещата не са симетрични - те са. Но виждам разлики в плътността и в пречупването на цветовете в слоевете. Освен това те се местят напред-назад. Винаги забелязвам това, когато отпътувам от Земята. Д-р Н: Как мислиш, защо е така? П: Не знам. Не съм го проектирал аз. Д-р Н: От твоето описание си представям духовния свят като огромна намотка със слоеве от преливащи се участъци от върха към дъното. П: Да, и тези участъци са закръглени - те се извиват далеч пред мен, докато се нося през тях. Д-р Н: .От мястото, от което наблюдаваш, можеш ли да ми кажеш нещо за различните цветове на слоевете? П: Не съм казал, че слоевете имат някакъв основен цвят. Те всички са разновидности на бялото. Там, където отивам, е по-светло... по-ярко, отколкото там, където бях. Сега ме обгръща мъглива белота, която е много по-ярка, отколкото в тунела. Д-р Н: Докато се носиш през тези духовни слоеве, душата ти нагоре или надолу се движи? П: Нито едно от двете. Аз се движа през средата. Д-р Н: Добре тогава, в този момент, когато се движиш напреко, виждаш ли духовния свят в линей ни измерения, като линии и ъгли? П: (пауза) За мен това е... преди всичко буйна, нема териална енергия, която прониква в слоевете чрез светли и тъмни нюанси на цветовете. Струва ми се, че нещо... ме придърпва към правилното ниво на пътуването и се опитва да ме успокои... Д-р Н: По какъв начин? П: Чувам звуци. Д-р Н: Какви звуци? П: ... Ехо... от музика... музикални трептения... със звън на камбани... вибриращи с моите движения... толкова е отпускащо. Д-р Н: Други хора определят тези звуци като вибри ращи, подобни на резонанса от звука на камертон. Съгласен ли си с това описание? П: (кима в съгласие) Да, това е... имам и спомен за мирис и вкус. Д-р Н: Това означава ли, че нашите физически сети ва се запазват след смъртта? П: Да, споменът за тях... звуковите вълни тук са толкова приятни... камбани... цигулки,... такова спо койствие. Много пътници из духовния свят ми разказват за чувството на отпускане, породено от музикалните виб рации. Долавянето на шумове започва веднага след смъртта. Някои пациенти ми казват, че чуват бръмчене или жужене, веднага след като напуснат физическото си тяло. Това е подобно на звука, който човек чува, когато застане близо до телефон, и може да варира по сила преди душите да се откъснат от онова, което вярвам,, че е земното астрално ниво. Хората казват, че чуват същите тези звуци, когато са под пълна упойка. Тези слаби, резониращи звуци стават по-мелодични, когато напус каме тунела. Тази музика удачно е наречена енергия на Вселената, тъй като съживява душата. При пациенти, които говорят за духовно напластя ване, споменавам вероятността да виждат астрални нива. В метафизичните съчинения сме чели много за нивата над Земята. Като се започне от древните индийски све щени книги, наречени Веди, последвани от по-късните източноправославни текстове, в исторически план астралните нива са представлявали поредица от нараства щи измерения над физическия, или материалния свят, които се преливат в духовното. В продължение на хиляди години хората са опознавали тези невидими области чрез медиативни, извънтелесни наблюдения на ума. Астралните нива са описвани и като по-малко плътни с отдале чаването от тежките влияния на Земята. Следващият случай представя душа, която и след преминаването през духовния тунел продължава да се безпокои. Това е мъж, който умира на 36-годишна въз раст от сърдечен удар на една улица в Чикаго през 1902 г. Той оставя след себе си семейство от малки деца и съпруга, които силно обича. Били са много бедни. Случай 5 Д-р Н: Като пътуваш от другата страна на тунела, все още ли можеш да виждаш толкова ясно? П: Все още преминавам през тези... разпенени обла ци около мен. Д-р Н: Искам да изминеш целия път през тях и да ми кажеш какво виждаш сега. П: (пауза) О,... излязох от тях... Господи, това място е голямо! Толкова е светло и чисто - дори мирише хубаво. Виждам красив леден дворец. Д-р Н: Разкажи ми повече. П: (с удивление) Той е огромен... прилича на сияещ, искрящ кристал... около мен блестят цветни камъни. Д-р Н: Когато каза кристал, си помислих, че става въпрос за светъл цвят. П: Ами, преобладава сивото и бялото... но докато се нося напред, виждам и други цветове... мозайки... всички блестящи. Д-р Н: Погледни в далечината от мястото на този леден дворец - виждаш ли някъде някакви граници? П: Не, това място е безкрайно... толкова величест вено... и спокойно. Д-р Н: Какво чувстваш точно сега? П: Аз... не мога да му се радвам от все сърце... искам да отида по-нататьк... Маги... (вдовицата на пациента) Д-р Н: Виждам, че все още се тревожиш за живота в Чикаго, но това спъва ли твоето напредване в духовния свят? П: (Пациентът рязко се изправя в стола.) Господи! Виждам водача ми да идва към мен - тя знае от какво имам нужда. Д-р Н: Кажи ми какво се случва между теб и водача ти. П: Казвам й, че не мога да продължа... че трябва да знам дали Маги и децата ще бъдат добре. Д-р Н: И какво ти отговаря твоят водач? П: Тя ме успокоява, но аз съм твърде обременен. Д-р Н: Какво й казваш? П: (крещи) Казвам й: \"Защо позволи това да се случи? Как можа да ми причиниш това? Накара ме да премина през такива болки и трудности с Маги, а сега прекъсна съвместния ни живот.\" Д-р Н: Какво прави водачът ти? П: Опитва се да ме утеши. Казва ми, че съм се справил добре и че ще видя, че съм изминал пре допределения ми земен път. Д-р Н: Приемаш ли това, което казва? П: (пауза) В ума ми... постъпва информация... за бъдещето на Земята... че семейството ще продължи без мен.» приемайки, че мен ме няма... ще се спра вят... и всички ние ще се видим отново. Д-р Н: И това как те кара да се чувстваш? П: Чувствам... спокойствие... (с въздишка)... вече съм готов да тръгвам. Преди да разгледам значението на Случай 5 във връзка със срещата с неговия водач, искам да спомена интерпретацията на този мъж за духовния свят като леден дворец. По-нататък пациентите ми ще разказват, че са видели в духовния свят сгради и че са били в мебелирани стаи. Само по себе си състоянието на хип ноза не поражда тези образи. Логично би било хората да не си спомнят такива физически структури в един нема териален свят, освен ако не приемем, че тези сцени от естествената за Земята обстановка са предназначени да спомогнат за преходния период и приспособяването на душата след физическата смърт. Тези гледки имат инди видуално значение за всяка душа, общувала с мен, като всички те са повлияни от своите земни преживявания. Когато в духовния свят душите виждат образи, ко ито се свързват с места, където са живели или които са посетили на Земята, за това си има причина. Душите виждат незабравения дом, училище, градина, планина или морски бряг, защото една доброжелателна сила позволява на земните миражи на познати неща да ни успокоят. Нашите планетарни спомени никога не умират - те ромолят завинаги в душата-разум, носени на криле те на въображаеми сънища, точно както в човешкия ум се появяват представите за духовния свят. Изпитвам удоволствие да слушам за първите впе чатления на пациентите за духовния свят. Когато се завръщат в това обожавано място след отсъствие, хора та може да виждат поля с диви цветя, крепостни кули, извисяващи се в далечината, или дъги под открито небе. За завръщащата се душа тези първи безплътни земни сцени от духовния свят изглежда не се променят значително през периодите на живот, въпреки че между описанията на отделните пациенти има разлики. Открих, че след като пациентът в транс продължи да навлиза все по-на-вътре в духовния свят, за да опише функционалните аспекти на духовния живот, неговите коментари стават еднакви с тези на другите пациенти. Случаят, който току-що разгледах, може да бъде описан като съвсем несигурен дух, свързан тясно със своята душевна спътница Маги, която е оставил след себе си. Няма спор, че някои души действително носят негативния багаж от труден предишен живот по-дълго, отколкото други, въпреки успокояващите влияния на духовния свят. Хората са склонни да мислят, че при смъртта всички души стават всезнаещи. Това не е напъл но вярно, защото периодите на приспособяване са раз лични. Времето за приспособяване на душата зависи от обстоятелствата около смъртта, привързаността на вся ка душа към спомените за живота, който току-що е свършил, и нивото на напредък. Често,когато един млад живот приключва внезапно, по време на регресия долавям гняв. Душите, навлизащи отново в духовния свят при тези условия често, са обър кани и смутени от това, че напускат хора, които обичат, без да са ги предупредили. Те не са подготвени за смърт та и, непосредствено след като напуснат телата си, някои от тях се чувстват тъжни и ограбени. Ако една душа е била травматизирана от недовър шена работа, първото същество, което вижда веднага след смъртта, обикновено е нейният водач. Тези високо надарени духовни учители са подготвени да поемат пър воначалния удар от неудовлетвореността на душата в резултат на ненавременната смърт. В края на краищата Случай 5 ще се приспособи добре към духовния свят като позволи на своя водач да му помогне при колеба нията по време на неговия предстоящ път. Разбрал съм, че нашите водачи не насърчават пъл ното подреждане на мислите още при духовната врата. Има по-подходящи моменти и места за детайлното преглеждане на научените кармични уроци, включващи живота и смъртта, които ще опиша по-късно. Водачът в Случай 5 предложи кратка, бързо протичаща визуализа ция на земното време като средство да успокои този мъж за бъдещето на неговите жена и деца, за да може той да продължи с по-голяма готовност своя път. Независимо от състоянието на ума им веднага след смъртта, пациентите ми са изпълнени с удивление от преоткритите чудеса на духовния свят. Обикновено това чувство е съчетано с еуфория, защото техните земни грижи остават зад гърба им - особено физическата бол ка. Преди всичко духовният свят представлява място на върховен покой за пътуващата душа. Въпреки че отнача ло може да ни се стори, че веднага след смъртта оста ваме сами, ние не сме изолирани или без помощ. Неви дими разумни енергийни сили напътстват всеки от нас при преминаването ни през вратата. Новопристигналите в духовния свят имат малко време да се носят наоколо, чудейки се къде са или какво ще стане след това с тях. Нашите водачи и известен брой духовни спътници и приятели ни чакат да затворим вратата, за да изразят своето внимание и обич и да ни уверят, че всичко е наред. Всъщност, ние чувстваме тяхното присъствие още от момента на смъртта, защото първоначалното ни приспособяване до голяма степен зависи от влиянието на тези любезни същества върху нашата завръщаща се душа. цитат от : http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm"

• rima
  " Apr 10

  Важно е да се изтъкне, че не е нужно човек да вижда аурата или да посещава медиуми, за да различи какво е предвидено в Акашовите хроники да постигне на определен етап от живота. Ккато гласи едно тълкувание: „ Където и да си! В Хартфорд Или Синг Синг, Каламазу или Тамбукти, навсякъде е едно и също! Защото всяка душа се е озовала на мястото, което заема в настоящето, само по Божията милост. За това използвай този ден, този период! Ако го използваш правилно ще ти се разкрие какво следва по-нататък.” Всички взаимоотношения, събития и предизвикателства, които срещаме в настоящето, са прояви на онова, което е предначертано в Акашовите хроники. Как ще постъпим в тези ситуации, е въпрос на свободна воля, но потенциалът за духовно израстване съществува неизменно. Тълкуванията сочат, че докато човек прави това, което знае, че трябва да напряви в настоящето, хрониките са готови да разкрият какво следва в учебната програма на душата. Както често се изразява Кейси:” Ред по ред, стъпка по стъпка”. ..... Човек оставя след себе си някакъв енергиен отпечатък, може би частица от аурата си, които могат да бъдат доловени от екстрасенс. Визуализациите от разстояние, познати още, като „мисловни пътувания”, теоретично дават възможност на човек да наблюдава хора и събития, които са далеч от пространството и времето. Подобно на извличането на информация от акашовите хроники, визуализациите от разстояние позволяват на пътуващият да добива пряка представа за онова, което е възприето от друг. ..... Друг метод за извличане на информация от Акашовите хроники е чрез сънищата. Те могат да помогнат на човека да стигне до прозрения за миналите си животи, освен това подсъзнанието на сънуващият има достъп до хрониките и може да получи обективна информация за себе си и настоящето. Например една жена имала сън, в който нейна приятелка и говорела. Забелязала, че жената има красиви изкуствени зъби, наредени като перли, и всеки втори изглеждал от чисто злато. Попитала какво означава този сън, и отговорът бил, че златните зъби представляват духовните истини, за които често е говорила. Но зъбите били фалшиви, защото тя не прилагала в живота си онова, което проповядвала на другите. През 1932г по време на сеанс за тълкувание Кейси имал сън, в който видял енергийните полета около различните градове. В съня осъзнал, че енергията, излъчвана от всеки град, влияе върху способностите му да дава информация в тълкуванията си. Също, както хората имат енергийни вибрации или аури, изглежда и градовете притежават нещо подобно. Също потвърдил често повтаряната теория, че „мислите са материялни обекти”. От негова гледна точка милите буквално са дела в менталната сфера, които оказват влияние върху материалният свят. Кейси си спомня съня по следният начин: „ Имаше някои части от страната, които излъчваха свое сияние: например много по-лесно бе дадам тълкувание на човек, който се намира сред сияние, свързано със здраве или лечение, не непременно в болница, но обгърнат от лечебна сила, от колкото за някого , който е сред чисто комерсиална енергия. Използвани са цитати от книгата „ Едгар Кейси за акашовите хрноники” на Кевин Дж. Тодеши: http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=169:2009-01-20-18-37-02&catid=37:2008-12-12-12-19-02&Itemid=62"

• rima
  " Apr 11

  „ За да се даде това, което може да бъде от полза за душата в нейното настоящо развитие, то трябва да бъде отсято от огромен обем информация от всякакво естество, защото страниците, които са написани, влиянията, които диктуват действията и, са безброй. Изводите от записаното тук-ако бъдат приложени в сегашният живот на човека-ще помогнат тези неща да се проявят чрез действията, които виждаме, са полезни за духовното му развитие” Представете си, че е създадена софтуерна програма, която може да предвижда с удивителна точност последиците от всяко ваше решение или избор, който се налага да направите. Тази програма не само би предвиждала вашето лично бъдещ, а и по някакъв начин би анализирала последиците от всеки ваш избор и влиянието им върху събитията и хората около вас. Представете си също, че програмата е толкова фино настроена, че може правилно да определи как най-малката промяна в мисленето, действията или решенията ви би въздействала върху потенциалните възможности. Накрая представете си, че този непрекъснат процес на изчисляване на вероятности и преценяване на развои във времето протича така, че събира хора и събития и дава на всеки най-добрите възможности за усвояване на необходимите уроци за лична трансформация и духовно израстване. СПОРЕД МАТЕРИАЛИТЕ НА ЕДГАР КЕЙСИ ТЕЗИ СЛОЖНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ СА ЗАЛЕГНАЛИ В СЪЩИНАТА НА АКАШОВИТЕ ХРОНИКИ. Но това не означава, че същината им е да предвиждат бъдещето; по-скоро тяхната функция е анализиране и проследяване на индивидуалните и колективни възможности за духовно израстване. Бъдещето не е неизменно или предопределено. Т зависи от един избор, водеш до друг, а той-до следващ. От тази гледна точка резултатът от онова, което е „писано”, зависи само от начина, по който хората използват своята свободна воля, влизайки във връзка с огромен източник на данни и достъпна информация. При всяко тълкуване Кейси напомнял, че подбира от Акашовите хроники тази информация, която най-много ще помогне на човека да изпълни мислията, с която е дошъл на земята-„защото всяка душа вслиза във всеки нов живот за усъвършенстване” Най-важно е желанието на душата да постигне развитие. Но всяка личност таи в себе си толкова сложна смесица от противоречиви емоции, поведения и модели, че резултатът изцяло зависи от нея. Използвани са цитати от книгата „ Едгар Кейси за акашовите хрноники” на Кевин Дж. Тодеши: http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=169:2009-01-20-18-37-02&catid=37:2008-12-12-12-19-02&Itemid=62"

• rima
  " Apr 20

  Кейси смята, че голяма част от хората са се съсредоточили върху материалните неща в живота и са забравили истинското си наследствао като деца на любящия Бог. Видян в такава переспектива, материалният свят е просто бледо отражение, на много по-висша духовна реалност. Всъщност материалният свят, може да бъде опреличен на целенасочен сън, който дава възможност на всеки човек да постигне познание за истинската си същност чрез трупане на опит в преражданията, чрез избора и взаимоотношенията с другите. Както твърди Кейси: „ Волята е факторът, който определя развитието по време на съня, докато душата трупа опит на Земята. При раждането на физическото тяло душата заспива; нейните сънища са делата, по които се съди за отношенията и със себеподобните” Информацията на Кейси гласи, че ние сме не само физически тела, а духовни същества, които живеят във физически свят. По природа всички сме търсячи на своята истинска идентичност и връзката си с Цялото. В този смисъл животът е едно непрестанно приключение, което дава възможност на всеки да открие истинското си Аз. Твърде често търсим смисъла в живота си чрез всякакви форми на бягство. притежание, пристрастяване, обърканост. Но в човешката история ще настъпи момент, когато най-сетне ще осъзнаем, че всички свои странствания в пространството и времето сме търсили единствено връзката си с духа, със Силите на Съзиданието, с Бог. Тази книга се опитва да отговори на въпроса какво представлява духовното израстване и защо душата може да загуби сигурност в конкретното прераждане. Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата”"

• rima
  " Apr 20

  ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА След като неочакваната среща с приятелски наст роените духове, които ни посрещат след смъртта, е толкова важна, как можем да ги разпознаем? Откривам пълно единомислие в мненията на пациентите под хип ноза относно това как изглеждат душите в духовния свят. Душата може да се представи като маса от енергия, но както изглежда, неорганичната енергия на душата е в състояние да прояви човешки характеристики. Когато общуват помежду си, душите често използват своята способност да се представят под образи от минали животи. Представянето като образ от човешкия живот е само едно от многобройните проявления, които могат да приемат душите от своята основна енергийна субстанция. По-нататък, в Глава 6, ще изясня друга характеристика на самоличността на душата - притежа ването на аура с определен цвят. Повечето от пациентите ми казват, че първото лице, което виждат в духовния свят, е техният личен водач. Обаче след някой живот можем да бъдем посрещнати и от духовен спътник. Водачите и духовните спътници не са едно и също лице. Ако пред новодошлата душа се появи роднина или близък приятел от предишния живот, техният обичаен водач може да не присъства на сцената. Открил съм, че обикновено водачите са някъде наблизо и направляват пристигането на новодошлия по свой собствен начин. Душата в следващия случай току-що е преминала през духовната врата и е посрещната от напреднало същество, което очевидно е имало тясна връзка с пациентката по време на няколко последовател ни прераждания. Въпреки че това същество, съпътства що душата, не е основният водач на моята пациентка, то е там, за да я посрещне с добре дошла, да я окуражи и обгради с любов. Случай 6 Д-р Н: Какво виждаш около себе си? П: Все едно че... се нося по... чисто бял пясък... който се мести около мен... аз съм под един огромен плажен чадър - с ярко оцветени ивици - всички те са във вид на пара, но са свързани една с друга... Д-р Н: Някой посреща ли те? П: (пауза) ... Мислех, че съм сама... но... (дълго се колебае) в далечината... ъ-ъ... светлина... бързо се доближава към мен... о, Боже мой! Д-р Н: Какво е това? П: (развълнувано) Чичо Чарли! (високо) Чичо Чарли, тук съм! Д-р Н: Защо точно този човек идва да те посрещне пръв? П: (разсеяно, отдалечено) Чичо Чарли, толкова много ми липсваше. Д-р Н: (повтарям въпроса си) П: Защото го обичах най-много от всичките си род нини. Той умря, когато бях малка, и никога не можах да го забравя. (Най-скорошният предишен живот на тази пациентка е протекъл в една ферма в Небраска.) Д-р Н: Откъде разбра, че това е чичо Чарли? При тежава ли белези, които разпознаваш? П: (Пациентът се върти в стола си развълнувано.) Разбира се, разбира се, точно както си го спомням - весел, мил, обичлив - той е до мен. (смее се тихичко) Д-р Н: Кое е толкова смешно? . П: Чичо Чарли е точно толкова дебел, колкото си беше и преди. Д-р Н: И какво прави след това? П. Усмихва се и ми подава ръка... Д-р Н: Това означава ли, че той има някакво тяло с ръце? П: (смее се) Ами, и да, и не. И аз, и той се носим във въздуха. Образът му... се оформя в ума ми... и онова, което долавям най-ясно... е ръката му, която се протяга към мен. Д-р Н: Защо ти подава ръка - един толкова материалистичен жест? П: (пауза) За да ме... успокои... за да ме поведе... навътре в светлината. Д-р Н: А ти какво правиш? П: Тръгвам с него и си мислим за приятното време, което прекарахме заедно в игри из ливадата на фермата. Д-р Н: И той прави така, че да видиш всичко това в ума си, за да разбереш кой е той? П: Да... такъв, какъвто го познавах в последния си живот... за да не се уплаша. Той знае, че все още съм малко шокирана от смъртта си. (Пациентката бе починала внезапно в автомобилна катастрофа.) Д-р Н: В такъв случай веднага след смъртта, неза висимо през колко смърти сме преминали в други животи, е възможно да сме малко ужасени, докато отново привикнем с духовния свят? П: Това не е точно страх - не е това - по-скоро, може би, съм малко неспокойна. Всеки път е различно. Катастрофата с колата ме свари неподготвена. Все още съм малко объркана. Д-р Н: Добре, нека се придвижим малко по-напред. Какво прави чичо Чарли сега? П: Води ме към... мястото, където трябва да отида... Д-р Н: Ще се прехвърлим там, когато отброя до три. Едно-две-три! Кажи ми какво става. П: (дълга пауза)... Има... и други хора наоколо... и те изглеждат... приятелски настроени... докато се приближавам... изглежда искат да се присъединя към тях... Д-р Н: Продължи да се движиш към тях. Имаш ли впечатлението, че може би те очакват? П: (признание) Да! Всъщност, аз осъзнавам, че съм била с тях преди... (пауза) Не, не си тръгвай! Д-р Н: Какво става сега? П: (много разстроена) Чичо Чарли ме напуска. Защо си отива? Д-р Н: (Прекъсвам диалога, за да използвам при създалите се обстоятелства стандартните техники за успокояване и след това продължаваме.) Проник ни в нещата чрез вътрешния си разум. Трябва да разбереш защо чичо Чарли те напуска в този мо мент? П: (по-спокойно, но със съжаление) Да... той обита ва... място, различно от моето... той просто е дошъл да ме посрещне... да ме доведе тук. Д-р Н: Мисля, че разбирам. Задачата на чичо Чарли е била да те посрещне пръв след твоята смърт и да види дали си добре. Бих искал да знам дали сега се чувстваш по-добре и по-уютно. П: Да, така е. Затова чичо Чарли ме остави с другите. Едно интересно явление, свързано с духовния свят, е обстоятелството, че хора, които са играли важна роля в нашия живот, винаги са в състояние да ни поздравят, дори ако вече живеят друг живот в ново тяло. Това явление ще бъде обяснено в Шеста глава. В Глава 10 ще проуча способността на душите да разделят своята духовна същност, така че да могат да обитават едновре менно повече от едно тяло на Земята. Обикновено при такова стечение на обстоятелства та при пътуването на душата, бремето на донесените от Земята физически и душевни тревоги отслабва по две причини. Първо, свидетелството за внимателно направляван ред и хармония в духовния свят е възвърнало спомена за това какво сме оставили след себе си преди да изберем живот във физически облик. Второ, срещата с хора, за които сме смятали, че никога повече няма да видим след като са умрели на Земята, оказва поразител но въздействие. Ето още един пример. Случай 7 Д-р Н: Сега, след като успя да се приспособиш към заобикалящата те среда в духовния свят, кажи ми какво въздействие оказва това място върху теб. П: То е толкова... топло и успокояващо. Чувствам облекчение, че съм далеч от Земята. Искам просто да остана тук завинаги. Няма напрежение, нито гри жи, само чувство за благополучие. Аз просто се нося... колко е красиво... Д-р Н: Както се носиш в пространството, премина вайки през духовната врата, какво е следващото ти по-значително впечатление? П: (пауза) Че всичко ми е познато. Д-р Н: Кое ти е познато? П: (след известно колебание) Ами... мисля, че... хо рата... приятелите... са тук. Д-р Н: Чувстваш ли, че познаваш тези хора от Земята? П: Аз... долавям тяхното присъствие... хора, които съм познавала... Д-р Н: Добре, продължи да се движиш напред. Какво виждаш след това? П: Светлини... меки... приличат на облак. Д-р Н: Тези светлини същите ли остават, докато ти се движиш? П: Не, те се увеличават... топчици от енергия... и аз знам, че това са хора! Д-р Н: Ти ли се движиш към тях, или те идват към теб? П: Ние се приближаваме бавно едни към други, но аз се движа по-бавно от тях, защото,., не знам какво да правя... Д-р Н: Просто се отпусни и продължи да плаваш, като ми съобщаваш за всичко, което виждаш. П: (пауза) Сега виждам полуоформени човешки форми - само от кръста нагоре. Техните очертания също са прозрачни... мога да гледам през тях. Д-р Н: Виждаш ли някакви черти-в тези форми? П: (неспокойно) Очи Д-р Н: Виждаш само очи? П: ... Устата е само загатната - изобщо не се забе лязва, (разтревожено) Очите вече са навсякъде око ло мен... приближават се... Д-р Н: Всяко същество по две очи ли има? П: Точно така. Д-р Н: Тези очи имат ли ирис и зеница като при човешките очи? П: Не... различни са... те са... по-големи... с черни орбити... разпръскват светлина... към мен... мисли... (след това с въздишка на успокоение) О-о! Д-р Н: Продължавай. П: Започвам да ги разпознавам - те изпращат обра зи към моя ум - мисли за тях самите и... формите се променят... в хора! Д-р Н: Хора с физически човешки черти? П: Да. Я... виж ти! Това е той. Д-р Н: Какво виждаш? П: (Започва едновременно да се смее и да плаче.) Мисля, че е... да - това е Лада - той е най-отпред, пред всички - той е първият, когото наистина виж дам... Лари, Лари. Д-р Н: (след като давам възможност на пациентката да се поуспокои) Това духовно същество Лари е пред множеството хора, които познаваш? П: Да, сега виждам, че онези, които най-много искам да видя, са отпред... някои от другите ми приятели са назад. Д-р Н: Можеш ли всичките да ги видиш ясно? П: Не, онези отзад са... замъглени... отдалечени... но долавям тяхното присъствие. Лари е отпред... приб лижава се към мен... Лари. Д-р Н: Лари е съпругът ти от последния ти живот, за който ми разказа по-рано, така ли? П: (Пациентката прави рязко движение напред.) Да - живяхме толкова добре заедно - Гюнтер беше толкова силен - всички от семейството му бяха против нашата женитба - Жан дезертира от флота та, за да ме измъкне от мизерията, в която живеех в Марсилия - винаги ме е желаел... Тази пациентка е толкова развълнувана, че предиш ните й животи валят един върху друг. Лари, Гюнтер и Жан са бивши нейни съпрузи, но въплътени в един и същ духовен спътник. Бях доволен, че по време на сеансите по-рано, преди да стигнем до тези спомени от духовния свят, успяхме да открием кои са тези хора. Освен Лари, нейният най-скорошен съпруг американец, Жан е бил френски моряк от XIX век, а Гюнтер е бил син на немски аристократи, живели през XVIII век. Д-р Н: Какво правите двамата точно сега? П: Прегръщаме се. Д-р Н: Ако в този момент трети човек ви гледаше как се прегръщате, какво щеше да види? П: (няма отговор) Д-р Н: (Пациентката е толкова погълната от сцената между нея и духовния й спътник, че по лицето й потичат сълзи. Изчаквам за малко и след това опит вам отново.) Как ще изглеждате ти и Лари на някой, който ви наблюдава в духовния свят в този момент? П: Мисля, че ще види... две маси от ярка светлина, които се въртят една около друга... (Пациентката започва да се успокоява и аз й помагам да попие сълзите от лицето си с хартиена кърпичка.) Д-р Н: Какво изразява това въртене? П: Ние се притискаме един към друг... даваме израз на любовта си... свързваме се... това ни прави щас­тливи... Д-р Н: След като срещна духовния си спътник, какво става след това? П: (Пациентката стисва здраво облегалките на шез лонга.) О - те всички са тук - преди само ги долавях. Сега и други се приближават към мен. Д-р Н: И това става, след като съпругът ти дойде близо до теб? П: Да... Майка ми. Идва към мен... Толкова ми липсваше... о, мамо... (Пациентката отново започва да плаче.) Д-р Н: Добре... П: О, моля те, не ми задавай никакви въпроси сега - искам да се насладя на това... (Изглежда пациен тката започва да води мълчалив разговор с майка си от последния живот.) Д-р Н: (изчаквам една минута) Сега, знам, че се радваш на тази среща, но имам нужда от помощта ти, за да разбера какво става. П: (с отвлечен глас) Ние... ние просто се държим една друга... толкова е хубаво отново да съм с нея... Д-р Н: Как успявате да се държите, след като нямате тела? П: (с въздишка на раздразнение спрямо мен) Обг ръщаме се в светлина, естествено. Д-р Н: Кажи ми, какво е усещането за духовете? П: Все едно че си загърнат в ярко осветено одеало от любов. Д-р Н: Разбирам, тогава... П: (Пациентката ме прекъсва като започва силно да се смее, разпознавайки някого) Тим!... това е брат ми - умря толкова млад (удавил се е на 14-годишна възраст през последния й живот). Чудесно е, че го виждам тук. (Пациентката маха с ръка.) И най-добрата ми приятелка Уилма - от съседната къща -смеем се заедно на момчетата, както правехме, ко гато седяхме на нейния таван. Д-р Н: (след като пациентката споменава леля си и други двама свои приятели) Как мислиш, как се определя в каква последователност да идват всички тези хора, които те поздравяват? П: (пауза) Ами, зависи от това какво сме означавали един за друг - какво друго? Д-р Н: И с някои ти си живяла много животи, докато с други вероятно си била само в един или два? П: Да,„ най-много съм живяла с моя съпруг. Д-р Н: Виждаш ли някъде наоколо водача си? П: Той е тук. Виждам го да се понася насам. Той също познава някои от моите приятели... Д-р Н: Защо наричаш водача си \"него\"? П: Всички ние показваме от себе си онова, което искаме. Той винаги установява връзка с мен под об раза на мъж. Това е правилно и съвсем естествено. Д-р Н: Той през всичките ти животи ли те е наглеж дал? П: Разбира се, и след смъртта също... тук, и той винаги ме пази. Групата по нашето посрещане е планирана още преди навлизането ни в духовния свят. Този случай де монстрира какво ободрително въздействие могат да окажат познатите лица върху новопристигналата по-млада душа. Тук присъстват различен брой същества, които чакат на групи да поздравят душата след всеки живот. Научих, че нашите духовни приятели не оставят нищо на случайността и знаят точно кога да ни очакват и къде да ни посрещнат при пристигането ни в духовния свят, независимо че броят на посрещачите варира в зависимост от специалните нужди на душата. Често някое същество от значение за нас ще ни чака малко пред другите, които искат да са наблизо, когато преминаваме през вратата. Големината на приветства щите групи не само се променя за всеки след всеки негов живот, но и се намалява драстично почти до минимум за по-напредналите души, които не се нуждаят толкова много от духовна утеха. Случай 9 в края на тази глава е пример за такъв вид духовен преход. Случаи 6 и 7 представят един от трите начина, по които новопристигналите души биват приети обратно в духовния свят. Скоро след смъртта си тези две души са били посрещнати от едно главно същество, последвано от други, които имат все по-слабо влияние. В Случай 7 хората бяха разпознати по-бързо, отколкото в Случай 6. Когато срещнем такава група от духове веднага след смъртта си, откриваме, че това са наши съпрузи, роди тели, баби и дядовци, братя, сестри, чичовци, лели, бра товчеди и скъпи приятели от предишните ни животи. По време на този етап от духовния преход на мои пациенти съм ставал свидетел на сърцераздирателни сцени, из пълнени с емоции и болка от раздялата. Емоционалните срещи между душите на този етап от духовния път са само прелюдия към окончателното заемане на нашето място в специфична група същества с еднакво ниво на зрялост. Тези срещи предизвикват у пациента, чийто спомени оживяват в свръхсъзнанието му, друг вид емоционална еуфория. Духовните органи зационни приготовления, включващи това как се форми рат групите и как се съчетават с други същества, ще бъдат описани в следващите глави. Засега е важно да разберем, че приветстващите съ щества може и да не са част от нашата конкретна учебна група в духовния свят. Това се дължи на факта, че всички хора, които са близки с нас в нашите животи, не са на едно и също ниво на развитие. Това, че от обич и доброта избират да ни посрещнат веднага след смъртта, не озна чава, че когато пристигнем в- крайната цел на това път уване, всички те ще бъдат част от нашата духовна учебна група. В Случай 6 например, чичо Чарли явно е по-напред нала душа от моята пациентка и може дори да действа като духовен водач. За мен беше очевидно, че една от основните задачи на душата на чичо Чарли е била да помогне на Случай 6 като дете през живота, който току-що беше приключил, и той отново поема отговорността за моята пациентка веднага след смъртта й. В Случай 7 първият важен контакт беше с Лари, истински духовен спътник на същото ниво като тази пациентка. Забележе те също, че в Случай 7 духовният водач на моята паци ентка не стоеше на видно място сред бившите й роднини и приятели. След разкриване на сцената обаче, се появи ха белези за присъствието на духовен водач, който ръко води целия процес на срещата, докато стои на заден план. Виждал съм това в много случаи. Вторият начин, по който биваме посрещнати ведна га след смъртта, включва спокойна, изпълнена със сми съл .среща с духовния ни водач, по време на която в непосредствена близост не се появява никой друг, както е в Случай 5, Случай 8 хвърля допълнителна светлина върху този вид посрещане. Какъв тип посрещане след смъртта ще преживеем изглежда зависи от конкретния стил на нашия духовен водач, както и от потребностите на нашия индивидуален характер. Открил съм, че про­дължителността на тази първа среща с нашия духовен водач се променя след всеки живот в зависимост от обстоятелствата, при които той е протекъл. Случай 8 показва много близките взаимоотношения между хората и техните духовни водачи. Имената на много водачи звучат странно, докато други са съвсем обикновени. Намирам за интересен факта, че старомод ният религиозен израз \" да имаш свой ангел-хранител\" сега се използва в метафизичен смисъл за обозначаване на съпричастващ дух. Честно казано, това е израз, който някога омаловажавах като глупаво използван за самозалъгване и представляващ остаряла митология, скарана с модерния свят. Вече нямам такова отношение към ангелите-хранители. Пациентите постоянно ми повтарят, че сама по себе си душата е андрогинна, но едновременно с това те декларират, че полът не е фактор без значение. Разбрал съм, че всички души могат да пораждат в ума на други същества впечатлението, че са мъж или жена като един вид предпочитана самоличност и те често го правят. Случаи 6 и 7 показват колко е важно за новопристигна лата душа да види познати \"лица\", идентифицирани по род. Това се отнася и за следващия случай. Друга при чина, поради която избрах Случай 8, е за да покажа как и защо душите избират да се проявят визуално в човешки облик пред другите от духовния свят. Случай 8 Д-р Н: Току-що започна реално да напускаш астралното ниво на Земята и навлизаш все по-навътре и по-навътре в духовния свят. Искам да ми кажеш какво чувстваш. П: Тишината... толкова е спокойно... Д-р Н: Идва ли някой да те посрещне? П: Да, приятелката ми Рашел. Тя винаги е тук, когато умра. Д-р Н: Рашел твоя духовна спътница, която е била с теб в други животи ли е, или е някой, който стои винаги тук? П: (с известно възмущение) Тя не стои винаги тук. Не, тя е често с мен - в ума ми - когато имам нужда от нея. Тя е моят единствен пазител (казано е с гордост и чувство за собственост). Забележка: Характерните свойства на водачите, отличаващи ги от духовните спътници и другите поддър жащи същества, ще бъдат изследвани в Глава 8. Д-р Н: Защо говориш за това същество в женски род? Не се ли предполага, че духовете са безполови? П: Точно така - в буквален смисъл, защото можем да принадлежим и към двата пола. Рашел иска да ми се представи под образа на жена при визуалното разпознаване и в нейния ум се проектира същия образ. Д-р Н: Ограничени ли сте само в мъжкия или жен ския пол по време на своето духовно съществуване? П: Има периоди от нашето съществуване като души, когато сме предразположени повече към един род, отколкото към друг. Накрая предпочитанията се изравняват. Д-р Н: Би ли ми описал как всъщност изглежда душата на Рашел в този момент? П: (тихо) Сравнително млада жена... както си я спомням най-добре... дребна, с деликатни черти... с решително изражение на лицето... толкова много познание и любов. Д-р Н: В такъв случай познаваш Рашел от Земята? П: (отговаря с носталгия) Някога, преди много вре ме, тя беше близо до мен в живота... сега е моят пазител. Д-р Н: И какво чувстваш, когато я гледаш? П: Нежност... спокойствие... любов... Д-р Н: Ти и Рашел наистина ли се гледате с очи по начина, по който го правят хората? П: (колебае се) До известна степен... но е по-различ но. Можеш да видиш разума зад онова, което прие маме за очи, защото с това го свързваме на Земята. Разбира се, можем да правим същите неща като хората на Земята... Д-р Н: Какво можеш да правиш с очите си на Земята, което може да бъде направено и в духовния свят? П: Когато на Земята погледнеш в очите на опреде лен човек - дори и на хора, които си срещнал случайно - и видиш светлина, която познаваш отп реди... ами, това ти говори нещо за тях. Като човешко същество ти не знаеш защо - но душата си спомня. Забележка: От много пациенти съм чувал, че свет лината на духовната самоличност се отразява в човеш ките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен. Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди? П: Да, всеки го знае. Д-р Н: Нека да се върнем към Рашел в духовния свят. Ако твоят пазител не беше проектирал себе си в образ с човешка форма, щеше ли да я разпознаеш по някакъв начин? П: Естествено ние можем винаги да се идентифици раме посредством разума си. Но по този начин е по-приятно. Знам, че звучи налудничаво, но това е... нещо социално... виждането на познато лице те кара да се чувстваш като у дома си. Д-р Н: Значи е приятно да видиш човешки черти на хора, които си познавал в предишни животи, особе но в периода на приспособяване, веднага след като си напуснал Земята? П: Аха, иначе в началото се чувстваш малко объркан... самотен... а може би и смутен... когато за пръв път се връщам отново, това, че виждам хората такива, как вито са били, ми помага да свикна с нещата тук по-бързо и срещата с Рашел винаги ми помага. Д-р Н: Начин за повторното ти приспособяване към духовния свят ли е представянето на Рашел в човеш ки облик веднага след всяка твоя смърт на Земята? П: (с жар) О, да - така е! Тя ми дава сигурност. Чувствам се по-добре, когато видя и други, които познавам отпреди... Д-р Н: Говориш ли на тези хора? П: Никой не говори, ние общуваме чрез мислите си. Д-р Н: Телепатично? П: Да. Д-р Н: Възможно ли е душите да водят лични раз говори, които да не могат да бъдат възприети от другите по телепатичен път? П: (пауза)... Когато става въпрос за интимни неща - да. Д-р Н: Как става това? П: Чрез допир - нарича се допирно общуване. Забележка: Когато два духа се приближат много близо един до друг, те се свързват, а пациентите ми казват, че могат да изпращат лични мисли чрез допир, който преминава между тях като \"електрически звукови импулси\". В повечето случаи пациентите под хипноза не желаят да говорят за тези лични тайни. Д-р Н: Можеш ли да ми разясниш как ти като душа проектираш човешки черти? П: От... моята маса от енергия... просто мисля за чертите, които искам... но не мога да ти кажа как придобивам способността да правя това. 1 Д-р Н: Добре тогава, можеш ли да ми кажеш защо ти и другите души проектирате определени белези по различно време? П: (дълга пауза) Зависи от това къде се намираш в своето преместване тук... когато видиш друг... и състоянието на ума ти. Д-р Н: Точно до това искам да се добера. Разкажи ми нещо повече за разпознаването. П: Виждаш ли, разпознаването зависи от... чувства та на дадения човек, когото срещаш тук. Те ще ти покажат това, което искат да видиш от тях и което мислят, че ти искаш да видиш. Зависи и от обстоя телствата около вашата среща. Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Как различните обстоятелства могат да накарат енер гийните форми да се материализират по определен начин спрямо други духове? П: Има разлика между това дали си на тяхна тери тория, или на своя. На дадено място те могат да решат да ти покажат едни белези, докато на друго място можеш да видиш нещо друго. Забележка: Духовната \"територия\" ще бъде обяснена по-нататък, след като навлезем навътре в духовния свят. Д-р Н: Да не би да ми казваш, че на вратата към духовния свят душата може да ти покаже един об раз, а по-късно, в различна ситуация - друг? П: Точно така. Д-р Н: Защо? П: Както ти казвах, начинът, по който се представя ме на другите, до голяма степен зависи от това как се чувстваме в този момент... какви взаимоотноше ния имаме с определен човек и къде се намираме. Д-р Н: Моля те, поправи ме, ако съм разбрал нещо неправилно. Самоличността, която душите предс тавят на другите, зависи от времето и мястото в духовния свят, а също и от настроението, а може би и от психическото състояние на ума в момента, когато се срещат? П: Разбира се, и това е двупосочен процес... взаимно свързване. Д-р Н: Тогава как можем да видим истинския харак тер на съзнанието на душата при всичките тези промени в образа на всяка една душа? П: (смее се) Образът, който проектираш, никога не скрива от останалите кой в действителност си ти. Във всеки случай това не е същият вид емоция, която знаем от Земята. Тук това е по-... абстрактно. Причината, поради която ние проектираме опреде лени черти и мисли... се дължи на... потвърждаване то на идеи. Д-р Н: Идеи ? Имаш пред вид твоите чувства по това време? П: Да... до известна степен... защото тези човешки черти са били част от нашия физически живот на друго място, когато сме откривали нещата... и сме развивали идеи... за нас всичко това е... цялост, която използваме тук. Д-р Н: Добре, ако във всеки от нашите предишни животи сме имали различни лица, кое от тях прие маме между животите? П: Смесваме ги. Приемаме онези черти, които чо векът, който виждаш, ще отъждестви най-пълно с теб, в зависимост от това за какво говориш с него. Д-р Н: А какво ще кажеш за общуване без проекти рани черти? П: Разбира се, правим и това - нормално е.- но мислено аз се свързвам с хората по-бързо, когато има и черти. Д-р Н: Одобряваш ли проектирането на точно оп ределени черти на лицето? П: Хммм... харесвам лица с мустаци... с изсечена челюст... Д-р Н: Имаш предвид, когато си бил Джеф Танър, каубоят от Тексас, от живота, който обсъждахме по-рано? П: (смее се) Точно така - и в други животи съм имал лице като на Джеф. Д-р Н: Но защо Джеф? Само защото ти си бил той в последния си живот? П: Не, чувствам се добре като Джеф. Това беше един щастлив, простичък живот. По дяволите, изглеждах страхотно! Лицето ми приличаше на онези от рек ламите за цигари, които си виждал по шосетата. (подсмихва се) Харесва ми да се перча с дългите си, извити нагоре мустаци като Джеф. Д-р Н: Но това е само един живот. Хора, които не са били свързани с теб в този живот, може да не те разпознаят тук. П: О, много скоро ще разберат, че съм аз. Можех да се променя в нещо друго, но точно сега най-много се харесвам като Джеф. Д-р Н: Това ни връща към обяснението ти, че в действителност всички ние имаме само една само личност, независимо от броя на черти на лицето, които можем да проектираме като души? П: Аха, виждаш хората такива, каквито са в дейст вителност. Някои искат да покажат само най-доб рата си страна, за да не си помислиш нещо лошо за тях - те не разбират, че е важно онова, към което се стремиш, а не това как изглеждаш. Пада голям смях за това как духовете мислят, че трябва да изглеждат, като дори приемат лица, каквито никога не са при тежавали на Земята, но в това няма нищо лошо. Д-р Н: Тогава говорим за по-незрелите души, така ли? П: Да, обикновено. Те могат да се заяждат... ние не осъждаме... накрая ще се оправят. Д-р Н: Възприемам духовния свят като място на върховно всезнаещо разумно съзнание, а ти го пра виш да изглежда, като че душите имат настроения и са суетни, все едно че са отново на Земята? П: (избухва в смях) Хората са си хора, независимо как гледат на своя физически свят. Д-р Н: О, виждал ли си души, които са били и на други планети освен Земята? П: (пауза) От време навреме... Д-р Н: Какви са чертите на души от други планети, а не от Земята? П: (уклончиво) Аз съм... един вид верен на своите хора, но при общуване можем да приемаме каквито си искаме черти... Забележка: Получаването на информация от паци енти, които са в състояние да си спомнят, че са имали предишни прераждания под нечовешки образ в други светове, винаги е предизвикателно. Спомените за тези преживявания обикновено се срещат само при по-въз растни, по-напреднали души, както ще видим по-късно. Д-р Н: Тази способност да се предават черти между душите подарък от създателя ли е, основаващ се на духовна потребност? П: Как бих могъл да знам - аз не съм Господ! Представата, че душите могат да грешат, предиз виква изненада у някои хора. Изявленията в Случай 8 и на всички други мои пациенти показват, че повечето от нас все още са далеч от съвършените същества в духов­ния свят. Главната цел на прераждането е самоусъвършенстването. Основата на моята работа са психологи ческите последици от нашето развитие както в духовния свят, така и извън него. Видяхме значението от срещите с други същества при навлизането в духовния свят. Освен свързването с нашите водачи и други познати същества, аз споменах и за трети вид завръщане след смъртта. Става въпрос за случаите, когато никой не посреща душата и това е доста смущаващо. Въпреки че рядко се среща при повечето от пациен тите ми, аз все още изпитвам малко съжаление към онези от тях, които описват как са дърпани сам-самички от невидими сили към тяхното крайно местоназначение, където най-накрая установяват контакт с другите. Това прилича на приземяване в чужда страна, където си бил преди, но без носачи и бюро за информация за туристи те, което да те упъти за посоката. Предполагам, че това, което ме притеснява най-много при този вид навлизане, е очевидната липса на каквото и да било духовно при­ветствие. Собствените ми представи за това какво е да си сам пред духовната врата и зад нея не се споделят от онези души, които са привърженици на соловите изяви. Всъщ ност хората от тази категория са опитни пътници. Като по-възрастни, зрели души те изглежда не се нуждаят от първоначална поддържаща система. Те знаят добре къ де отиват след смъртта. Подозирам, че при тях процесът се ускорява, защото успяват по-бързо от онези, които спират да се срещнат с други, да се озоват на мястото, към което принадлежат. Случай 9 е с пациент, който е имал много прераждания, обхващащи хиляди години. Около осем живота преди настоящия му най-накрая престанали да го пос рещат на духовната врата. Случай 9 Д-р Н: Какво става с теб в момента на смъртта? П: Чувствам голямо облекчение и бързо излизам навън. Д-р Н: Как ще охарактеризираш отпътуването от Земята към духовния свят? П: Изстрелях се нагоре като стълб от светлина и вече съм поел по своя път. Д-р Н: Винаги ли става толкова бързо? П: Не, едва след последната поредица от животи. Д-р Н: Защо? П: Знам пътя, няма нужда да виждам никого -бързам. Д-р Н: Не те ли притеснява, че никой не те посреща? П: (смее се) Имаше време, когато беше добре да ме посрещне някой, но вече не се нуждая от такова нещо. Д-р Н: Кой реши да ти позволи да влизаш в духов ния свят без чужда помощ? П: (пауза, след това свива рамене) Това беше... взаимно решение... между моя учител и мен... когато разбрах, че мога сам да се справям с нещата. Д-р Н: И точно сега не се чувстваш прекалено объркан или смутен? П: Шегуваш ли се? Вече няма нужда някой да ми държи ръката. Знам къде отивам и нямам търпение да стигна там. Един магнит ме дърпа натам и аз просто се наслаждавам на разходката. Д-р Н: Обясни ми как действа този процес на дърпане, който ще те отведе до твоето местоназначение? П: Яздя една вълна... сноп от светлина. Д-р Н: Този сноп електромагнитен ли е, или какво? П: Ами... прилича на радио-вълните - някой върти копчето и намира подходящата за мен честота. Д-р Н: Казваш, че. си насочван от невидима сила, която не упражнява преднамерен контрол, и че не можеш да ускориш нещата, както правиш веднага след смъртта? П: Да. Трябва да се движа с вълните от светлина... вълните имат посока и аз плувам с тях. Лесно е. Те правят всичко вместо теб. Д-р Н: Кой го прави вместо теб? П: Онези, които контролират... наистина не знам. Д-р Н: Тогава ти не упражняваш контрол. Не носиш отговорността за намирането на собственото си местоназначение. П: (пауза) Разумът ми е в синхрон с движението... аз се нося с резонанса... Д-р Н: Резонанс? Звуци ли чуваш? П: Да, вълновият сноп... вибрира... заключен съм в него. Д-р Н: Нека да се върнем към обяснението ти за радиото. Твоят духовен път повлиян ли е от често тите на вибриранията, в зависимост от това дали са с висок, среден или нисък резонанс? П: (смее се) Не е зле - да, и аз съм на път, като самонасочващ се сигнал от звук и светлина... и това е част от моя тонален модел - моята честота. Д-р Н: Не съм сигурен, че разбрах как светлината и вибрацията се комбинират, за да създадат насочва щи вълни. П: Представи си един грамаден настройващ камертон в проблясваща профучаваща светлина. Д-р Н: Тогава има и енергия? П: Ние имаме енергия - в енергийно поле. Така че, не са само пътищата, по които пътуваме... самите ние генерираме енергия... можем да използваме тези сили в зависимост от нашия опит. Д-р Н: В такъв случай твоето ниво на зрялост ти дава известна възможност за контрол на скоростта и посоката на пътуването. П: Да, но не точно тук. По-късно, когато се установя, ще мога да се движа много по-самостоятелно. Сега ме дърпат и от мен се очаква да тръгна с тях. Д-р Н: Добре, остани в това състояние и ми кажи какво става след това. П: (кратка пауза) Движа се сам... настанявам се на подходящото място... отивам там, към където при надлежа. Под хипноза аналитичният съзнателен ум работи заедно с подсъзнателния ум, като получават и отговарят на съобщения, насочени към нашите дълбоко залегнали спомени. Пациентът в Случай 9 е електроинженер и поради това си служи с някои технически описания, за да изрази своите духовни усещания. Склонността на този пациент да обяснява своите мисли по време на пътува нето на душата чрез технически изрази беше насърчава на, но не и диктувана от моите внушения. Всички паци енти внасят своя дял от знания с отговорите си на въпросите за духовния свят. Този пациент използва поз натите му физически закони, за да опише движението, докато някой друг може да каже, че душите се движат по този път във вакуум. Преди да продължа с преминаването на душите в духовния свят, бих искал да разгледам въпроса онези същества, които или не са извървели този път дълго след физическата смърт, или са отклонявани от обичайния маршрут."

• rima
  " Apr 21

  В огромният архив с материали на Кейси факторите, които водят до духовно израстване или изоставане във всяко отделно прераждане, са разкрити чрез различни изтории за по-голяма яснота. Освен служенето на другите и любовта, сред качествата, които дават тласък в духовното израстване, са постоянството, утвърждаване на духовните идеали, развиването на волята, позитивните човешки взаимоотношения, безкористност и култивиране на добродетели, като търпение, способност да се прощава, разбиране и толеранстност. Недостатъците и слабостите, посочени като фактори за регрес и провал са егоизъм, себелюбие и алчност, нетолерантност и нерабиране, нерешителност и мързел, причиняване на раздор и страдание в живота на другите, потисничество, злоба и отмъстителност, груб материализъм. Сред отрицателните черти са още гняв, упорство, самосъжеление и негодуване.. Опреовергавайки теорията, че душата се разграничава или оталечава от земните си преживявания, тълкуванията на Кейси изтъкват, че живота е непрестанен процес. Щом душата е вечна, животът не започва и не свършва с конкретното физическо прераждане. За да го разберете по-лесно, можете да си представите за миг съществуването на душата, като един човешки живот и всяко прераждане като период от този живот. Има периоди на детство, ученически години, родителство, работа или смяна на няколко работни места и т.н. Докато дълбоката индивидуална същност не се промени радикално, вътрешната идентичност търпи чести промени. Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• rima
  " Apr 22

  Всеки живот не започва нанова, като празна страница, а душата пренася със себе си дарби, преживявания, взаимоотношения и слабости от едно прераждане в друго. Всички слабости трябва да бъдат превъзмогнати и трансформирани, а всички силни страни-усъвършенствани и изявени. Тпзи факт е многократно потвърден от личните истории на хора, получили тълкувания. Кейси твърдо вярва, че мъдростта от Новия завет „Каквото посее човек, това и ще пожъне” не е банална поговорка, а неоспорим факт и универсален закон за истинският ред във Вселената. Например неудовлетворена 33г. Актриса попитала защо животът и е низ от злополучни връзки, чувство на отхвърленост и разбито сърце. Тълкуването разкрило, че в последното си прераждане е била вариететна танцьорка и неведнъж намирала поводи да си играе с чувствата на мъжете, носейки”....страдание в живота и сърцата на мнозина...” Сегашните и трудности били просто урок за усвояване, след като самата тя причинявала същото на други. Когато се научила да следва духовните идеали със сърцето, ума и душата си и най-сетне усвоила урока, в който по-рано се била провалила, Кейси и обещал”години на щастие и спокойствие” Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• rima
  " Apr 26

  Въпреки неизбежността на сблъсъка с последиците от нашите предишни избори, според космологията на Кейси нищо в живота не е фиксирано или предначертано. Въпреки, че постоянно привличаме към себе си хора и обстоятелства като резултат от избори, направени в миналото, не преставаме да бъдем съавтори на преживяванията си( и възможностите си), чрез начина по който избираме да реагираме в настоящето. От гледна точка на тълкуванията кармата е само духовна памет, а не предопределеност. Начинът, по който избираме да реагираме на въздействията на тази памет и обстоятелствата в настоящият си живот, определя следващите възможности и потенциални уроци, заложени в програмата на душата. ........... Освен волята, която е безспорен фактор в процеса на духовно израстване, Кейси изтъква важността на утвърждаването на духовните идеали, с които личността може да направлява и оценява хода на живота. През 1944г. Казал на една 51г. Жена, че идеалите би трябвало да имат приоритетно значение в живота и. Явно жената е имала склонност към клюкарстване и подигравателни коментари за другите. Безспорно тази тенденция е създала напрежение в личните и взаимоотношения. В хода на тълкуването Кейси споменал, че жената е проявявала същата слабост и в предишен живот, когато девизът и изглежда бил: „Прощавам, но не забравям” подтиквайки я да говори неласкаво за тези, с които е имала проблеми. Казал и, че всеки недостатък, който забелязва в другите, всъщност е отражение на същата черта в самата нея- в противен случай не би могла да я долови с такава яснота. Трябвало да пренасочи вниманието си, да се научи да не отдава такова голямо значение на недостатъците, улавяни в другите, и да възвеличава добродетелите им. Когато си постави идеал, а който да съизмерва собствените си действия, животът и неизбежно щял да започне да се промяна. „ Но ако човек се вземе в ръце и просто не изрича и не причинява на другите това, което не би искал да му причинят, ще види, че ще настъпи промяна в мирогледа му, ще му се разклият възможности, от които е бил лишен. Защото Божият закон е съвършен и преобразява душата. Когато душата е преобразена, умът и тялото се променят и поемат по прав и сигурен път 5255-1.” В основата на този процес на духовна трансформация е необходимостта от лично усилие. „ Не е важно колко знае човек, а колко добре прилага нещата, които знае, как разсъждава и как изпълнява онова, което постоянно и последователно му се оказва чрез практическа зависимост от Силите на съзиданието, които са обещали да срещнат душата-всяка душа-когато тази среща бъде пожелана. Разкрива му се какво ще доведе до голямата крачка напред в развитието на духовните сили, към което се стреми.” Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• rima
  " May 11

  ДУШИ БЕЗ ДОМ Има души, които са били толкова жестоко повредени, че са се откъснали от основния поток от души, завръщащи се в родната си духовна база. Сравнен с всички завръщащи се същества, броят на тези анормал ни души не е голям. Но това, което им се е случило на Земята, е важно, защото оказва сериозно въздействие върху други превъплътени души. Има два типа души без дом: онези, които не приемат факта, че физическото им тяло е мъртво и се борят за връщане към духовния свят поради личното страдание, което изпитват, и онези души, които са били погубени от или са били съучастници в причиняването на престъпни патологии в човешкото тяло. В първия случай измества нето става по собствен избор на душата, докато във втория случай духовните водачи преднамерено са отне ли правото на тези души да се свързват по-нататък с други същества за неопределен период от време. И в двата случая водачите на тези души се занимават отбли зо с реабилитацията, но тъй като обстоятелствата при всеки вид душа без дом са много различни, ще ги разг леждам поотделно. Първият тип наричаме призраци. Тези духове отказ ват да се завърнат у дома след физическата смърт и често оказват неприятно влияние върху онези от нас, които биха искали да завършат своя човешки живот в мир. Понякога тези изместени души погрешно са нари чани \"демони\", защото са обвинявани, че причиняват завладяването на умовете на хората от зли намерения. Въпросът за лошите духове е довел до сериозни изслед вания в областта на парапсихологията. За съжаление тази сфера от духовността е привлякла към себе си и един допълнителен елемент на безскрупулност, свърз ван с окултизма, жертва на който стават чувствата на податливите хора. Неспокойният дух е незряло същество, което има недовършена работа от последния си живот на Земята. Той може да няма връзка с живия човек, върху който оказва своето разрушително влияние. Истина е, че някои хора са удобни и възприемчиви канали за лошите духове, които искат да проявят своята раздразнителна природа. Това означава, че някой, чието съзнание се намира в състояние на дълбока медитация, може случайно да улови досадни сигнали от безплътно същество, чийто съобщения могат да са в цялата гама от фриволни до провокативни. Тези нестабилни същества не са духовни водачи. Истинските водачи са лечители и не досаждат с язвителни послания. Много често тези необикновени витаещи духове са свързани с конкретен географски район. Изследователи те, които са се специализирали в явлението призраци, посочват, че тези неуравновесени същества се срещат в ничията земя между по-ниските астрални нива на Земята и духовния свят. Изхождайки от моето собствено изслед ване, аз не вярвам, че тези души са се загубили в прост ранството, нито че са демони. Те избират да останат за известно време след физическата смърт на нивото на Земята по собствена воля, поради висока степен на недоволство. Според мен това са повредени души, защо то проявяват объркване, отчаяние и дори враждебност до такава степен, че желаят техните водачи да стоят настрана от тях. Наистина знаем, че негативно настрое ното, бездомно същество може да бъде достигнато и управлявано по различни начини - чрез заклинания нап ример - за да го накараме да спре да пречи на човешките същества. Обладаните духове могат да бъдат убедени да на-пуснат мястото и рано или късно да осъществят правилния преход в духовния свят. Ако в духовния свят цари определен ред» ако има водачи, които се грижат за нас, как е възможно да съществуват неприспособили се души, които изпращат негативна енергия към превъплътените същества? Едно от обясненията е, че ние все още имаме свобода на волята, дори и в смъртта. Друго обяснение е, че след като в нашата физическа Вселена ние преминаваме през тол кова много катаклизми, би трябвало да се очакват и духовни нередности и отклонения от нормалното при преселването на душите. Безплътните, нещастни духове, които сами се хващат в собствения си капан, вероятно са част от един грандиозен замисъл. Когато станат готови, тези души ще бъдат хванати за ръка и отведени далеч от астралното ниво на Земята, и ще бъдат насоче ни към подходящото за тях място в духовния свят. Сега ще се върна към много по-често срещания втори тип неспокойни души. Това са души, които са взели участие в лоши действия. Първо ще трябва да размислим дали душата може да се сметне за виновна или невинна, когато е живяла във виновния за криминал но деяние мозък? Дали духовният разум, или човешкото его носят някаква отговорност или дали са едно и също нещо? Понякога някой пациент ми казва: \"Чувствам се обсебен от вътрешна сила, която ме кара да върша лоши неща.\" Има душевно болни хора, които се чувстват управлявани от противопоставящите се сили на доброто и злото и които смятат, че не могат да ги контролират. След като дълги години работих със свръхсъзнателния разум на хора под хипноза, стигнах до заключението, че човешкото същество със своите пет сетива може да упражнява негативно въздействие върху психиката на душата. Ние даваме израз на нашето вътрешно Аз чрез доминиращите биологически потребности и натиска на стимулите, свойствени за дадена среда, които са нещо временно за превъплътилата се душа. Въпреки че под нашия човешки облик не се крие някакво зловещо Аз, някои души не са изцяло асимилирани. Хората, които не са в хармония със своите тела, в живота се чувстват откъснати от самите себе си. Това състояние не извинява душите да не правят всичко възможно, за да се избягнат усложненията, при чинени от злото на Земята. Можем да видим това в човешкото съзнание. Важно е да правим разлика Между това, което упражнява негативно въздействие върху на шия ум, и това, което не упражнява такова въздействие. Ако чуваме някакъв вътрешен глас, който ни подтиква към самоунищожение, той не идва от някое демонично духовно същество, нито от враждебно присъствие или от отмъстителен водач ренегат. Негативните сили се пораждат от самите нас. Ако не бъдат лекувани, деструктивните импулси на емоционалните разстройства спъват развитието на душата. Онези от нас, които през живота си са преживели неразрешена лична драма, носят в себе си зародиша на собственото си унищожение. Тази мъка въздейства върху нашата душа по такъв начин, че се създава впечат лението, че не сме едно цяло. Например прекалено афектираното и пристрастено поведение, което е последица от лична болка, възпрепятства изразяването на здравата душа и може дори принудително да задържи душата в нейното тяло-гостоприемник. Дали степента, до която е достигнало насилието днес, означава, че в наши дни \"пропадат\" повече души, отколкото в миналото? Ако не друго, то свръхнаселеността и културата, изкривяваща мозъците с наркотици, биха могли да подкрепят това заключение. От положи телна гледна точка, нивото на съзнание в международен мащаб по отношение на човешките страдания изглежда се повишава. Казвали са ми, че през всяка епоха от кървавата история на Земята винаги е имало значителен брой души, които не са били в състояние да устоят и да се противопоставят с успех на човешката жестокост. Опре делени души, чиито гостоприемници имат генетично предразположение към анормална химия на мозъка, са изложени на особена опасност в една жестока среда. Виждаме как децата могат да бъдат толкова увредени от физическо и емоционално малтретиране в семейството, че като възрастни да извършват предумишлени жесто кости без да изпитват угризения на съвестта. Тъй като душите не са съвършени по рождение, тяхната природа може да бъде замърсена по време на развитието на такъв житейски модел. Ако нашите прегрешения са особено сериозни, ние ги наричаме злини. Пациентите ми казват, че злото не е присъщо на нито една душа, въпреки че по време на човешкия живот тя може да придобие това качество. Па­тологичното зло в човешките същества се характеризира с чувство на лична импотентност и слабост, стимулирани от безпомощните жертви. Въпреки че трябва да се приеме, че в повечето случаи душите, въвлечени в действително зли деяния, се намират на ниско ниво на развитие, незрелостта на душата не подтиква автоматично увредената човешка личност към отмъстително поведение. Еволюци ята на душите включва преход от несъвършенството към съвършенството, който се основава на преодоляването на множество затрудняващи телесни дадености по време на техните ориентирани към различни задачи животи. Освен това душите може да са предразположени да подбират заобикалящата ги среда, в която постоянно имат пробле ми или биват покварявани. Така самоличността на душите може да бъде повредена поради лош избор на живот. Всички души обаче носят отговорност за своето поведение в телата, които обитават. В следващата глава ще видим как преди да се при съединят към приятелите, си душите, заедно с водача, за пръв път се връщат мислено назад към изминалия си живот. Но какво става с душите, които посредством своите тела са причинили огромни страдания на друга душа? Ако душата не може да потуши в нейното тяло-гостоприемник най-яростните човешки пориви, каква отговорност може да й се държи в отвъдния свят? Това повдига въпроса за изпращането в рая или в ада в резул тат на добри или лоши дела, тъй като отговорността от дълго време е част от нашите религиозни традиции. Върху стената на моя кабинет виси една египетска картина, \"Сцена от Страшния съд\", както е представен в Книга на мъртвите, която е митологически ритуал на . смъртта ,от преди 7000 години. Древните египтяни са били завладяни от идеята за смъртта и света отвъд смъртта, тъй като в техния космологичен пантеон смърт та е обяснявала живота. Картината показва един току-що починал мъж, който пристига на мястото, разположено между земята на живите и царството на смъртта. Той стои до едни везни, за да бъдат преценени миналите му дела на Земята. Церемонията се ръководи от бог Анубис, който внимателно претегля сърцето на мъжа върху едно то блюдо на везната, а върху другото поставя щраусовото перце на истината. За египтяните сърцето, а не главата, е олицетворение на душата-съзнание на човека. Това е момент на напрежение. Наблизо на земята се е излегнало едно чудовище с глава на крокодил и отворена уста, готово да скочи и да погълне сърцето, ако лошите пос тъпки на мъжа натежат повече от добрините, които е извършил през живота си. Поражението при везните би сложило край на съществуването на тази душа. Пациентите ми правят много малко коментари по тази картина. Един метафизично ориентиран човек би настоявал, че никому не се отказва достъп до царството на отвъдния живот, независимо от това в какво небла гоприятно положение по отношение на миналото пове дение могат да застанат везните. Вярно ли е това мне ние? На всички души ли се дава възможност да се видоизменят отново в духовния свят по един и същ начин, независимо от тяхната връзка с телата, които са обитавали? За да отговоря на този въпрос, би трябвало да започна като спомена, че голяма част от обществото вярва, че не всички души отиват на едно и също място. По-умерената теология вече не набляга на идеята за адския огън и сяра за грешниците. Много религиозни секти обаче загатват за духовно съвместно съществуване на двете душевни състояния - доброто и злото. За \"ло шата\" душа съществуват мнения на древни философи, според които отделянето от Духовната същност на Бога е средство за наказание след смъртта. Тибетската книга на мъртвите, източник на ре лигиозна вяра хиляди години преди Библията, описва състоянието на съзнанието между животите (Бардо) ка то време, през което \"злото, което сме извършили, ни захвърля в духовно отделяне.\" Ако народите от Изтока са вярвали, че авторите на злини попадат на някакво специално място, то тази представа сходна ли е с идеята на Западния свят за чистилището? Още от самото начало на своето съществуване хрис тиянската вяра е определяла чистилището като преходен етап на временното изгнание заради грехове срещу човеш ката природа от по-незначително естество. Християнско то чистилище се смята за място за изкупление, изолация и страдание. Когато цялата отрицателна карма бъде отстранена, тези души в края на краищата са допускани на небето. От друга страна душите, извършили големи (смър тни) грехове, са осъдени да останат в ада завинаги. Дали целта на ада е постоянно да разделя добрите души от лошите? Всички мои случаи, когато съм рабо тил с духовете на пациентите си, са ме убедили, че единственото място, където душите изпитват ужасни страдания, е Земята. Казвали са ми, че след смъртта всички души отиват в един и същ духовен свят, където към всеки се отнасят с търпение и любов. Научих обаче, че някои души действително претър пяват отделяне в духовния свят и това става по време на тяхното ориентиране с водачите. Те не са пращани по същите маршрути като другите души. Онези от моите пациенти, които са били спъвани от злото, разказват, че душите, чието влияние е твърде слабо, за да отклони импулса на даден човек да наранява околните, ще бъдат изолирани при завръщането си в духовния свят. Изглеж да, че за доста дълго време тези души не се смесват с другите същества по установения начин. Забелязал съм също така, че онези начинаещи души, които обикновено са свързани с крайно отрицателно човешко поведение през първата поредица от животи, трябва да изтърпят индивидуална духовна изолация. Накрая те биват поставени в тяхната собствена група, за да ускорят обучението си под непосредствен надзор. Това не е наказание, а по-скоро един вид чистилище за преструктурирането на самосъзнанието на тези души. Тъй като на Земята лошото има толкова много проявления, използваните духовни инструкции и видове, изолация са различни за всяка душа. Както изглежда естеството на тези варианти се оценява по време на ориентирането в края на всеки живот. Относителната продължителност на изолацията и повторното индокриниране също не е еднаква. На мен например са ми разказвали за неприспособени духове, които са се завър­нали обратно на Земята веднага след известен период на изолация, за да се очистят колкото се може по-бързо чрез добро поведение през новото си въплъщение. След ва един пример, както ми беше разказан от душа, която е познавала един от тези духове. Цитат от книгата на Майкъл Нютон \"Пътят на душите\" http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm"

• rima
  " May 11

  Случай 10 Д-р Н: Душите носят ли отговорност за това, че са свързани с човешки същества с недостатъци, които по време на живота си нараняват другите? П: Да, онези, които през живота си жестоко са навреждали на други - познавам една такава душа. Д-р Н: Какво знаеш за това същество? Какво е станало след като тази душа се е завърнала в духов ния свят след този живот? П: Той... беше наранил едно момиче... ужасно... и не се присъедини към нашата група. Той беше подложен на интензивно индивидуално обучение, защото се е държал толкова недостойно, докато е бил в това тяло. Д-р Н: Каква беше степента на неговото наказание? П: Наказание не е... точната дума... това е възстано вяване. Трябва да осъзнаеш, че това е задача за твоя учител. Учителите са по-строги към онези, които са били въвлечени в жестокости. Д-р Н: Какво означава за теб \"по-строги\" в духовния свят? П: Ами, моят приятел не се върна при нас... неговите приятели... след този ужасен живот, през който беше наранил това момиче. Д-р Н: След смъртта си той през същата духовна врата ли премина като теб? П: Да, но не се срещна с никого... отиде направо на едно място, където беше сам със своя учител. Д-р Н: И какво стана след това с него? П: След известно време... не след дълго... той отново се върна на Земята като жена... там, където хората са жестоки... злоупотребяващи с физическата сила,., това беше съзнателен избор... приятелят ми трябва ше да преживее това... Д-р Н: Мислиш ли, че тази душа е обвинявала човешкия мозък на своето бившо тяло-гостоприемник за това, че е наранил момичето? П: Не, той прие в себе си... онова, което беше нап равил... обвиняваше собствената си неспособност да преодолее човешките недостатъци. Той помоли в следващия живот да се превърне в изнасилена жена, за да разбере... за да прецени вредата, която е нанесъл на това момиче. Д-р Н: Ако този твой приятел не се е осъзнал и е продължил да бъде съучастник на човешки същества, които извършват престъпни деяния, може ли някой от духовния свят да го унищожи като душа? П: (дълга пауза) Не можеш точно да разрушиш енергията... но тя може да бъде преработена... отри цателните качества, които трудно се поддават на контрол... в продължение на много животи... могат да бъдат поправени. Д-р Н: Как? П: (неясно)... Не чрез разрушаване... премоделиране... Пациентът от Случай 10 спря да отговаря по-нататък на подобен род въпроси, а другите пациенти, които знаят нещо за тези повредени души, са недостатъчно информирани. По-късно ще научим малко повече за формирането и възстановяването на разумната енергия. Повечето грешни души са способни да разрешават собствените си проблеми, предизвикани от осквернява-нето им. Цената, която плащаме за нашите престъпле ния, и наградите, получавани за добро поведение, се въртят около законите на кармата. Извършителите на злини спрямо други действително ще изкупят греха си като се поставят в положението на бъдещи жертви в един кармичен цикъл на възмездието. В Бхагават Гита, друга ранна свещена книга от Изтока, издържала про верката на хиляди години, има пасаж, в който се казва: \"Душите, оказващи лошо влияние, трябва да спасят сво ята добродетелност.\" Изследването на живота след смъртта не би имало никакъв смисъл, ако не се занимае с това каква е връз ката на кармата с каузалността и справедливостта за всички души. Сама по себе си кармата не означава добри или лоши дела. По-скоро тя е резултат от положителни те и отрицателни действия на човека в живота. Твърде нието \"в нашия живот няма нищо случайно\" не означава, че кармата сама по себе си се явява движеща сила. Това, което тя прави, е да ни тласка напред, като ни преподава уроци. Нашата бъдеща съдба е повлияна от едно мина ло, от което не можем да избягаме, особено когато нараняваме другите. Ключът към израстването е осъзнаването на факта, че ни е дадена способността да нанасяме корекции в живота си, дори когато сме по средата му, и да имаме куража да направим необходимите промени, когато трябва, което правим, не работи в наша полза. Като превъзмогваме страха и поемаме рискове, нашият кармичен модел се приспособява към последиците от новия ни избор. В края на всеки живот, вместо да има едно чудо вище, което чака да погълне душите ни, ние можем да станем най-строгия си критик пред учителите-водачи. Именно затова кармата е както справедлива, така и милостива. С помощта на нашите духовни съветници и наблюдатели ние избираме подходящия вид възмездие за нашето поведение. Някои хора, които вярват в прераждането, също мислят, че ако душите с отрицателни качества не научат своите уроци за приемлив период от животи, те ще бъдат елиминирани и ще бъдат заменени от по-волеви души. Пациентите ми отхвърлят подобна предпоставка. Няма установена пътека за самооткриването, еднак ва за всички души. Както ми каза един пациент, \"душите са предназначени за Земята за периода на войната,\" Това означава, че на душите е дадено време и възможност да направят промени с цел израстването им. Душите, които продължават да проявяват негативно отношение, докато са в своите човешки гостоприемници, трябва да преодо леят тези трудности като непрекъснато полагат усилия да се променят. От това, което съм видял, никоя душа, която с готовност работи по време на многото си животи на тази планета, не остава свързана с отрицателна карма. Няма отговор на въпроса дали душата трябва да поема изцяло вината за ирационалните, антисоциални и разрушителни деяния на човечеството. Душите трябва да се научат да се справят по различни начини с всяко ново човешко същество, което им е определено. Постоянната самоличност на душата налага върху човешкия разум отличителен характер, който е индивидуален за тази душа. Смятам обаче, че между разума на душата и човешкия мозък съществува странна дуалистична природа. Ще разгледам тази идея по-подробно в следващите глави, след като читателят научи повече за съществуването на душите в духовния свят. Цитат от книгата на Майкъл Нютон \"Пътят на душите\" http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm"

• rima
  " May 11

  ОРИЕНТИРАНЕ След като тези същества, които са ни посрещнали при завръщането ни у дома, се разпръснат, ние сме готови да бъдем отведени до мястото за лечение. То ще бъде последвано от друга спирка, по време на която душата ще се преориентира в духовната среда. На това място ние често биваме изпитвани от нашия водач. Тъй като се занимаваме с една нефизическа Вселена, склонен съм да обяснявам космологията на всички духовни местоположения като места или пространства просто за по-удобното им идентифициране. Сходността в описанията на пациентите ми относно това какво пра вят като души на следващите две комбинирани спирки е забележителна, въпреки че ги наричат по различен начин. Чувал съм такива определения като: зала, каюта и междинни зони за престой, но най-често срещаното е \"мястото за лечение\". Възприемам лечебния пункт като полева болница или като подразделение на Върховното главно командване на Военна академия за повредени души, завръщащи се от бойните полета на Земята. За описанието на естес твото на тази следваща спирка, съм избрал един доста напреднал пациент, който много пъти е преминавал през този процес на възстановяване на жизнените сили. Случай 11 Д-р Н: След като напускаш приятелите, които са те поздравили след смъртта ти, на кое място в духовния свят отива душата ти? П: За известно време съм сам... преминавам през необятни пространства... Д-р Н: Какво става след това с теб? П: Насочван съм от Сила, която не мога да видя, към едно по-затворено пространство - отвор в прост ранство от чиста енергия. Д-р Н: Как изглежда това място? П: За мен... това е съдът за лечение. Д-р Н: Опиши ми възможно най-подробно какво се случва с теб там. П: Тласкат ме напред и виждам ярък, топъл лъч. Той се протяга към мен като поток от течна енергия. В началото около мен се върти... енергия... подобна на пара... след това нежно докосва душата ми, все едно че е жива. После се просмуква в мен и аз съм окъпан и пречистен от моите болки. Д-р Н: Някой къпе ли те или този светлинен лъч те обгръща от нищото? П: Сам съм, но той е направляван. Моята духовна същност е къпана... възстановявайки ме след преби ваването ми на Земята. Д-р Н: Чувал съм, че това усещане е подобно на това да вземеш освежаващ душ след тежък дневен труд. П: (смее се) След цял живот работа. По-приятно е, а освен това не се намокряш. Д-р Н: Освен това вече нямаш и физическо тяло, тогава как може този енергиен душ да изцели душата? П: Като прониква в... моето същество. Толкова съм уморен от последния си живот и от тялото, което имах. Д-р Н: Да не би да казваш, че опустошенията на физическото тяло и човешкия ум оставят емоциона лен белег върху душата след смъртта? П: Да, за Бога! Самото ми изражение - кой съм аз като човешко същество - беше повлияно от ума и тялото, които заемах. Д-р Н: Въпреки че сега си завинаги отделен от това тяло? П: Всяко тяло оставя... отпечатък... върху теб, поне за известно време. Има някои тела, от които никога не мога да избягам напълно. Въпреки че си се осво бодил от тях, ти запазваш някои от характерните спомени на телата си през определени животи. Д-р Н: Добре, сега искам да приключиш със своя лечебен душ и да ми кажеш какво чувстваш. П: Вися в светлината... тя се просмуква през душата ми... отмивайки повечето от отрицателните вируси. Тя ми позволява да се откъсна от веригите на пос ледния си живот... довежда до моята трансформа ция, така че отново да стана едно цяло. Д-р Н: Ефектът на душа еднакъв ли е за всички? П: (пауза) Когато бях по-млад и по-неопитен, идвах тук с повече наранявания - енергията тук изглежда ше по-неефективна, защото не знаех как да я изпол звам, за да се очистя изцяло от отрицателните чер ти. Въпреки лечебната енергия, по-дълго време но сех със себе си старите рани. Д-р Н: Мисля, че разбирам. Така, какво правиш сега? П: След като се възстановя, си тръгвам оттук и отивам на едно тихо място, за да поговоря с моя водач. Това място, което започнах да наричам лечебния душ, е само прелюдия към възстановяването на завръ щащата се душа. Етапът на ориентиране, който следва непосредствено след това (особено за по-младите души), включва период на задълбочено обсъждане с определения водач. Току-що освежената душа пристига на тази спирка, за да бъде разпитана за наскоро приклю чилия живот. Ориентирането е замислено и като един вид интервю за допускане, което води до по-нататъшно освобождаване от емоциите и пренастройване към духовния свят. Хората под хипноза, които описват как протича обсъждането по време на ориентирането, казват, че техните водачи са внимателни, но проницателни. Предста вете си любимия си учител от началното училище и ще си създадете представа за този процес. Представете си едно непоколебимо, но загрижено същество, което знае всичко за вашите навици да усвоявате, вашите силни и слаби страни и страховете ви, което винаги е готово да работи с вас всеки път, когато решите да опитате. Когато не правите опити, всичко във вашето развитие остава на същото ниво. Учениците не могат да скрият нищо от своите духовни учители. В телепатичния свят не същес твува нито увъртане, нито измама. При сцените на ориентирането има множество раз личия в зависимост от индивидуалната природа на душите и от състоянието на ума им след току-що прик лючилия живот. Душите разказват, че тяхното ориенти ране често става в някаква стая. Мебелировката в тази обстановка и интензивността на първия разговор може да са различни след всеки живот. Описаният по-долу случай предлага кратък пример за сцена на ориентиране, която свидетелства за желанието на по-висшите сили да осигурят удобства на завръщащата се душа. Случай 12 П: В средата на това място се натъквам на моята спалня, където се чувствах толкова щастлив като дете. Виждам тапетите на рози и леглото с балдахин и скърцащи пружини под дебел, розов юрган, изра ботен за мен от баба ми. Обикновено баба ми и аз си бъбрехме приятелски всеки път, когато имах някакъв проблем и тя също е тук - просто седи на края на леглото ми, заобиколена от любимите ми плюшени животни - и ме чака. Набръчканото й лице както винаги изразява любов. След известно време осъзнавам, че всъщност тя е моят водач Амефус. Разказвам на Амефус за тъжните и щастливи мо менти от живота, който съм приключил. Знам, че съм допускал грешки, но тя е толкова мила с мен. Заедно се смеем и плачем, докато се връщам към миналото. След това обсъждаме всичко, което не съм направил и което съм могъл да направя с жи вота си. Но накрая всичко е о*кей. Тя знае, че трябва да си почина в този прекрасен свят. Ще се отпусна. Не ме интересува дали някога изобщо ще се завърна на Земята, защото моят истински дом е тук. Очевидно по-напредналите души не се нуждаят от ориентиране на този етап. Това не означава, че десетте процента от моите пациенти, попадащи в тази категория, отплуват заедно със своите водачи върху някаква вълна веднага след завръщането си от Земята. Всеки е държан отговорен за миналия си живот. Изпълнението се оценява въз основа на това как всеки индивид е интерпретирал и изиграл своята роля в живота. За напредналите души интервютата за допускане се провеждат по-късно с учите-ли-експерти. Обикновено на по-неопитните същества се обръща специално внимание от съветници, тъй като за тях резкият преход от физически в духовен облик е по-труден. Следващият случай, който съм подбрал, преминава през по-задълбочено терапевтично духовно ориентиране. Изследването на отношенията и чувствата, с оглед преориентиране на бъдещото поведение, е типично за водачи те. Пациентът в Случай 13 е силна, внушителна 32-годиш-на жена с височина и тегло над средните. Един ден Хестър пристигна в кабинета ми, облечена в джинси, ботуши и свободно падащ спортен блузон, в състояние на възбуда. Настоящите й проблеми попадаха в три категории. Тя беше недоволна от живота си на преуспяващ брокер на недвижимо имущество, тъй като тази професия била твър де материалистична и незадоволителна. Хестър .също чувстваше, че й липсва сексапил като жена. Тя спомена, че има шкаф, пълен с красиви дрехи, които били \"ужасни за носене\". След това тази пациентка ми каза, че през делия си живот лесно манипулирала мъжете, защото \"в мен има една агресивност, типична за мъжа, която също ме кара да се чувствам незавършена като жена.\" Като младо мо миче тя не си играела с кукли и не носела рокли, защото повече предпочитала да се състезава с момчетата. С напредване на възрастта нейната мъжественост не се променила, въпреки че срещнала мъж, който ста нал неин съпруг, тъй като приел тя да доминира във връзката им. Хестър каза, че й харесвало да прави секс с него толкова пъти, колкото й позволявали силите и че той намирал това за вълнуващо. В допълнение пациент ката ми се оплака от главоболие в дясната част на главата си над ухото, което след продължителни меди­цински прегледи лекарите отдали на стреса. По време на нашия сеанс научих, че тази пациентка наскоро е преминала през поредица от животи като мъж, достигнали връхната си точка в един кратък живот като прокурор на име Рос Фелдън в щата Оклахома през 80-те години на XIX век. В облика на Рос моята пациентка се беше самоубила на 33-годишна възраст в една хотелска стая, като се застреляла в леглото. Рос бил отчаян от насоката, която животът му поел след като станал про курор. Читателят ще забележи, че с напредването на диа лога се появяват все по-наситени емоции. Терапевтите, които работят с регресия, наричат това състояние \"под силен отговор\" в процеса на повторно съживяване (в смисъл да дадеш нов живот) за разлика от алтернатив ното състояние на транс, при което пациентите са наб людател и-у частници. Случай 13 Д-р Н: Сега след като си си тръгнала от лечебния душ, къде отиваш? П: (загрижено) Да видя моя съветник. Д-р Н: Кой е той? П: (пауза)... Дийс... не... името му е Клодис. Д-р Н: Разговаря ли с Клодис, когато влезе в духов ния свят? П: Все още не бях готова. Просто исках да видя родителите си. Д-р Н: Защо сега ще се виждаш с Клодис? П: Ще... трябва да давам един вид... обяснение... за себе си. След всеки мой живот преминавам през това, но този път наистина съм в затруднение. Д-р Н: Защо? П: Защото се самоубих. Д-р Н: Когато даден човек на Земята се самоубие, това означава ли, че като дух той ще получи някакво наказание? П: Не, не, тук няма такова нещо като наказание -това е земно състояние. Клодис ще бъде разочаро ван, че рано съм се избавила от затрудненията и че не съм имала смелостта да се изправя лице в лице с трудностите, които съм имала. Да избереш смърт та, както направих аз, означава, че ще трябва да се завърнеш по-късно и да се справяш със същото нещо пак от самото начало в един друг живот. Аз просто загубих много време като напуснах толкова рано. Д-р Н: Значи никой няма да те осъди за това, че си се самоубила? П: (размишлява известно време) Е, приятелите ми няма да ме похвалят - натъжена съм от това, което съм направила. Забележка: Това е обичайното духовно отношение към самоубийството, но искам да добавя, че онези, които на Земята бягат от хроничната физическа болка и почти пълната неспособност като се самоубиват, като души не изпитват угризения. Техните водачи и приятели също проявяват по-голямо разбиране по отношение на моти вите за самоубийството. Д-р Н: Добре, нека продължим с разговора ти с Клодис. Първо ми опиши обстановката, която те заобикаля, когато навлизаш в това пространство, за да се видиш със съветника си. П: Влизам в една стая - със стени... (смее се) О, това е \"Еленовият рог\"! Д-р Н: Какво е това? П: Един страхотен каубойски бар в Оклахома. Бях редовен посетител там и бях щастлива - дружеска атмосфера - красива дървена ламперия - добре натъпкани кожени столове, (пауза) Виждам Клодис, който седи на една от масите и ме чака. Сега ще си поговорим. Д-р Н: Как си обясняваш присъствието на един Оклахомски бар в духовния свят? П: Това е едно от хубавите неща, които правят за теб, за да успокоят ума ти, но само толкова, (след това с дълбока въздишка) Този разговор няма да бъде като купон в бара. Д-р Н: Звучиш малко потисната от перспективата за задушевен разговор с твоя водач за последния ти живот? П: (отбранително) Защото го прахосах! Трябва да го видя, за да ми обясни защо нещата не се получиха. Животът е толкова тежък! Опитвам се да постъпвам почтено... но... Д-р Н: С кого да постъпваш почтено? П: (с мъка) Имах споразумение с Клодис да работя върху определяне на целите и след това да ги след вам. Той очакваше определени неща от мен като Рос. По дяволите! А сега ще трябва да се изправя пред него с това... Д-р Н: Смяташ, че не си изпълнила договора, който си сключила със своя съветник във връзка с уроци те, които е трябвало да научиш като Рос? П: (нетърпеливо) Не, аз бях ужасна. И, разбира се, ще трябва да започвам всичко от самото начало. Изглежда, че никога не можем да станем съвърше ни, (пауза) Знам, че ако не беше красотата на Земята - птиците, цветята, дърветата - никога не бих се върнала обратно. Има прекалено много проблеми. Д-р Н: Виждам, че си разстроена, но не мислиш ли... П: (прекъсва ме възбудено) Но и нищо не може да мине безнаказано. Тук всеки познава другия много добре. Не мога да скрия нищо от Клодис. Д-р Н: Искам да си поемеш дълбоко дъх, да влезеш навътре в бар \"Еленовият рог\" и да ми кажеш какво правиш. П: (Пациентката преглъща и изправя рамене.) Вли зам, плувайки във въздуха и сядам срещу Клодис на една кръгла маса близо до предната страна на бара. Д-р Н: Сега, след като си близо до Клодис, мислиш ли, че той е разстроен, също като теб, по повод този минал живот? П: Не, аз съм по-разстроена от това, което съм направила, и това, което не съм направила, и той го знае. Съветниците могат да са недоволни, но те не ни унижават, те са твърде съвършени за подобно нещо. Въвеждащата консултация с един напътстващ ни водач тласка напред процеса на лечение на нашата душа по време на ориентирането, но това не означава, че бариерите, възпиращи прогреса, са напълно премахна ти. Болезнените емоционални спомени от нашето мина ло не умират толкова лесно, колкото телата ни. Хестър трябва да види сценария на своя зле протекъл минал живот като Рос ясно, без изопачени възприятия. Пресъздаването на сцените на духовно ориентиране по време на хипнозата ми помага в работата ми като терапевт. Открил съм, че техниките за изпълняване на психодраматична роля са полезни при разкриването на чувства и стари убеждения, свързани с настоящето по­ведение. Пациентката от Случай 13 беше преминала през много дълъг период на ориентиране, който аз съкратих. В този критичен момент от случая аз промених насоката на моите въпроси, за да включа и нейния водач. Докато разискванията разкриват живота на Рос Фелдън, аз ще заема ролята на трета страна, която посредничи между Рос и Клодис. В хода на това обсъж дане бих искал и да въздействам върху Хестър-Рос, пренасочвайки нейните чувства и желания, за да предаде тя мислите на Клодис. Сливането на пациента с неговия водач е средство за предизвикване на помощ от страна на тези по-висши същества и за по-точното фокусиране на проблемите. Понякога долавям, че дори моят собст вен водач ме насочва по време на тези сеанси. Винаги внимавам, когато призовавам водачите без основателна причина. Последиците от подпомагането на общуването директно с водача на пациента никога не могат да се предвидят. Ако инструкцията ми е неумела или ненужна, водачите ще попречат на пациента да отговори като замълчат или ще използват метафоричен език, който е неразбираем. Имал съм случаи с водачи, които говорят чрез глас ните струни на пациента с дрезгав глас, който е толкова дисонантен, че трудно разбирам отговорите на въпро сите. Когато пациентите говорят за своите водачи, по-скоро водачите говорят за самите себе си чрез пациен тите, като обикновено модулацията на речта не е толкова неправилна. В този случай Клодис лесно преминава през Хестър-Рос и ми позволява известна свобода на дейст вие при работата с неговия пациент. Д-р Н: Рос, и двамата трябва да разберем какво става с теб в психологически смисъл, веднага след началото на твоето ориентиране с Клодис. Искам да ми помагаш. Искаш ли да го направиш? П: Да, искам. Д-р Н: Добре, сега ще можеш да направиш нещо необичайно. След като отброя три, ти ще си в със тояние да се въплътиш в две роли - на Клодис и на самия себе си. Тази способност ще ти даде възможност да ми предадеш своите мисли и тези на своя водач. Когато ти задавам въпроси, ще изглежда, че ти действително се превръщаш в своя водач. Готов ли си? П: (колебливо)... Мисля, че да. Д-р Н: (бързо) Едно-две-три. (Поставям дланта си върху челото на пациента, за да стимулирам прена сочването.) Сега, нека Клодис предава своите мис ли чрез теб. Седиш на една маса, а срещу теб е душата на Рос Фелдън. Какво му казваш? Бързо! (Искам пациентът да реагира без да мисли критично за трудността на моята команда) П: (Пациентът реагира бавно, говорейки като своя собствен водач.) Знаеш... можеше да се справиш по-добре... Д-р Н: Бързо сега - отново стани Рос Фелдън. Премести се от другата страна на масата и отговори на Клодис. П: Аз... уморен... но не постигнах целта... Д-р Н: Смени отново местата. Стани гласът на мислите на Клодис и отговори на Рос. Бързо, П: Ако можеше да промениш нещо в живота си, какво би било то? Д-р Н: Отговори като Рос. П: Да не бъда... корумпиран... от властта и парите. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Защо позволи на тези неща да те отклонят ст първоначалното ти задължение? Д-р Н: (понижавам гласа си) Справяш се добре. Продължи да се прехвърляш ту на единия, ту на другия стол до масата. Сега отговори на въпроса на своя водач. П: Исках да принадлежа... да се чувствам значим в общината... да се издигна над другите и те да ме уважават... заради моята сила. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Особено жените. Видях, че се опитваш да доминираш над тях и сексуално, като правиш завоевания без любов. Д-р Н; Говори като Рос. П; Да... вярно е... (клати глава от ляво надясно) Няма нужда да обяснявам - ти така или иначе знаеш всичко. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Да, но ще го направиш. Трябва да направиш така» че самосъзнанието ти да оказва влияние върху тези проблеми. Д-р Н: Отговори като Рос. П: (предизвикателно) Ако не бях употребил сила спрямо тези хора, те щяха да имат контрол над мен. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Това е глупаво и подобно поведение беше недос тойно за теб. Това, което си станал» няма нищо общо с това как си започнал. Ние избрахме твоите роди тели внимателно. Забележка: Родителите на Фелдън са били фермери със скромни средства, честни, въздържани и са напра вили всичко възможно, за да може Рос да следва право. Д-р Н: Отговори като Рос. П: (забързано) Да, знам, те ме възпитаха да бъда идеалист - да помагам на малките деца. Аз също го исках, но не се получи. Видя какво стана. Бях за длъжнял, когато започнах да работя като адвокат... некадърен... без положение. Не исках повече да съм беден, да защитавам хора, които не можеха да ми платят. Мразех фермата - прасетата и кравите. Оби чах да съм около богати хора и когато се присъеди них към върхушката в качеството си на прокурор» мислех да реформирам системата и да помогна на фермерите. Именно системата беше погрешна. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: А, бил си корумпиран от системата - обясни ми Това. Д-р Н: Отговори като Рос. П: (разгорещено) Хората трябваше да плащат гло би, които не можеха да си позволят; други изпращах в затвора заради престъпленията, които бяха замис ляли; други обесвах! (гласът му пресеква от вълне ние) Станах законен убиец. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Защо се чувстваше отговорен, че преследваш престъпници, наранявали други хора? Д-р Н: Отговори като Рос. П: Малко от тях... повечето бяха... най-обикновени хора като моите родители, които се оказваха впримчени в системата... нуждаеха се от пари, за да оце леят... а имаше и такива, които не бяха... наред с главата... Д-р Н: Отговори като Клодис. П: А какво ще кажеш за жертвите на хората, които преследваше? Не избра ли живот на юрист, за да помогнеш на обществото и да осигуриш чрез пра восъдието безопасност за фермите и градовете? Д-р Н: Отговори като Рос. П: (високо) Не виждаш ли, при мен не се получи -бях превърнат в убиец от едно примитивно общес тво! Д-р Н: Отговори като Клодис. П: И затова уби и себе си? Д-р Н: Отговори като Рос. П: Отклоних се от общоприетото... не можех отново да стана никой... но не можех и да продължа напред. Д-р Н: Отговори като Клодис, П: Твърде лесно стана съучастник на онези, чиито мотиви бяха личната полза и известността. Това не беше ти. Защо се скри от себе си? Д-р Н. Отговори като Рос. П: (с гняв) Защо не ми помагаше повече, когато започнах като държавен защитник? Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Какво печелиш като мислиш, че съм длъжен да те измъквам на всяка крачка? Д-р Н: (Моля Хестър да отговори като Рос, но когато тя остава мълчалива след последния въпрос, аз се намесвам.) Рос, ако може да ви прекъсна - вярвам, че Клодис разпитва за възмездието ти от болката, която чувстваш сега, и ударите, които получаваш от това, че го обвиняваш за последния си живот. П: (пауза) Имам нужда от съчувствие... предполагам. Д-р Н: Добре, отговори като Клодис на тази мисъл. П: (много бавно) Какво повече искаше да направя? Ти не навлезе достатъчно навътре в себе си. Поста вих в твоя ум идея за умереност, въздържаност, отговорност, първоначални цели, любовта на роди телите ти - ти пренебрегна тези мисли и упорито избра други действия. П: (Рос отговаря без моя команда.) Знам, че пропу снах знаците, които беше поставил... прахосах въз можности... страхувах се... Д-р Н: Отговори като Клодис на твоето изявление. П: Кое смяташ, че е най-стойностното в теб? Д-р Н: Отговори на водача си. П: Че имах желанието да променя нещата на Земята. Започнах с желанието да направя нещо различно за хората от Земята. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Ти напусна рано възложената ти задача и сега виждам, че отново пропускаш възможности - тъй като се страхуваш да поемаш рискове - като тръг ваш по пътища, които те нараняват, като се опитваш да станеш някой, който не си ти, и отново пораждаш скръб. По време на моите сеанси с хипноза пресъздаването на етапа на ориентиране действително довежда до резки преходи. Докато Случай 13 говори като Клодис, забеле жете как нейните отговори стават по-ясни и убедителни, което е нетипично и за моята пациентка Хестър, и за бившето й Аз като Рос. Не винаги успявам да въздейст вам върху пациентите си така, че да тълкуват комента рите на своите водачи от предишни духовни ориентации толкова проницателно. Въпреки това спомените от от минал живот често се откриват в настоящите проблеми, независимо от подбраната духовна среда. За мен няма значение дали моята пациентка или нейният водач всъщност направляват разговора в сце ната в бар \"Еленовият рог\", докато аз премествах рам ката на времето. В края на краищата Рос Фелдън е мъртъв като човек. Но Хестър е затънала в същата бъркотия и аз искам да направя всичко възможно, за да разчупя този деструктивен модел на поведение. В про дължение на няколко минути заедно с тази пациентка преглеждаме наново какво е загатнал нейният водач за липсата на представа за самия себе си, отчуждението\'и загубените стойности. След като запитах Клодис за не говата трайна помощ, аз приключих със сцената на ориентиране и веднага след това отведох Хестър към следващ духовен етап, точно преди днешното й прераж дане. Д-р Н: При цялото знание, което имаш за себе си като Рос, и след като по-добре си разбрала своята истинска духовна самоличност след престоя ти в духовния свят, защо избра настоящето си тяло? П: Избрах да бъда жена, за да не се плашат хората от мен. Д-р Н: Наистина? Тогава защо прие тялото на та кава силна, енергична жена от XX век? П: Те няма да виждат прокурор, облечен в черно в съдебната зала - този път съм една пакетирана изненада! Д-р Н: Пакетирана изненада? Какво означава това? П: Знам, че като жена ще бъда по-малко застраши телна за мъжете. Мога да ги хвана неподготвени и да ги изплаша до смърт. Д-р Н: Какъв тип мъже? П: Големите клечки - властимащите в обществото - да ги хвана тогава, когато изпитват фалшиво чувство за сигурност, защото съм жена. Д-р Н: Да ги хванеш и да направиш какво? П: (удря десния си юмрук в лявата си длан) Ще ги разоблича - за да спася малкото момче от акулите, които искат да изядат малките риби в този свят. Д-р Н: (Придвижвам пациентката си към настояще то, като тя остава в състояние на свръхсъзнание.) Нека да си изясня причината, поради която си изб рала да бъдеш жена в този живот. Искала си да помогнеш на същите хора, на които не си могла да помогнеш като мъж в предишния си живот - така ли е? П: (с тъга) Да, но това не е най-добрият начин. Нещата не се развиват така, както мислех. Все още съм твърде силна и мъжкарана. Енергията се излива от мен в погрешна посока. Д-р Н: Какво погрешна посока? П: (замислено) Отново го правя. Злоупотребявам с хората. Избрах тялото на жена, която е заплаха за мъжете, и не се чувствам като жена. Д-р Н: Дай ми някакъв пример. П: Сексуално и в работата. Отново съм в играта за власт... не обръщам внимание на принципите... из лизам от пътя, както преди (като Рос). Този път манипулирам със сделки с недвижими имоти. Про явявам силен интерес към печеленето на пари. Ис кам да имам обществено положение. Д-р Н: И по какъв начин това те наранява, Хесгър? П: Влиянието на парите и общественото положение за мен са като наркотик, както беше и в последния ми живот. Това, че сега съм жена, с нищо не промени желанието ми да контролирам хората. Толкова... глупаво... Д-р Н: Тогава мислиш ли, че мотивите ти, когато си избирала да бъдеш жена, са били погрешни? П: Да, наистина се чувствам по-естествено като мъж. Но мислех, че като жена този път ще бъда... по-уме ла. Исках тази възможност, за да опитам отново в друг пол, и Клодис ми позволи да го приема. (Паци ентката се отпуска в стола си.) Каква груба грешка. Д-р Н: Не мислиш ли, че си малко строга със себе си, Хесгьр? Имам чувството, че се избрала да бъ деш жена и защото си искала интуицията и прони цателността на жената да ти предоставят една раз лична перспектива за справяне с уроците ти. Можеш да притежаваш енергията на мъж, ако искаш да я наричаш така, и пак да си си жена. Преди да приключа с този случай, трябва да засегна бегло въпроса за хомосексуализма. През 75 % от време то повечето от моите пациенти избират един и същ пол. Този модел е валиден за всички, с изключение на нап редналите души, които са по-уравновесени при избора си дали да са мъж, или жена. Предпочитанието към даден пол от повечето обвързани със Земята души не означава, че те са нещастни през останалите 25 % от времето като мъже или жени. Не е задължително Хестър да е гей или бисексуална заради избора на тялото си. Хомосексуалистите могат да се чувстват удобно в своето човешко тяло, а може и да не им е добре. Когато някой мой пациент е гей, той често пита дали неговата хомосексуалност е резултат от избора на \"погрешен пол\" в този живот. Когато сеансите приключат, този въпрос обикновено е получил отговор. Независимо от обстоятелствата, които карат душа та да избере определен пол, това решение се взима преди пристигането на Земята. Понякога откривам, че гейовете предварително са избрали в настоящия си живот да експериментират с пол, който рядко са използвали в предишни животи. В нашето общество да си гей означава да си сексу ално заклеймен, което води до по-труден път в живота. Когато някой от моите пациенти е избрал такъв път, той обикновено може да бъде проследен до кармичната потребност да се ускори личното разбиране на комплек са от разлики в половата идентичност, свързано с опре делени събития от миналото. Пациентката от Случай 13 е избрала да бъде жена в този живот, за да се опита и да преодолее препятствията, пред които е била изправена като Рос Фелдън. Щеше ли да е по-добре, ако Хестьр беше научила за своето минало като Рос от самото си раждане, вместо да чака повече от 30 години и да бъде подложена на хипноза? Липсата на съзнателни спомени от нашите предишни съществувания се нарича амнезия. Това чо вешко състояние е объркващо за хора, привлечени от прераждането. Защо трябва в живота да търсим слепеш ком, опитвайки се да определим кои сме и какво се очаква от нас и да се чудим дали наистина някое духовно божество се грижи за нас? Приключвам сеанса с тази жена като я питам за нейната амнезия. Д-р Н: Как смяташ, защо нямаш съзнателен спомен за живота ти като Рос Фелдън? П: Когато избираме тяло и правим план преди да се завърнем на Земята, ние сключваме споразуме ние с нашите съветници. Д-р Н: Споразумение за какво? П: Споразумяваме се... да не си спомняме... други животи. Д-р Н: Защо? П: Да се учиш от празна страница е по-добре, от колкото да знаеш предварително какво може да ти се случи като последица от това, което си правил преди. Д-р Н: Но няма ли знанието за грешките от предиш ния ти живот да бъде от полза за избягването на същите клопки в този живот? П. Ако хората знаеха всичко за своето минало, мно го от тях щяха да обръщат прекалено много внима ние на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се... взима насериозно. Д-р Н: Има ли някакви други причини? П: (пауза) Нашите съветници казват, че ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко... да се опитва да... си отмъсти за миналото... да се разплати за злините, които са му причинили. Д-р Н: Но на мен ми се струва, че това е било част от мотивацията и поведението в твоя живот досега като Хестър. П: (убедително) Точно затова дойдох при теб. Д-р Н: И ти продължаваш да мислиш, че когато сме на Земята, пълната загуба на спомените за нашия вечен духовен живот е съществено за развитието? П: Обикновено да, но това не е пълна загуба на спомените. Ние имаме проблясъци в сънищата... по време на кризи... когато е необходимо, хората имат вътрешен усет за това каква посока да изберат. А понякога приятелите ти могат да ти подскажат малко... Д-р Н: Под приятели същества от духовния свят ли имаш предвид? П: Аха... те ти правят намеци чрез внезапно хрумна ли идеи - аз съм го правила. Д-р Н: Въпреки това ти трябваше да дойдеш при мен, за да се освободиш от своята съзнателна амне зия. П: (пауза) Ние имаме... способността да знаем кога това се налага. Бях готова за промяна, когато чух за теб. Клодис ми позволи да видя миналото заедно с теб, защото беше за мое добро. Д-р Н: В противен случай твоята амнезия щеше ли да остане пълна? П: Да, това щеше да означава, че от мен не се очаква да знам определени неща засега. Според мен, когато пациентите не могат да изпад нат в хипнотично състояние в определен момент или у тях се породят само бегли спомени в състояние на транс, за това блокиране има причина. Това не означава, че тези хора нямат минали спомени, а просто, че още не са готови да ги разкрият. Пациентката ми знаеше, че нещо спира нейното развитие и искаше да открие какво е то. Свръхсъзнателната идентичност на душата подслонява нашите съзна телни спомени, включително и цели. Когато в нашия живот настъпи подходящият момент, ние трябва да хар монизираме човешките материални потребности с цел та на пребиваването на нашата душа тук. При подреж дането на преживяванията от миналото и настоящето се опитвам да проявявам благоразумие. Нашата вечна идентичност винаги присъства в те лата, които избираме, въпреки настоящия ни статус. По време на размисъл, медитация или молитва спомените за това кои сме ние в действителност всеки ден посте пенно проникват в нас чрез подбрани мисли. По малко и чрез интуицията - въпреки облака на амнезията - пред нас се открива ключът към оправдаване на нашето съ ществуване. След като направих по-малко чувствителен източ ника на нейното главоболие, аз завърших сеанса с Хестър като подсилих нейния избор да бъде жена по причи ни, различни от тези да плаши мъжете. Позволих й да намали малко своята съпротива и да не бъде толкова агресивна. Обсъдихме възможностите за преструктури ране на професионалните цели по отношение на помощ ни професии и възможностите за благотворителна рабо та. Накрая тя успя да види своя живот днес като една голяма възможност за обучение, а не като провал в избора на пол. След приключване на всеки случай не мога да спра да се възхищавам на изключителната почтеност на душите. Забелязал съм, че когато дадена душа е водила продуктивен живот, полезен за самата нея и тези около нея, тя се завръща в духовния свят с ентусиазъм. Когато пациенти като в Случай 13 ми казват, че са пропилели даден минал живот, особено като преждевременно са се самоубили, те описват завръщането си доста унило. Открил съм, че когато ориентирането причинява безпокойство на даден пациент, то основната причина е внезапността, с която душата отново придобива всички те с.и минали познания. След физическата смърт необременената от човешко тяло душа получава внезапен прилив на възприятия. По време на ориентирането глупавите неща, които сме вършили в живота, ни засягат дълбоко. Колкото по-навътре в духовния свят придвиж вам моите пациенти, толкова .по-голямо успокоение и яснота долавям. Душите са създадени по положителен шаблон на такава любов и мъдрост, че когато една душа се отправи към планета като Земята и се присъедини към физичес ките същества, които са се развили от едно примитивно състояние, насилието е като шок. В резултат на техния страх и болка, свързани с оцеляването още от Каменната ера, у човешките същества са се родили грубите, отри цателни емоции като гняв и омраза. Положителните и отрицателните емоции са съчета ни в душата и гостоприемника за тяхно общо добро. Ако душата познаваше само любовта и покоя, тя никога нямаше да проникне в същината на тези положителни чувства и никога нямаше да оцени по достойнство тях ната стойност. Тестът на прераждането задуша, идваща на Земята, се състои в превъзмогването на страха в човешко тяло. Душата израства като упорито се опитва в продължение на много животи да преодолява всички негативни емоции, свързани със страха и, както показва Случай 13, често се завръща в духовния свят обидена и наранена. Някои от тези отрицателни качества могат да бъдат запазени дори в духовния свят и да се проявят отново в друг живот с ново тяло. От друга страна се среща и размяна. На Земята истинската природа на отделната душа се разкрива в радостта и чистото удо волствие в лицето на едно щастливо човешко същество. Обсъжданията с нашите водачи по време на ориен тирането ни позволяват да започнем дългия процес на своята еволюция между животите. Скоро след това ние провеждаме друго обсъждане, този път в присъствието на по-опитни същества. В предишната глава споменах за древната египетска традиция душата на току-що по чиналия да бъде отвеждана в една Зала на Възмездието, за да даде отчет за своя минал живот. Под една или друга форма идеята за мъчителния съдебен процес, който ни очаква веднага след смъртта, е част от религиозни вяр вания на много култури. От време навреме някой впе чатлителен индивид с травма казва, че се е отделил от тялото си и че е имал кошмарни видения как бива отвеждан от ужасяващи призраци в мрака на отвъдния живот, където е съден от демонични съдии. В такива случаи допускам, че предварително е била налагана силно вяра в ада. В спокойното, отпускащо състояние на хипноза, с неразривна връзка между всички умствени нива, паци ентите ми разказват, че първият сеанс по ориентиране с техните водачи ги подготвя да се изправят пред група от по-висши същества. За да се опишат тези разисквания обаче не се използват думи като съдебна зала и процес. Някои от моите пациенти наричат тези мъдри същества ръководители и дори съдии, но повечето ги споменават като Съвета на Експертите или Старейшините. Тази комисия за преразглеждане обикновено е съставена от три до седем члена и тъй като душите се изправят пред тях след пристигането си в основния си дом, аз ще се спра по-подробно на това обсъждане в края на следва щата глава. Всички консултации за оценяване на душите, неза висимо дали са с нашите водачи, наблюдатели, или с група от експерти, имат една обща черта. Анализите на обратната връзка и миналия живот, които получаваме като присъда, се основават колкото на първоначалната цел на нашия избор, толкова и на постъпките ни през живота. Нашите мотиви са оспорвани и критикувани, но не и осъждани по начин, който да ни накара да страдаме. Както обясних в Глава 4, това не означава, че душите са оправдавани за своите дела, с които са наранили други, само защото се разкайват. Кармичното възмездие ще дойде в един бъдещ живот. Казвали са ми, че нашите духовни експерти постоянно ни напомнят това, защото човешкият"

• rima
  " May 13

  ОРИЕНТИРАНЕ След като тези същества, които са ни посрещнали при завръщането ни у дома, се разпръснат, ние сме готови да бъдем отведени до мястото за лечение. То ще бъде последвано от друга спирка, по време на която душата ще се преориентира в духовната среда. На това място ние често биваме изпитвани от нашия водач. Тъй като се занимаваме с една нефизическа Вселена, склонен съм да обяснявам космологията на всички духовни местоположения като места или пространства просто за по-удобното им идентифициране. Сходността в описанията на пациентите ми относно това какво пра вят като души на следващите две комбинирани спирки е забележителна, въпреки че ги наричат по различен начин. Чувал съм такива определения като: зала, каюта и междинни зони за престой, но най-често срещаното е \"мястото за лечение\". Възприемам лечебния пункт като полева болница или като подразделение на Върховното главно командване на Военна академия за повредени души, завръщащи се от бойните полета на Земята. За описанието на естес твото на тази следваща спирка, съм избрал един доста напреднал пациент, който много пъти е преминавал през този процес на възстановяване на жизнените сили. Случай 11 Д-р Н: След като напускаш приятелите, които са те поздравили след смъртта ти, на кое място в духовния свят отива душата ти? П: За известно време съм сам... преминавам през необятни пространства... Д-р Н: Какво става след това с теб? П: Насочван съм от Сила, която не мога да видя, към едно по-затворено пространство - отвор в прост ранство от чиста енергия. Д-р Н: Как изглежда това място? П: За мен... това е съдът за лечение. Д-р Н: Опиши ми възможно най-подробно какво се случва с теб там. П: Тласкат ме напред и виждам ярък, топъл лъч. Той се протяга към мен като поток от течна енергия. В началото около мен се върти... енергия... подобна на пара... след това нежно докосва душата ми, все едно че е жива. После се просмуква в мен и аз съм окъпан и пречистен от моите болки. Д-р Н: Някой къпе ли те или този светлинен лъч те обгръща от нищото? П: Сам съм, но той е направляван. Моята духовна същност е къпана... възстановявайки ме след преби ваването ми на Земята. Д-р Н: Чувал съм, че това усещане е подобно на това да вземеш освежаващ душ след тежък дневен труд. П: (смее се) След цял живот работа. По-приятно е, а освен това не се намокряш. Д-р Н: Освен това вече нямаш и физическо тяло, тогава как може този енергиен душ да изцели душата? П: Като прониква в... моето същество. Толкова съм уморен от последния си живот и от тялото, което имах. Д-р Н: Да не би да казваш, че опустошенията на физическото тяло и човешкия ум оставят емоциона лен белег върху душата след смъртта? П: Да, за Бога! Самото ми изражение - кой съм аз като човешко същество - беше повлияно от ума и тялото, които заемах. Д-р Н: Въпреки че сега си завинаги отделен от това тяло? П: Всяко тяло оставя... отпечатък... върху теб, поне за известно време. Има някои тела, от които никога не мога да избягам напълно. Въпреки че си се осво бодил от тях, ти запазваш някои от характерните спомени на телата си през определени животи. Д-р Н: Добре, сега искам да приключиш със своя лечебен душ и да ми кажеш какво чувстваш. П: Вися в светлината... тя се просмуква през душата ми... отмивайки повечето от отрицателните вируси. Тя ми позволява да се откъсна от веригите на пос ледния си живот... довежда до моята трансформа ция, така че отново да стана едно цяло. Д-р Н: Ефектът на душа еднакъв ли е за всички? П: (пауза) Когато бях по-млад и по-неопитен, идвах тук с повече наранявания - енергията тук изглежда ше по-неефективна, защото не знаех как да я изпол звам, за да се очистя изцяло от отрицателните чер ти. Въпреки лечебната енергия, по-дълго време но сех със себе си старите рани. Д-р Н: Мисля, че разбирам. Така, какво правиш сега? П: След като се възстановя, си тръгвам оттук и отивам на едно тихо място, за да поговоря с моя водач. Това място, което започнах да наричам лечебния душ, е само прелюдия към възстановяването на завръ щащата се душа. Етапът на ориентиране, който следва непосредствено след това (особено за по-младите души), включва период на задълбочено обсъждане с определения водач. Току-що освежената душа пристига на тази спирка, за да бъде разпитана за наскоро приклю чилия живот. Ориентирането е замислено и като един вид интервю за допускане, което води до по-нататъшно освобождаване от емоциите и пренастройване към духовния свят. Хората под хипноза, които описват как протича обсъждането по време на ориентирането, казват, че техните водачи са внимателни, но проницателни. Предста вете си любимия си учител от началното училище и ще си създадете представа за този процес. Представете си едно непоколебимо, но загрижено същество, което знае всичко за вашите навици да усвоявате, вашите силни и слаби страни и страховете ви, което винаги е готово да работи с вас всеки път, когато решите да опитате. Когато не правите опити, всичко във вашето развитие остава на същото ниво. Учениците не могат да скрият нищо от своите духовни учители. В телепатичния свят не същес твува нито увъртане, нито измама. При сцените на ориентирането има множество раз личия в зависимост от индивидуалната природа на душите и от състоянието на ума им след току-що прик лючилия живот. Душите разказват, че тяхното ориенти ране често става в някаква стая. Мебелировката в тази обстановка и интензивността на първия разговор може да са различни след всеки живот. Описаният по-долу случай предлага кратък пример за сцена на ориентиране, която свидетелства за желанието на по-висшите сили да осигурят удобства на завръщащата се душа. Случай 12 П: В средата на това място се натъквам на моята спалня, където се чувствах толкова щастлив като дете. Виждам тапетите на рози и леглото с балдахин и скърцащи пружини под дебел, розов юрган, изра ботен за мен от баба ми. Обикновено баба ми и аз си бъбрехме приятелски всеки път, когато имах някакъв проблем и тя също е тук - просто седи на края на леглото ми, заобиколена от любимите ми плюшени животни - и ме чака. Набръчканото й лице както винаги изразява любов. След известно време осъзнавам, че всъщност тя е моят водач Амефус. Разказвам на Амефус за тъжните и щастливи мо менти от живота, който съм приключил. Знам, че съм допускал грешки, но тя е толкова мила с мен. Заедно се смеем и плачем, докато се връщам към миналото. След това обсъждаме всичко, което не съм направил и което съм могъл да направя с жи вота си. Но накрая всичко е о*кей. Тя знае, че трябва да си почина в този прекрасен свят. Ще се отпусна. Не ме интересува дали някога изобщо ще се завърна на Земята, защото моят истински дом е тук. Очевидно по-напредналите души не се нуждаят от ориентиране на този етап. Това не означава, че десетте процента от моите пациенти, попадащи в тази категория, отплуват заедно със своите водачи върху някаква вълна веднага след завръщането си от Земята. Всеки е държан отговорен за миналия си живот. Изпълнението се оценява въз основа на това как всеки индивид е интерпретирал и изиграл своята роля в живота. За напредналите души интервютата за допускане се провеждат по-късно с учите-ли-експерти. Обикновено на по-неопитните същества се обръща специално внимание от съветници, тъй като за тях резкият преход от физически в духовен облик е по-труден. Следващият случай, който съм подбрал, преминава през по-задълбочено терапевтично духовно ориентиране. Изследването на отношенията и чувствата, с оглед преориентиране на бъдещото поведение, е типично за водачи те. Пациентът в Случай 13 е силна, внушителна 32-годиш-на жена с височина и тегло над средните. Един ден Хестър пристигна в кабинета ми, облечена в джинси, ботуши и свободно падащ спортен блузон, в състояние на възбуда. Настоящите й проблеми попадаха в три категории. Тя беше недоволна от живота си на преуспяващ брокер на недвижимо имущество, тъй като тази професия била твър де материалистична и незадоволителна. Хестър .също чувстваше, че й липсва сексапил като жена. Тя спомена, че има шкаф, пълен с красиви дрехи, които били \"ужасни за носене\". След това тази пациентка ми каза, че през делия си живот лесно манипулирала мъжете, защото \"в мен има една агресивност, типична за мъжа, която също ме кара да се чувствам незавършена като жена.\" Като младо мо миче тя не си играела с кукли и не носела рокли, защото повече предпочитала да се състезава с момчетата. С напредване на възрастта нейната мъжественост не се променила, въпреки че срещнала мъж, който ста нал неин съпруг, тъй като приел тя да доминира във връзката им. Хестър каза, че й харесвало да прави секс с него толкова пъти, колкото й позволявали силите и че той намирал това за вълнуващо. В допълнение пациент ката ми се оплака от главоболие в дясната част на главата си над ухото, което след продължителни меди­цински прегледи лекарите отдали на стреса. По време на нашия сеанс научих, че тази пациентка наскоро е преминала през поредица от животи като мъж, достигнали връхната си точка в един кратък живот като прокурор на име Рос Фелдън в щата Оклахома през 80-те години на XIX век. В облика на Рос моята пациентка се беше самоубила на 33-годишна възраст в една хотелска стая, като се застреляла в леглото. Рос бил отчаян от насоката, която животът му поел след като станал про курор. Читателят ще забележи, че с напредването на диа лога се появяват все по-наситени емоции. Терапевтите, които работят с регресия, наричат това състояние \"под силен отговор\" в процеса на повторно съживяване (в смисъл да дадеш нов живот) за разлика от алтернатив ното състояние на транс, при което пациентите са наб людател и-у частници. Случай 13 Д-р Н: Сега след като си си тръгнала от лечебния душ, къде отиваш? П: (загрижено) Да видя моя съветник. Д-р Н: Кой е той? П: (пауза)... Дийс... не... името му е Клодис. Д-р Н: Разговаря ли с Клодис, когато влезе в духов ния свят? П: Все още не бях готова. Просто исках да видя родителите си. Д-р Н: Защо сега ще се виждаш с Клодис? П: Ще... трябва да давам един вид... обяснение... за себе си. След всеки мой живот преминавам през това, но този път наистина съм в затруднение. Д-р Н: Защо? П: Защото се самоубих. Д-р Н: Когато даден човек на Земята се самоубие, това означава ли, че като дух той ще получи някакво наказание? П: Не, не, тук няма такова нещо като наказание -това е земно състояние. Клодис ще бъде разочаро ван, че рано съм се избавила от затрудненията и че не съм имала смелостта да се изправя лице в лице с трудностите, които съм имала. Да избереш смърт та, както направих аз, означава, че ще трябва да се завърнеш по-късно и да се справяш със същото нещо пак от самото начало в един друг живот. Аз просто загубих много време като напуснах толкова рано. Д-р Н: Значи никой няма да те осъди за това, че си се самоубила? П: (размишлява известно време) Е, приятелите ми няма да ме похвалят - натъжена съм от това, което съм направила. Забележка: Това е обичайното духовно отношение към самоубийството, но искам да добавя, че онези, които на Земята бягат от хроничната физическа болка и почти пълната неспособност като се самоубиват, като души не изпитват угризения. Техните водачи и приятели също проявяват по-голямо разбиране по отношение на моти вите за самоубийството. Д-р Н: Добре, нека продължим с разговора ти с Клодис. Първо ми опиши обстановката, която те заобикаля, когато навлизаш в това пространство, за да се видиш със съветника си. П: Влизам в една стая - със стени... (смее се) О, това е \"Еленовият рог\"! Д-р Н: Какво е това? П: Един страхотен каубойски бар в Оклахома. Бях редовен посетител там и бях щастлива - дружеска атмосфера - красива дървена ламперия - добре натъпкани кожени столове, (пауза) Виждам Клодис, който седи на една от масите и ме чака. Сега ще си поговорим. Д-р Н: Как си обясняваш присъствието на един Оклахомски бар в духовния свят? П: Това е едно от хубавите неща, които правят за теб, за да успокоят ума ти, но само толкова, (след това с дълбока въздишка) Този разговор няма да бъде като купон в бара. Д-р Н: Звучиш малко потисната от перспективата за задушевен разговор с твоя водач за последния ти живот? П: (отбранително) Защото го прахосах! Трябва да го видя, за да ми обясни защо нещата не се получиха. Животът е толкова тежък! Опитвам се да постъпвам почтено... но... Д-р Н: С кого да постъпваш почтено? П: (с мъка) Имах споразумение с Клодис да работя върху определяне на целите и след това да ги след вам. Той очакваше определени неща от мен като Рос. По дяволите! А сега ще трябва да се изправя пред него с това... Д-р Н: Смяташ, че не си изпълнила договора, който си сключила със своя съветник във връзка с уроци те, които е трябвало да научиш като Рос? П: (нетърпеливо) Не, аз бях ужасна. И, разбира се, ще трябва да започвам всичко от самото начало. Изглежда, че никога не можем да станем съвърше ни, (пауза) Знам, че ако не беше красотата на Земята - птиците, цветята, дърветата - никога не бих се върнала обратно. Има прекалено много проблеми. Д-р Н: Виждам, че си разстроена, но не мислиш ли... П: (прекъсва ме възбудено) Но и нищо не може да мине безнаказано. Тук всеки познава другия много добре. Не мога да скрия нищо от Клодис. Д-р Н: Искам да си поемеш дълбоко дъх, да влезеш навътре в бар \"Еленовият рог\" и да ми кажеш какво правиш. П: (Пациентката преглъща и изправя рамене.) Вли зам, плувайки във въздуха и сядам срещу Клодис на една кръгла маса близо до предната страна на бара. Д-р Н: Сега, след като си близо до Клодис, мислиш ли, че той е разстроен, също като теб, по повод този минал живот? П: Не, аз съм по-разстроена от това, което съм направила, и това, което не съм направила, и той го знае. Съветниците могат да са недоволни, но те не ни унижават, те са твърде съвършени за подобно нещо. Въвеждащата консултация с един напътстващ ни водач тласка напред процеса на лечение на нашата душа по време на ориентирането, но това не означава, че бариерите, възпиращи прогреса, са напълно премахна ти. Болезнените емоционални спомени от нашето мина ло не умират толкова лесно, колкото телата ни. Хестър трябва да види сценария на своя зле протекъл минал живот като Рос ясно, без изопачени възприятия. Пресъздаването на сцените на духовно ориентиране по време на хипнозата ми помага в работата ми като терапевт. Открил съм, че техниките за изпълняване на психодраматична роля са полезни при разкриването на чувства и стари убеждения, свързани с настоящето по­ведение. Пациентката от Случай 13 беше преминала през много дълъг период на ориентиране, който аз съкратих. В този критичен момент от случая аз промених насоката на моите въпроси, за да включа и нейния водач. Докато разискванията разкриват живота на Рос Фелдън, аз ще заема ролята на трета страна, която посредничи между Рос и Клодис. В хода на това обсъж дане бих искал и да въздействам върху Хестър-Рос, пренасочвайки нейните чувства и желания, за да предаде тя мислите на Клодис. Сливането на пациента с неговия водач е средство за предизвикване на помощ от страна на тези по-висши същества и за по-точното фокусиране на проблемите. Понякога долавям, че дори моят собст вен водач ме насочва по време на тези сеанси. Винаги внимавам, когато призовавам водачите без основателна причина. Последиците от подпомагането на общуването директно с водача на пациента никога не могат да се предвидят. Ако инструкцията ми е неумела или ненужна, водачите ще попречат на пациента да отговори като замълчат или ще използват метафоричен език, който е неразбираем. Имал съм случаи с водачи, които говорят чрез глас ните струни на пациента с дрезгав глас, който е толкова дисонантен, че трудно разбирам отговорите на въпро сите. Когато пациентите говорят за своите водачи, по-скоро водачите говорят за самите себе си чрез пациен тите, като обикновено модулацията на речта не е толкова неправилна. В този случай Клодис лесно преминава през Хестър-Рос и ми позволява известна свобода на дейст вие при работата с неговия пациент. Д-р Н: Рос, и двамата трябва да разберем какво става с теб в психологически смисъл, веднага след началото на твоето ориентиране с Клодис. Искам да ми помагаш. Искаш ли да го направиш? П: Да, искам. Д-р Н: Добре, сега ще можеш да направиш нещо необичайно. След като отброя три, ти ще си в със тояние да се въплътиш в две роли - на Клодис и на самия себе си. Тази способност ще ти даде възможност да ми предадеш своите мисли и тези на своя водач. Когато ти задавам въпроси, ще изглежда, че ти действително се превръщаш в своя водач. Готов ли си? П: (колебливо)... Мисля, че да. Д-р Н: (бързо) Едно-две-три. (Поставям дланта си върху челото на пациента, за да стимулирам прена сочването.) Сега, нека Клодис предава своите мис ли чрез теб. Седиш на една маса, а срещу теб е душата на Рос Фелдън. Какво му казваш? Бързо! (Искам пациентът да реагира без да мисли критично за трудността на моята команда) П: (Пациентът реагира бавно, говорейки като своя собствен водач.) Знаеш... можеше да се справиш по-добре... Д-р Н: Бързо сега - отново стани Рос Фелдън. Премести се от другата страна на масата и отговори на Клодис. П: Аз... уморен... но не постигнах целта... Д-р Н: Смени отново местата. Стани гласът на мислите на Клодис и отговори на Рос. Бързо, П: Ако можеше да промениш нещо в живота си, какво би било то? Д-р Н: Отговори като Рос. П: Да не бъда... корумпиран... от властта и парите. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Защо позволи на тези неща да те отклонят ст първоначалното ти задължение? Д-р Н: (понижавам гласа си) Справяш се добре. Продължи да се прехвърляш ту на единия, ту на другия стол до масата. Сега отговори на въпроса на своя водач. П: Исках да принадлежа... да се чувствам значим в общината... да се издигна над другите и те да ме уважават... заради моята сила. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Особено жените. Видях, че се опитваш да доминираш над тях и сексуално, като правиш завоевания без любов. Д-р Н; Говори като Рос. П; Да... вярно е... (клати глава от ляво надясно) Няма нужда да обяснявам - ти така или иначе знаеш всичко. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Да, но ще го направиш. Трябва да направиш така» че самосъзнанието ти да оказва влияние върху тези проблеми. Д-р Н: Отговори като Рос. П: (предизвикателно) Ако не бях употребил сила спрямо тези хора, те щяха да имат контрол над мен. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Това е глупаво и подобно поведение беше недос тойно за теб. Това, което си станал» няма нищо общо с това как си започнал. Ние избрахме твоите роди тели внимателно. Забележка: Родителите на Фелдън са били фермери със скромни средства, честни, въздържани и са напра вили всичко възможно, за да може Рос да следва право. Д-р Н: Отговори като Рос. П: (забързано) Да, знам, те ме възпитаха да бъда идеалист - да помагам на малките деца. Аз също го исках, но не се получи. Видя какво стана. Бях за длъжнял, когато започнах да работя като адвокат... некадърен... без положение. Не исках повече да съм беден, да защитавам хора, които не можеха да ми платят. Мразех фермата - прасетата и кравите. Оби чах да съм около богати хора и когато се присъеди них към върхушката в качеството си на прокурор» мислех да реформирам системата и да помогна на фермерите. Именно системата беше погрешна. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: А, бил си корумпиран от системата - обясни ми Това. Д-р Н: Отговори като Рос. П: (разгорещено) Хората трябваше да плащат гло би, които не можеха да си позволят; други изпращах в затвора заради престъпленията, които бяха замис ляли; други обесвах! (гласът му пресеква от вълне ние) Станах законен убиец. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Защо се чувстваше отговорен, че преследваш престъпници, наранявали други хора? Д-р Н: Отговори като Рос. П: Малко от тях... повечето бяха... най-обикновени хора като моите родители, които се оказваха впримчени в системата... нуждаеха се от пари, за да оце леят... а имаше и такива, които не бяха... наред с главата... Д-р Н: Отговори като Клодис. П: А какво ще кажеш за жертвите на хората, които преследваше? Не избра ли живот на юрист, за да помогнеш на обществото и да осигуриш чрез пра восъдието безопасност за фермите и градовете? Д-р Н: Отговори като Рос. П: (високо) Не виждаш ли, при мен не се получи -бях превърнат в убиец от едно примитивно общес тво! Д-р Н: Отговори като Клодис. П: И затова уби и себе си? Д-р Н: Отговори като Рос. П: Отклоних се от общоприетото... не можех отново да стана никой... но не можех и да продължа напред. Д-р Н: Отговори като Клодис, П: Твърде лесно стана съучастник на онези, чиито мотиви бяха личната полза и известността. Това не беше ти. Защо се скри от себе си? Д-р Н. Отговори като Рос. П: (с гняв) Защо не ми помагаше повече, когато започнах като държавен защитник? Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Какво печелиш като мислиш, че съм длъжен да те измъквам на всяка крачка? Д-р Н: (Моля Хестър да отговори като Рос, но когато тя остава мълчалива след последния въпрос, аз се намесвам.) Рос, ако може да ви прекъсна - вярвам, че Клодис разпитва за възмездието ти от болката, която чувстваш сега, и ударите, които получаваш от това, че го обвиняваш за последния си живот. П: (пауза) Имам нужда от съчувствие... предполагам. Д-р Н: Добре, отговори като Клодис на тази мисъл. П: (много бавно) Какво повече искаше да направя? Ти не навлезе достатъчно навътре в себе си. Поста вих в твоя ум идея за умереност, въздържаност, отговорност, първоначални цели, любовта на роди телите ти - ти пренебрегна тези мисли и упорито избра други действия. П: (Рос отговаря без моя команда.) Знам, че пропу снах знаците, които беше поставил... прахосах въз можности... страхувах се... Д-р Н: Отговори като Клодис на твоето изявление. П: Кое смяташ, че е най-стойностното в теб? Д-р Н: Отговори на водача си. П: Че имах желанието да променя нещата на Земята. Започнах с желанието да направя нещо различно за хората от Земята. Д-р Н: Отговори като Клодис. П: Ти напусна рано възложената ти задача и сега виждам, че отново пропускаш възможности - тъй като се страхуваш да поемаш рискове - като тръг ваш по пътища, които те нараняват, като се опитваш да станеш някой, който не си ти, и отново пораждаш скръб. По време на моите сеанси с хипноза пресъздаването на етапа на ориентиране действително довежда до резки преходи. Докато Случай 13 говори като Клодис, забеле жете как нейните отговори стават по-ясни и убедителни, което е нетипично и за моята пациентка Хестър, и за бившето й Аз като Рос. Не винаги успявам да въздейст вам върху пациентите си така, че да тълкуват комента рите на своите водачи от предишни духовни ориентации толкова проницателно. Въпреки това спомените от от минал живот често се откриват в настоящите проблеми, независимо от подбраната духовна среда. За мен няма значение дали моята пациентка или нейният водач всъщност направляват разговора в сце ната в бар \"Еленовият рог\", докато аз премествах рам ката на времето. В края на краищата Рос Фелдън е мъртъв като човек. Но Хестър е затънала в същата бъркотия и аз искам да направя всичко възможно, за да разчупя този деструктивен модел на поведение. В про дължение на няколко минути заедно с тази пациентка преглеждаме наново какво е загатнал нейният водач за липсата на представа за самия себе си, отчуждението\'и загубените стойности. След като запитах Клодис за не говата трайна помощ, аз приключих със сцената на ориентиране и веднага след това отведох Хестър към следващ духовен етап, точно преди днешното й прераж дане. Д-р Н: При цялото знание, което имаш за себе си като Рос, и след като по-добре си разбрала своята истинска духовна самоличност след престоя ти в духовния свят, защо избра настоящето си тяло? П: Избрах да бъда жена, за да не се плашат хората от мен. Д-р Н: Наистина? Тогава защо прие тялото на та кава силна, енергична жена от XX век? П: Те няма да виждат прокурор, облечен в черно в съдебната зала - този път съм една пакетирана изненада! Д-р Н: Пакетирана изненада? Какво означава това? П: Знам, че като жена ще бъда по-малко застраши телна за мъжете. Мога да ги хвана неподготвени и да ги изплаша до смърт. Д-р Н: Какъв тип мъже? П: Големите клечки - властимащите в обществото - да ги хвана тогава, когато изпитват фалшиво чувство за сигурност, защото съм жена. Д-р Н: Да ги хванеш и да направиш какво? П: (удря десния си юмрук в лявата си длан) Ще ги разоблича - за да спася малкото момче от акулите, които искат да изядат малките риби в този свят. Д-р Н: (Придвижвам пациентката си към настояще то, като тя остава в състояние на свръхсъзнание.) Нека да си изясня причината, поради която си изб рала да бъдеш жена в този живот. Искала си да помогнеш на същите хора, на които не си могла да помогнеш като мъж в предишния си живот - така ли е? П: (с тъга) Да, но това не е най-добрият начин. Нещата не се развиват така, както мислех. Все още съм твърде силна и мъжкарана. Енергията се излива от мен в погрешна посока. Д-р Н: Какво погрешна посока? П: (замислено) Отново го правя. Злоупотребявам с хората. Избрах тялото на жена, която е заплаха за мъжете, и не се чувствам като жена. Д-р Н: Дай ми някакъв пример. П: Сексуално и в работата. Отново съм в играта за власт... не обръщам внимание на принципите... из лизам от пътя, както преди (като Рос). Този път манипулирам със сделки с недвижими имоти. Про явявам силен интерес към печеленето на пари. Ис кам да имам обществено положение. Д-р Н: И по какъв начин това те наранява, Хесгър? П: Влиянието на парите и общественото положение за мен са като наркотик, както беше и в последния ми живот. Това, че сега съм жена, с нищо не промени желанието ми да контролирам хората. Толкова... глупаво... Д-р Н: Тогава мислиш ли, че мотивите ти, когато си избирала да бъдеш жена, са били погрешни? П: Да, наистина се чувствам по-естествено като мъж. Но мислех, че като жена този път ще бъда... по-уме ла. Исках тази възможност, за да опитам отново в друг пол, и Клодис ми позволи да го приема. (Паци ентката се отпуска в стола си.) Каква груба грешка. Д-р Н: Не мислиш ли, че си малко строга със себе си, Хесгьр? Имам чувството, че се избрала да бъ деш жена и защото си искала интуицията и прони цателността на жената да ти предоставят една раз лична перспектива за справяне с уроците ти. Можеш да притежаваш енергията на мъж, ако искаш да я наричаш така, и пак да си си жена. Преди да приключа с този случай, трябва да засегна бегло въпроса за хомосексуализма. През 75 % от време то повечето от моите пациенти избират един и същ пол. Този модел е валиден за всички, с изключение на нап редналите души, които са по-уравновесени при избора си дали да са мъж, или жена. Предпочитанието към даден пол от повечето обвързани със Земята души не означава, че те са нещастни през останалите 25 % от времето като мъже или жени. Не е задължително Хестър да е гей или бисексуална заради избора на тялото си. Хомосексуалистите могат да се чувстват удобно в своето човешко тяло, а може и да не им е добре. Когато някой мой пациент е гей, той често пита дали неговата хомосексуалност е резултат от избора на \"погрешен пол\" в този живот. Когато сеансите приключат, този въпрос обикновено е получил отговор. Независимо от обстоятелствата, които карат душа та да избере определен пол, това решение се взима преди пристигането на Земята. Понякога откривам, че гейовете предварително са избрали в настоящия си живот да експериментират с пол, който рядко са използвали в предишни животи. В нашето общество да си гей означава да си сексу ално заклеймен, което води до по-труден път в живота. Когато някой от моите пациенти е избрал такъв път, той обикновено може да бъде проследен до кармичната потребност да се ускори личното разбиране на комплек са от разлики в половата идентичност, свързано с опре делени събития от миналото. Пациентката от Случай 13 е избрала да бъде жена в този живот, за да се опита и да преодолее препятствията, пред които е била изправена като Рос Фелдън. Щеше ли да е по-добре, ако Хестьр беше научила за своето минало като Рос от самото си раждане, вместо да чака повече от 30 години и да бъде подложена на хипноза? Липсата на съзнателни спомени от нашите предишни съществувания се нарича амнезия. Това чо вешко състояние е объркващо за хора, привлечени от прераждането. Защо трябва в живота да търсим слепеш ком, опитвайки се да определим кои сме и какво се очаква от нас и да се чудим дали наистина някое духовно божество се грижи за нас? Приключвам сеанса с тази жена като я питам за нейната амнезия. Д-р Н: Как смяташ, защо нямаш съзнателен спомен за живота ти като Рос Фелдън? П: Когато избираме тяло и правим план преди да се завърнем на Земята, ние сключваме споразуме ние с нашите съветници. Д-р Н: Споразумение за какво? П: Споразумяваме се... да не си спомняме... други животи. Д-р Н: Защо? П: Да се учиш от празна страница е по-добре, от колкото да знаеш предварително какво може да ти се случи като последица от това, което си правил преди. Д-р Н: Но няма ли знанието за грешките от предиш ния ти живот да бъде от полза за избягването на същите клопки в този живот? П. Ако хората знаеха всичко за своето минало, мно го от тях щяха да обръщат прекалено много внима ние на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се... взима насериозно. Д-р Н: Има ли някакви други причини? П: (пауза) Нашите съветници казват, че ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко... да се опитва да... си отмъсти за миналото... да се разплати за злините, които са му причинили. Д-р Н: Но на мен ми се струва, че това е било част от мотивацията и поведението в твоя живот досега като Хестър. П: (убедително) Точно затова дойдох при теб. Д-р Н: И ти продължаваш да мислиш, че когато сме на Земята, пълната загуба на спомените за нашия вечен духовен живот е съществено за развитието? П: Обикновено да, но това не е пълна загуба на спомените. Ние имаме проблясъци в сънищата... по време на кризи... когато е необходимо, хората имат вътрешен усет за това каква посока да изберат. А понякога приятелите ти могат да ти подскажат малко... Д-р Н: Под приятели същества от духовния свят ли имаш предвид? П: Аха... те ти правят намеци чрез внезапно хрумна ли идеи - аз съм го правила. Д-р Н: Въпреки това ти трябваше да дойдеш при мен, за да се освободиш от своята съзнателна амне зия. П: (пауза) Ние имаме... способността да знаем кога това се налага. Бях готова за промяна, когато чух за теб. Клодис ми позволи да видя миналото заедно с теб, защото беше за мое добро. Д-р Н: В противен случай твоята амнезия щеше ли да остане пълна? П: Да, това щеше да означава, че от мен не се очаква да знам определени неща засега. Според мен, когато пациентите не могат да изпад нат в хипнотично състояние в определен момент или у тях се породят само бегли спомени в състояние на транс, за това блокиране има причина. Това не означава, че тези хора нямат минали спомени, а просто, че още не са готови да ги разкрият. Пациентката ми знаеше, че нещо спира нейното развитие и искаше да открие какво е то. Свръхсъзнателната идентичност на душата подслонява нашите съзна телни спомени, включително и цели. Когато в нашия живот настъпи подходящият момент, ние трябва да хар монизираме човешките материални потребности с цел та на пребиваването на нашата душа тук. При подреж дането на преживяванията от миналото и настоящето се опитвам да проявявам благоразумие. Нашата вечна идентичност винаги присъства в те лата, които избираме, въпреки настоящия ни статус. По време на размисъл, медитация или молитва спомените за това кои сме ние в действителност всеки ден посте пенно проникват в нас чрез подбрани мисли. По малко и чрез интуицията - въпреки облака на амнезията - пред нас се открива ключът към оправдаване на нашето съ ществуване. След като направих по-малко чувствителен източ ника на нейното главоболие, аз завърших сеанса с Хестър като подсилих нейния избор да бъде жена по причи ни, различни от тези да плаши мъжете. Позволих й да намали малко своята съпротива и да не бъде толкова агресивна. Обсъдихме възможностите за преструктури ране на професионалните цели по отношение на помощ ни професии и възможностите за благотворителна рабо та. Накрая тя успя да види своя живот днес като една голяма възможност за обучение, а не като провал в избора на пол. След приключване на всеки случай не мога да спра да се възхищавам на изключителната почтеност на душите. Забелязал съм, че когато дадена душа е водила продуктивен живот, полезен за самата нея и тези около нея, тя се завръща в духовния свят с ентусиазъм. Когато пациенти като в Случай 13 ми казват, че са пропилели даден минал живот, особено като преждевременно са се самоубили, те описват завръщането си доста унило. Открил съм, че когато ориентирането причинява безпокойство на даден пациент, то основната причина е внезапността, с която душата отново придобива всички те с.и минали познания. След физическата смърт необременената от човешко тяло душа получава внезапен прилив на възприятия. По време на ориентирането глупавите неща, които сме вършили в живота, ни засягат дълбоко. Колкото по-навътре в духовния свят придвиж вам моите пациенти, толкова .по-голямо успокоение и яснота долавям. Душите са създадени по положителен шаблон на такава любов и мъдрост, че когато една душа се отправи към планета като Земята и се присъедини към физичес ките същества, които са се развили от едно примитивно състояние, насилието е като шок. В резултат на техния страх и болка, свързани с оцеляването още от Каменната ера, у човешките същества са се родили грубите, отри цателни емоции като гняв и омраза. Положителните и отрицателните емоции са съчета ни в душата и гостоприемника за тяхно общо добро. Ако душата познаваше само любовта и покоя, тя никога нямаше да проникне в същината на тези положителни чувства и никога нямаше да оцени по достойнство тях ната стойност. Тестът на прераждането задуша, идваща на Земята, се състои в превъзмогването на страха в човешко тяло. Душата израства като упорито се опитва в продължение на много животи да преодолява всички негативни емоции, свързани със страха и, както показва Случай 13, често се завръща в духовния свят обидена и наранена. Някои от тези отрицателни качества могат да бъдат запазени дори в духовния свят и да се проявят отново в друг живот с ново тяло. От друга страна се среща и размяна. На Земята истинската природа на отделната душа се разкрива в радостта и чистото удо волствие в лицето на едно щастливо човешко същество. Обсъжданията с нашите водачи по време на ориен тирането ни позволяват да започнем дългия процес на своята еволюция между животите. Скоро след това ние провеждаме друго обсъждане, този път в присъствието на по-опитни същества. В предишната глава споменах за древната египетска традиция душата на току-що по чиналия да бъде отвеждана в една Зала на Възмездието, за да даде отчет за своя минал живот. Под една или друга форма идеята за мъчителния съдебен процес, който ни очаква веднага след смъртта, е част от религиозни вяр вания на много култури. От време навреме някой впе чатлителен индивид с травма казва, че се е отделил от тялото си и че е имал кошмарни видения как бива отвеждан от ужасяващи призраци в мрака на отвъдния живот, където е съден от демонични съдии. В такива случаи допускам, че предварително е била налагана силно вяра в ада. В спокойното, отпускащо състояние на хипноза, с неразривна връзка между всички умствени нива, паци ентите ми разказват, че първият сеанс по ориентиране с техните водачи ги подготвя да се изправят пред група от по-висши същества. За да се опишат тези разисквания обаче не се използват думи като съдебна зала и процес. Някои от моите пациенти наричат тези мъдри същества ръководители и дори съдии, но повечето ги споменават като Съвета на Експертите или Старейшините. Тази комисия за преразглеждане обикновено е съставена от три до седем члена и тъй като душите се изправят пред тях след пристигането си в основния си дом, аз ще се спра по-подробно на това обсъждане в края на следва щата глава. Всички консултации за оценяване на душите, неза висимо дали са с нашите водачи, наблюдатели, или с група от експерти, имат една обща черта. Анализите на обратната връзка и миналия живот, които получаваме като присъда, се основават колкото на първоначалната цел на нашия избор, толкова и на постъпките ни през живота. Нашите мотиви са оспорвани и критикувани, но не и осъждани по начин, който да ни накара да страдаме. Както обясних в Глава 4, това не означава, че душите са оправдавани за своите дела, с които са наранили други, само защото се разкайват. Кармичното възмездие ще дойде в един бъдещ живот. Казвали са ми, че нашите духовни експерти постоянно ни напомнят това, защото човешкият"

• rima
  " May 14

  ПРЕХОДЪТ Всички души, независимо от своята опитност, в края на краищата пристигат на един централен сборен пункт в духовния свят, който наричам спирка. Казах, че ско ростта на движение на душите е различна в зависимост от духовната зрелост. Изглежда, че преминалите етапа на ориентиране повече не се отклоняват от пътя, водещ към това пространство от духовния свят. Очевидно го леми групи от завръщащи се души се прехвърлят чрез един духовен вид масов превоз. Понякога до това място душите са придружени от своите водачи. Открил съм, че тази практика е особено разпространена при по-младите души. Други са упътва ни от невидима сила, която ги привлича към района на спирката и след това нататък към очакващите ги същес тва. Установил съм, доколкото това е възможно, че съпровождането от други същества зависи от волята на отделния водач. В повечето случаи не се поставя под въпрос, но душите не се мотаят на този етап от своето пътуване. Чувствата, които изпитваме по време на този отрязък от пътя, зависят от състоянието на ума ни след всеки наш живот. Събирането и прехвърлянето на душите на практика протича на две фази. Спирката не е място за лагеруване. Духовете са довеждани, събирани и след това изстрел вани към крайната цел на тяхното пътуване. Когато слушам разкази за този особен кръстопът, си представям как вървя заедно с множество пътници през цент ралния терминал на някое столично летище, което е в състояние да осигури самолет във всяка посока. Един от моите пациенти оприличи спирката на \"главината на едно огромно колело на каруца, където ни превозват по спиците от центъра към определените за нас места.\" Пациентите ми казват, че им се струва, че в този район се събират голям брой непознати души, които експедитивно влизат и излизат от главината, без да се тълпят. Друг нарече това място \"автострадата на Лос Анжелис, но без задръстванията\". В духовния свят може би има и други главини на колела, приличащи на автос тради, които водят към и надолу от рампите, но всеки пациент смята, че неговият маршрут към и от този център е единственият. Наблюденията за естеството на духовния свят при навлизане в района на спирката определено се различа ват от онези първи мъгляви впечатления, които посте пенно се напластяват. Все едно че сега душата пътува, обгърната от огромен галактичен облак през еднородно божествено поле. Обичам да долавям вълнението в гла совете на моите пациенти, докато техните духове се реят из откритото пространство на спирката, подготвяйки се за следващия етап от прехода към предназначените за тях места. Те са поразени от безсмъртния свят, който се простира пред тях, и вярват, че някъде там се намира центърът на Вселената. Когато погледнат към разтворилото се пред тях небе, пациентите споделят, че духовният свят сякаш излъчва различни сияния. Досега не съм чул да споменават за мастиления мрак, който\'свързваме с далечния Космос. Групите от души, които клиентите виждат в центъра на този амфитеатър, приличат на безброй ярко светещи звезди, които се движат в различни посоки. Някои се движат бързо, докато други се носят по тече­нието. Най-отдалечените съсредоточвания на енергия са описвани като \"острови от мъгливи воали\". Казвали са ми, че най-отличителната черта на духовния свят е неп рекъснатото усещане за могъща духовна сила, която поставя всичко в една свръхестествена хармония. Хора та казват, че това е място на чистата мисъл. Мислите могат да приемат различни форми. Точно на тази удобна позиция от тяхното завръщане душите започват да предчувстват срещата с другите, които ги очакват. Те може да са видели някои от тези придружи тели още на входа, но с повечето се виждат за пръв път. Без изключение душите, които искат да установят кон такт помежду си, особено докато се движат, го постигат просто като мислят за съществото, с което искат да се свържат. Внезапно повиканата личност се появява в духовния ум на пътника. Телепатичното общуване чрез енергията на всички духовни същества дава възможност за невизуално привличане, докато две енергийни форми, които на практика са близо една до друга, осигуряват по-непосредствена връзка. Разказите на моите пациенти за начина на тяхното духовно пътуване, маршрути и крайни цели са еднородни, въпреки че онова, което виждат по пътя, е специфично за всеки човек. Опитах се да намеря в папките си със случаи па циент, чиито преживявания по този маршрут към край ното духовно местоназначение са предадени описателно и в същото време са показателни за това, което са ми казвали и много други. Избрах един проницателен 41-го дишен график-дизайнер със зряла душа. Душата на този мъж беше изминавала този път много пъти между дъл гата поредица от животи. Случай 14 Д-р Н: Сега вече си готов да започнеш последния отрязък от твоето пътуване към дома, към онова място в духовния свят, към което принадлежи душа та ти. След като отброя до три, всички детайли от този последен етап от твоя път ще ти се изяснят. За теб ще е лесно да съобщиш за всичко, което виждаш, защото маршрута ти е познат. Готов ли си? П: Да. Д-р Н: (повишавам гласа си до заповеден тон) Едно - започваме. Две - сега душата ти е напуснала мястото за ориентиране. Три - Бързо, какво е първо то ти впечатление? П: Разстоянията са... безкрайни... безгранично прос транство... завинаги... Д-р Н: Значи ми казваш, че духовния свят е безк раен? П: (дълга пауза) Ако трябва да съм честен - от мястото, от което отплувам - той изглежда безк раен. Но когато започна наистина да се движа, се променя. Д-р Н: Как се променя? П: Ами... нещата остават... безформени... но кога то.., се плъзгам по-бързо... виждам, че обикалям от вътрешната страна на една гигантска купа - обър ната надолу. Не знам къде са ръбовете на купата или дали изобщо съществуват такива. Д-р Н: В такъв случай движенията пораждат у теб усещането за сферичен духовен свят? П: Да, но това е само чувство за... заобикаляща ме еднородност... когато се движа бързо. Д-р Н: Защо бързото движение - твоята скорост -поражда у теб усещането, че си в купа? П: (дълга пауза) Странно е. Въпреки че всичко изг лежда, че се движи напред, когато душата ми се носи по течението - това се променя в... чувство за заобленост, когато се движа бързо по линия на контакта. Д-р Н: Какво разбираш под линия на контакта? П: Към едно определено местоназначение. Д-р Н: Как движението с висока скорост по опреде лена пътна линия променя твоите зрителни възпри ятия за духовния свят в чувството, че той е кръгъл? П: Защото с нарастване на скоростта линиите сякаш... правят завой. Те се извиват в една по-ясна за мен посока и ограничават свободата ми на движение. Забележка: Други пациенти, които също са пред разположени към линейни описания, говорят за пътуване по насочени силови линии, които притежават простран ствените белези на координатна система. Един човек ги нарече \"вибриращи ленти\". Д-р Н: Под ограничена свобода по-малък личен контрол ли имаш предвид? П: Да. Д-р Н: Можеш ли да опишеш по-точно движението на душата ти по тези извиващи се линии на контакт? П: Просто е по-целенасочено - когато душата ми е насочвана някъде по линията. Все едно че се нами рам в струя бяла вода - само че не е толкова мътна като водата - защото струята е по-светла от въздух. Д-р Н: Тогава в тази духовна атмосфера ти нямаш усещането за плътност, както когато си във вода? П: Не, нямам, но онова, което се опитвам да кажа, е, че мен ме носят по течението, все едно че съм в подводна струя. Д-р Н: Как мислиш, защо е така? П: Ами, то е все едно, че всички плуваме - носят ни по течението - в бърз поток, който не можем да контролираме... под нечие ръководство... нагоре и надолу един към друг в пространството... без нищо плътно около нас. Д-р Н: Виждаш ли други души, които се движат целенасочено над и под теб? П: Да, все едно че започваме в един поток, а след това всички, които се завръщаме от смъртта, заедно сме изтегляни в една голяма река. Д-р Н: Кога броят на завръщащите се души ти се струва най-голям? П: Когато реките се превръщат в... не мога да го опиша... Д-р Н: Моля те, опитай. П: (пауза) Когато ни събират в... едно море... където всички се въртим... на бавен ход. След това се чувствам, все едно че отново.са ме откъснали в един малък приток и е по-тихо... далеч от мислите на толкова много умове...връщайки се към онези, кои то познавам. Д-р Н: Усещането, че си тласкан в потоци и реки, което току-що описа, същото ли е и по-късно, по време на нормалните ти пътувания като душа? П: Не, изобщо. Различно е. Завръщайки се у дома, ние приличаме на сьомга, която се издига на повър хността, за да хвърли хайвера си. След като прис тигнем там, вече не ни бутат по този начин. Тогава можем да се носим из въздуха. Д-р Н: Кой ви бута, докато ви отвеждат към дома? П: По-висши същества. Онези, които отговарят за това нашите движения да ни отведат у дома. Д-р Н: Същества като твоя водач? П: По-висши от него, мисля. Д-р Н: Какво друго чувстваш в този момент? П: Покой. Това е такъв покой, който не искаш да напуснеш никога вече. Д-р Н: Нещо друго? П: О, имам. и някакво предчувствие, докато се движа бавно с енергийния поток. Д-р Н: Добре, сега искам да продължиш да се дви жиш нататък с потока от енергия, приближавайки се към мястото, където се предполага, че отиваш. Ог ледай се внимателно и ми кажи какво виждаш. П: Виждам... различни светлини... на отделни мес та... разделени една от друга чрез... галерии... Д-р Н: Под галерии имаш предвид поредица от ограждения? П: Ммм... по-скоро дълъг... коридор... деформиран на места... простиращ се далеч пред мен в далечи ната. Д-р Н: А светлините? П: Това са хора. Душите на хора в изпъкналите галерии, отразяващи светлина, насочена към мен. Това виждам - петна от светлина, които подскачат. Д-р Н: Тези групи от хора отделени ли са една от друга в някакви структури в нишите на коридора? П: Не, тук няма стени. Нищо не е структурирано, не е с ъгли и кьошета. Трудно ми е да го обясня точно... Д-р Н: Справяш се добре. Сега, искам да ми кажеш какво разделя групите светлина една от друга по протежение на този коридор, който описваш. П: Хората... са разделени от... тънки, едва долови ми... нишки... които превръщат светлината в млечна, като прозрачността на заскрежено стъкло. Докато преминавам, от тяхната енергия се излъчва топлина. Д-р Н: Какви ти изглеждат виждаш отделните души в групите? П: (пауза) Като светли точки. Виждам маси от точ ки, висящи в групите... като висящи гроздове, всич ките осветени. Д-р Н: Какво представляват тези гроздове - различ ните групи духовни енергийни маси с разстояние между тях ли? П: Да... те са разделени в малки групи... аз отивам в моя собствен грозд. Д-р Н: Какво друго долавяш, докато преминаваш покрай тях по пътя към твоята група? П: Мога да доловя техните мисли, които се разна сят... толкова различни... но и обединени... такава хармония... но... (спира) Д-р Н: Продължавай. П: Не познавам тези, покрай които минавам сега... няма значение. Д-р Н: Добре, нека преминем край тези групи, които изглежда че стърчат по протежение на коридора. Дай ми пример за това на какво ти прилича цялото това нещо, когато го гледаш отдалеч. П: (смее се) Дълга светулка, страните й ту излизат навън, ту влизат навътре... движението е... ритмично. Д-р Н: Искаш да кажеш, че самият коридор се движи? П: Да, части от него... се полюшват като панделка на бриза, докато аз се отдалечавам. Д-р Н: Продължи да плаваш и ми кажи какво става с теб след това? П: (пауза) Аз съм в края на друг коридор... намаля вам скоростта. Д-р Н: Защо? П: (обзема го вълнение) Защото... о, страхотно! Аз се приближавам към мястото, към което са прикре пени моите приятели. Д-р Н: Как се чувстваш в този момент? П: Фантастично! До мен достига... познато движе ние на умове... хващам опашката на тяхното хвър чило... присъединявам мисълта си към тях... аз съм си у дома! Д-р Н: Твоят конкретен грозд от група приятели изолиран ли е от другите групи души, които живеят в другите коридори? П: Никой не е напълно изолиран, въпреки че някои от по-младите може да си го мислят. Но аз съм бил тук много пъти и имам много връзки (казва го със сдържана самонадеяност). Д-р Н: Значи чувстваш връзките с онези други ко ридори, дори с духовете в тях, които може и да не познаваш от минало преживяване? П: Да, заради връзките, които съм имал. Тук цари единство. Д-р Н: Когато се движиш наоколо като дух, каква е основната разлика във взаимодействията ти с другите души в сравнение с човешкото общуване на Земята? П: Тук никой не е непознат. Липсва каквато и да е враждебност към когото и да е. Д-р Н: Искаш да кажеш, че всеки дух е приятел на всеки друг дух, независимо от предишни приятелс тва в друга среда? П: Точно така, а освен това е нещо повече от прия телство. Д-р Н: Какво имаш предвид? П: Ние осъзнаваме всеобхватната връзка между нас, която ни нрави всички еднакви. Ние не изпитваме подозрения един към друг. Д-р Н: Как се демонстрира това отношение между души, които се срещат за пръв път? П: Чрез пълна откритост и приемане. Д-р Н: Тогава живеенето на Земята трябва да е трудно за душите? П: Така е, особено за по-новите, защото те отиват на Земята с очакването, че към тях ще се отнасят почтено. И когато това не стане, те са шокирани. На някои са им нужни доста много животи, за да при викнат към земното тяло. Д-р Н: Ако по-новите души се борят с тези земни условия, те по-неефективни ли са, когато работят в човешкият ум? П: Би трябвало да кажа да, защото мозъкът изпраща към душите ни много страх и жестокост. На нас ни е трудно, но именно затова идваме на Земята... за да преодолеем... Д-р Н: Според теб може ли по-новата душа да е по-крехка и да се нуждае от подкрепата на групата при завръщането си в своя грозд? П: Това е абсолютна истина. Всички ние искаме да се завърнем у дома. Може ли сега да спра да говоря, за да се видя с приятелите си? Спрях се бегло на употребата на едни и същи думи от различни пациенти, за да опишат духовните явления. Случай 14 ни предложи още няколко. \"Светулките, из дуващи се на места\" за един са за друг\"плаваща пътека от балони\". Описание на \"гроздове от огромни, полу прозрачни крушки\" в един случай се превръща в \"гиган тски букети от прозрачни мехурчета\" при някой друг, който мислено се завръща в духовния свят. Постоянно чувам такава думи, свързани с водата, като струи и потоци, използвани да обяснят плавното, насочено дви жение, докато дума, свързана с небето, като облак, обоз начава свободата на движение, свързвана с носенето по течението. Визуалните образи, които пораждат изрази, като енергийна маса и група от гроздове, за обозначава не на самите души, са особено разпространени. Самият аз съм усвоил част от този духовен език. В зоната на окончателно установяване на душата гроздовете от групи познати същества, които я очакват, могат да бъдат големи или малки, в зависимост от нивото на развитие на душата и от други фактори, които ще разгледам, когато напреднем малко повече. Сравня вайки го със Случай 14, следващият случай демонстрира едно по-консервативно възприемане на духовния свят от една не толкова зряла душа. В Случай 15 преходът на тази душа от района на спирката към нейния роден грозд протича доста бързо в ума й. Случаят дава познания, тъй като представя характерното чувство за собственост, изпитвано от тази душа към определеното й място, а също и уважението към онези, които управляват системата. Тъй като тази пациентка не е толкова опитна и е малко раздразнителна по отношение на това, което възприема като необходи мост от подчинение, сме дали друга интерпретация на духовните указания за разположението на групите. Случай 15 Д-р Н: Искам да поговорим за пътуването ти до мястото, където обикновено стоиш в духовния свят. Сега душата ти се движи към това място. Обясни ми какво виждаш и чувстващ. П: (нервно) Аз,., излизам... навън, по някакъв на чин... Д-р Н: Навън? П: (озадачена) Аз... плавам... в някаква верига. Все едно че се провирам през поредица от Т. свързани брънки... объркан лабиринт... след това... той се отваря... о! Д-р Н: Какво има? П: (с благоговение) Намирам се на... една огромна арена... около мен виждам много други... които се пресичат... (Пациентката става неспокойна.) Д-р Н: Просто се отпусни - сега си в района на спирката. Все още ли виждаш водача си? П: (колебливо) Да... наблизо е... иначе ще се загубя... толкова е... необятно... Д-р Н: (Поставям ръката си върху челото на паци ентката.) Продължавай да се отпускаш и си спомни, че си била тук и преди, въпреки че всичко може да ти изглежда ново сега. Какво правиш сега? П: ... Носят ме напред.., бързо... направо покрай другите... след това се озовавам... в едно празно пространство... открито... Д-р Н: Тази празнота означава ли, че около теб всичко е тъмно? П: Тук никога не е тъмно... светлината... просто преминава в по-тъмни сенки поради скоростта ми. Когато намалявам скоростта си, нещата стават по-ярки. (Други пациенти потвърждават това наблюде ние.) Д-р Н: Продължавай и ми съобщи какво виждаш след това. П: След известно време виждам... гнезда от хора... Д-р Н: Искаш да кажеш групи от хора? П: Да - като кошери - виждам ги като букети от движещи се светлини... светулки... Д-р Н: Добре, продължи да се движиш и ми кажи какво чувстваш? П: Топлота... приятелство... съпричастие... вълшеб но е... хмм...? Д-р Н: Какво става? П: Намалих скоростта си - нещата са различни. Д-р Н: По какъв начин? П: По-ясно определени (пауза) - познавам това място. Д-р Н: Достигна ли собствения си кошер (група-грозд)? П: (дълга пауза) Още не, струва ми се... Д-р Н: Просто се огледай наоколо и ми кажи какво точно виждаш и чувстваш. П: (Пациентката започва да трепери.) Има... групи от хора... заедно... далеч напред... но... ето Д-р Н: Какво виждаш? П: (страхливо) Хора, които познавам... някои от семейството ми... далеч напред... но... (с гняв) Изг лежда аз не мога да ги достигна! Д-р-Н: Защо? П: (объркана до сълзи) Не знам! Боже, те не знаят ли, че съм тук? (Пациентката започва да се бори в стола си, след това протяга ръка и поставя дланта си на стената на офиса ми.) Не мога да достигна баща си! Забележка: Бързо спирам да задавам въпроси. Ба щата на тази пациентка е имал голямо влияние в нейния най-скорошен отминал живот и тя се нуждае от техники за допълнително успокояване. Решавам освен това да засиля нейния предпазен екран преди да Продължим. Д-р Н: Каква мислиш, че е причината баща ти да стои далеч напред, така че да не можеш да го достигнеш? П: (По време на дългата пауза аз избърсвам лицето на пациентката, което е обляно в сълзи и пот.) Не знам... Д-р Н: (Поставям ръката си върху челото на паци ентката и командвам.) Свържи се с баща си - сега! П: (След известна пауза пациентката се отпуска.) Всичко е наред... той ми казва да бъда търпелива и всичко ще ми стане ясно... искам да отида там и да бъда близо до него. Д-р Н: Той какво ти казва за това? П: (натъжена) Казва... че винаги може да бъде в ума ми, ако имам нужда от него и... че ще се науча да го правя по-добре (да мисли телепатично), но той трябва да остане там, където е... Д-р Н: Коя мислиш е основната причина, поради която баща ти остава на това друго място? П: (със сълзи) Той не принадлежи към моя кошер. Д-р Н: Нещо друго? П: ... Ръководителите, те не.., (отново плаче) Не съм сигурна... Забележка: Обикновено се опитвам да избягвам прекалената интервенция, когато пациентите описват своите духовни преходи. В този случай клиентката ми е объркана и дезориентирана, затова й предлагам малко напътствия. Д-р Н: Нека анализираме защо не можеш да достиг неш до позицията на баща си точно сега. Може ли това разделяне да е предизвикано от по-висши същества, които смятат, че е време да започнеш да мислиш самостоятелно и че трябва да се свързваш с други души на само твоето ниво на развитие? П: (Пациентката се е възстановила малко.) Да, та кива послания получавам. Аз трябва да правя неща та сама... с другите като мен. Ръководителите ни окуражават... и баща ми също ми помага да разбера. Д-р Н: Доволна ли си от тази процедура? П: (пауза) Да. Д-р Н: Добре, моля те продължи с прехода си от момента, когато виждаш някои членове на семейс твото си в далечината. Какво става след това? П: Добре, продължавам да забавям скоростта си... придвижвам се постепенно... отвеждат ме по път, по който съм минавала и преди. Минавам покрай няколко други групи от хора (групи-гроздове). После спирам. Забележка: Последният преход навътре е особено важен за по-младите души. При събуждането си един пациент описа, че тази сцена е предизвикала у него усещането за пристигане у дома на здрач след дълго отсъствие. Навлизайки от околностите в града си, той най-накрая стигнал до своята улица. Предните прозорци на съседските къщи светели и той можел да види хората вътре, докато минавал бавно покрай тях преди да дос тигне до алеята пред собствения си дом. Въпреки че хората в състояние на транс могат да използват такива думи като \"гроздове\" и \"кошери\", за да опишат как изглежда тяхното родно място отдалеч, тази представа става по-индивидуална, след като влязат в собствената си група. Тогава духовната среда на пациентите се свър зва с градове, училища и други места за живеене, иден тифицирани със земни ориентири за сигурност и удовол ствия. Д-р Н: Сега, след като стоиш на едно място, какви са впечатленията ти? П: Тук е... широко... оживено... има много хора наб лизо. Някои са ми познати, други не. Д-р Н: Можем ли да се приближим малко до всички тях? П: (Внезапно пациентката ми повишава глас с въз мущение.) Ти не разбираш! Аз не отивам там. (По сочва с пръст към стената на офиса ми.) Д-р Н: Какъв е проблемът? П: От мен не се иска това. Не можеш просто да тръгнеш на някъде си. Д-р Н: Но нали достигна местоназначението си? П: Това няма значение. Аз не отивам там. (Отново посочва с пръст своята мислена картина.) Д-р Н: Това свързано ли е с посланията, които получи за баща си? П: Да, свързано е. Д-р Н: Казваш ми, че енергията на душата не може внезапно да отплува нанякъде - например извън твоята група? „ П: (сочи навън) Онези, които са ей там, не са в моята група. Д-р Н: Определи какво разбираш под ей там? П: (със сериозен глас) Онези другите, които са наб лизо - това е тяхното място. (Посочва надолу към пода.) Това е нашето място. Ние сме тук. (Кима с глава, за да потвърди изказването си.) Д-р Н: Кои са те? П: Ами, другите, разбира се, хора, които не са от моята група, (в изблик на нервен смях) О, виж\\... моите хора, прекрасно е да ги видя отново. Те идват към мен! Д-р Н: (Действам, все едно че за пръв път чувам тази информация, за да насърча спонтанните отговори.) Наистина? Това звучи прекрасно. Това същите хора ли са, които са участвали с теб в миналия ти живот? П: В повече от един живот, бъди сигурен, (с гордост) Това са моите хора! Д-р Н: Тези хора са същества, които са членове на твоята собствена група? П: Да, разбира се, толкова отдавна съм с тях. О, забавно е да ги видиш отново всички. (Пациентката е много радостна и аз й отпускам няколко, мига с тази картина.) Д-р Н: Откривам значителна промяна в твоето раз биране за краткото време след пристигането ти тук. Погледни назад в далечината към другите около това пространство. Как изглежда мястото, където живеят те? П: (възбудена) Не искам да знам. Това си е тяхна работа. Не можеш ли да разбереш? Аз не съм прик репена към тях. Твърде заета съм с хората, с които се очаква да съм тук. Хора, които познавам и оби чам. Д-р Н: Наистина разбирам, но преди няколко минути ти беше съвсем разстроена от това, че не можеш да се доближиш до баща си. П: Сега знам, че той си има свое собствено място. Д-р Н: Защо не го знаеше, когато пристигнахме тук? П: Не съм сигурна. Признавам, че в началото ми подейства като шок. Сега знам как стоят нещата. Започвам да си спомням всичко. Д-р Н: Защо твоят водач не беше наоколо, за да ти обясни всичко това, преди да видиш баща си? П: (дълга пауза) Не знам. Д-р Н: Вероятно другите хора освен баща ти, които си познавала и обичала, също са в тези групи. Да не би да казваш, че нямаш контакт с тях сега, след като с на подходящото за теб място в духовния свят? П: (разстроена от моята реплика) Не, имам контакт чрез ума си. Защо си толкова труден? От мен се иска да остана тук. Д-р Н: (Още веднъж подкачам пациентката, за да получа допълнителна информация.) И ти не се по насяш към тези други групи ей така, на гости? П: Не. Не се правят такива неща! Ти не влизаш в техните групи и не се месиш в тяхната енергия. Д-р Н: Но мисловният контакт предполага вмеша телство в техните енергии, нали? П: В подходящия момент. Когато са свободни да го направят с мен... Д-р Н: Значи ми казваш, че всеки тук се намира в пространството на своята собствена група и ти не се скиташ наоколо, ходейки на гости или осъществявайки прекалено много мисловни контакти в не подходящи моменти? П: (успокоява се) Да, те са на своите собствени места, където инструкциите продължават. Предим но ръководителите обикалят... Д-р Н: Благодаря, че ми разясни всичко това. Искаш да кажеш, че ти и твоята група приятели внимавате особено много да не престъпите границите на другите пространства? П: Точно така. Поне така стоят нещата около моето пространство. Д-р Н: И ти не се чувстваш ограничена от това правило? П: О, не, тук има огромни, широки пространства и такова чувство за свобода, докато спазваме прави лата. Д-р Н: А ако не ги спазвате? Кой решава кое е подходящото място за всяка група от души? П: (пауза) Учителите ни помагат, иначе бихме се загубили. Д-р Н: Струва ми се, че ти се беше загубила първо начално, когато пристигна тук? П: (неуверено) Не се свързах... Умствено не бях в тон... обърках се... не мисля, че осъзнаваш колко голямо е всичко наоколо тук. Д-р Н: Търсих те във всички заети пространства. Не е ли духовният свят претъпкан с души? П: (смее се) Понякога наистина се загубваме - това е наша собствена грешка - това място е голямо! Затова никога не е претъпкано. Двата случая в тази глава представят различните реакции на една начинаеща и на една по-напреднала душа, припомнящи си последната фаза от своето завръ щане в духовния свят. Всеки участник има своя собстве на интерпретация на панорамната гледка от района на спирката към крайната цел, а именно - неговата група-грозд. Някои от моите пациенти намират прехода от входа към мястото на групата за толкова бърз, че при пристигането си се нуждаят от време, за да се приспо собят. Когато връщат спомените си за времето между завръщането у дома и местоположението си, пациентите ми понякога изразяват безпокойство от това, че никоя важна личност не се е появила под формата на светлина или не се с свързала с тях по телепатичен път. Често това е родител или съпруг от току-що приключилия живот. Причината за това обикновено се изяснява към края на етапа на прехода. Често това има нещо общо с въплащаването. Видяхме как обикновената завръщаща се душа из питва огромно удоволствие. Познатите същества се съ бират заедно в люлеещи се маси от ярка светлина. Понякога резониращи музикални звуци от специфични акорди насочват пристигащия пътник. Един пациент отбеляза: \"С приближаването до моето място долавям множество монотонни гласове, звучащи като буквата А, като Ааааа, като знак, че ме разпознават, и аз виждам как всички те вибрират бързо като топла, ярка енергия и знам, че това са души, които в момента са безплътни.\" Това означава, че онези души, които постоянно се превъплъщават в едно или повече тела, в момента може да не са активно ангажирани с приветстването за добре дошъл на завръщащия се. Друг пациент обясни: \"Все едно че са заспали и са останали на автопилот - ние винаги знаем кой е навън и кой е вътре.\" Онези души, които не са напълно безплътни, излъчват слаба светлина с ниско пулсираща енергийна структура и изглежда не общуват особено много с другите. Дори и тогава тези души могат да поздравят завръщащата се душа по един тих начин в средата на групата. Чувството за бариера между различните групи, из питано в Случай 15, се среща в различни варианти при пациентите ми в зависимост от възрастта на душата. В следващия случай отново ще имам възможност да гово ря за подвижността. Обикновената душа, която има да върши много основна работа, описва отделянето на своята група от останалите като подобно на това да сте в различни класни стаи в едно и също училище. Имал съм и пациенти, които чувстват, че са изцяло отделени в свое собствено училище. Аналогията с духовни учили ща, ръководени от учители-водачи, се прави толкова често от хора под хипноза, че ми е станало навик да използвам същата терминология. Както споменах по-рано, след като душата се завър не в своята духовна група, тя е призована да се яви пред Съвета на Старейшините. Въпреки че Съветът не играе ролята на прокурор, той се занимава с непосредственото преглеждане на дейностите на душата преди завръщане то й в нейната група. Обичайно явление е пациентите ми да срещат трудности при предаването с пълни детайли на това, което се случва на тези заседания, и аз съм сигурен, че това блокиране е умишлено. Предлагам ви разказа на един пациент от моите случаи: \"След като се виждам с приятелите си, водачът ми, Вероника (по-младият учител на пациента), ме за вежда на друго място, за да се срещна с моята група Старейшини. Тя стои до мен и ми обяснява онова, което не разбирам, и ми помага при обясненията ми за моето поведение през последния ми живот. От време навреме тя говори от мое име като един вид адвокат-защитник, но Куазъл (старшият водач на пациента, пристигнал преди Вероника) е най-важният в групата. Пред мен винаги стоят едни и същи шестима Старейшини, които носят дълги бели роби. Лицата им са благи и те оценяват моите възприятия за живота, който току-що съм изжи вял, как съм могъл по-добре да използвам талантите си и кое от това, което съм направил, е било полезно. Аз имам пълната свобода да дам израз на своята неудов летвореност и желания. Всички Старейшини са ми поз нати, особено двама от тях, които се обръщат към мен по-често от останалите и които изглеждат по-млади от другите. Мисля, че мога да различавам кои са мъже и кои жени. Всеки има свой специфичен начин на задаване на въпросите си към мен, но те са честни и правдиви и към мен винаги се отнасят почтено. Не мога да скрия нищо от тях, но понякога, когато обменят мисли по между си в бърз разговор, аз се обърквам. Когато вече не мога да се справям, Вероника превежда какво казват за мен, въпреки че имам чувството, че не ми казва всичко. Преди да се завърна на Земята, те ще искат да ме видят за втори път.\" Душите смятат, че окончателно са се завърнали у дома си, чак след като отново се присъединят към поз натите съученици в групата си. По форма и функции грижите, полагани тук за тях и за определени други души, наподобяват образователна система за местоположени ето. Критериите за достъп до групата се базират на познанието и на определеното ниво на развитие. Както във всеки клас, така и тук, някои ученици контактуват добре с учителите, а други - по-зле. Следващата глава ще обясни процеса на разпределяне на душите в групи и как се виждат душите в съответните си духовни место положения."

• rima
  " May 30

  Според Кейси ние често сме недалновидни при опитите да открием източника на изпитанията и проблемите в живота си. „Всяка душа трябва да проумее, че трудностите за които обикновено вини другите, са създадени от самата нея. Знай, че чрез тези трудности опознаваш себе си.”В друг случай 31г. жена имала сериозни проблеми с лицевата невралгия, отправила следната молба: „Моля ви, посочете ми източника на всички мои неприятности” Кейси отговорил:” Всичко е започнало преди около 35 000години! Това е проблемът! После я насърчил да следва терапевтични препоръки за лечението си. Твърдението, че всяко преживяване може да се разглежда, като урок, ако човек реши да го приеме по този начин, се илюстрира от случая на Лорийн, 48г. жена поискала тълкуване за живота си. 12г. по-рано била повалена от полиоенцифалит и от тогава не можела да ходи. Дегенерацията до която водело заболяването, се отразявала на цялото семейство.Лорийн се обърнала към Е.кейси з апомощ, била убедена, че има нещо, което пречи на лечението и, защото лекарите не успявали да и помогнат. В хода на тълкуванието си Кейси посъветвал жената да започне да гледа на състоянието си като на поучително преживяване, което ще и помогне да превъзмогне слабост, проявена от нея в живота и по време на Римската империя. Тактично и напомнил:”ЗАЩОТО КАКВОТО ПОСЕЕШ, ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕШ, ИНАЧЕ ВСИЧКО БОЖЕСТВЕНО БИ БИЛО ЗА ПОДБИВ СРЕД ДЕЦАТА НА ЧОВЕШКИЯТ РОД”. Тълкуването разкрило на жената, че принадлежала към императорската свита и обичала „спортните” игри, при които християни били хвърляни на лъвовете. Кейси и казал:” И онзи човек се е присмивал не жертвите, които били осакатявани, сега това се връща на теб!” В настоящето тя получила възможност да изпита същата болка и страдание, за което някога се е подигравала на другите. Случаят е още по-интересен с откритието, че някои от роднините, които сега се грижат за нея, са били сред жертвите, чиито страдания и смърт е наблюдавала на арената.Посланието било, че трябва да се опита да види положението си в съвършено нова светлина: „Благословена си, че най-близките ти хора, сега са онези, над които си се надсмивала, че са търпеливи, добри и внимателни с теб! НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРЕЧКА ЗА ИЗЦЕРЕНИЕТО НА ЛОРЕЙН БИЛА САМАТА ТЯ! Предизвикателството било възможност да се научи на обич, търпение и доброта към онези, които се опитвали да и помогнат-въпреки трудностите и болката. По-рано не ценяла семейството си и Кейси я посъветвал: Давай, колкото може повече, на онези, който са край теб........” Три седмици след, като получила тълкуването Лорейн писала на Кейси, че усеща резултата от лечението и смята, че скоро ще се излекува..... Кейси отговорил на писмо на жената следното: „сегашните обстоятелства са резултат от дълбоко загърбвани пречки, които най-сетне са намерили израз по начин, налагащ да се уповаваш на другите-нещо, което дълбоко в себе си ненавиждаш, както се казва в псалма: Онова, което мразех се стовари върху мен!” Изминала си път на израстване чрез съграденото от ума и преодоляването на трудностите израстване. Нима моментното /бързо изцерение, би ти дало урока, който трябва да усвоиш?’’ Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• rima
  " Jun 07

  Постоянно срещаме своето „Аз”. За това носим отговорност за всичко, което ни се случва. Ние не сме жертви. Трябва да престанем да обвиняваме другите. Те са просто инструменти, които Универсалните сили използват, за да ни накарат да открием себе си. Следователно, когато ни се случи нещо „лошо”, то винаги има смисъл и накрая се оказва за наше добро-ако се опитаме да усвоим урока, който се крие зад него. Когато ни сполети нещо лошо, то е, защото жънем това, което сме посели в миналото, защото имаме урок за усвояване чрез това преживяване или защото сме приели ситуацията, като мислия на духовно ниво. Човешката воля, оказва огромно влияние върху начина, по който избираме да живеем живота си. Две личности могат да попаднат в една и съща ситуация, но начинът по който ще я изживеят, зависи от тяхната нагласа, възприятия и избори. За това всеки от нас може да избира между поне три реакции на всяка ситуация, с която се сблъска по пътя си. С прости думи, можем да използваме волята си и да реагираме като жертви, безучастни наблюдатели или активни сътворци. Жертвеното съзнание е онази част от нас, която бяга от лична отговорност. Според тълкуванията на Едгар Кейси всеки от нас взима важно участие в сътворяването на съдбата си и определя нагласата, с която избира да я посрещне. Изборът ни не е дали да бъдем активни и отговорни в този процес, а дали да осъзнаваме своето участие или не. Тълкувание за 44г жена, предизвикало шеговито отклонение, свързано със същата идея когато тя попитала: „Има ли вероятност да се разболея през март?” Кейси и отговорил” Ако търсиш това , можеш да го получиш още през февруари! Ако искаш прескочи март и ще ти се случи през юни! Ако решиш да прескочиш и юни, не се разболявай през цялата година!” „Знай, че мислите са материални обекти, и вибрациите, които излъчват се превръщат в престъпления или чудеса”! Сътворци са хората, които осъзнават своята отговорност при определянето на хода на живота си. Сътвореът разбира, че всеки от нас е отговорен за своето настояще, което някога е било наше общо бъдеще. Вместо да подхожда към живота, като жертва, творецът приема събитията в него, като възможност да реагира по най-добрият възможен начин.Сътворецът вижда уроците в живота като неразделна част от духовното израстване и личностното развитие. Безспорно хората реагират на събитията по различен начин, понякога избират да са жертви, друг път постъпват, като безучастни наблюдатели, а в трети ситуации избират да осъзнават това, което сътворяват с действията си. Но едва, когато решим да поемем отговорност за живота си и да станем съзнателни сътворци, можем да се надяваме на лична и трайна промяна, помагайки на себе си и другите в този процес. СПОРЕД КОСМОЛОГИЯТА НА КЕЙСИ НИТО ЛИЧНОТО, НИТО ОБЩОТО БЪДЕЩЕ Е ФИКСИРАНО, ЗАЩОТО СА НЕРАЗДЕЛНО СВЪРЗАНИ С РЕШЕНИЯТА НА ВСЕКИ ОТ НАС КАК ДА ИЗПОЛЗВА ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ И С ИЗБОРИТЕ, ПРЕД КОИТО НИ ИЗПРАВЯ ЖИВОТА. С времето ще стигнем до неизбежното заключение, че свободната воля не означава да правим каквото искаме, а да станем такива , каквито сме в действителност. Представете си, че нашите възприятия и избори сътворяват живота, които живеем. Представете си какво би означавало да разберем, че независимо от всичко, което се случва в живота ни, той може да се превърне в нещо положително само, ако изберем да бъде така. Какво би се променило, ако решим да бъдем с ясното съзнание на нещата, които сътворяваме за себе си и света около нас? Какво би било да осъзнаем, че нашето бъдеще не зависи от това, което сме научили, а от начина по който използваме наученото? Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• rima
  " Jun 08

  Представете си, че индивидуалното духовно израстване се определя не от събитията в живота на човека, а по-скоро от начина, по който той приема тези събития. Представете си, че нашите възприятия са това, което създава и офирмя нагласата, с която посрещаме своите преживявания, а не трудността или лекотата им сами по себе си.. Представете си, че свободната воля решава не само какви уроци да усвои душата, но и КОГА да ги усвои. Представете си, че в крайна сметка човешката воля е единственият важен фактор, от който зависят успехите или провалите на даден живот. Неведнъж тълкуванията на Кейси са разкривали на хората, че ходът на живота им е неразделно свързан със собствената им воля. Макар , че някои възможности изглеждат неизбежни, начинът, по който личността реагира на тези възможности определя изхода от всяка конкретна ситуация. Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• rima
  " Jun 09

  Според Космологията на Кейсинай-доброто приложение на човешката воля е не просто изживяване на динамиката на свободния избор, а проявлението и по оптимален начин за личното духовно развитие. Волята може да бъде насочена и в позитивен и в негативен план, Например, на 29г студент било казано, че чрез възможността да прояви свободна воля всеки може да стане ‘’сътрудник’’ на Бог в пренасянето на любовта на Земята или неволно да се превърне в ‘’пречка’’ за постигането на същата цел. За това всеки живот рано или късно поставя възможност за избор между служба на себе си и превръщане в източник на благодат и подкрепа на другите. Друг млад мъж получил посланието, че „Единението на волята с Енергията на Съзиданието трябва да бъде желание за всяко същество.” На 36г адвокат било казано, че способността на една личност да осъзнава своето Аз и да прилага волята си в правилна посока е най-същественото, което определя дали душата ще напредне или изостане в даден живот. ........ Трябва да се има предвид, че личността често е склонна да упражнява волята си, като прави избори и взема решения, основани на импулси, желания и модели на поведение, превърнали се в начик. Докато индивидуалността е много по-близка до духовната същност. „ДАЛИ ЕДНО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЩЕ ДОНЕСЕ НАПРЕДЪК ИЛИ РЕГРЕС, ЗАВИСИ ОТ ИЗБОРА, КОЙТО Е НАПРАВЕН, ДАЛИ ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА НЕЩО ГРАДУВНО ИЛИ ЗА ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА........ЕГОИСТИЧНИ ПОТРЕБНОСТИ” Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• rima
  " Jun 12

  На една жена било казано, че всичко зависи от свободната и воля и изборите, които ще направи, не съществува ‘’средно положение”. Щяла да води пълноценен и позитивен живот, или напротив, ще бъде нещастна и животът и ще бъде пълен провал. Вероятността да се осъществи всяка от тези крайности изцяло се определяла от нейната свободна воля и доховни идеяли, както и насоката, в която ще избере да работи. Жената била предупредена, че поради духовната си изтория, неизбежно ще се сблъска с някои изпитания. Начинът, по който избере да реагира, щял да определи крайният успех или провал. В този живот жената щяла да преживее събития , които били следствие от направените избори. Реакциите и във всяка от тези ситуации ще бъде определящ фактор за това, което щяло да се случи по-нататък. ...”личността трябва да разбере, че ничие влияние и ничий натиск не могат да надделеят над волята и...” Жената трябвало да осъзнае, че всеки избор, който прави, оказва влияние върху всеки аспект на живота и. „ Всяко нещо има съответствие във фаза на материалното, менталното и духовното съществуване. Както в материалният свт не можеш да береш смокини от магарешки тръни, така и в менталният свят не можеш да носиш омраза в мислите си и да намериш любов в сърцето си; нито пък в духовното измеренбие можеш да подхранваш желание за изява на егото без зачитане на другите и да откриеш красотата на духовният живот.” Разбира се, влиянията от минали прераждания, дават отражение върху сегашният живот, но жената трябвало да се води от знанието за значението на собствената и воля и изборите в настоящето, защото за ‘’духа няма друго време освен сега’’ Цитат от книгата на Кевин Дж. Тодеши „ Едгар Кейси за израстването на душата” Издателска къща „ Хермес’"

• За да коментирате трябва да сте регистрирани потребители!