Как да променим живота си, как да сбъднем мечтите си и да получим желаното-Трансърфинг на реалността от Вадим Зеланд

• rima
  " Apr 30

  ПРЕДГОВОР Драги читателю! Както всички хора, и ти искаш да живееш комфортно, богато, без болести и сътресения. Животът обаче постъпва другояче и те върти като хартиена лодчица в бурен поток. Разбира се, ти вече си търсил щастието, вече си изпробвал немалко известни методи. И какво постигна в рамките на традиционния светоглед? В настоящата книга става дума за доста странни и нео¬бичайни неща — толкова шокиращи, че чак няма да повяр¬ваш. Но не е и необходимо. Тук предлагам методи, чрез ко¬ито сам можеш да провериш всичко. Точно тогава обичай¬ният ти светоглед ще рухне. Транссърфингът е мощна техника, която ти дава власт, за да правиш уж невъзможни неща, а именно - да управля¬ваш съдбата си. Няма никакви чудеса. Очаква те нещо по-голямо. Предстои ти да се убедиш, че неизвестната реал¬ност е значително по-удивителна от всякаква мистика. Има множество книги, в които пише как да постигнеш успех, да станеш богат и щастлив. Примамлива перспекти¬ва - кой не го иска? Но като отвориш подобно издание, виждаш някакви упражнения, медитации, изискващи упо¬рита работа. Веднага ти става криво. И без това животът ти е непрекъснат изпит, а те ти предлагат отново да се напря¬гаш и да изстискваш нещо от себе си. Убеждават те, че си несъвършен и точно затова трябва¬ло да се промениш, иначе нямало да постигнеш нищо. Да, вероятно не си съвсем доволен от себе си, но дълбоко в душата си изобщо не ти се иска да се променяш. И много правилно, че не ти се иска. Кой би могъл да знае какъв тряб¬ва да бъдеш? Не е нужно да се променяш. Изходът не е там, където го търсиш. Няма да се занимаваме с упражнения, медитации и ро¬вене в душите си. Транссърфингът не е нов метод за само-усъвършенстване, а принципно различен начин на мисле¬не и действие, така че да се получи желаното. Именно да се получи, а не да се бориш за него. И не бива да се променяш, а да се върнеш към себе си. В живота си всички вършим множество грешки, а по¬сле си мечтаем колко хубаво ще е миналото да се върне и да поправим нещата. Не ви обещавам безплатен билет към детството, но грешките ви, колкото и да е учудващо, са по¬правими, като това ще прилича на връщане в миналото. Дори по-скоро „напред в бъдещето\". Ще разберете смисъ¬ла на тези мои думи едва в края на книгата. Не бихте могли никъде да чуете или да прочетете какво имам намерение да ви разкажа. Затова се пригответе за неочаквани неща - и удивителни, и приятни. ГЛАВА I МОДЕЛ НА ВАРИАНТИТЕ Тази глава представлява теорети¬чен увод към транссърфинга. Той е модел на вариантите - принципно нов възглед за устройството на на¬шия свят. Човек не знае, че може не да се бори, а просто да получи желаното. Защо е възможно това? Мечтите не се сбъдват. ШЕПОТЪТ НА УТРИННИТЕ ЗВЕЗДИ Събуди ме съседското куче. Винаги ме буди, колко го мра¬зя! Защо трябва да се събуждам точно от тази гадна твар? Трябва да изляза да се поразходя и да забравя непреодоли¬мото си желание да запаля съседската къща. Каквото куче¬то, такива и стопаните. В живота ми вечно се намъкват ня¬какви гадини и се мъчат да ме докопат! Нервно се обличам. Чехлите ми пак са изчезнали някъде. Къде сте, изроди? Щом ви намеря, ще ви изхвърля! Навън е влажно и мъгливо. Вървя по хлъзгава пътечка през мрачната гора. Почти всички листа са опадали, около мен стърчат само сивите стволове на полумъртвите дърве¬та. Защо ли живея сред това мрачно блато? Вадя цигара. Май не ми се пуши, но навикът ми казва, че трябва. Трябва ли? Откога цигарата ми е станала задължение? Да, твърде противно е да пушиш сутрин на гладно. А преди във весела компания цигарата ми доставяше удоволствие, беше нещо като символ на мода, свобода и стил. Но празниците свършват и настъпват сиви дъждовни делници с локви от непре-одолими проблеми. И преглъщаш всеки проблем с няколко цигари, сякаш си казваш: ще изпуша тази цигара, ще си почина и отново ще се гмурна в опротивялата ми рутина. В очите ми попадна цигарен дим и аз ги покрих с ръце като обидено дете. Колко ми е омръзнало всичко! И сякаш да потвърди мислите ми, едно брезово клонче се огъна ко¬варно и ме удари по лицето. Отврат! Вбесен го счупих и го отметнах настрани. То увисна, залюля се и заподскача като паяк, като че ли ми показваше собственото ми безсилие да променя нещо в този свят. Унило се помъкнах по-нататък. Всеки път, когато се опитвах да се боря със света, той отначало се поддаваше и ме обнадеждаваше, а после яко ме перваше по носа. Само във филмите героите вървят неот¬клонно към целта си и помитат всичко по пътя си. В реал¬ността е другояче. Отначало печелиш - веднъж, втори, трети път. Въобразяваш си, че си победител, и уж ти се струва, че целият свят е в джоба ти, но в крайна сметка винаги губиш. Ти си само една гъска за празника — угояват те, за да те опекат и да те изядат. Веселата музика не е за теб. Сгрешил си - това не е твоят празник. Сгрешил си... Стигнах до морето, затънал в тъжните си мисли. Вълничките злобно хапеха песъчливия бряг. Морето не¬дружелюбно ме облъхна със студена влага. Тлъсти чайки мързеливо пристъпяха по брега и кълвяха някаква гнилоч. Очите им излъчваха студена черна пустота. В тях сякаш се отразяваше целият заобикалящ ме свят, също толкова сту¬ден и враждебен. Клошар събираше празни бутилки по брега. Я се ма¬хай, мърльо такъв, искам да остана сам. Не, май идва към мен - навярно ще проси пари. Я по-добре да се прибирам. Никъде няма мира! Колко съм уморен! Винаги съм уморен, дори когато си почивам. Живея, сякаш излежавам присъда. Струва ми се, че скоро всичко ще се промени, ще започне нов етап и тогава ще стана друг и ще мога да се радвам на живота. Но всичко това е в бъдещето. А засега - същата унила каторга. Чакам ли, чакам, а бъдещето така и не идва. Както винаги, сега ще си изям безвкусната закуска и ще отида на скучната си работа, където пак ще изстисквам от себе си резултати, които са нужни другиму, но не и на мен. Още един ден от тежкия ми и безсмислен живот... Събудих се от шепота на утринните звезди. Ама че га¬ден сън сънувах! Сякаш се е върнало късче от предишния ми живот. Добре че е само сън. С облекчение се протегнах към котарака. Виж го, мързеливеца, как се е изтегнал и само помръдва ухо - показва ми, че е осведомен за присъствие¬то ми. Ставай, мустакатко! Ще дойдеш ли да се поразхо¬дим? Поръчах си слънчев ден и тръгнах към морето. Пътеката прекосяваше гората и шепотът на утринните звезди постепенно потъна и сякаш се разтвори в разногла¬сия птичи хор. Някой там, в храстите, особено се старае¬ше: „Храна! Храна!\" А, ето те, негоднико. И как такава пухкава топчица успява да крещи толкова силно? Чудно, преди не ми беше идвало наум: всички птици имат съвърше¬но различни гласове, но нито един не е в дисонанс с общия хор. Винаги звучи толкова стройна симфония, която не е по силите на никакъв оркестър. Слънцето протегна лъчите си между дърветата. Това магическо осветление оживи цветовете и превърна гората във вълшебна холограма. Пътеката грижливо ме отведе до морето. Изумрудените вълни тихо си шепнеха с топлия ве¬трец. Брегът изглеждаше безкраен и пустинен, но аз изпит¬вах уют и спокойствие, сякаш нашият пренаселен свят беше отделил това кътче специално за мен. Някои смятат окол¬ното пространство за илюзия, която сами си създаваме. Нищо подобно, нямам такова самомнение, за да твърдя, че цялата тази красота е родена единствено от моето възпри¬ятие. Все още потиснат от неприятния си сън, започнах да си припомням предишния си живот, който наистина беше унил и мрачен. Тогава все исках от света това, което уж ми се полагало. А светът ми обръщаше гръб. Мъдри съветници ми казваха, че той не се поддава толкова просто, трябва да го завоюваш. И аз се мъчех да го преборя, но пак нищо не постигнах, само дето ми свършиха силите. Съветниците отново имаха готов отговор: ти си лош, отначало се проме¬ни, а сетне искай... Опитах се да се преборя със себе си, обаче се оказа, че това е още по-трудно. Но веднъж ми се присъни, че съм в природен резерват. Заобикаляше ме неописуема красота. Разхождах се и се възхищавах, когато внезапно се появи сърдито старче с бяла брада - както разбрах, Надзирателя на резервата, и започ¬на мълчаливо да ме наблюдава. Тръгнах към него и едва отворих уста, но той рязко ме прекъсна. И заяви, че нищо не иска да чува, че се е изморил от капризни и алчни посе¬тители, вечно недоволни, които все искат нещо, вдигат шум и оставят след себе си купища боклуци. С разбиране ким¬нах и се отдалечих. Скоро пред мен отново изникна Надзирателя. Сурово¬то изражение на лицето му беше поомекнало. С жест ми предложи да го последвам. Изкачихме се на зелен хълм и пред нас се ширна удивително красива долина. Там имаше някакво селище. Къщите като играчки бяха потънали в зе-ленина и цветя и изглеждаха някак си нереално. У мен възникна подозрението, че такова нещо може да съществу¬ва единствено насън. Погледнах въпросително към Надзи¬рателя, но той само се подсмихна в брадата си, все едно ми казваше: „Какво още има да видиш!\" Вече слизахме към долината, когато осъзнах, че не пом¬ня как съм попаднал в резервата. Обърнах се към стареца и май направих неловката забележка, че, видите ли, си¬гурно добре се чувстват щастливците, които могат да си позволят да живеят сред такава красота. А той раздразнено ми отговори: „Ами че кой ти пречи и ти да бъдеш един от тях?\" Започнах с изтърканите приказки, че не всеки се ражда богат и никой не може да командва съдбата си. Надзирате¬ля не ми обърна внимание, само каза: „Тъкмо там е работа¬та, я, че всеки е свободен да избира всякаква съдба. Един¬ствената свобода, с която разполагаме, е свободата ни на избор. Всеки може да избира всичко, което поиска.\" Понечих да възразя. Но Надзирателя не искаше дори да ме изслуша: „Глупак! Ти имаш правото да избираш, но не го използваш. Изобщо не разбираш какво значи да изби¬раш.\" Това е бълнуване! Как мога да избирам всичко, което си поискам? Можеш да си помислиш, че в този свят всичко е позволено. И изведнъж осъзнах, че това е сън. Озадачен, не знаех как да се държа в тази странна ситуация. Доколкото си спомням, намекнах на стареца, че насън, впрочем както и наяве, той има правото да говори всякакви глупости — точно това е свободата му. Но май забележката ми изобщо не го засегна, само го разсмя. Схванал колко глупава е ситуацията (и защо ли започнах спор с лице от собствения си сън?), аз вече размислях дали не е по-добре да се събудя. Старецът сякаш отгатна мисълта ми. „Стига толкоз, времето ни е малко - каза той. — Не очаквах, че ще ми изпратят кретен като теб. И все пак ще се наложи да изпълня мисията си.\" Заразпитвах го каква е тази „мисия\" и кои са „те\". Той игнорира въпросите ми и ми зададе, както ми се струваше тогава, глупава гатанка: „Всеки човек може да се сдобие със свободата да избира всичко, което си поиска. Ето ти и гатанката: как да се сдобиеш с такава свобода? Ако я от-гатнеш, твоите ябълки ще паднат на небето.\" Ама какви ябълки? Вече губех търпение и му възразих, че нямам намере¬ние нищо да отгатвам - само насън и в приказките са възможни всякакви чудеса, а в реалността ябълките в крайна сметка винаги падат на земята. А той ми отговори: „Стига толкоз! Да вървим, трябва да ти покажа нещо.\" Като се събудих, със съжаление разбрах, че не помня съня си по-нататък. Но изпитвах ясното усещане, че Над¬зирателя ми е дал някаква информация, която обаче не бях в състояние да изразя с думи. В паметта ми се беше врязала само една непонятна ду¬ма - транссърфинг. Единствената мисъл, която се въртеше в ума ми, бе, че не е необходимо аз да подреждам света- всичко е създадено отдавна без моето участие и за мое благо. Освен това не бива да се боря със света за място под слънцето - това е най-неефикасният начин. Излиза, че никой не ми забранява про¬сто да избера за себе си света, в който бих искал да живея. Тази идея ми се струваше абсурдна и аз най-вероятно щях да забравя съня си, но скоро за най-голямо мое учуд¬ване открих, че в паметта ми се появяват съвсем ясни спо¬мени, какво разбираше Надзирателя под думата да изби¬раш и как се прави това. Решението на гатанката му дойде от само себе си, като знание отникъде. Всеки ден ми се разкриваше нещо ново и аз всеки път изпитвах грандиозно и странно учудване, граничещо със страх. Не съм в състояние да обясня рационално откъде ми дойдоха тези знания. Само едно мога да твърдя напълно уверено: в главата ми не можеше да се роди нищо подобно. Откакто открих транссърфинга (по-скоро ми позволи¬ха да го направя), животът ми се изпълни с нов, радостен смисъл. Всеки, който се е занимавал с някакво творчество, знае каква радост и задоволство носи предметът, направен със собствените ръце. Но това е нищо в сравнение с про¬цеса на сътворяване на собствената съдба. Макар че терминът „сътворяване на съдбата\" в обичай¬ния му смисъл не подхожда особено тук. Транссърфингът е начин да избираш съдбата си в бук¬валния смисъл, както в супермаркета. Ще разберете защо ябълките могат „да падат на небе¬то\", какво е „шепотът на утринните звезди\", както и още много, все необикновени неща. \"Пространството на варианти\" от Вадим Зеланд Издател- НСМ-Медия http://www.helikon.bg/books/18/114437_transsarfing-na-realnostta-ch.i-prostranstvo-na-varianti.html"

• rima
  " May 01

  ГАТАНКАТА НА НАДЗИРАТЕЛЯ Съществуват различни подходи за обяснение на съдба¬та. Един от тях е, че съдбата е участ, която ни е предопре¬делена предварително. Каквото и да правиш, не ще избя¬гаш от нея. От една страна, подобно обяснение потиска с безизходността си. Излиза, че ако на човек му се е паднала не най-добрата съдба, няма никаква надежда за подобрява¬нето й. Но, от друга страна, винаги има хора, които са до¬волни от съществуващото положение. Защото щом бъде¬щето е до голяма степен предсказуемо и не плаши с неизве¬стността си, това е удобно и сигурно. Въпреки това фаталната неизбежност, разбрана по този начин, предизвиква чувство на неудовлетвореност и вътре¬шен протест. Човекът, ощетен откъм успехи, се оплаква от съдбата си: защо животът е толкова несправедлив? Един има всичко в излишък, а друг постоянно се нуждае от нещо. Един всичко постига с лекота, а друг се трепе от сутрин до вечер и пак не успява. Един е надарен с красота, а друг -непонятно за какви грехове, цял живот го смятат за второ качество. Защо е това неравенство? Нали животът не знае граници в многообразието си -защо тогава поставя ограничения на определени групи хора? С какво са се провинили те, родените без късмет? Така се появяват всевъзможните учения за кармата. Човек може да си помисли, че Бог си няма друга работа, освен да възпитава непослушните си деца, но дори въпре¬ки могъществото си се затруднява със самия процес на възпитаване. Вместо да ни наказва за греховете ни през настоящия живот, той, кой знае защо, отлага възмездието, макар че какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни? Друга версия за неравенството обнадеждава, че нужда¬ещите се и страдащите ще получат щедра отплата, но пак или някъде на небесата, или в някой следващ живот. По¬добни обяснения не са напълно задоволителни. Практиче¬ски не е важно дали съществуват миналите и бъдещите животи, защото човек помни и осъзнава само един - насто¬ящия, и в този смисъл той му е единствен. Ако вярваме в предопределението на съдбата, тогава най-доброто средство против тъгата ще бъде смирението. И отново се намират обяснения от рода на: „Щом искаш да бъдеш щастлив - бъди такъв.\" Бъди оптимист и се за¬доволявай с това, което имаш. Човек трябва да разбере: той е щастлив, защото вечно недоволства от съдбата си и твърде много иска. А той трябва да бъде доволен по опре-деление. Трябва да се радва на живота. Но същевременно някак си не върви да посреща с радост сивата действител¬ност. Нима няма право да иска нещо повече? Защо да се насилва и да се радва? Та това е все едно да се насилва да обича! В краката ни вечно се мотаят някакви „просветлени\" личности, призоваващи към всеобща любов и прошка. Можем да се заметнем презглава с тази илюзия, за да не се сблъскваме със суровата реалност, и тогава наистина ще ни стане по-леко. Но дълбоко в душата си човек така и не успява да смели защо трябва да се насилва и да прощава на онези, които ненавижда, и да обича онези, които са му без¬различни? Каква полза ще има? Получава се не естествено, а измъчено щастие. Сякаш радостта не бива да идва сама, а трябва да я изстискваш от себе си като паста за зъби. Разбира се, има хора, които не вярват, че животът е тол¬кова скучен и примитивен, та се ограничава само до една предопределена съдба. Те не искат да се задоволяват с това, което имат, и предпочитат да се радват на постиженията, а не на даденостите. За подобни личности се предлага друга концепция за съдбата: „Човек сам кове щастието си.\" А както е известно, за щастието трябва да се бориш. „Знае¬щите\" ще изтъкнат, че нищо не се получава наготово. Ся¬каш този факт е неоспорим: щом не приемаш щастието та¬кова, каквото ти се дава, значи се налага да поработиш с лактите си и да постигнеш своето. Поучителни истории разказват как героите са се сра¬жавали мъжествено и самоотвержено и са се трудили ден и нощ, преодолявайки невероятни препятствия. Победителите се окичвали с лаврите на успеха само след като преминели през всички тегоби и лишения. Но и тук нещо не се връзва. Милиони се сражават и се трудят, а само единици постигат истински успех. Може да изгубиш целия си живот в отчая¬на борба за място под слънцето, но така и да не постигнеш нищо. Защо животът е толкова жесток и упорит? Що за мъчителна необходимост - да се бориш със све¬та, за да постигаш своето! А ако светът не поддава, значи е необходимо да се бориш със себе си. Щом си беден, болен, грозен и нещастен, сам си си виновен. Ти си несъвършен, следователно трябва да се промениш. Човек е изправен пред факта, че априори е сбор от недостатъци и пороци, над ко¬ито трябва да работи усилено. Унила картинка, нали? Из¬лиза, че щом на човек не му е потръгнало веднага и той не се е родил богат и щастлив, участта му е или смирено да носи кръста си, или да посвети целия си живот на борбата. Защо ли обаче не ми допада и такъв живот? Нима в тази безизходица няма никакъв светъл лъч? И все пак изход има. Той е колкото прост, толкова и приятен за разлика от всички гореизложени, защото лежи в съвсем друга плоскост. В транссърфинга концепцията за съдбата се основава на принципно различен модел на све¬та. Не бързайте да махате разочаровано с ръка и да възклик¬вате, че се опитват да ви пробутат поредната химера. Съгла¬сете се — всяка от известните концепции за съдбата е из¬градена върху определен светоглед, който на свой ред най-често се базира на недоказуеми отправни точки. Например материализмът се основава на твърдението, че материята е първична, а съзнанието - вторично. Идеа¬лизмът твърди точно обратното. Нито едното, нито друго¬то твърдение е доказуемо, но въпреки това върху тях се градят модели на света, всеки от които е достатъчно убеди¬телен и с множество предани защитници. И двете направ¬ления във философията, науката и религията обясняват света по свой начин, по своему те и са прави, и не са прави. Никога не ще можем да опишем съвсем точно абсолютната истина, защото понятията, с които си служим, са относи¬телни. В известната притча за тримата слепци се разказва как единият опипал хобота на слона, вторият - крака му, а третият - ухото, сетне всеки изказал мнението си какво е това животно. Ето защо да доказваме, че едното описание е единствено вярното, е съвършено безсмислено. Главното е то да работи. Вероятно ви е позната известната идея, че реалността е илюзия, която ние си създаваме. Макар никой да не е обяс¬нил смислено откъде се взема тази илюзия. Излиза, че всички гледаме „кино\". Естествено това е твърде съмнително, но в известен смисъл има разумно зрънце в него. Според друго мнение материалният свят е само механизъм, действащ по строги закони, и не е по си¬лите на нашето съзнание да определя нищо. И тук също има частица безспорна истина. Но човешкият разум е устроен така, че се стреми да има под краката си твърда почва, лишена от нееднозначност. Иска ни се да разпердушиним едната теория и да издигнем на пиедестал другата - точно с това се занимават учените хилядолетия наред. След всяко сражение за истината на бойното поле непобеден остава един-единствен факт: вся¬ка теория представлява само определен аспект от про¬явата на многостранната реалност. Всяка теория се потвърждава от времето, затова има право на съществуване. Както и всяка жизнена концепция работи. Ако сте решили, че съдбата е предопределена и не сте в състояние да я промените, значи ще бъде така. В такъв случай доброволно се предавате в чужди ръце, няма значе¬ние чии, и се превръщате в лодка, носена от вълните. А ако смятате, че сами градите съдбата си, съзнателно поемате отговорността за всичко, което се случва във ва¬шия живот: изборът ви винаги се реализира. Каквото из¬бирате, това и получавате. Какъвто и светоглед да избе¬рете, истината ще е на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно защото и те са прави. Ако вземем за отправна точка даден феномен, от него можем да изведем цял клон на знанието. И то ще бъде вътрешно непротиворечиво и успешно ще отразява една от проявите на реалността. Достатъчно е за основа на цялото знание да вземем един или няколко факта, които не са до¬там понятни, но все пак са известни. Например квантовата физика се базира на няколко не-доказуеми истини - постулати. Недоказуеми са, защото самите те са начална, отправна точка на знанието. Обектът на микросвета в квантовата физика се държи в някои слу¬чаи като частица, а в други - като вълна. Учените не могат да интерпретират еднозначно този дуализъм, ето защо про¬сто го приемат за даденост, т.е. като аксиома. Постулатите на квантовата физика помиряват многообразието от фор¬ми на проява на реалността, също както слепците сякаш са се разбрали в едни случаи слонът да се държи като стълб, а в други - като змия. Ако при описанието на обекта на микросвета изберем за основно свойството му на частица, тогава ще получим модела на атома, построен от известния физик Нилс Бор. В него електроните обикалят около ядрото като планетите в Слънчевата система. А ако за основно свойство изберем вълната, тогава атомът ще прилича на размито петно. Както единият, така и другият модел работи и отразява отделни форми на проява на реалността. Пак излиза, че ние получаваме това, което избираме. Изобщо всяка проява може да послужи за постулат и следователно за отправна точка на даден клон от знанието, което безспорно ще работи и има право на съществуване, В търсенето на истината хората винаги са се стремили да разберат природата на света, изучавайки отделните му ас¬пекти. Купища научни знания са се създавали като описа¬ния и обяснения на едни или други природни явления. Така са възникнали отделните клонове на знанието, които често си противоречат. Природата на света е единна, но постоянно демонстри¬ра различни лица. Едва успели да разгледат и обяснят как¬то трябва едното лице, веднага пред хората изниква друго, което изобщо не се съгласува с предишното. Учените се опитват да обединят различните прояви на реалността, за да премахнат противоречията, но това трудно им се удава. Съществува само един-единствен, неподлежащ на съмне¬ние факт, който обединява всички клонове на знанието -многообразието и многостранността на формите на про¬ява на реалността. Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално свойство. Увлечени в опитите си да обяснят отделните прояви, привържениците на различните клонове на знанието, кой знае защо, подминават точно този факт. И наистина, какво ли друго може да се извлече от него? Многовариантността служи за начална точка, подобно на нулата в координатна¬та система. Всички отправни точки на различните клонове на знанието са вторични по отношение на нея. На самата начална точка обаче не се обръща внимание, сякаш тя не съдържа никаква информация. Но въпреки това информация има, и то твърде удивителна. За да разрешим Гатанката на Надзирателя, ще вземем за отправна точка именно свойството многовариантност. С други думи, ще приемем за постулат факта, че реалност¬та притежава безкрайно разнообразие на формите на проява. Въпреки общия характер на нашия постулат ще се убедим какво интересно и неочаквано знание ни разкрива. Да започнем оттам, че формите на проява на реалност¬та трябва да имат източник, от който произлиза цялото това разнообразие. Къде „са записани\" всички закони на нашия свят? Той се проявява като движение на материята в прост¬ранството и времето. Това движение се подчинява на опре¬делени закони. Както знаете, точките са разположени на графиката на функцията според определена математическа формула. Може да се каже, че законът за движение на точката върху графиката е определението на функцията. Но формулите, както и законите са абстрактни изобретения на човешкия разум, създадени за по-удобно разбиране. Малко вероятно е природата да ги пази някъде. По какъв друг начин можем да фиксираме разположе¬нието на точките върху графиката? Разбира се, като без¬крайно голяма съвкупност от координатите на всички точ¬ки. Вместимостта на човешката памет е ограничена и не може да се справи с огромния обем. Но за природата без-крайността не е проблем. За нея не е необходимо да обоб¬щава разположението и движението на точките върху гра¬фиката във вид на формула. Ако накъсаме линията на функ¬цията на безкрайно малки точки, бихме могли да разглеж¬даме всяка точка като причина, а следващата - като следствие. Следователно всяко движение на материална точка в пространството и времето е безкрайно дълга непрекъсната верига от безкрайно малки причини и следствия. В нашето знание движението на материята е представе¬но като закон, в природата обаче то съществува в натурал¬на форма - като безкрайно множество от причини и след¬ствия. Грубо казано, данните за всички възможни точки на движение на материята се пазят в някакво информационно поле, което ще наричаме пространство на варианти. То съдържа информация за всичко, което е било, е и ще бъде. Пространството на варианти представлява напълно материална информационна структура. Това е безкрайно информационно поле, съдържащо всички възможни вари¬анти на всички събития, които могат да се случат. Бихме могли да кажем, че в пространството на варианти има всич-ко. Нека не гадаем как се пази тази информация - за наша¬та цел това няма значение. Важно е само, че пространст¬вото на варианти е нещо като шаблон, координатна мрежа за всяко движение на материята в пространст¬вото и времето. Във всяка точка на пространството има отделен вари¬ант на едно или друго събитие. За по-лесно разбиране ще смятаме, че вариантът се състои от сценарий и декори. Декорите са външният вид или формата на проява, а сценарият - пътят, по който се движи материята. За по-удобно можем да разделим пространството на варианти на сектори. Всеки си има свои сценарий и деко¬ри. Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите в сценариите и декорите. Човешката съдба също е представена с множество вари¬анти. Теоретично няма никакви ограничения за сценариите и декорите на човешкото съществуване, тъй като прост¬ранството на варианти е безкрайно. Всяко незначително събитие влияе върху поврата на съдбата. Човешкият живот, както и всяко друго движение, е низ от причини и следствия. В пространството на варианти следствието винаги е разположено до своята причина. Едното следва след другото, ето защо секторите на съдбата се подреж¬дат в линия на живота. Сценариите и декорите на секторите върху една линия са горе-долу еднакви. Човешкият живот тече равномерно в една насока, докато не се случи събитие, което променя сценария и декорите. Тогава съдбата прави поврат и пре¬минава в друга линия на живота. Представете си, че сте гледали някакво представление. На следващия ден отново отивате в театъра на същия спек¬такъл, но той вече е с други декори. Това са близко разпо¬ложени линии на живота. А през следващия театрален се¬зон гледате спектакъла със същите актьори, но със значи¬телни промени в сценария. Тази линия на живота вече е по-далеч. И най-сетне, когато отивате на същата постановка в друг театър, вие гледате съвсем друга интерпретация на пиеса¬та. Тази линия на живота е много далеч от първата. Реалността се проявява в цялото си многообразие именно защото броят на вариантите е безкраен. Всяка отправна точка се превръща в низ от причинно-следствени връзки. Избирайки началната точка, вие получавате една или друга форма на проява на реалността. Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависи¬мост от избраната начална точка. Всеки получава това, ко¬ето си е избрал. Вие имате правото да избирате именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. Никой не ви забранява да си изберете съдбата, която ви харесва. Така че управлението на съдбата се свежда до едно просто нещо - да направиш избор. Транссърфингът отго-варя на въпроса как да се направи това. И така, съществува информационна структура, съдър¬жаща безкрайно множество потенциални възможности варианти, със собствени сценарии и декори. Движението на материалната реализация става съобразно със заложе¬ното в тази структура. Процесът на движение на материята през пространството на варианти може да бъде показан със следния мислен експеримент. Представете си тръба с вода. Покрай нея се премества охлаждащ пръстен, така че водата бързо замръзва, но само вътре в него, сякаш леден кристал се движи по тръбата. Водните молекули си остават на приблизително същите места в относително свободно състояние. В момента на преместване на пръстена молекулите в него се фиксират в замразен кристал с определена структура, сетне ледът се разтопява и водните молекули се освобождават. Сами¬ят кристал не се движи. С други думи, в този случай ледът не плува във водата. Не се премества леденият кристал в тръбата с вода, а структурата, т.е. състоянието на замръз¬ване. По аналогия водата в тръбата е пространството на ва¬рианти, а леденият кристал - материалната реализация на вариантите. Молекулите са хората, а положението им в структурата на кристала се реализира като вариант на съдбата. Няма само един отговор на въпроса чий аналог е охлаждащият пръстен. С други думи, по какъв начин и защо информационната структура се превръща в материя? В микросвета материята може да се проявява като енер¬гийно ядро. Известно е, че във вакуума протича непрекъснат процес на раждане и унищожаване на микрочастиците. Материя сякаш има, но същевременно тя няма истинска материална субстанция. Ясно е само едно: всичко, което можем да пипнем, има неуловима енергийна основа. Надявам се, че не съм ви изморил чак толкова с физика. Засега се намираме едва в отправната точка на транссърфинга. Но онова, което ще узнаете от тази книга, вероятно до голяма степен ще ви шокира. Ето защо неизбежно съм принуден поне малко да се обосновавам теоретично, за да не губи разумът почва под краката си. Така че ви моля да се запасите с още малко търпение. Морската вълна е друга аналогия, илюстрираща реали¬зацията в пространството на варианти. Да допуснем, че вследствие на земетресение в морето се е образувала вълна. Тя се придвижва по морската повърхност като хребет, но самата вода остава неподвижна. Не се движи водната маса, а реализацията на енергийния потенциал. Едва на брега водата се излива на брега. По същия начин се държат и всички други вълни. В тази аналогия морето е пространст¬вото на варианти, а вълната - материалната реализация. И какво излиза - от една страна, материалната реализа¬ция се движи в пространството и времето, а от друга, вари¬антите са неподвижни и съществуват вечно. Значи всичко е било, е и ще бъде? А защо не? Всъщност времето е също толкова статично, както и пространството. Течението на времето се усеща само кога¬то се върти филмова лента и кадрите следват един след друг. Разгърнете филма и погледнете едновременно всички кад¬ри. Къде се дяна времето? Всички кадри съществуват ед-новременно. Времето е статично, докато не започнем да разглежда¬ме последователно кадър след кадър. В живота става точно така, затова в съзнанието ни се е запечатала идеята, че всич¬ко идва и си отива. А всъщност всичко, записано в информационното поле, е било там винаги и ще си остане винаги. Линиите на живо¬та съществуват като филмови ленти. Което е минало, не е изчезнало, а е останало. Което ще се случи, го има и сега. Текущият отрязък от живота е материалната реализация на пространството на варианти върху дадения отрязък от ли¬нията на живота. Мнозина възмутено ще попитат: „Как е възможно без¬крайното множество от варианти на моята съдба да съществуват стационарно? Кому и защо е нужно? На Бога? На природните закони? И за какво?\" Представете си точка на координатната плоскост. Още в училище са ни казвали, че точката на плоскостта може да има всякакви координати хикс и игрек. Отбележете - вся¬какви, и то от минус до плюс безкрайност. Тогава защо ни¬кому не идва наум да попита: защо точката може да има всякакви координати? А сега си представете точка, която се движи по линията на функцията и се чуди: „Как е възможно изминатият от мен път да е съществувал винаги и винаги да съществува? А как е възможно пътят, който ми предстои, вече да е пред¬начертай?\" Но вие гледате на пътя на точката отгоре, затова за вас няма нищо чудно. Пространството на варианти служи за шаблон, то оп¬ределя по какъв начин да се прояви материалната реализа¬ция. Представете си тъмна гора и човек с фенерче. Той върви през гората и осветява малък кръг около себе си. Реализацията се проявява като петно светлина. Защото тъмната гора представлява пространството на варианти, а осветеният кръг - реализацията на варианта в дадения участък. Тогава кой е източникът на светлина? С други думи, какво „запалва\", т.е. материализира варианта върху шаб¬лона? За да отговорим на този въпрос, ще се наложи да избе¬рем още една отправна точка. В наше време вече не подлежи на съмнение фактът, че мислите са материални. Реалността се проявява пред нас в две форми: от една страна, битието определя съзнанието, а от друга - има неоспорими доказателства за обратното. Мислите не са само мотив за човешките действия, а и оказ¬ват пряко въздействие върху заобикалящата ни реалност. Например най-лошите ни очаквания непременно се сбъдват. Разбира се, можете да възразите, че това не е материализиране на мислите, а предчувствие за бъдещи не¬приятности. Наистина в паранормалните явления има мно¬го неясни и нееднозначни неща. Но това не означава, че можем да игнорираме тази форма на проява на реалността. Съществуват множество факти, които потвърждават непо¬средственото влияние на мислите върху заобикалящата ни действителност. Така или иначе, човешкото съзнание формира съдбата на човека. В настоящата книга става дума точно за това -по какъв начин става всичко. За отправна точка ще вземем следното твърдение: излъчването на мислена енергия материализира потен¬циален вариант. Имаме пълното право да го направим, тъй като реалността се проявява и във формата, в която съзна¬нието определя действителността. Потвърждават го не само фактите от всекидневието, но и опитите на квантовите фи¬зици. За нас няма принципно значение самият механизъм на взаимодействие на мисленото излъчване с пространството на варианти. И досега остава неясно по какъв начин проти¬ча процесът на предаване на информация - на енергийна или на някаква друга основа. За по-удобно просто ще пред-положим, че излъчването на мислена енергия „осветява\" определен сектор от пространството на варианти, вследст¬вие на което вариантът получава материално въплъщение. Както сектора, така и излъчването има определени параме¬три. Мисленото излъчване намира своя сектор, вариантът се реализира и следователно излиза, че съзнанието опреде¬ля действителността. Не бива обаче да забравяме, че това е само една от фор¬мите на проява на действителността. Невъзможно е просто да си седим и само със съзерцание да формираме своята реалност. Макар да има хора, които буквално могат да ма¬териализират предмети от въздуха. Но те са единици и не афишират способностите си. И все пак мислите оказват същото силно влияние върху човешката съдба, както и кон¬кретните постъпки. Хората са свикнали действията им да причиняват видими и лесно обясними последици. Влиянието на мислите става незабележимо, затова е необяснимо и непредсказуемо. Може да ни се стори, че е твърде трудно да установим нагледна причинна връзка меж¬ду мислите и следващите събития. Но скоро ще се убедите, че човешките мисли формират реалността съвсем непосред¬ствено. Човек получава това, което сам избира. Някой ще възрази: „Излиза, че моретата, планините, планетите, галактиките - всичко е продукт на моето мисле¬но излъчване.\" Човек понякога се мисли за център на Вселената. А всъщност заема само мъничка ниша в това безкрайно про¬странство. Нашият свят населява множество живи организ¬ми и всеки внася своята лепта в създаването на реал¬ността. Всяко същество има свои параметри на мислено излъчване. Ако не ви е приятно да смятате излъчването на расте¬нията за мислено, наричайте го другояче, същността не се променя. Дори не може уверено да се твърди, че неживите предмети нямат подобно излъчване като живите организ¬ми. Да не говорим за Единния Дух, пронизващ всичко съще¬ствуващо, когото наричаме Бог. Всяко същество има свое съзнание и създава свой слой от света. Може да се каже, че във всичко на този свят има частица от Бога и следовател¬но Той управлява целия свят. Всеки човек върви по своята линия на живота. И съще¬временно всички хора живеят в един и същ свят. Матери¬алният свят е един за всички, но конкретната реализация за всеки човек е различна. Да допуснем, че сте турист и се разхождате в прекрасен град. Любувате се на забележителностите, възторгвате се от красотата на архитектурата, виждате цветни лехи, фон¬тани, алеи, усмихващи се лица на благоденстващи граждани. Минавате покрай кофа за боклук, а там се е спрял без¬домник. И той като вас се намира в този свят, не е в друго измерение. И все пак не вижда същото като вас. Той вижда празната бутилка в кофата, мръсната стена, съперника си, който е закъснял да вземе бутилката и сега си мисли дали да не я отнеме, полицая, подозрително на¬блюдаващ бездомника. Вие живеете на една жизнена ли¬ния, а той - на друга. Вашите линии са се пресекли в една точка върху пространството на варианти, ето защо този свят като материална реализация е един и за двама ви. Всички прояви на материалната природа имат енергий¬на основа. Енергийното поле е първично, всички останали физически прояви са вторични. Учените се опитват да обе¬динят различните прояви на енергията в единна теория и скоро ще постигнат резултати. После обаче пак ще се на¬ложи да съвместяват нещо, тъй като формите на проява на реалността са безкрайни. Без да се задълбочаваме в тези тънкости, да разгледаме енергията като някаква абстракт¬на сила, която е невидима, но въпреки това обективно съще¬ствува. За целите ни е напълно достатъчно да приемем фак¬та, че енергията на човешките мисли е напълно материал¬на. Тя не се върти само в нашите глави, а се разпространя¬ва в пространството и взаимодейства с околното енергий¬но поле. Днес никой не оспорва този факт. За по-удобно като параметър на мисленото излъчване ще приемем неговата честота, също както честотата на радиовълните. Когато мислите за нещо, енергийната честота на вашите мисли е настроена към определена област в про¬странството на варианти. Когато енергията попадне в да¬ден сектор, става материално реализиране на определен вариант. Енергията има сложна структура и пронизва всичко съществуващо в този свят. Преминавайки през човешкото тяло, тя се модулира от мислите и на изхода вече притежа¬ва характерните за тези мисли параметри. На същия принцип работи радиопредавателят. Параметрите на енергията поемат характеристиките на мислите. Така че на изхода имаме мислено излъчване, кое¬то преобразува сектора на пространството на варианти в материална реализация. Когато мислите нещо лошо или нещо хубаво, вие излъчвате мислена енергия в простран-ството на варианти. Модулираната енергия се наслагва върху определен сектор и това внася съответните промени в живота ви. Жизнените обстоятелства се създават не само от кон¬кретни постъпки, а и от характера на човешките мисли. Ако сте настроени враждебно към света, той ще ви отвърне със същото. Ако непрекъснато изразявате недоволство, ще имате все повече поводи за това. Ако в отношението ви към действителността преобладава негативизмът, светът ще обърне към вас най-лошата си страна. И обратно, позитив¬ното отношение променя живота ви към по-добро в бук¬валния смисъл. Човек получава това, което избира. Такава е реалността, независимо дали ви харесва или не. Докато мислите ви са горе-долу еднакви като насока, вие се намирате на една и съща жизнена линия. Щом про¬мените отношението си към действителността, параметри¬те на мисленото ви излъчване получават нови характери¬стики и материалната реализация на вашия живот се прехвърля на друга линия. Там събитията се разгръщат вече по друг сценарий съо¬бразно с параметрите на вашето излъчване. Ако сценарият по някакви причини не ви харесва, вие се борите, за да про¬мените ситуацията. Когато се сблъска с препятствия, все¬ки реагира негативно - или проявява недоволство, или из¬пада в депресия. Мисленото ви излъчване се прехвърля на линия, където препятствията са още повече. И ви се стру¬ва, че животът ви се плъзга надолу по наклонена плоскост. Този процес изглежда неуправляем, но всъщност тъкмо вие със своите мисли насочвате реализацията си към про¬блемни области на пространството на варианти. Смятате, че с действията си преодолявате препятствията. А в дейст¬вителност излиза, че получавате това, което сами сте си избрали. Изберете ли борбата с препятствията - получава¬те ги в излишък. Погълнати ли сте от мисли за проблемите си - те винаги ще присъстват в живота ви. Насочвате дей¬ствията си към промяна на ситуацията върху текущата жизнена линия, но не можете да промените сценария в про¬странството на варианти. Във ваша власт е само да избере¬те друг. Опитвайки се да промените неудобните моменти в сценария, мислите точно за това, което не ви харесва. По този начин изборът ви се реализира успешно и вие получа¬вате онова, което не искате. На дадената жизнена линия не е възможно да промени¬те нещо. Също както на посещение в картинна галерия не можете да махнете или да преместите експозицията, която не ви харесва. Тук вие не сте господар. Но никой не ви за¬бранява да преминете в друга зала, за да гледате онова, ко¬ето повече ви харесва. Естествено, преминаването на жизнена линия, където всеки получава според потребностите си, не става просто по желание. Не всички мисли подлежат на реализиране и не всички желания са изпълними. Тук работата не е в съдържанието на мислите, а в тяхното качество. Само меч¬та или желание още не е избор. Мечтите не се сбъдват. Необходимо е да се изпълнят определени условия, които ще разберете, след като прочетете тази книга. В пространството на варианти за всеки човек има без¬крайно множество линии на съдбата. Нямаме основание да се сърдим на съдбата си, защото ни е дадено правото на избор. Проблемът ни е само в това, че не умеем да избира¬ме. Светът се проявява в цялото си многообразие, той ся¬каш е създаден да задоволява всички потребности. В него всеки може да намери всичко, което душата му иска. Дори в различните клонове на знанието той обръща към нас стра¬ната, която бихме искали да видим. Например идеализмът твърди, че светът е илюзия - и той се съгласява. Материализмът твърди обратното - и светът пак няма нищо против. Хората се изпокарват, налагайки своето отношение към света, а той показва, че всички са прави. Нима това не е забележително? Пространството на варианти са т.нар. илюзии, а мате¬риалната реализация - онова, което се разбира под матери¬ален свят. Винаги получаваме това, което избираме. В Корана има следните думи: „Човешката съдба е запе¬чатана в Книга.\" Има се предвид, че съдбата е предначертана и не можеш да избягаш от нея. Подобни твърдения можем да срещнем и в другите религии. Действително чо¬вешката съдба вече е предначертана. Грешката на религии¬те е, че тя има не само един, а безкрайно множество вари¬анти. От съдбата си не можеш да избягаш. И това до из¬вестна степен е вярно, защото не е възможно да се проме¬ни сценарият на варианта. Да се бориш с околния свят, за да промениш съдбата си, е трудно и неблагодарно занятие. Не си струва да се бориш, за да промениш сценария, просто трябва да избереш вариант според желанията си. Разбира се, всичко това е твърде необичайно и предиз¬виква основателни съмнения. Но и не разчитам, че с готов¬ност ще приемете модела на вариантите. Та и самият аз не вярвах, докато не се убедих, че транссърфингът работи, и то безотказно. Няма смисъл да предпочитате един или друг модел само за да постигнете някаква абсолютна истина. Не самият модел има значение, а практическият резултат, по¬лучен вследствие на него. Различните математически модели представят едно и също физическо явление по различен начин. Нали ще бъде забавно, ако специалистите по аналитична геометрия вне¬запно въстанат срещу математическия анализ и започнат да доказват, че геометрията е единствено вярната математическа дисциплина? Математиците успяха да се споразу¬меят, а философите и религиозните дейци - не. Къде се намира пространството на варианти? На този въпрос е много трудно да се отговори. От глед¬на точка на нашето триизмерно възприятие може да се каже, че то е навсякъде и никъде. Представете си безкрайна пло¬скост, без начало и край, където живеят двуизмерни чове¬чета. Те не подозират, че има трето измерение. Струва им се, че плоскостта е единственият свят и не могат да разбе¬рат как тъй ще има нещо извън него. Но ние знаем, че щом в този модел добавим още едно измерение, можем да създа¬ваме безкрайно множество такива плоскости. Тъй че нека не ви тревожи фактът, че не сме в състояние нагледно да представим по какъв начин наред с нашия свят могат да съществуват безкрайно множество паралелни светове. Трудно е да се повярва, че паралелните светове реално съществуват. Но, от друга страна, лесно ли ви е да повяр¬вате в теорията на относителността, според която с увели¬чаването на скоростта на едно тяло и масата му се увелича¬ва, а времето се забавя? Все още не е възможно да прове¬рим това твърдение с личен опит. Не е важно дали го раз¬бираме или не, а каква практическа полза можем да извле¬чем от това твърдение. В безграничното пространство да се спори за предим¬ствата на един или друг модел е просто нелепо и дребнаво. Представете си безкрайността в посока на увеличаване на разстоянията. Там, далеч напред, просто няма край. В по¬сока на намаляване на разстоянията, колкото и да е стран¬но, също няма край. Ние можем да наблюдаваме само огра¬ничена част от видимата Вселена. Както телескопът, така и микроскопът си имат граници. Безкрайността на микросвета с нищо не се различава от безкрайността на макросвета. Според една хипотеза видимата от нас Вселена е про¬излязла вследствие на Големия взрив и оттогава непрестан¬но се разширява. В Космоса телата се движат с огромна скорост. Но, от друга страна, вземайки предвид и огромни¬те разстояния, струва ни се, че разширяването на Вселена¬та става много дълго и много бавно. Известно е и че във вакуума във всеки момент от вре¬мето сякаш отникъде се раждат и веднага изчезват елемен¬тарни частици. Отчитайки относителността на простран¬ството и времето, нищо не ни пречи да разглеждаме всяка частица като отделна Вселена, подобна на нашата. Защото не ни е известен строежът на елементарните частици. За физиците те се проявяват ту като вълни, ту като ча¬стици. Навлизайки все по-навътре в микросвета, относи¬телните разстояния стават огромни и времето за вътреш¬ния наблюдател се забавя. За външния наблюдател наша¬та Вселена съществува един миг, като родена и угаснала във вакуума частица, а за нас като вътрешни наблюдате¬ли живее милиарди години. Когато отпивате глътка кафе от чашата си, замислете се колко вселени сте погълнали? Безкрайно множество, защо¬то безкрайността не се дели на части. Вътре в микросвета „да се лети\" е също толкова далеко и дълго, както и в без¬брежните простори на външния Космос. Отрязъците време могат да бъдат както безгранично малки, така и огромни. Всяка точка върху времевия отрязък можем да разглеж¬даме като начална, от двете страни на която се простира безкрайността на времето. Движението на началната точка върху времевия отрязък не променя нищо нито назад, нито напред. Цялата тази безкрайност на вложените един в друг све¬тове съществува едновременно. Във всеки момент центърът на Вселената се намира във всяка точка, защото всяка точка е заобиколена от всички страни с безкрайността. И всички събития съществуват едновременно по съща¬та причина, поради която центърът на Вселената се намира във всяка точка в едно и също време. Трудно е да си представим това. Но и безкрайността е невъзможно да обхванем с един поглед. Колкото и да се движите мислено из Вселената, ще ви заобикаля все съща¬та безкрайност. Съществуват и още по-объркани теории, според които нашата видима Вселена в четириизмерното пространство се превръща в крайна сфера. Но от това не ни става по-леко, защото теоретично измеренията пак могат да са без¬крайно множество. Като нямаме възможност да си представим всичко това, сме принудени"

• rima
  " May 01

  Като нямаме възможност да си представим всичко това, сме принудени да се задоволяваме с ограничения си кръго¬зор и да се правим, че разбираме нещо. Изобщо в съвременната наука има много непонятни и необясними неща, обаче това не ни пречи да се ползваме от плодовете й. Когато приложите принципите на транс-сърфинга, ще получите зашеметяващи резултати. Само нека веднага се разберем да не се измъчваме с въпроси защо и как именно работи това. Със съшия успех детето може да попита някой физик: „Защо телата взаимно се привличат?\" Ученият ще отговори: „Защото действа законът за гра¬витацията.\" Следва друг въпрос: „А защо действа законът за грави¬тацията? Все пак защо телата се привличат?\" Отговор няма. Та да оставим това неблагодарно занимание - да обяс¬няваме нещо си, и просто да се възползваме от резултатите на модела на вариантите. Не ни е съдено всичко да знаем и да разбираме. От модела на вариантите следва, че човек сам твори съдбата си. И въпреки това концепцията за съдбата в транссърфинга се различава от общоизвестните. Къде е разликата? Там, че можете да избирате своето щастие, а не да се борите за него. Не бързайте тутакси да приемете или да отхвърлите модела на вариантите. Просто си за¬дайте въпроса: какво сме постигнали в борбата със света за своето щастие? Всеки решава сам за себе си дали да продължава в този дух или все пак да опита и друг начин. Защото можеш да изгубиш цял живот в борба и да не по¬стигнеш нищо. Не е ли по-лесно да накараш света сам да тръгне насреща ти? Та нали точно това му е работата - да реализира вашия избор. Избраната поръчка се изпълнява винаги и безусловно. Но изборът не е желание, а нещо друго, какво - тепърва ще разберете. Желанията се изпълняват само в приказките. Точно затова се е утвърдило убеждението, че да се изпълня¬ват те е или много трудно, или е невъзможно. Направихме едва първата стъпка към отгатването на Гатанката на Надзирателя. Скоро ще разберете защо желанията не се изпълняват, а мечтите не се сбъдват. РЕЗЮМЕ Реалността се проявява в безкрайно многообразие от форми. Многовариантността на света е първото му и фун¬даментално свойство. Всеки модел представлява само отделен аспект от проявата на реалността. Всеки клон от знанието се основава върху избран ас¬пект от проявата на реалността. Изборът ви винаги се реализира. Каквото избирате, това и получавате. Пространството на варианти е информационно поле за всичко, което е било, е и ще бъде. Информационното поле съдържа потенциалните ва¬рианти на които и да са събития. Вариантът се състои от сценарий и декори. Пространството може да се раздели на сектори, във всеки от които има свой вариант. Колкото по-голямо е разстоянието между сектори¬те, толкова по-големи са разликите във вариантите. Секторите с приблизително еднакви параметри се подреждат в линия на живота. Материалната реализация се движи в пространст¬вото като плътно тяло. Излъчването на мислена енергия материализира по¬тенциално възможния вариант. Всеки организъм дава своя принос в създаването на материалната реализация. Когато параметрите на излъчване се променят, про¬цесът преминава върху друга линия. Не сте в състояние да промените сценария, но може¬те да изберете друг. Не е необходимо да се борите за щастието си - може¬те просто да изберете вариант, който ви харесва. \"Пространството на варианти\" от Вадим Зеланд Издател- НСМ-Медия http://www.helikon.bg/books/18/114437_transsarfing-na-realnostta-ch.i-prostranstvo-na-varianti.html"

• rima
  " May 01

  ГЛАВА II МАХАЛАТА Група хора, мислещи в една насока, създават енергоинформационни структури-махала. Те започват да се развиват самостоятелно и да подчиняват хората на своите зако-ни. Хората не си дават сметка, че неволно действат в интерес на ма¬халото. Как да се отърсим от тази магия? Отдайте се под аренда. ДЕСТРУКТИВНИТЕ МАХАЛА От деца са ни учили да се подчиняваме на чужда воля, да изпълняваме задълженията си, да служим на родината, на семейството, политическата партия, фирмата, държавата, на идеята... На всички други, но на себе си - най-накрая. Всеки в една или друга степен има чувство за задължения, отговорност, необходимост, вина. Всеки човек така или иначе „служи\" в различни групи и организации: семейст¬во, клуб, учебно заведение, предприятие, политическа пар¬тия, държава и т.н. Всички тези структури се раждат и се развиват, когато отделна група хора започне да мисли и да действа в една насока. После се присъединяват и други хора и структурата нараства, набира сила, принуждава членове¬те си да следват установени правила и в крайна сметка може да подчини големи слоеве от обществото. На ниво материална реализация структурата се състои от хора, обединени от общи цели, и от материални предме¬ти като сгради, съоръжения, мебели, оборудване, техника и т.н. Но какво стои зад всичко това на енергийно ниво? Структура възниква, когато мислите на хората са насо¬чени в едно направление и следователно параметрите на мислената енергия са идентични. Мислената енергия на отделните хора се обединява в един поток. При този слу¬чай в океана от енергия се създава отделна независима енергоинформационна структура — енергийно махало. Тя зажи¬вява свой живот и подчинява на законите си хората, вклю¬чени в създаването й. Защо точно махало? Защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора - привърженици — го хранят с енергията си. Всяко махало има характерна честота на колебанията. Например можете да разлюлеете една люлка само прилагайки усилия с опре¬делена честота. Тя се нарича резонансна. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и умира като същност. Ето няколко примера за махала, които са спрели: древ¬ните езически религии, каменните оръдия на труда, древ¬ните видове оръжие, старите модни течения, виниловите грамофонни плочи - с други думи, всичко, което е било преди и вече не се използва. Навярно се чудите - нима всичко това са махала? Да, всички структури със собствени атрибути, създаде¬ни от мислената енергия на хората, са махала. И всички живи същества, способни да излъчват енергия в една посо¬ка, рано или късно създават енергийни махала. Ето някол¬ко примера от живата природа: колониите от бактерии, по¬пулацията на живите същества, стадата от животни, гор-ските масиви, прериите, мравуняците - всички повече или по-малко подредени и еднородни структури от живи орга¬низми. Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елемен¬тарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структу¬ра и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля. Например бюрократичният апарат се развива като са¬мостоятелна структура независимо от волята на отделния чиновник. Разбира се, един влиятелен чиновник може да взема самостоятелни решения, но те не бива да са в разрез със законите на системата, иначе той ще бъде отхвърлен. Дори човекът в единствено число, също представляващ махало, не винаги си дава сметка за мотивите си. Напри¬мер енергийният вампир. Всяко махало по своята природа е деструктивно, тъй като отнема енергия от привържениците си и установява своята власт над тях. Деструктивността му се проявява в това, че то не се интересува от съдбата на отделния привърженик. Махалото има една-единствена цел - да по¬лучава енергия от него, а дали това ще е от полза за самия привърженик, няма значение. Попаднал под влияние на системата, човек е принуден да гради живота си съобразно с нейните закони, иначе тя ще го сдъвче и изплюе. Под вли¬яние на деструктивното махало можеш лесно да провалиш живота си. И обикновено е много трудно да се измъкнеш без загуби. Ако на човек му потръгне, намира своето място в сис¬темата и се чувства там като риба във вода. Като привърже¬ник той дава енергия на махалото, а то на свой ред му оси¬гурява среда за съществуване. Щом привърженикът започ¬не да нарушава законите на структурата, честотата на излъчването му вече не съвпада с резонансната честота на махалото. Като не получава енергия, то изхвърля или уни¬щожава непокорния привърженик. А ако човек се е отдалечил от благоприятните за него линии, тогава животът му в структурата на чуждото маха¬ло се превръща в концлагер или просто в унило съществу¬ване. Подобно махало става чисто деструктивно за привърженика си. Попаднал под влиянието му, човек губи свободата си. Принуден е да живее по натрапени му закони и да бъде винтче в големия механизъм - независимо дали му харесва или не. Човек може да попадне под покровителството на маха¬лото и да постигне забележителни резултати. Наполеон, Хитлер, Сталин и подобните им са фаворити на деструктивните махала. Но при всички случаи махалото изобщо не се грижи за благополучието на привържениците си, а само ги използва за своите цели. Когато попитали Напо¬леон дали някога е бил истински щастлив, той изброил едва няколко дни от живота си. Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици — като нощни пеперуди около лам¬па. Често пъти хората, подмамени от рекламните му но¬мера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например - отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват профе¬сия, която не ги интересува. Намират си чужда на същност¬та им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и по¬сле страдат. Дейността на махалото често става причина привърже¬ниците му да съсипят съдбата си, макар че то се опитва да скрие мотивите си под различни добродетелни маски. Глав¬ната опасност за поддалия се на влиянието му е, че то отда¬лечава жертвата си от линиите на живота, където човек би могъл да намери щастието си. Нека да отбележим отличителните му признаци: - Махалото се храни с енергията на привържениците си и така увеличава колебанията си. - Махалото се стреми да привлече колкото се може повече привърженици, за да получи повече енергия. - Махалото противопоставя групата от свои привърженици на всички останали групи. (Ние сме добри, а те са лоши.) - Махалото агресивно обвинява всеки, непоискал да стане привърженик, и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира и отстрани. - Махалото използва благообразни привлекателни ма¬ски, скрива се зад високи цели, възползва се от чувствата на хората, за да оправдае действията си и да завоюва кол¬кото се може повече привърженици. Всъщност махалото е егрегор, но това далеч не е всич¬ко. Понятието „егрегор\" не отразява целия комплекс от нюанси на взаимодействието на човека с енергоинформационните същности. Махалата играят неизмеримо по-голяма роля в човешкия живот, отколкото е прието да се смята. Ето ви един пример как махалото поглъща енергията на привържениците си. Представете си отговорен футболен мач, стадионът е претъпкан, страстите са нагорещени, за¬палянковците бурно реагират. Един играч допуска непро¬стима грешка, водеща до загуба на отбора. Върху него се стоварва буря от негодуване, запалянковците са готови да го разкъсат. Представяте ли си каква отрицателна енергия се изсипва върху главата на нещастника? От такъв чудови¬щен удар той би трябвало просто да умре на място. Но това не става, играчът си е жив и здрав, макар и потиснат от чувство за вина. А къде се дяна отрицателната енергия, насочена към него? Глътнало я е махалото. Ако не беше така, обектът на омраза от страна на тълпата щеше да заги¬ва, а кумирът - просто да излита във въздуха. Не се наемам да съдя дали махалото е живо същество или само енергийна форма. Но това няма никакво значение за техниката на транссърфинга. Най-важното е да се познае махалото и да не се приема играта му без полза за себе си. Да се познае деструктивното махало е много лесно по един отличителен признак. То винаги си съперничи със се¬беподобните си в борбата за хората. Целта му е само една - да завладее колкото се може повече привърженици, за да получи колкото се може повече енергия. Колкото по-деструктивно действа то в борбата за привърженици, толкова по-деструктивно е, т.е. представлява опасност за съдбата на отделния човек. Може би ще възразите: нали съществуват благотвори¬телни организации, дружества за защита на природата, животните и други? Какво деструктивно има в тях? За вас лично деструктивното е в това, че както и да го извъртате, те се хранят с вашата енергия и не се интересуват от щас¬тието и благополучието ви. Призовават ви да бъдете ми¬лосърдни към другите, оставайки равнодушни към вас. Ако това ви устройва и наистина се чувствате щастливи, зани¬мавайки се с тази работа. Дори можете да смятате, че сте намерили своето махало. Но трябва да бъдете честни със себе си: дали не носите маската на благодетел? Действи¬телно ли искрено давате енергията и парите си за благото на другите или си играете на благотворителност? За да из¬глеждате по-добър? Деструктивните махала отучиха хората да избират съдбата си. Защото ако човек е свободен да избира, той ще стане независим. Тогава махалото няма да го привлече за свой привърженик. Нашето съзнание е свикнало, че съдба¬та е предопределена, и наистина е много трудно да се по¬вярва във възможността просто да избереш съдбата, която повече ти харесва. На махалата е изгодно да държат привържениците си под контрол, ето защо изобретяват всевъзможни начини, за да манипулират слугите си. По-нататък ще ви стане ясно как го правят. Транссърфингът също може да стане махало, ако направим от него култ, движение или школа. Разбира се, раз¬личните махала са деструктивни в различна степен. Дори в най-лошия случай обаче транссърфингът ще бъде най-сла¬бо деструктивен, защото служи не на някаква обща стра¬нична цел, а изключително за благото на всеки отделен индивид. Ето защо такова махало ще бъде много необичай-но - някакво общество от индивидуалисти, заети изключи¬телно със своята съдба. Впрочем, ето ви задача за домаш¬но: кои махала можем да наречем конструктивни? Защо обаче ви разказвам всичко това? За да ви обясня какво означава да избереш съдбата си и как да го направиш. Въоръжи се с търпение, драги читате¬лю, нещата не са толкова прости, но постепенно картината ще започне да се прояснява. \"Пространството на варианти\" от Вадим Зеланд Издател- НСМ-Медия http://www.helikon.bg/books/18/114437_transsarfing-na-realnostta-ch.i-prostranstvo-na-varianti.html"

• rima
  " May 01

  ВОЙНАТА НА МАХАЛАТА Главният отличителен признак на деструктивното ма¬хало е, че то агресивно се стреми да унищожи другите ма¬хала, за да привлече хората на своя страна. За тази цел то непрекъснато насъсква привържениците си срещу други¬те: „Ние сме добри, а те са лоши! Лоши!\" Въвлечените в тази борба се отклоняват от пътя си и се стремят към лъжли¬ви цели, които погрешно смятат за свои собствени. Тук се проявява деструктивността на махалата. Борбата срещу чуждите привърженици е безплодна и съсипва живота -както своя, така и чуждия. Да вземем крайната проява на борбата за привържени¬ци - войната. За да убеди привържениците си да разпалят конфликт, махалото изтъква аргументи, съответстващи на конкретната историческа епоха. Най-примитивният метод, използван в миналото, е просто да се заповяда да отнемеш от другите онова, което им принадлежи. Но тъй като обществото се цивилизова, аргументите стават по-рафини¬рани. Една нация се обявява за висша, а другите - за нисши. Благовидният предлог е да се издигнат тези недоразви¬ти народи на по-висока степен, а ако се съпротивяват, да се приложи сила. Съвременните концепции за войната изглеждат горе-долу така. На дърво в гората виси гнездо. Там живеят диви пчели, правят мед и хранят децата си. Но идва махалото и обявява на привържениците си: „Това са диви пчели, те са много опасни, затова трябва да ги унищожим или поне да разрушим гнездото им. Не вярвате ли? Вижте сами!\" И за¬почва да човърка гнездото с пръчка. Пчелите излитат и жилят привържениците. А махалото тържествува: „Виж¬дате ли колко са агресивни! Трябва да ги унищожим!\" С каквито и оправдателни лозунги да се прикриват вой¬ните и революциите, същността им е една - това е битка на махалата за привърженици. Формите могат да бъдат най-различни, но единствената цел е да се завоюват колко¬то се може повече привърженици. Пресните сили са жиз¬нена необходимост за махалото, без тях то ще спре, затова битката помежду им е естествена и неизбежна. След войните и революциите се подреждат по-малко агресивни, но все пак достатъчно жестоки форми на сблъсък. Например борбата за пазари, съперничеството на политическите партии, конкуренцията в икономиката, всевъзможните видове маркетинг, рекламните кампании, идеологическата пропаганда и т.н. Жизнената среда на хо¬рата е изградена върху махала, затова всички сфери на дей¬ността им са обхванати от конкуренция. Съперничеството се води на всички равнища, започвайки с държавните спо¬рове и свършвайки със съревнованието между клубните отбори и отделните хора. Новото, необичайното, непонятното винаги трудно си пробива път. Защо става така? Нима е виновна само инерцията на мисленето? Главната причина е, че на старите махала не им отърва появяването на ново махало, защото ще привлече на своя страна привърженици от тях. Например двигателите с вътрешно горене, които години наред замърсяват атмосфе¬рата, можеха отдавна вече да са минало. Защото са разра¬ботени множество алтернативни, екологично чисти моде¬ли. Но те заплашват със смърт махалата на нефтените кор¬порации, а те все още са прекалено силни, затова не позво¬ляват на някакви си изобретатели просто така да ги изри¬тат от сцената. Стига се дотам, че тези чудовища буквално изкупуват патентите на нови двигатели и ги държат в тай¬на, като при това обявяват, че изобретенията са с ниска ефективност. Реализирайки структурата си на материално ниво, ма¬халата укрепват положението си с финансови средства, съоръжения, оборудване и, разбира се, с човешки ресур¬си. Начело на човешките пирамиди се поставят фавори¬тите на махалата. Фаворитите са ръководители от всич¬ки рангове - от дребни началници до държавни пре¬зиденти. Съвсем не е задължително да притежават ня¬какви особено забележителни качества. Обикновено това са привърженици, чиито параметри оптимално се впис¬ват в структурата на махалото. Щом те престанат да за¬доволяват изискванията на системата, той безжалостно бива отстранен. Битката на махалата е деструктивна за привърженици¬те си, защото на тях им се струва, че изпълнявайки висша¬та воля, те действат по лично убеждение. А личното убеж¬дение на привържениците в повечето случаи е завладяно от махалата. Щом човек се е настроил на неговата честота, на енергийно ниво възниква взаимодействие между него и махалото. Честотата на излъчване на мислена енергия от привържениците се фиксира и се поддържа от енергията на махалото. Възниква нещо като захват, примка с обратна връзка. Привърженикът излъчва на резонансната честота на махалото, а то на свой ред го подхранва по малко с енер¬гия, за да запази влиянието си. На ниво материална реализация често наблюдаваме подобни картинки на взаимодействие. Например махалото на политическа партия провежда агитация, улавя на въди¬цата си привърженик и го подхранва с малко енергия във вид на чувство за правота, за удовлетворение, достойнство. Привърженикът мисли, че има контрол върху ситуацията -той може да избира. Но всъщност него са го избрали, той е под контрол. Външно изглежда като убеденост на привърженика, че реализира своята воля. Но тази воля изкуствено и незабе¬лязано му е натрапена от махалото. Привърженикът попа¬да в информационното му поле, общува с нему подобните на „горещи\" теми, влиза в енергийна връзка и по този на¬чин фиксира честотата си. Сетне неговите очаквания могат да бъдат излъгани, появяват се мисли срещу бившия кумир и честотата на излъчване се изплъзва от капана. Силата на примката варира в зависимост от могъществото на маха¬лото. В едни случаи на подобен еретик просто му позволя¬ват да си отиде, а в други го лишават от свобода или дори от живота му. Обсебването на честотата можем да илюстрираме със следния нагледен пример. Тананикате си някаква мелодийка, но в същия момент чувате друга музика. И щом вече сте чули другата мелодия, ви е много трудно да продължите да си тананикате предишния мотив. За целите на транссърфинга не е чак толкова важно по какъв начин става взаимодействието между махалото и привърженика на енергийно ниво. Ще изследваме това вза¬имодействие, използвайки опростен модел. Напълно до¬статъчно е. Никой не може детайлно и точно да обясни как-во и как става всъщност, защото тогава възниква въпросът: а какво трябва да се разбира под „всъщност\"? И тъй на¬татък - съобразно с безкрайния процес на познанието. - Неблагодарна работа. Затова ще се задоволим с малко¬то. Трябва да се радваме и на това, че все пак сме способни нещичко да разберем. Нека видим как манипулират привър¬жениците си"

• rima
  " May 01

  КОНЦИТЕ НА МАРИОНЕТКИТЕ Нека си зададем въпроса: как махалата принуждават привържениците си доброволно да им дават енергия? Голе¬мите и могъщите могат да ги принудят да действат по опре¬делени правила. Но как го правят слабите? Когато човек няма властта насила да накара някого да направи нещо, той използва различни доводи - убеждава¬не, уговаряне, обещания. Но това са слаби методи, присъ¬щи изключително на човешкото общество, отдалечило се от природните сили. Махалата също ги прилагат понякога, ала си имат и много по-мощно оръжие. Те са енергоинформационни същности, ето защо се подчиняват и действат съобразно с могъщите и задължителни закони за същест¬вуване на този свят. Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мисле¬на енергия на неговата резонансна честота. За тази цел не е необходимо съзнателно да насочва мислите си в полза на махалото. Както и сами разбирате, по-голямата част от мислите и постъпките на хората се намира в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психи¬ка използват махалата. Те се изхитряват да получават енер¬гия не само от привържениците, а и от върлите си против¬ници. Навярно вече се досещате как. Представете си, че на пейката седят няколко бабички и кълнат на поразия правителството. Те не са привърженици на махалото на правителството, мразят го по редица при¬чини. Но какво всъщност става? Бабичките ругаят правителството - че е бездарно, про¬дажно, цинично и тъпо. Така те интензивно излъчват мис¬лена енергия на честотата на това махало. Защото на маха¬лото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и от-рицателната енергия. Най-важното е честотата на излъчва¬нето да е в резонанс с неговата. И така, главната задача на махалото е да настъпи чове¬ка по мазола, да му бръкне в раната - не е важно как, стига да завладее мислите му. С появяването на средствата за масова информация методите на махалата стават все по-префинени. Човек попада в силна зависимост. Забелязали ли сте, че в информационните програми обикновено пре¬обладават лошите новини? Те предизвикват силни емоции - тревога, страх, негодуване, злоба, омраза. Но задачата на кореспондентите е именно да привлекат вниманието. Са¬мите средства за масова информация са махала и са подчи¬нени на други, още по-могъщи. За пред света целта е сво¬бодният достъп до всякаква информация. Но фактическата цел е една - с всички възможни средства настройване на подходящите честоти. Един от любимите начини на махалото да получи достъп до вашата енергия е да ви извади от равновесие. Така вие „се залюлявате\" на неговата честота и залюлявате и него. Да предположим, че цените са се вдигнали. Вие реаги¬рате негативно - започвате да негодувате, да се оплаквате, да споделяте информацията с близките си. Напълно нор¬мална и адекватна реакция. Но пък е точно това, което ма¬халото очаква. Вие излъчвате отрицателна енергия в за¬обикалящия свят на честотата на махалото, то получава енергия и се залюлява още по-силно - ситуацията се задълбочава. Най-здравото въже, за което ви държи махалото, е страхът. Най-древното и най-силното чувство. Няма значение от какво се страхувате, но ако този страх е свързан с някакъв аспект на махалото, то ще получи вашата енер¬гия. Тревогата и безпокойството са по-слаби, но все пак достатъчно здрави конци. Тези чувства много добре фик¬сират излъчването на мислена енергия на неговата често¬та. Ако нещо ви тревожи, на вас ви е трудно да се съсредо¬точите върху нещо друго. Чувството на вина също е един от най-широките кана¬ли, по които махалото изсмуква от нас енергия. Вменяват ни го от най-ранно детство. Това е много удобен начин за манипулиране: „Щом си виновен, длъжен си да правиш това, което ти кажа.\" Много е некомфортно да се живее с чувст¬во на вина, затова хората се мъчат да се отърват от него. Но как? Като понесеш наказание или отработиш вината си. И едното, и другото предполагат подчинение, покорство и мислена работа в определена посока. Чувството за дълг е частен случай на чувството на вина. Длъжен си, значи с нещо си задължен и послушно изпълня¬ваш. В крайна сметка „виновниците\" - и истинските, и из¬мислените - стоят с наведена главичка и дават своята дан на махалото във вид на енергия. Привнесеното, внушено чувство на вина е любимото оръжие на манипулаторите. Пак ще се върнем на него. Специално трябва да отбележим всевъзможните пси¬хологически комплекси. Комплекс за непълноценност: външността ми е непривлекателна, нямам способности и таланти, не ми достига ум или остроумие, не умея да кон¬тактувам с хората, недостоен съм. Комплекс за вина: за нещо съм виновен, всички ме осъждат, длъжен съм да нося кръста си. Комплекс на бореца: трябва да бъда твърд, обя¬вявам война на себе си и на всички около мен, ще се боря за място под слънцето, ще постигам всичко със сила. Ком¬плекс на търсача на истината: на всяка цена ще докажа пра-р вотата си и ще докажа на другите, че те не са прави. Тези и други комплекси са персонален ключ към енергията на от¬делните личности. Бръквайки в раната на даден човек, ма¬халото интензивно изсмуква от него енергия. Вие сами можете да продължите списъка на конците, чрез които махалата задвижват марионетките си: справед¬ливост, гордост, тщеславие, чест, любов, омраза, алчност, щедрост, любопитство, интерес, глад и т.н. Чувствата и интересът позволяват да се фиксира течението на мислите в определена насока. Ако темата не предизвиква нито ин¬терес, нито емоции, трудно се съсредоточаваш върху нея. Ето защо махалата улавят мисления поток, като засягат човешките чувства и потребности. Обикновено хората реагират стандартно на негатив¬ните външни дразнители. Негативните новини предизвик¬ват недоволство, тревожните - безпокойство или страх, обидата поражда неприязън и т.н. Навикът става стартов бутон за пускане на механизма на улавяне. Например на¬викът да се дразниш или да се тревожиш по незначителни поводи, да отговаряш на провокации, общо взето, да от¬говаряш с негативна реакция на негативния дразнител. Човек може и да разбира, че отрицателните мисли и постъпки не носят нищо добро, обаче по навик прави ста¬рите грешки. Така че навиците често създават проблеми и ни при¬нуждават да действаме неефикасно, а е много трудно да се отървем от тях. Те са илюзия за комфорт. Човек повече се доверява на отдавна познатото. Всичко ново предизвиква опасения. Старото, привичното вече се е доказало чрез опи¬та. Също като старото ви кресло, в което сядате да си почи¬нете след работа. Може би новото е по-удобно, но пък ста¬рото е по-комфортно. Комфортът се характеризира с поня¬тия като удобство, доверие, положителен опит, предсказуемост. Новото притежава в значително по-малка степен тези качества, затова се изисква много повече време, за да се превърне новият навик в стар. И така, в общи линии разгледахме методите на въздей¬ствие на махалата върху хората. Може ли човек да се отърве от влиянието им? За начините на освобождаване ще говорим по-нататък. Често обаче се случва някой да стане и открито да се обяви против поробилото го махало. В подобен двубой човек ви¬наги търпи поражение. Махалото може да бъде победено само от друго махало. Сам човек нищо не може да направи. Ако се е изплъзнал от подчиненото си положение и е за¬почнал да се бори, само ще загуби енергия и в най-добрия случай ще бъде изхвърлен от системата, а в най-лошия ще бъде смазан. Привърженик, осмелил се да наруши установените от махалото правила, се обявява извън закона. Външно това се проявява като осъждане за постъпката му. Но всъщност вината не е в самата постъпка, а че привърженикът се е изплъзнал от подчиненото си положение, т.е. престанал е да храни махалото с енергия. Защо „преклонената главичка остра сабя не я сече\"? Защото човек, приел в себе си чувството на вина, е напълно готов да се подчинява на властта на махалото. За махалото разкаянието на привърженика за извършената постъпка няма значение. Значение има само възстановяването на загубения контрол. Махалото веднага ще стане по-добро към вас, щом му дадете възможност да ви манипулира. Е, а ако виновникът не се покорява, тогава се отстранява, поне¬же нищо повече не може да се вземе от него. По правило истинските мотиви на махалото са завоа¬лирани с морални принципи. Сиреч, разкаялият се за извършеното вече не е такъв злодей. Вие самите можете да отличите къде действа морален принцип, а къде се засягат интересите на системата, ако винаги помните какво представляват махалата и какви са истинските им цели."

• rima
  " May 01

  ВИЕ ПОЛУЧАВАТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАТЕ Както казахме по-горе, махалата получават енергия как¬то от привържениците, така и от противниците си. Но загу¬бата на енергия е половин беда. Ако махалото е достатъчно деструктивно, то накърнява благополучието и съдбата на човека. Всеки от нас от време на време се сблъсква с негативна информация или нежелани събития. Това са провокации на махалата. Човек не иска подобни неща да се случват в жи¬вота му, но реагира винаги по един от двата начина: ако информацията не го засяга особено, той я пропуска покрай ушите си и бързо я забравя. Но ако провокационната ин¬формация го дразни или плаши, т.е. пуска корени в душата му, тогава мислената му енергия е уловена от капана на махалото и човек се настройва на неговата резонансна че¬стота. По-нататък събитията се развиват по известния ви сце¬нарий. Човек се ядосва, негодува, тревожи се, страхува се, бурно изразява недоволството си, с една дума, активно излъчва енергия на честотата на деструктивното махало. Тази енергия не постъпва единствено в махалото. Според параметрите на мислената енергия човек се прехвърля върху такава жизнена линия, където онова, което иска да избегне, се намира в излишък. Както помните, ако излъчва¬нето на мислена енергия се фиксира на определена често¬та, човек се прехвърля върху съответната жизнена линия. Деструктивната роля на махалото тук се изразява във фик¬сиране на честотата с помощта на капан. Да допуснем, че пропускате покрай ушите си информа¬циите за катастрофи и стихийни бедствия. Защото щом това не ви засяга, за какво да се тревожите излишно? В този случай някъде става катастрофа, но лично вие се намирате на такава жизнена линия, където не сте жертва, а наблюда¬тел. А онази, където сте жертва, е останала настрани. И обратно, ако пускате в себе си информациите за катастро¬фи и нещастия, ако охкате и ги обсъждате с познатите си, напълно е възможно скоро да се прехвърлите върху линия, където самите вие ще сте жертва. Излиза, че колкото по-силно е желанието ви да избег¬нете нещо, толкова по-голяма вероятност има да го полу¬чите. Да се борите активно с онова, което не искате, значи да полагате всички усилия то да дойде в живота ви. За да се прехвърлите върху нежелани жизнени линии, дори не е задължително да предприемате някакви действия. Напълно достатъчни са отрицателните мисли, подправени с емоции. Например не искате времето да е лошо и си мислите колко мразите дъжда. Шумните съседи ви пречат и вие по¬стоянно се карате с тях или тихичко ги мразите. Страхувате се от нещо си и то много ви тревожи. Работата ви е омръзна¬ла и вие предъвквате отвращението си към нея. Навсякъде ви преследва онова, което активно не иска¬те, т.е. страхувате се от него, мразите го и го презирате. От друга страна, съществуват много неща, които също бихте искали да избегнете, но в настоящия момент това не ви вълнува особено. В такъв случай те не се и случват. Но щом пуснете в себе си нежеланото, изпълните се с непри¬язън и започнете да кътате това чувство, то непременно ще се реализира във вашия живот. Единственият начин да премахнете нежеланото от жи¬вота си е да се освободите от влиянието на махалото, обсе¬било мислената ви енергия. И занапред да не се поддавате на провокациите му и да не се включвате в играта. Човек може да се измъкне от влиянието на деструктивното маха¬ло по два начина: да го провали или да го спре. Нека разгледаме по-подробно как се прави това. ПРОВАЛЯНЕ НА МАХАЛОТО Безполезно е да се борим с махалото. Както казахме, да се борим с него значи да му даваме енергията си. Първото и най-главно условие на успеха е отказването от борба с него. Колкото по-активно се дърпате от досаждащите ви махала, толкова по-активно те ще ви притискат. Можете безкрайно да повтаряте: „Оставете ме на мира! Махнете се от мен!\" Струва ви се, че се дърпате от тях, но всъщност ги храните с енергията си и те се лепят още повече към вас. Освен това нямате право да осъждате и да променяте нищо в този свят. Трябва да приемате всичко като картини на изложба, независимо дали ви харесват или не. На из¬ложбата може да има много картини, които ви се струват непривлекателни. Но изобщо не ви идва наум да поискате да ги махнат. След като сте признали правото на съществу¬ване на махалото, имате право да се махнете от него и да не се поддавате на влиянието му. Но главното е да не се бори¬те с него, да не го осъждате, да не се ядосвате, да не избу¬хвате, защото това означава да участвате в играта му. Точ¬но обратното, трябва да го приемете спокойно като необ¬ходимо, като неизбежно зло, а сетне да си отидете. Проявя-вайки неприемане в каквато и да е форма, вие давате на махалото енергия. Преди да разберем какво значи да избираме, трябва да се научим да се отказваме. Обикновено хората смътно си представят какво искат. Но всички със сигурност знаят какво не искат. Когато се стремят да се отърват от неже¬лани неща или събития, мнозина постъпват така, че се получава обратното. За да се откажеш, е необходимо да приемеш. „Да приемеш\" тук не означава да го пуснеш в себе си, а да признаеш правото му на съществуване и равнодушно да отминеш. „Да приемеш\" и „да се освободиш\" означава да му позволиш да си отиде и да му помахаш на прощаване. Напротив, „да приемеш\" и „да оставиш\" означава да го пуснеш в себе си, а след това да се привържеш или да се възпротивиш. Ако ви тормозят мисли какво не ви харесва, то те не¬пременно ще дойдат в живота ви. Представете си, че ня¬какъв човек не обича ябълки. Чак ги мрази, гади му се от тях. Той би могъл просто да не им обръща внимание, но не му се нрави фактът, че в света, в който живее, съществува такава гадост като ябълките. Те го дразнят винаги когато попаднат пред очите му и той активно изразява отвраще¬нието си от тях. Това е на материално ниво. Но на енергий¬но ниво човекът жадно се нахвърля да ги яде, тъпче устата си, силно мляска и крещи, че не ги обича, натъпква джобо¬вете си, дави се и пак се жалва колко са му омръзнали. Изоб¬що не му идва наум, че може просто да изхвърли ябълките от живота си, щом не ги иска. Дали обичате нещо или го мразите - няма никакво зна¬чение. Главното е, че мислите ви са зациклени върху пред¬мета на вашите чувства, мислената ви енергия е фиксирана на определена честота, затова се оказвате завладени от махалото и се прехвърляте на съответните жизнени линии, където съществува в големи количества предметът на фиксация. Щом не искате да имате нещо, просто не мислете за него, равнодушно го отминавайте и то ще изчезне от живота ви. Да изхвърлиш нещо от живота си не означава да го из¬бягваш, а да го игнорираш. Да го избягваш значи да го допуснеш в живота си, но активно да се мъчиш да се отървеш от него. А да го игнорираш - това е изобщо да не реагираш и следователно то да липсва в живота ти. Представете си, че сте радиоприемник. Всеки ден се събуждате и слушате омразната ви радиостанция - света, който ви заобикаля. Ами прехвърлете се на друга чес¬тота! Може да ви се стори, че като издигнете желязна завеса между себе си и света, ще се опазите от нежеланите маха¬ла. Това е илюзия. Като сте се напъхали в желязна ризни¬ца, вие си казвате: „Аз съм стена. Нищо не виждам, нищо не чувам, нищо не зная, нищо няма да кажа. Никой няма достъп до мен.\" За да поддържате подобно енергийно поле, е необходи¬мо да хабите много енергия. Който насила се мъчи да се огради от света, непрекъснато е в напрежение. Освен всичко друго енергията на защитното му поле е настроена на чес¬тотата именно на онова махало, срещу което е издигната защитата. А на него точно това му е нужно. Безразлично му е как му давате енергия - с желание или без. Но тогава какво ще ви защити от махалото? Пустотата. Ако аз съм празен, то няма за какво да се захване. Не влизам в играта му, но и не се опитвам да се защитя от него. Просто го игнорирам. Енергията на махалото преминава покрай мен, без да ме засегне, и се разсейва в пространст¬вото. Играта му не ме вълнува, не ме трогва. По отноше¬ние на него аз съм празен. Ето ви един груб пример. Подир вас тича лаещо куче. Ако се обърнете, то ще залае още по-силно. Приемете ли го на сериозно и започнете ли да му се карате, то ще бяга още дълго след вас - защото целта му е да намери някого и да се заяжда с него. Но ако го игнорирате, ще се прехвърли върху друг обект. И забележете - дори няма да му дойде наум да ви се обиди, че не сте му обърнали внимание. Твърде е погълнато от целта си да получи енергия, за да мисли за нещо друго. Можем да заменим кучето в примера със скандалджия - моделът пак ще работи. Ако някой ви досажда, изпробвайте върху него модела на деструктивното махало - сигурно ще му дойде по мярка. Щом не успеете да затворите устата на „лепката\", тогава просто не отговаряйте на провокациите му, игнорирайте го. Той не ще ви остави на спокойствие, докато не преста¬нете да му давате енергия. Вие можете да му я давате както пряко, като влезете в пререкание с него, така и косвено, мълчаливо ненавиждайки го. Да престанете да му давате енергия, значи да не мислите изобщо за него, да го изхвърли¬те от ума си. Просто си кажете: „Да върви по дяволите!\" -и той ще изчезне от живота ви. Често обаче се случва така, че не можем просто да иг¬норираме махалото. Например началникът ви вика, за да ви трие сол на главата. Да му откажете или да се защитава¬те, означава да изгубите енергия, тъй като и едното, и дру¬гото е борба с махалото. В такъв случай се престорете, че влизате в играта му. Главното е да осъзнавате, че влизате в играта само за вид. Представете си, че някакъв здравеняк замахва срещу вас с тояга да ви удари с всичка сила. Вие нямате нищо против, не се защитавате и не нападате. Просто спокойно отстъпвате встрани и здравенякът заедно с тоягата полита в празното пространство. Това означава, че махалото не може да ви улови на въдицата си и се проваля. Същият принцип е в основата на източното бойно из¬куство айкидо. Там буквално става следното. Хващаш на¬падателя под ръка, тръгваш заедно с него, сякаш го изпра¬щаш, а сетне леко го пускаш да отлети в посоката, накъде¬то е била насочена енергията му. Цялата тайна е, че отбра-няващият се няма нищо против нападението. Той се съгла¬сява с линията на нападателя, върви заедно с него известно време, после го пуска. Енергията на нападателя отлита в пустотата, защото ако отбраняващият се е „празен\", няма за какво да се захванеш в него. Техниката се състои в това, че вие отговаряте със съгласие на началното нападение на махалото, а сетне диплома¬тично отстъпвате или лекичко насочвате движението в нуж¬ната ви посока. Например възбуденият началник иска да ви натовари с работа и енергично настоява да я изпълните точно както той смята. Вие знаете, че тя трябва да се извърши по друг начин или изобщо не смятате това за свое задължение. Ако за¬почнете да възразявате, да спорите и да се защитавате, той строго ще ви заповяда да изпълнявате. Защото е взел ре¬шение, а вие му се противопоставяте. Направете обратното. Изслушайте го внимателно, съгласете се с всичко, оставете първият импулс „да изте¬че\". А сетне спокойно започнете да обсъждате с него подробностите от работата. В този момент сте приели енергията му и излъчвате на неговата честота. Като не срещне съпротива, неговият импулс след известно време заглъхва. Не му казвайте, че по-добре знаете как да се свърши тази работа, не му отказвайте и не спорете. Про¬сто се посъветвайте с него как бихте могли да я изпълни¬те по-бързо и по-добре или може би друг служител ще я направи по-качествено. Вие се люлеете заедно с махалото, но го правите съзна¬телно, без да участвате в играта, сякаш я наблюдавате от¬страни. То се люлее, навлязло дълбоко в играта. Това е неговата игра — то взема решение, а с него се съгласяват и се съветват. Ще видите, че насочената преди към вас енер¬гия ще отмине в друга посока - към друго решение или друг изпълнител. И така, лично за вас махалото ще се про¬вали."

• rima
  " May 01

  ЗАТИХВАНЕ НА МАХАЛОТО Има случаи, когато е невъзможно да провалим махало¬то. Тоест не можем нито да го игнорираме, нито да го отми¬нем. Имах един приятел - сговорчив, добродушен, но нада¬рен с огромна физическа сила. Веднъж се прибираме късно вечерта с трамвай, а вътре вилнее компания агресивно на¬строени побойници - истинско деструктивно махало. Мно¬го са, подхранват се един друг с отрицателна енергия и се чувстват напълно безнаказани. По правило, за да увелича¬ва енергията си, подобна група трябва постоянно да се за¬яжда с някого, подхранвайки се отвън. Започнаха да досаждат на приятеля ми, защото добро¬душното му и миролюбиво лице не внушаваше никаква опасност. По всякакъв начин се мъчеха да го задяват с по¬дигравки и оскърбления, но той мълчеше и не отговаряше на провокациите, т.е. опитваше се да провали махалото. Аз също не се намесвах, понеже знаех, че него нищо не го за¬плашва, но пък компанията много рискува. Най-сетне при¬ятелят ми не издържа и тръгна към изхода, обаче пред него застана най-безочливият привърженик. Тогава, поставен на тясно, приятелят ми хвана лигльото за яката и му нанесе чудовищен удар. Лицето му стана на каша. Останалите герои замръзнаха, смаяни и ужасени. При¬ятелят ми се обърна и хвана следващия, но той запелтечи с треперещ глас: „Недей... човече, недей... не-е-е...\" Енерги¬ята на махалото мигновено беше угасена и привърженици¬те, уплашено промъквайки се покрай нас, се изсипаха от трамвая. Разбира се, добре са онези, които могат да се защитят. Ами ако не могат, тогава? В случай че наистина няма накъ¬де да отстъпвате, за да спрете махалото, можете да изтърси¬те нещо необичайно - нещо, което никой не очаква от вас. Разказаха ми следния случай. Група „храбри\" привърже¬ници на улична банда заобиколили един младеж, смятайки да го пребият. Тогава той се хвърлил към главатаря, опу¬лил безумни очи и креснал: „Какво да ти счупя - носа или ченето?\" Подобен въпрос явно не влизал в сценария и гла-ватарят за миг замръзнал. А момчето с нездрав ентусиазъм възкликнало: „Най-добре да ти откъсна ухото!\" И с всички сили сграбчило ухото му. Главатарят отчая¬но завил от болка. Целият спектакъл, който бандата била свикнала да разиграва, бил провален. На главатаря дори наум не му идвало да бие някого, имал си само една грижа - да освободи ухото си. Оставили младежа на мира, мис¬лейки го за луд, затова пък той се отървал. Та ако попаднете в ситуация със стандартен сценарий за развитие на събитията, направете нещо - няма значение какво, което не се вписва в него. Махалото ще спре. Защо¬то докато действате по сценария, вие приемате играта му и давате енергията си на същата честота. Но ако вашата чес¬тота силно се различава, попадате в дисонанс с него и така нарушавате ритъма му. Но пък и не бива да тръгвате с рогата напред, щом имате работа с махало, което няма какво да губи. Ако ви нападнат, за да ви оберат, по-добре веднага им дайте па¬рите си. Някои дори специално си носят за такива случаи десет долара. Например ако крадецът е наркоман или луд, лесно може да ви убие дори да сте майстор по бойни изку¬ства. Затова не бива да се захващате с него - също като с бясно куче. Иначе смъртта ви ще бъде нелепа и неоправ¬дана. За спиране на махалото може да помогнат чувството ви за хумор и въображението ви. Обърнете раздразнението си в игра. Например дразни ви човешката тълпа по улици¬те или в транспорта, всеки бърза нанякъде и ви пречи да се придвижвате. Представете си, че сте в Антарктида сред милионите птици. Хората са пингвини, много смешно се клатушкат, суетят се и пъплят насам-натам. А вие? Вие също сте пингвин. След подобна трансформация хората по-ско-ро внушават симпатия и любопитство, отколкото раздраз¬нение. Разбира се, не е лесно да се сдържате, когато буквално ви се иска да късате и да хвърляте. В такива моменти най-трудно е да си спомните, че това е заради махалото - то иска да изсмуче енергия от вас. Не се поддавайте на прово¬кацията. Подобно на вампир то използва нещо като анесте¬зия - навика ви да реагирате негативно на дразнителя. Дори сега, четейки тези редове, можете да отговорите раздраз¬нено на нежеланото телефонно обаждане. Но ако си поста¬вите за цел да си създадете навика да помните, вие не¬прекъснато ще имате имунитет срещу провокациите на махалото. Обърнете внимание: когато се натъкнете на някакво досадно обстоятелство и реагирате раздразнено, недовол¬но, с отрицателни емоции, веднага следва продължение и развитие на негативната ситуация или се появяват нови неприятности. Така се люлее махалото. Самите вие го залюлявате. Постъпете наопаки - или не реагирайте, или ре¬агирайте неадекватно. Например можете да посрещнете неприятностите с фалшив ентусиазъм или с идиотски възторг. Така спирате махалото. Ще се убедите, че продъл¬жение няма да последва. Спомняте си, че навикът да реагирате отрицателно на досадните обстоятелства е пусков механизъм за завладя¬ване на вашата енергия от махалото. Този навик ще из¬бледнее, ако започнете да играете една своеобразна игра, в която нарочно ще направите следната подмяна: ще сме¬ните страха с увереност, унинието с ентусиазъм, негодуването с равнодушие, раздразнението с радост. Опитайте се да реагирате „неадекватно\" макар и на дребните неприятности. Какво ще изгубите? Нека да е глупаво, затова пък този стил на игра лишава махалото от всякакви шансове. Този начин ни се струва глупав именно защото махалата са ни научили да играем само изгодните на тях игри. Опитайте се сега да им натрапите своята, тя ще ви достави удовол¬ствие и вие учудено ще откриете колко мощна е тази тех¬ника. Принципът е един: излъчвайки на честота, различна от резонансната, вие сте в дисонанс с махалото, то спира по отношение на вас и ви оставя на мира. Има още един начин на „меко\" спиране. Ако някой ви досажда, т.е. създава ви проблеми, постарайте се да раз¬берете какво не достига на този човек, от какво се нуж¬дае. Сега си представете, че той има това, което му лип¬сва: здраве, увереност, душевен комфорт. Защото те са основното, което ни е необходимо, за да се чувстваме удов¬летворени. Помислете си от какво този човек наистина има нужда сега? Да допуснем, че началникът ви се е разкрещял. Може би е изморен или си има неприятности в семейството? То¬гава му е нужен душевен комфорт. Представете си го - той си почива в удобното си кресло пред телевизора или пред камината, или с въдица на реката, или в банята с халба бира в ръка. Знаете ли какво обича? Може неговите началници да са го притиснали и той се бои от отговорност? Тогава му е нужна увереност. Пред¬ставете си го уверено спускащ се на ски по планинския склон или в спортна кола, или на вечеринка, където е център на внимание. Може нещо да го боли? Представете си го весел и бодър, къпе се в морето, кара колело, играе футбол. Естествено най-добре е да си го представите с нещо, което той обича. Но не е задължително да отгатвате, нека това не ви безпокои. Напълно достатъчно е да си предста¬вите този човек в ситуация, когато той е доволен. Какво става? Той се е появил на хоризонта ви с про¬блем за вас. (А това може да е и крадец.) Отстранете се от проблема. Така още от самото начало няма да пъхнете главата си в примката на завладяване на честотата ви. Представете си този човек, получил онова, от което се нуждае. (Какво иска един крадец? Да хапне, да пийне, да се надруса.) Визуализирайте картината на задоволеност на този човек. Ако успеете, смятайте, че с проблема е свършено. Защото махалото не се е залюляло просто така. Нещо го е извадило от равновесие. Съзнателно или не¬съзнателно, то търси онова, което ще му върне равнове¬сието. И ето че вашата мислена енергия на определена честота му го дава, макар и косвено. То веднага ще смени агресията с благосклонност. Какво, трудно ли е да повяр¬вате? Опитайте! В основата на тази техника е принципът на спиране на махалото. Човекът-махало ви досажда с проблем, а вие го удовлетворявате, но не явно, а на енергийно ниво. Дали сте му енергия, ала съвсем малко в сравнение с онова, което бихте могли да изгубите. Освен това сте извърши¬ли добро дело - макар и за кратко, сте оказали помощ на един нуждаещ се. И което е по-интересно - по-късно той ще промени отношението си към вас, ще бъде по-приятел¬ски настроен. Няма да има и понятие защо се чувства ком¬фортно около вас. Нека това бъде вашата малка тайна. Тази техника се прилага успешно и в случаите, когато вие самите искате да получите нещо от някого, а той е зает със своите проблеми и не е разположен да ви даде искано¬то. Например ви е нужен подпис от чиновник. Отначало го „нахранете\" с благотворна визуализация и той ще направи всичко за вас. И последно. Как мислите, къде се дява енергията на спрялото махало? Тя преминава към вас. След като сте се справили с проблема, вие ставате по-силен. Следващия път това вече няма да е трудно за вас. Нима не е така? А като се борите с проблема, вие давате енергия на махалото, поро¬дило самия този проблем. Практиките за проваляне и спиране на махалото са из¬вестни на психолозите и психотерапевтите като професио¬нални методи. В този смисъл казаното дотук не е нещо прин¬ципно ново. Затова пък за човек, незапознат с методите на практическата психология, те са ценни, защото предлагат яснота и разбиране как и защо работи психологическата защита. ПРОСТИ РЕШЕНИЯ НА СЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ Още една практическа полза от провала или спирането на махалото представлява умението да се решават всевъз¬можни проблеми. Това може да е сложна жизнена ситуа¬ция, конфликт, неблагоприятно обстоятелство, затруднение или просто задача. За всички сложни проблеми съществуват прости реше¬ния. Ключът винаги е на повърхността, въпросът е как да го видим. А за това ни пречи махалото, създало този про¬блем. Деструктивното махало има за цел да получи от вас енергия. За това му е необходимо да фиксира честотата на мисленото ви излъчване върху проблема. Най-лесно е да го направи, като ви убеди, че проблемът е сложен. Щом сте приели такива правила на играта, спокойно могат да ви хванат за ръка и да ви поведат в заплетения лабиринт. Едва по-късно ви идва наум, че работата е от проста по-проста. Ако човек бъде изплашен, разтревожен, озадачен или се използват комплексите му, той лесно ще се съгласи, че проблемът е сложен и ще се хване на въдицата. За много проблеми е широко разпространено мнението, че нямат прости решения. Всеки човек през целия си живот посто¬янно се сблъсква с различни затруднения, особено ако е нещо ново и непознато. В крайна сметка всеки има твърдо установения навик да посреща проблемите с опасение, а понякога дори и с благоговеен страх. Вследствие на това те се превръщат в още един конец на марионетката. Махалото може да действа както чрез привърженици¬те си, т.е. свързаните с този проблем хора, така и чрез неживи предмети. То фиксира излъчването на мислената енергия на определена честота и смуче енергия, докато човек се тюхка над проблема си. Струва ви се, че фикси¬рането на честотата върху предмет би ви помогнало да се съсредоточите. Как това би попречило на решаването на проблема? Махалото фиксира мислите ни в много тесен сектор от информационното поле. А решението може да е извън този сектор. Следователно човек мисли и действа в границите на тесен коридор и няма възможност за по-широк поглед. Нестандартните и интуитивните решения идват винаги ко¬гато човек се освободи от махалото и придобие свободата да мисли в друга насока. Защото тайната на гениите е там, че те са свободни от влиянието на махалата. Докато мисле¬ните честоти на обикновените хора са завладени от маха¬лата, тези на гениите са способни свободно да се прехвърлят и да навлизат в непознати области на информационното поле. Но как трябва да постъпваме, за да не попаднем в клоп¬ката? Не бива да потъвате в проблема, не позволявайте на махалото да ви въвлече в играта си. Отдайте се под аренда. Действайте както обикновено в подобни ситуа¬ции, но не като участник в играта, а като страничен на¬блюдател. Погледнете на ситуацията отгоре. Помнете, че искат да ви хванат за ръка и да ви отведат в лабиринта. Не позволявайте проблемът да ви изплаши, да ви обсеби, да ви обезпокои и озадачи. За начало си спомнете, че винаги съществува много просто решение, и не приемайте натра¬пеното ви. Ако сте се сблъскали с проблем или пречка, осъзнайте отношението си към него. Той може да поражда у вас страх, объркване, негодуване, униние и т.н. Необходимо е да сме¬ните обикновеното си отношение към възникналата труд¬ност с напълно обратно и тя сама ще се ликвидира или ще я решите бързо и лесно. Въпреки стереотипите и навиците посрещайте всеки проблем не като пречка, изискваща пре¬одоляване, а като част от пътя, който трябва да изминете. Не оставяйте в себе си място за проблема, бъдете празен за него. Когато ви предстои да решите някаква задача, изисква¬ща да помислите, не се хвърляйте веднага в логически разсъждения. Подсъзнанието ви е в пряка връзка с инфор¬мационното поле. Там вече съществува решението на вся¬ка задача. Затова първо се отпуснете, изгонете и най-сла¬бия страх и безпокойство. Защото знаете, че решение има. Разхлабете се, спрете мислите си, съзерцавайте пустотата. Твърде вероятно е решението да дойде тутакси. Ако не се получи, не се тюхкайте, а включете мисловния си апарат. Следващия път ще стане. Подобна практика развива спо¬собността ви да получаваме достъп до интуитивните зна¬ния. Само е необходимо да я превърнем в навик. Този метод наистина работи, ако успеете да се освобо¬дите от махалото и „да се отдадете под аренда\". Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. По-нататък от книгата ще научите нови начини за общуване с махалата. Защото ние сме едва в началото. А не ви ли се струва, че и аз съм ви хванал за ръчичка и ви водя в лабиринта? Правилно, бъдете свободни дори от тези, които философстват за свободата ви."

• rima
  " May 01

  ВИСЯЩО СЪСТОЯНИЕ Освободили се от влиянието на деструктивните маха¬ла, вече можете да се сдобиете със свобода. Но свободата без цел е висящо състояние. Ако сте се увлекли да прова¬ляте и да спирате заобикалящите ви махала, рискувате да се окажете във вакуум. Предишните конфликти някъде са изчезнали, измъчващите ви грижи отстъпват, все по-рядко се случват неуредици, тревогата и безпокойството тихо се стопяват. Всичко става незабелязано, сякаш бурята бавно утихва. Скоро обаче ще откриете, че всичко си има и обратна страна. Преди сте били в центъра на събитията, а сега те ви подминават. За околните преставате да имате предиш¬ното значение и те все по-малко ви обръщат внимание. Гри¬жите ви намаляват, но и нови желания не се появяват. На¬тискът на външния свят отслабва, само че това не ви носи полза. Проблемите ви стават по-малко, но и нови постиже¬ния нямате. Какво става? Работата е там, че цялата среда на съществуване на чо¬века е изградена върху махала, ето защо, ако напълно се изолира от тях, самият той ще се окаже в пустиня. Висящо¬то състояние не е много по-добро от зависимостта от маха¬лото. Например презадоволените деца се измъчват, защото „няма какво повече да искат\". И самите те се мъчат, и изтормозват околните с капризите си. Човек е устроен така, че винаги му е необходимо да се стреми към нещо. Свободата представлява независимост от чуждите ма¬хала. Но съществуват и такива, които ще са полезни имен¬но на вас. Това са вашите махала. С други думи, необхо¬димо е да разпознавате натрапените цели, в тичане след които вие все повече се отдалечавате от щастливия си жи¬вот. Задачата е, оставайки свободни, да си изберете такава жизнена линия, на която ви очакват истински успех и лич¬но щастие. Махалата не са абсолютно зло за човека, ако той дейст¬ва осъзнато. Той не може да се освободи напълно от тях. Въпросът е само как да не се поддава на тяхното влияние, а съзнателно да ги използва в свой интерес. Транссърфингът предлага конкретни методи как да се направи това. Не е възможно човек да се освободи напълно от влиянието на махалата, пък и не е нужно. Напротив, именно те в крайна сметка превръщат мечтата му в реалност. РЕЗЮМЕ Махалото се създава от енергията на хората, които мислят в една насока. Махалото е енергоинформационна структура. Махалото фокусира мислената енергия на привърже¬ника си на своята честота. Между махалата се води жестока битка за привърже¬ници. Деструктивното махало натрапва на привърженици¬те си чужди за тях цели. Махалото използва чувствата на хората, примамвай¬ки ги в мрежите си. Ако активно не искате нещо, то ще дойде в живо¬та ви. Да се освободите от махалото, значи да го изхвърли¬те от живота си. Да го изхвърлите не означава да го избягвате, а да го игнорирате. За да спрете махалото, е необходимо да нарушите сце¬нария на играта. Благотворната визуализация „меко\" спира човека-махало. Енергията на спрялото махало преминава във вас. Проблемите се решават чрез проваляне или спиране на създалите ги махала. За да решите проблемите си, отдайте се под аренда. За да избегнете висящото състояние, намерете ваши¬те махала. Необходимо е да си изработите навика да помните всичко това."

• rima
  " May 02

  ГЛАВА III ВЪЛНА НА УСПЕХИ Метафорите „ синята птица \" и „колелото на Фортуна\" имат на¬пълно материална основа. Извест¬но е, че успех и неуспех следват един след друг като бели и черни перио¬ди. Как да изключим черните пери¬оди от живота си? Мислите ви се връщат обратно при вас като бумеранг. АНТИПОД НА МАХАЛОТО сега да проверим домашното ви. Кои махала можем да наречем конструктивни? Отговор: няма такива. Звучи парадоксално, но е факт. Не се обиждайте, ува¬жаеми читателю, въпросът беше провокативен. Главната и единствена цел на всяко махало е само да получи енергия от привържениците си. Ако тя не идва, то спира. Махалото е конструктивно само към себе си, но не и към вас. Какво конструктивно и съзидателно има в това, че ви се отнема енергия? Разбира се, различните махала са деструктивни и агресивни в различна степен. Например трудно е да си представим, че клубът по плажен волейбол ще се опълчи срещу клуба по моржуване. Или че - члену¬ването в клуба по плажен волейбол ще съсипе живота ви. Но това махало също се храни с енергията на привържени¬ците си и ако им омръзне да се занимават с волейбол, клубът ще загине. Това обаче е нищо в сравнение с членуването в бандитска групировка, където можете да се лишите от сво¬бодата и дори от живота си. Някой ще възрази: ако посещавам фитнес клуб, където се занимавам изключително със себе си, как така ще давам енергията си на махалото на клуба? Дори да се занимавате само със себе си, вие сте длъжни да спазвате определени правила. Вкъщи можете да правите каквото си поискате, но в клуба всички членове действат в една посока, изпълня¬ват установените правила на системата и така дават колек¬тивната си енергия на махалото. Ако всички членове си отидат, махалото няма повече да се подхранва и ще спре. Въпросът може да се постави и по друг начин: същест¬вуват ли енергийни структури, които не се нуждаят от ва¬шата енергия? Излиза, че съществуват. Една от тях е вълна¬та на успехи или благоприятното стечение на обстоятел¬ствата лично за вас. Всеки човек си има свои вълни на ус¬пехи. Понякога се случва да успеете в нещо, а сетне следва поредица от други приятни преживявания. Сякаш е настъ¬пил бял период в живота ви. Подобна поредица не се случ¬ва често, а задължително само ако първият успех ви е за¬радвал и ви е създал приповдигнато настроение. „Колелото на Фортуна\" или „синята птица на щастието\" не са само абстрактни метафори. Вълната на успехи се об¬разува като струпване на благоприятни за вас жизнени ли¬нии. В пространството на варианти има всичко, включител¬но и такива златоносни жили. Ако сте попаднали върху край¬ната линия на подобно струпване и сте уловили късмета, можете по инерция да се плъзгате и върху другите линии, където следват нови щастливи обстоятелства. Но ако след първия успех последва черен период, значи ви е уловило деструктивно махало и ви е отдалечило от златоносната жила. Вълната на успехи носи щастие, като не ви отнема енер¬гия. Можем да я сравним с морска вълна, която изхвърля на брега изтощен плувец. Вълната на успехи ви пренася върху щастливи жизнени линии. Също като махалото и тя не се интересува от съдбата ви, но и няма нужда от вашата енергия. Ако искате, легнете върху нея и плувайте, ако не искате — тя без съжаление ще ви отмине. Вълната на успе¬хи е временно образуване, тя не завладява чужда енергия, затова в крайна сметка затихва, както морските вълни, раз¬биващи се на брега. Вълната на успехи може да се прояви като добри нови¬ни. Тя носи информация от други жизнени линии. Тези отгласи върху текущата линия се възприемат като добри но¬вини. Задачата е да се хванете за това въженце и да се из¬теглите върху линията, откъдето идват те. Там ще се превърнат в късмет. Може да ви се стори, че тя идва и си отива. Всъщност вълната на успехи не се движи, не се засилва и не отслабва. В настоящия модел сме възприели термина „вълна\" за удоб¬ство. Както вече казахме, вълната на успехи съществува стационарно в пространството на варианти като струпване на благоприятни линии. Вие сте тези, които, движейки се по жизнените линии, се сблъсквате с нея, пускайки я в жи¬вота си, или се отдалечавате от нея, увлечени от махалото. Вълната не се интересува от вас, затова е лесно да я изгубите - тя ще ви отмине и няма да се върне. Оттук и всеобщото убеждение, че е трудно да се улови птицата на щастието. А всъщност не е нужно да полагаме усилия, за да яхнем вълната на успехи. Това е само въпрос на избор. Приемете ли я в живота си, тя ще е с вас. Ако се поддадете на влиянието на деструктивното махало и се проникнете от неговата отрицателна енергия, вие се отдалечавате от вълна¬та на успехи. Хората винаги правят така - „не пазим това, което имаме, а като го изгубим, плачем\". Птицата на щас¬тието няма нищо против да покълве зрънца от ръката ви. Няма нужда да я уловите. Напълно достатъчно е просто да не я прогоните. Това е един от най-парадоксалните аспекти на свобода¬та на избора. Хората действително могат да си изберат ща¬стие и успехи. И същевременно те не са свободни от махалата, които ги отклоняват от вълната на успехи. Отново се връщаме на предишната тема. За да си извоюваме свобода на избора, трябва да се откажем от зависимостта. Ние имаме и правото да сме свободни от влиянието на чуждите махала. Остава само да си изясним как да си взе¬мем тези права. БУМЕРАНГЪТ Обикновено в главите на хората постоянно се въртят някакви мисли. Ако този процес не бъде контролиран, много често вземат връх негативните преживявания. Най-много ни вълнува онова, което ни плаши, тревожи, безпокои, по¬тиска или предизвиква недоволство. Така в продължение на хилядолетия се е формирала човешката психика под въздействието на деструктивните махала, които имат изго¬да да държат хората в страх, за да ги манипулират успеш¬но. Точно затова хората смътно си представят какво наис¬тина искат, но със сигурност знаят какво не искат. Да се дава воля на негативната мислебъркалка означа¬ва да се приеме играта на деструктивното махало и да се излъчва енергия на неговата честота. Това е много неизго¬ден навик. Във ваш интерес е да го смените с друг - съзнателно да контролирате мислите си. Всеки път, когато разумът ви не е зает с нещо особено - например пътувате с градския транс¬порт, разхождате се или се занимавате с работа, която не изисква концентрация на вниманието ви, включете пози¬тивни мисли. Не мислете какво не сте постигнали - мисле¬те какво искате да постигнете и ще го получите. Да допуснем, че не ви харесва жилището ви. Вие си казвате: „Безумно ми е омръзнала тази къща. Всичко тук ме дразни. Когато се преместя на ново място, ще се радвам, а засега не мога нищо да направя - мразя я!\" Имайте предвид, че с подобни мисли не е възможно да получите онова, което желаете. Дори преместването ви в ново жилище да е решено, там ви очакват маса разочарования. Добре, ще кажете, ама аз напускам тази барака и се пре¬мествам в разкошна къща! Какви разочарования могат да ме очакват там? Хич не се тревожете за това. Колкото по-силна неприязън изпитвате към приютилата ви къщичка, толкова по-неприятни преживявания ви очакват в новия ви палат. И то най-различни. Крановете ще се чупят, боята ще се люпи, стените ще се рушат, съседите ще ви досаждат -изобщо ще има всичко, което да запази параметрите на не¬гативното ви излъчване. Нова къща или стара - каква е разликата? Винаги ще се намерят жизнени линии с всички удобства, където постарому ще бъдете недоволни. В пространството на варианти има множество разкошни къщи, където ще се чувствате като в ада. Или засега няма къде да се преместите - тогава ще си останете да живеете в опротивялата ви обстановка. Защо¬то не сте настроени на честотата на жизнената линия, където ви очаква домът на мечтите ви. В настоящия момент мис¬лите само какво не ви харесва, излъчвате отрицателна енер¬гия, а тя подхожда на линията, на която се намирате. Зато¬ва ще се наложи да си висите на нея, докато не промените честотата на излъчването си. А това не е толкова трудно да се направи. Първо, примирете се и се откажете от недоволството и неприязънта. Винаги и навсякъде могат да се открият доб¬ри страни и поводи за малки радости. Нека къщата да не ви харесва, но поне й бъдете благодарни, че ви е приютила. Навън духа, вали дъжд... Къщата поема върху себе си всичко това, а вас ви пази и ви топли. Нима не заслужава призна¬телност? Ако сега сте благодарни за онова, което имате, ако изпитвате любов към всички неща, които ви заобика¬лят и ви помагат да съществувате, вие излъчвате положи¬телна енергия. Тогава напълно можете да се надявате на подобряване на условията. А когато се премествате, непре¬менно благодарете на всичко, което ви е заобикаляло. Дори нещата, които изхвърляте, заслужават благодарност. В та¬кива моменти транслирате в околния свят положителни колебания и те задължително ще се върнат към вас. Второ, мислете точно за дома, който искате да имате. Това е по-сложно, отколкото да се дразните от заобикаля¬щите ви вещи. Но пък си струва. Какво е по-добре - да реагирате както винаги като мида на външните дразнители или малко да се напънете и да промените навиците си? Раз-глеждайте рекламни проспекти със снимки на къщи, ходе¬те по магазините да търсите предмети за обзавеждане, изоб¬що насочете мислите си към това, което искате. Постоянно има неща и ситуации, които владеят мислите ни. Нашите мисли винаги се връщат обратно към нас като бумеранг. Можем да приведем още много примери как отрицател¬ното отношение вгорчава живота. Да предположим, че се каните да прекарате отпуска си на юг. Но тук сега времето е отвратително. Вървите по ули¬цата, настръхнали от студения вятър и мокри от дъжда. Естествено, трудно е да се изпитва радост от такова време. Тогава бъдете поне неутрални, за да игнорирате деструктивното махало. А ако активно изразявате недоволството си от времето, значи приемате махалото и го разлюлявате още по-силно. Казвате си: „Скоро ще бъда на юг и ще се радвам на слънцето и на топлото море. А това блато нека бъде про¬клето!\" Но при такова отношение вие не сте настроени на жизнената линия, където ви очаква райско наслаждение. Затова няма да попаднете там. Ама имате билет. И какво от това? Ще отидете на мястото, но там ще ви чакат лошо вре¬ме или други неприятности. Макар че всичко би могло да се оправи, стига да се настроите на позитивна честота. Очевидно, не е достатъчно да не допускате в себе си от¬рицателна енергия. Необходимо е и сами да не я излъчвате. Например в яда си сте наругали някого. Можете да бъдете уверени, че веднага ще ви се случи някаква неприятност или проблем. В този случай параметрите на вашето излъчва¬не отговарят на жизнената линия, където изпитвате гняв. Точно там се и пренасяте. На тези линии плътността на не-приятностите са над средното ниво. Не е нужно да се успо¬коявате с оправданията, че не е могло да избегнете този горчив хап. Няма нужда да ви убеждавам или да ви доказ¬вам нещо. Просто наблюдавайте как веднага след всяка ваша отрицателна реакция следват нови досадни неща. Изводът е много прост и понятен: винаги се намирате върху онези жизнени линии, чиито параметри са в унисон с вашето енергийно излъчване. Пускате ли в себе си отри¬цателна енергия - в живота ви ще се случват неприятнос¬ти. Излъчвате ли отрицателна"

• rima
  " May 02

  ТРАНСЛИРАНЕ Вместо да приемате играта на деструктивните махала, търсете такива, чиято игра ще бъде във ваша полза. Това означава да си създадете навика да обръщате внимание на всичко добро, позитивно. Щом видите, прочетете или чуе¬те за нещо хубаво, приятно, обнадеждаващо, фиксирайте го в мислите си и се порадвайте. Представете си, че върви¬те през гората - има красиви цветя, но има и отровни тръни. Какво ще изберете? Ако сте набрали цветове от бъз, занесли сте ги у вас и сте ги поставили във ваза, скоро ще ви заболи главата. Нима ви е необходимо това? По същия начин е вредно да реаги¬рате на деструктивните махала. По-добре откъснете цветче жасмин, полюбувайте му се и се насладете на аромата му. Пускайте у себе си всичко позитивно и тогава по пътя си ще срещате все повече добри новини и благоприятни възможности. Да речем, че сте почувствали вдъхновение и радост. Но после пак потъвате във всекидневната рутина. Празникът отминава и настъпва делникът. Как да съхраним у себе си празничното настроение? Първо, трябва да помним за него. По навик потъваме в еднообразното всекидневие, забравя¬ме за хубавите неща и те престават да ни радват. Това е лош навик. А да забравяме ни карат махалата. Нужно е да поддържате празничната искра, да се отна¬сяте грижовно към това усещане. Да наблюдавате как жи¬вотът ви се променя към по-добро, да се хващате за всяка сламчица радост, да откривате във всичко положителни знаци. Поне това не е скучно. Необходимо е всеки миг да помните, че се занимавате с транссърфинг, че съзнателно се приближавате към мечтата си, следователно управлява¬те съдбата си. Дори само това ще ви успокои, ще ви даде увереност и радост, затова празникът винаги е с вас. Кога¬то празничното усещане стане навик, тогава постоянно ще сте на гребена на вълната на успехи. Радвайте се на всичко, което имате в дадения момент. Това не е празен призив. Понякога обстоятелствата са та¬кива, че е много трудно да бъдеш доволен. Но от чисто прак¬тична гледна точка не е твърде изгодно да изразявате недо¬волство. Нали искате да попаднете на жизнените линии, където всичко ви харесва? Но как ще стане това, щом излъчването ви е изпълнено с недоволство? И обратното, честотата на това излъчване съответства именно на линии¬те, където се чувствате зле. Добрите линии се отличават с това, че върху тях ви е добре и мислите ви са изпълнени с радост и удовлетворение. Добрите новини не са толкова вълнуващи и бързо се забравят. Напротив, лошите предизвикват жив отклик, за¬щото носят потенциална заплаха. Не пускайте лошите но¬вини в сърцето си. Затваряйте се за лошите и се отваряйте за добрите. Необходимо е да забелязвате каквито и да са позитивни промени и грижливо да ги пазите. Те са предвестници на вълната на успехи. Щом чуете и най-малките обнадеждаващи новини, не ги забравяйте веднага, както правехте преди. Наслаждавайте им се, обсъждайте ги, ло¬вете ги. Обмисляйте ги от всички гледни точки, градете прогнози, чакайте по-нататъшно подобрение. Така вие мислите на честотата на вълната на успехи и се настройвате на нейните параметри. Добрите новини ще стават все повече, животът ви ще се подобрява. Това не е мистика и не е свойство на човешката психика да пресява информацията, когато песимистът гледа на света през чер¬ни очила, а оптимистът - през розови. Такава е реалността: вие се прехвърляте върху жизнените линии, съответства¬щи на параметрите на мислената ви енергия. Когато сте в добри отношения със себе си и с околния свят, вие транслирате хармонично излъчване в него. Създавате около себе си област на хармонични колебания, където всичко се развива успешно. Положителната наст¬ройка винаги води до успех и съзидание. За разлика от негативизма, който винаги е деструктивен и е насочен към разрушение. Например има една кате¬гория хора, които търсят проблемите, а не техните ре¬шения. Те винаги са готови да обсъждат оживено усложне¬нията и да откриват все нови пречки. Такива хора обикно¬вено се затрудняват да предложат реален изход, защото по принцип са настроени не да търсят решения, а трудности. Настройката към търсене на проблеми ги предлага в изо¬билие. Готовността за търсене и критикуване на отрицателните страни също винаги донася съответните плодове - предостатъчно вреда и никаква полза. Огледайте се и непременно ще намерите подобни хора сред вашите познати. Те не са нито добри, нито лоши. Просто здраво са налапали въдицата на деструктивните махала. Повечето хора посрещат на нож всяко нежелано съби¬тие в живота си. Обикновено нежелано за нас е онова, кое¬то не се вписва в съставения от нас сценарий. И напротив, приемаме за успех само онова, което съответства на наши¬те очаквания. Случва се човек да закъснява за самолета, на който е съдено да падне, и е много разстроен от това. И обратното, изпуска уникален шанс, защото това не е влиза¬ло в плановете му. Колкото по-лошо мисли човек за околния свят, толкова по-лош става светът към него. Колкото повече се разстрой¬ва от неуспехите, толкова по-охотно го засипват все нови и нови. „Каквото повикало, такова се обадило.\" Ако човек е избрал подобен начин на съществуване, значи всеки ден практикува обратен транссърфинг - плъзга се върху жиз¬нените линии, където го очаква същински ад. Заемете диа¬метрално противоположната позиция: напук се радвайте на неуспехите, откривайте в тях и най-малката полза - винаги е възможно. Чашата не е наполовина празна, а наполовина пълна. Баналната поговорка „Щом работата не става, зна¬чи така трябва\" работи безотказно, ако това е вашето кре¬до. Необходимо е твърдо да се придържате към нагласата за хубавите неща, да се откажете от стария навик да се раз¬стройвате и да се тюхкате по всеки повод. От всеки неуспех най-малкото може да се извлече поле¬зен урок, той ви прави по-силни и по-опитни. Радвайте се на всяка проява на вашия свят и той ще се превърне в рай. Това, разбира се, е доста необичайно поведение. Но пък и целта е необичайна - да осъществите своите желания. Нима е възможно това да се постигне с обичайните методи? Отначало ще ви е трудно, защото старият навик да реа¬гирате негативно на нежеланото се е вкоренил дълбоко и здраво. Главното е да се научите да помните при всяко до¬садно обстоятелство, че махалото се опитва да ви хване на въдицата. Щом си го спомните, можете да направите съзна¬телен избор: да му дадете енергия, като излеете отрицател¬ните си емоции, или да го оставите с празни ръце и така да удържите победа. Щом си спомните, вече никак не е трудно да провалите или да спрете махалото. Ние винаги му даваме енергия несъзнателно. Както казахме преди, махалата си играят с нас като с кукли на конци - конците са нашите чувства. А пусковият бутон на механизма за завладяване на мислите ни са нашите навици. Дори след като прочетете тази глава и си поставите за цел да помните, отново ще реагирате негативно на нежеланото. Сетне, разбира се, ще осъзнаете, че в момента просто сте забравили и сте действали несъзна¬телно, по навик. Но щом си спомните навреме, ситуацията ще се окаже под ваш контрол. Ще се усмихнете под мустак: „А, ти ли си, махало? Аха, сега няма да ме хванеш толкова лесно!\" Повече не сте ма¬рионетка, вие сте свободен съзнателно да приемете или да отблъснете махалото. Ако упорито практикувате тази техника, с времето стари¬ят навик ще бъде сменен от нов. Но докато това стане, маха¬лата ще се мъчат по всякакъв начин да ви докопат. Ще забе¬лежите, че сякаш нарочно върху вас се стоварват множест¬во досадни проблеми. Не се отчайвайте, повечето ще бъдат само дребни неприятности. Ако не се предадете и се научи¬те да помните, победата ви ще бъде смайваща, ще видите. И може да се получи следният резултат: когато следва¬щия път срещнете вълната на успехи, махалото не ще ви от¬клони. Така птицата на щастието ще остане в ръцете ви. А за да я прилъжете, необходимо е да транслирате наоколо поло¬жителна енергия. Тоест не само да бъдете изключително позитивен приемник, а и транслатор. Вследствие на това околният свят много бързо ще се промени към по-добро. Много лесно ще се плъзгате върху все по-успешни жизнени линии. И накрая ще ви доближи вълната на успехи, ще ви подхване и стремително ще ви понесе към сполука. Но не си мислете, че транссърфингът се ограничава само с плъзгане по вълната на успехи. Това са едва първите крач¬ки. По-нататък ви очакват множество удивителни откри¬тия. МАГИЧЕСКИ РИТУАЛИ В заключение на тази глава нека разгледаме един час¬тен случай на техниката за настройване на честотата на вълната на успехи. В различни ситуации хората понякога несъзнателно се стремят да се настроят на тази честота. Например в нача¬лото на деня търговците са готови да направят значителна отстъпка на първия купувач. Те интуитивно чувстват, че първият купувач е много важен - необходимо е да се на¬прави сефтето, да се започне търговията. На езика на транссърфинга това означава да се настроят на честотата на успешната търговия. Само да съсредоточиш мислите си е трудно. А първият купувач дава реална надежда и вяра, ето защо настройването става от само себе си. Търговецът яхва вълната на успешната търговия и излъчва мислена енергия със съответните параметри. Самият той вярва, че ще продаде лесно стоката си, и щом само спомене това пред купувача, последният веднага е „завладян\" от излъчването и послушно купува, убеден, че днес му е провървяло. Ето още един пример. Търговците на пазара понякога използват своеобразен магически ритуал - потъркват с банкнота стоката си. Разбира се, само по себе си това дей¬ствие няма никаква сила, ето защо всъщност няма и никак¬ва магия. Ако обаче търговецът вярва в силата на ритуала, той му помага да се настрои на честотата на линията за успешна търговия. Настройването става на подсъзнателно равнище. С ума си човек осъзнава само външната страна -ритуалът работи по някакъв необясним начин. И той дей¬ствително работи, но само като театрален реквизит. А глав¬на роля играе мислената енергия на актьора. За различните професии в различни ситуации същест¬вуват множество подобни „магически\" ритуали. Хората вярват в тях и успешно ги прилагат, за да се настроят на честотата на успешната жизнена линия и да оседлаят вълна¬та на успехи. По принцип няма значение в какво ще вярват - в магическите свойства на ритуала или в настройването на честотата на линиите. Както и сами разбирате, важен е само практическият резултат. РЕЗЮМЕ Вълната на успехи представлява струпване на благо¬приятни линии в пространството на варианти. Водопад от успехи следва само в случай, че се проник¬нете от първия успех. Деструктивните махала ви отклоняват от вълната на успехи. Премахвайки зависимостта си от махалата, вие по¬лучавате свобода на избора. Приемайки и транслирайки отрицателна енергия, вие създавате своя ад. Приемайки и транслирайки положителна енергия, вие създавате своя рай. Мислите ви винаги се връщат обратно при вас като бумеранг. Махалата няма да ви свалят от вълната, ако имате навика да помните. Навикът да помните се изработва със системна ра¬бота."

• rima
  " May 04

  ГЛАВА IV РАВНОВЕСИЕ Хората сами си създават проблеми и пречки, а сетне хабят сили да ги преодоляват. Обратно на общопри¬етата гледна точка, транссърфингът показва, че причините за про¬блемите се намират в съвсем друга плоскост. Как да ги изключим от живота си? Бъдете загрижени, без да се тревожите. ИЗЛИШНИТЕ ПОТЕНЦИАЛИ Всичко в природата се стреми към равновесие. Разликата в нивата на атмосферното налягане се изравнява от вятъ¬ра, а в температурната се компенсира от топлообмена. Къде¬то и да се появи излишен потенциал на каквато и да е енер¬гия, възникват равновесни сили, насочени да изравнят дисбаланса. Толкова сме свикнали с това, че дори не си задаваме въпроса: защо трябва да бъде именно така? Защо действа законът за равновесието? Няма отговор. Законите не обясняват нищо, а само констатират фак¬тите. Природните закони са вторични, производни от зако¬на за равновесието. А той е първичен (поне така ни се стру¬ва), ето защо е невъзможно да се обясни откъде накъде в природата трябва да съществува равновесие. По-скоро откъде се вземат равновесните сили и защо изобщо съще¬ствуват? Защото това, че сме свикнали с нещо, не означа¬ва, че трябва да бъде точно така. Можем само да гадаем какъв би бил светът без закона за равновесието - дали ще се превърне в някакво аморф¬но желе или в агресивен пъкъл? Непривлекателността на подобен свят обаче не може да бъде единствената причи¬на за съществуването на закона за равновесието. Затова ни остава само да го приемем като факт и възторжено да се дивим на съвършенството на околното пространство, както и да се губим в догадки кой точно управлява всичко това. Свикнали сме в живота да се редят бели и черни пери¬оди, успехът да се сменя с поражение. Това е проява на закона за равновесието. Защото и успехът, и неуспехът са нарушаване на баланса. Пълно равновесие има, когато изобщо нищо не става, а абсолютно няма. Във всеки слу¬чай никой не е успял да наблюдава такова нещо. В света постоянно съществуват колебания: ден - нощ, прилив — отлив, раждане - смърт и т.н. Дори във вакуума не¬прекъснато се редуват раждане и анихилиране на елемен¬тарните частици. Целият свят може да се представи във вид на махала, които се люлеят, затихват и си взаимодействат. Всяко ма¬хало поема тласъци от съседните и им предава свои. Един от основните закони, управляващ тази сложна система, е законът за равновесието. В крайна сметка всичко се стре-ми към равновесие. Самите вие сте своего рода махала. Ако решите да на¬рушите равновесието и рязко да се залюлеете на едната страна, ще засегнете съседните махала и по този начин ще създадете смущение, което после ще се обърне срещу вас. Равновесието може да се наруши не само чрез дейст¬вия, но и с мисли. И не само защото мислите са последвани от действия. Както ви е известно, те излъчват енергия. В света на материалната реализация всичко си има енергий¬на основа. И всичко, което става на невидимо равнище, се отразява в света на видимите материални обекти. Може да ви се стори, че мисловната ни енергия е твърде слаба, за да оказва влияние върху заобикалящия ни свят. Но така всич¬ко щеше да бъде много по-просто. Впрочем нека не гадаем какво става на енергийно рав¬нище, за да не се объркаме окончателно. За нашата цел е напълно достатъчно да приемем опростен модел на равно¬весието: щом се появява излишен енергиен потенциал, възникват равновесни сили за неговото премахване. Излишният потенциал се създава от мислената енергия тогава, когато на някакъв обект се придава твърде голямо значение. Да сравним две ситуации: едната - вие стоите на пода във вашия дом, втората - вие стоите на ръба на пропаст. В първия случай изобщо не се вълнувате. Във втория ситуа¬цията има огромно значение - ако направите едно-единствено невнимателно движение, ще се случи непоправимото. На енергийно равнище фактът, че просто стоите, има ед¬накво значение и в първия, и във втория случай. Но когато сте над пропастта, със своя страх вие нагнетявате напре¬жение, създавате нееднородност в енергийното поле и вед¬нага възникват равновесни сили, насочени към премахва¬не на излишния потенциал. Дори реално бихте могли да усетите действието им: от една страна, необяснима сила ви тегли надолу, а от друга - ви дърпа настрани от ръба. За¬щото за да отстранят излишния потенциал на вашия страх, равновесните сили трябва или да ви дръпнат от ръба, или да ви тласнат долу и да приключат с цялата работа. Точно това тяхно действие усещате. На енергийно равнище всички материални обекти имат еднакво значение. Ние сме тези, които ги надаряваме с оп¬ределени качества: хубаво - лошо, весело - тъжно, привле¬кателно - отблъскващо, добро - зло, просто - сложно и т.н. Ние преценяваме всичко в този свят. Самата оценка не създава нееднородност в енергийното поле. Седите си вкъщи в креслото и преценявате: да си седя тук е безопас¬но, но да стоя на ръба на пропастта е опасно. В този мо¬мент обаче това не ви тревожи. Вие просто давате оценка, ето защо равновесието не се нарушава. Излишен потенциал се появява само когато на оценка¬та се придава излишно голямо значение. Величината на потенциала ще нарасне, ако оценката с голямо значение освен това силно изкривява действител¬ността. Въобще щом за нас предметът е много важен, не можем обективно да преценим качествата му. Например на предмета за поклонение винаги му се придават допълни¬телни достойнства, на предмета на омразата ни - недостатъ¬ци, на предмета на страха ни - плашещи качества. Излиза, че мислената енергия се стреми изкуствено да възпроизве¬де определено качество там, където го няма. В такива слу¬чаи се създава излишен потенциал, предизвикващ вятър на равновесните сили. Изместването на оценката, изкривяваща действител¬ността, има две насоки: на обекта се придават или излишни отрицателни, или излишни положителни качества. Но са¬мата грешка в преценяването не играе никаква роля. Още веднъж обърнете внимание - изместването на оценката поражда излишен потенциал само в случай че тя има голя¬мо значение. Единствено значението й конкретно за вас дава на оценката вашата енергия. Излишните потенциали са невидими и неосезаеми, но играят значителна, и то коварна роля в човешкия живот. Действията на равновесните сили за отстраняване на тези потенциали пораждат огромната част от проблемите. Ко¬варството е там, че човек често получава диаметрално про-тивоположен резултат от очакваното. Като изобщо не раз¬бира какво става. Оттук и усещането, че действа някаква необяснима зла сила, нещо като „закон на подлостта\". Вече засегнахме този въпрос, когато обсъждахме защо получаваме онова, което активно не искаме. От следващия при¬мер ще видим как ни се изплъзва желаното. Съществува погрешното мнение, че ако се посветиш изцяло на работата си, ще постигнеш изключителни резул¬тати. От гледна точка на равновесието е очевидно, че „да потънеш в работата си\", значи да поставиш на едното блю¬до на везните работата си, а на другото - всичко останало. Равновесието се нарушава и последиците няма да закъсне¬ят. Резултатът ще е обратен на очакваното. Ако за вас да работите повече означава да получавате повече пари или да повишите квалификацията си, разбира се, е необходимо да положите известни усилия и няма да последва нищо страшно. Но във всичко трябва да има мяр¬ка. Ако чувствате, че се преуморявате, че работата е стана¬ла мъчение за вас, необходимо е да намалите темпото или изобщо да я смените. Прекомерните усилия непременно ще доведат до отрицателен резултат. Да видим как става това. Освен работата вие имате оп¬ределена ценностна система - дом, семейство, развлече¬ния, свободно време и т.н. Ако сте противопоставили всич¬ко това на работата си, значи сте създали на нейно място много силен потенциал. Всичко в природата се стреми към равновесие, следователно независимо от вашата воля ще възникнат сили, които ще действат за намаляване на из¬лишния потенциал. И то ще го правят по най-различен на¬чин. Например ще се разболеете и тогава няма да става и дума за някакви приходи. Можете да изпаднете в депресия - нали се принуждавате да вършите неща, които са ви в тежест! Разумът ви казва: „Давай, трябва да печелиш пари!\" А душата (подсъзнанието) се чуди: „Нима за това съм до¬шла на този свят, да страдам и да се мъча? За какво ми е всичко това?\" В крайна сметка ще получите хронична умо¬ра, при която за никаква производителност не може и дума да става. Ще имате чувството, сякаш се мъчите като гре¬шен дявол, а полза никаква. Същевременно можете да забележите как други хора постигат повече, като хабят много по-малко усилия. Изли¬за, че след достигането на определена степен значението, което придавате на своята работа, зацикля. Колкото по-го¬ляма тежест има за вас работата, толкова повече проблеми ще възникват. Ще ви се струва, че това е нормално, тъй да се каже, в процеса на работата е така. А всъщност те ще са значително по-малко, ако свалите летвата. Изводът е един: нужно е съзнателно да преразгледате отношението си към работата, за да отстраните излишния потенциал. Непременно трябва да имате свободно време, през което ще се занимавате с нещо, което ви харесва извън работата. Който не умее да си почива, не умее и да работи. Идвайки на работа, отдайте се под аренда. Отдайте ръцете и главата си, но не и сърцето. На махалото на рабо¬тата ви му е нужна цялата ви енергия, но вие сте дошли на този свят не само за да работите за него, нали? Ефектив¬ността ви забележимо ще нарасне, когато ликвидирате из¬лишните си потенциали и се освободите от махалата. Когато се отдавате под аренда, действайте безупречно. Не допускайте дребни грешки, за които могат да ви обви¬нят в елементарна небрежност. Безупречността се отнася до задълженията ви. Да се отдадете под аренда не означава да сте разхайтен или безотговорен, а да действате съсредо¬точено, без да създавате излишни потенциали, но да изпълнявате акуратно задълженията си. В противен случай могат да възникнат неприятности. Например в обкръжението ви винаги ще се намерят хора, които за разлика от вас изцяло са отдадени на работата си. Подсъзнателно те ще почувстват, че сте се отдали под арен¬да, т.е. не полагате особени усилия, но същевременно дей¬ствате ефективно. Тези старателни личности интуитивно ще търсят повод да открият някакъв ваш пропуск и веднага ще се нахвърлят върху вас. Грешката ще е елементарна и именно затова досадна. Например ще закъснеете, ще за¬бравите или ще пропуснете нещо. Ако вие сте отдаден из¬цяло на работата си, те биха могли да си затворят очите за пропуска ви. Но при това положение ще ви обвинят, че се отнасяте лековато към задълженията си. Подобни ситуации могат да възникнат не само на рабо¬тата, но и в семейството или в приятелския кръг. Затова е необходимо навсякъде, където се отдавате под аренда, да изпълнявате акуратно задълженията си, за да не могат да ви упрекнат. За вашата безупречност трябва да следи вътрешният ви наблюдател - Надзирателя. Иначе отново ще потънете в играта. Вътрешният Надзирател няма нищо общо с раздвоението на личността. Просто намирайки се във фонов режим, забелязвате какво и как го правите. В следващите глави ще се върнем към това. Може би ще възразите: нали е прието „да влагаш душа¬та си в работата\"? Зависи каква работа. Отдаването на работата е оправдано само в един слу¬чай — ако тя е вашата цел. А какво представлява вашата цел, ще поговорим по-късно. В конкретния случай работа¬та е тунел, който ви води към успеха. Тя ви изпълва с енер¬гия, дава ви радост, вдъхновение и удовлетворение. Ако вие сте от редките щастливци, които уверено могат да ка¬жат това за своята работа, значи няма за какво да се безпо¬коите. Всичко, изложено дотук, в пълна мяра важи и за учени¬ето. По-нататък в тази глава ще разгледаме и други жизне¬ни ситуации, в които се създават излишни потенциали, как¬то и какви последици предизвикват действията на равно¬весните сили."

• rima
  " May 04

  НЕДОВОЛСТВО И КРИТИКУВАНЕ Да започнем с недоволството от себе си. То се проявява в неудовлетвореност от личните пости¬жения и качества, както и в неприемането на собствените ни недостатъци. Можем да си даваме сметка за тях, но в никакъв случай да не се комплексираме. Ако обаче недо¬статъците ни не ни дават мира и придобиват голямо значе¬ние за нас, се създава излишен потенциал. Равновесните сили тутакси се включват да го премахнат. Действието им може да бъде насочено или към разви¬ване на качества, или към борба с недостатъците. Съответ¬но човек залита или в едната, или в другата посока. Най-често обаче избира борбата и тази позиция се обръща сре¬щу него. Безполезно е да скриваме недостатъците си, а да ги отстраним е трудно. Получава се точно обратният ре¬зултат и ситуацията се задълбочава. Например опитвайки се да скрие своята свенливост, човек става още по-закрепостен или, обратното, прекалено разпасан. Ако човек не е удовлетворен от постиженията си само до степен това да го подтикне към самоусъвършенстване, равновесието не се нарушава. Околният свят не е засегнат, а вътрешното изместване на равновесието се компенсира с положителни действия. Ако обаче човек започне да се би-чува, сърди се на себе си или още по-лошо - самонаказва се, тогава възниква опасен случай на разпра между душата и разума. А душата не е заслужила подобно отношение. Защото всички ваши недостатъци не са нейно притежание, а на разума. Впрочем това е толкова голяма и сложна тема, че е до¬стойна за отделна книга. Тук само ще отбележим, че да се караш със самия себе си е неизгодно. Душата ще се затво¬ри в себе си, а разумът „ще възтържествува\", вследствие на което ще настъпи пълен хаос в живота ви. За да не се наложи после да посещавате психоаналитик, преди всичко се освободете и си простете собствените недостатъци. Ако засега не можете да се обикнете, поне престанете да се бо¬рите със себе си и се приемете такъв, какъвто сте. Само в този случай душата ще стане съюзник на разума. А тя е много могъщ съюзник! Добре, ще кажете вие, ще оставя на мира всичките си недостатъци, но как да се сдобия с достойнства? Защото тряб¬ва да се развивам? Разбира се, развивайте качествата си кол¬кото искате. Само престанете да воювате с недостатъците си. В подобна война хабите енергия за поддържане на не само безполезен, но и твърде вреден излишен потенциал. Когато най-сетне се откажете от тази борба, освободилата се енергия ще се насочи към развитие на качествата ви. Въпреки че всичко звучи банално просто, твърде много хора харчат колосална енергия за борба със себе си и скри¬ване на недостатъците си. Също като титани те са се об¬рекли цял живот да носят този товар. Но щом си позволят да бъдат самите себе си и да захвърлят тежкото бреме, животът им веднага ще стане забележимо по-лек и по-прост. Енергията ще бъде пренасочена от борба с недостатъците към развиване на качества. Освен това параметрите на по¬добно излъчване съответстват на жизнените линии, където качествата преобладават над недостатъците. Помислете си например как бихте могли да се пренесе¬те върху жизнена линия, където притежавате добра физи¬ческа форма, ако всичките ви мисли непрекъснато се въртят около телесните ви недостатъци? Получавате онова, което активно не искате. Когато недоволствате от себе си, вие влизате в конфликт с душата си, но когато недоволствате от света, се конфрон¬тирате с голям брой махала. Известно ви е, че не ви очаква нищо хубаво, ако се поддадете на влиянието им. А за война с тях и дума не може да става. Недоволството е напълно материално излъчване, чиято честота съответства на жизнените линии, където онова, от което сте недоволни, се проявява още по-ярко. Усещайки, че те ви притеглят, ставате още по-недоволни и така продължава, докато не стигнете линията, където вие сте стар и болен човек, безсилен да промени нещо. Остава ви да намирате утешение в мърморене срещу този свят заедно със себеподобните си и в спомени колко хубаво е било всич¬ко преди. Всяко поколение е убедено, че животът е станал по-лош. Не, животът е станал по-лош само за всяко дадено по¬коление, и то конкретно за онези, които са свикнали да се тръшкат, че са недоволни от света. Иначе човечеството (след известно число поколения) просто би пропаднало в същински ад. Потискаща картина, нали? Това е първият аспект на недоволството от света, който води до все по-голямо влошаване на живота. Но има и друг аспект на вредния навик да се проявява неприемане - нарушаването на равновесното състояние. Недоволството ви създава излишен потенциал в околното енергийно пространство независимо дали е справедливо или не. А потенциалът поражда равновесни сили, които ще се стремят да възстановят равновесието. Щеше да бъде пре¬красно, ако те действаха така, че да променят ситуацията към по-добро. Но за съжаление често става обратното. Рав¬новесните сили ще се постараят да ви дръпнат юздите, така че претенциите ви към света да имат колкото се може по-малка тежест. Това за тях е много по-лесно, отколкото да променят всичко, от което сте недоволни. Представете си какво ще стане, ако някой управник за¬почне активно да изразява недоволството си от ставащото в държавата, като не е важно дали има добри намерения или не. Той ще бъде отстранен или физически унищожен. Цялата история го потвърждава. Най-общо казано, действието на равновесните сили ще е насочено към варианта, при който се намалява влиянието ви върху околния свят. Това може да се направи много лес¬но и по най-различни начини - работата ви, длъжността, заплатата, домът, семейството, здравето и т.н. Ясно ли ви е как стигат до такъв живот по-старите поколения? Сега да погледнем въпроса от друга страна. Може да ви се струва, че ако се радвате на околния свят, по аналогия равновесните сили ще се мъчат да развалят всичко и ще ви натикат в ъгъла. Но така не става, освен ако радостта ви не е „телешка\". Първо, по закона на транссърфинга вие транслирате съзидателна енергия, която ви пренася върху поло¬жителни жизнени линии. И второ, тя не създава деструктивния потенциал, който равновесните сили се стремят да премахнат. Не току-така и философските, и религиозните доктрини са на едно мне¬ние, че любовта е съзидателната сила, сътворила света. Съ¬ществува любов в общия смисъл на думата. Ясно е, че рав-новесните сили са родени от силата, сътворила света. Те се стремят да поддържат реда в света и не могат да се обърнат срещу създалата ги енергия. От гледна точка на транссърфинга излиза, че ужасно ни пречи вредният навик да проявяваме недоволство за разни дреболии. И обратното, навикът да изпитваме малки радо¬сти по различни, дори незначителни поводи е много поле¬зен. Изводът е един: необходимо е да сменим стария навик с нов. Всички сме гости на този свят. Никой няма право да осъжда онова, което не е създаде¬но от него. Трябва да помним това твърдение в светлината на от¬ношенията с махалата. Както казахме, ако се противопос¬тавите на деструктивното махало, предизвикващо вашето недоволство, само ще си навредите. Не е необходимо да бъдете овчица, но и да влизате в открита конфронтация с околния свят също не бива. Ако махалото лично ви засяга, можете да приложите метода на провалянето и спирането. Когато то се опитва да ви въвлече в борба с друго махало, постарайте се да си дадете сметка дали това е необходимо лично на вас. Да се върнем още веднъж на примера с експозицията на картини, която не ви е харесала. Чувствайте се като у дома си, но не забравяйте, че сте на гости. Никой няма пра¬во да осъжда, но всеки има свобода на избора. На махалото е изгодно вие да изразявате активно недоволството си. А на вас ви е изгодно просто да си тръгнете и да изберете друга изложба. Предвиждам въпроса ви: а ако няма къде да отидем? Тази заблуда ви е внушена от махалата. Настоящата книга е посветена тъкмо на това как да се отървем от по¬добно измамно ограничение."

• rima
  " May 04

  ОТНОШЕНИЯ НА ЗАВИСИМОСТ Идеализирането на света е обратната страна на недо¬волството. Гледаме през розови очила и много неща ни се струват по-хубави, отколкото са всъщност. Както знаете, когато си въобразяваме, че някъде има нещо, а всъщност го няма, възниква излишен потенциал. Да идеализираме - означава да надценяваме, да изди¬гаме на пиедестал, да се прекланяме, да си създаваме ку¬мир. Съзидателната и управляващата света любов се от¬личава от идеализацията по това, че тя в същината си е безстрастна, колкото и парадоксално да звучи. Безуслов¬ната любов е чувство без право на притежание, възхи¬щение без преклонение. С други думи, тя не създава от¬ношения на зависимост между онзи, който обича, и предмета на неговата любов. Тази проста формула ще ви по-могне да определите къде свършва чувството и къде за¬почва идеализацията. Представете си, че се разхождате по планинска долина, потънала в зеленина и цветя. Любувате се на чудесния пей¬заж, вдъхвате аромата на свежия въздух, вие сте изпълнен с щастие и умиротворение. Това е любов. Сетне обаче започвате да късате цветята и да ги мачка¬те, без да ви дойде наум, че и те са живи. После се сещате, че от тях може да се произвежда козметика и парфюми или просто да ги продавате, или да създадете култ към цветята и да им се покланяте като на идол. Това е идеализиране, защото във всеки от тези случаи се създават отношения на зависимост между вас и предмета на вашата бивша любов - цветята. От онази любов, която сте изпитвали, когато просто сте се наслаждавали на гледката на цветната доли¬на, не е останала и следа. Усещате ли разликата? И така, любовта генерира положителна енергия, която ще ви прехвърли върху съответната жизнена линия, а идеа¬лизирането създава излишен потенциал, пораждащ равно¬весни сили, които се стремят да го премахнат. Действието на равновесните сили във всеки отделен случай е различ¬но, но резултатът е един. В общи линии то може да се опре¬дели като „развенчаване на митовете\". Така става винаги и в зависимост от предмета и степента на идеализиране по¬лучавате силен или слаб, но непременно отрицателен ре¬зултат. Така равновесието ще бъде възстановено. Щом любовта се превръща в отношения на зависимост, неизбежно се поражда излишен потенциал. Желанието да имате нещо, което ви липсва, създава енергийна „разлика в налягането\". Отношенията на зависимост се определят от условието „Ако ти така, аз пък така...\". Можем да посочим безброй примери: „Ако ме обичаш, ще захвърлиш всичко и ще дойдеш с мен на края на света. Ако не се ожениш (не се омъжиш) за мен, значи не ме обичаш. Щом ме хвалиш, ще бъда приятел с теб. Ако не ми дадеш лопатката, ще те изгоня от пясъка.\" И така нататък. Равновесието се нарушава и когато нещо се сравнява или се противопоставя на друго. „Ние сме такива, а те са други!\" Например националната гордост: в сравнение с кои нации? Чувството за непълноценност: в сравнение с кого? Щом има противопоставяне, равновесните сили задъл¬жително се включват, за да отстранят потенциала - както положителния, така и отрицателния. А тъй като вие го създа¬вате, действието на силите ще бъде насочено преди всичко срещу вас. Действието е насочено или да раздели субекти¬те на противоречието, или да ги обедини - за взаимно съгла¬сие или за стълкновение. Всички конфликти се базират на сравняване и проти¬вопоставяне. Отначало се прави основното твърдение: „Те не са като нас\". После се развива: „Те имат повече от нас - трябва да им го вземем\", „Те имат по-малко от нас -длъжни сме да им дадем\", „Те са по-лоши от нас — трябва да ги променим\", „Те са по-добри от нас - трябва да се борим с тях\", „Те не постъпват като нас - трябва да на¬правим нещо\". Всички тези съпоставки в различни вариации така или иначе водят до конфликт - започвайки от личния душевен дискомфорт и завършвайки с войни и революции. Равно¬весните сили се стремят да отстранят възникналото проти¬вопоставяне чрез помиряване или конфронтация. Но тъй като в подобни ситуации винаги можеш да си похапнеш енергия, махалата най-често довеждат работата до конфрон¬тация. А сега ще разгледаме примери за последиците от идеа¬лизирането. ИДЕАЛИЗИРАНЕ И НАДЦЕНЯВАМЕ Надценяването е приписване на качества, които човек всъщност не притежава. На ментално ниво това се проявя¬ва във вид на илюзии - сякаш безобидни. Но на енергийно ниво възниква излишен потенциал. Той се създава навсякъ¬де, където има разлики в количеството или качеството. Надценяването е мислено моделиране и концентриране на определени качества, където те всъщност липсват. Съще¬ствуват два варианта. Първият - когато мястото е запълне¬но, т.е. има конкретен човек, комуто приписват несвойст¬вени за него качества. За да отстранят възникналата неед¬нородност, равновесните сили трябва да създадат противо¬вес. Например романтичен и мечтателен юноша рисува във въображението си своята възлюбена като чист ангел. А всъщност се оказва, че тя е много земна, обича да се весели и съвсем не е склонна да споделя мечтите на влюбения юноша. Във всеки случай, когато човек си създава кумир и го възкачва на пиедестал, рано или късно митовете се раз¬венчават. Във връзка с това заслужава внимание историята на Карл Май, автор на знаменитите романи за Дивия запад и създател на герои като Винету и Поразяващата ръка. Всич¬ките си произведения Карл Май пише от свое име, затова се създава впечатлението, че той е участвал реално в опис¬ваните събития и е бил наистина забележителна и заслужа¬ваща възхищение личност. Четеш книгите му и сякаш гле¬даш филми. А сюжетът им е толкова завладяващ, че кръща¬ват Карл Май „германския Дюма\". Многобройните му поклонници са абсолютно убедени, че именно Карл Май е знаменитият уестмен - Поразяваща¬та ръка, за какъвто се представя в книгите си.\"Те не допус¬кат, че е другояче. Какво е учудването им, когато става известно, че Карл Май никога не е бил в Америка, а някои от произведенията си дори създава в затвора. Митът се раз¬венчава и поклонниците се превръщат в ненавистници. Но кой им е виновен? Сами са си сътворили кумир и са уста¬новили отношения на зависимост: „Ти си нашият герой, при условие че всичко е истина.\" При втория вариант, когато на мястото на изкуствено създаваните илюзорни качества изобщо няма никакъв обект, възникват розови мечти и въздушни кули. Мечтателят ви¬тае в облаците, опитвайки се да избяга от непривлекател¬ната реалност. По този начин той създава излишен потен-циал. За да разрушат въздушните кули, равновесните сили непрекъснато ще сблъскват подобен романтик със сурова¬та действителност. Дори и да успее да увлече с идеите си маса хора и да създаде махало, утопията му е обречена, защото излишният потенциал е възникнал на празно място и равновесните сили рано или късно ще го спрат. Ето ви още един пример, при който предметът на надценяване съществува само като идеал. Да допуснем, че някаква жена рисува във въображени¬ето си портрета на идеалния мъж. Колкото по-твърдо е убе¬дена, че той трябва да бъде точно такъв, толкова по-силен е създаваният потенциал. А да го премахне може само су¬бект със съвършено противоположни качества. После й остава само да се тюхка: „Ама къде ми бяха очите?\" И об¬ратно, ако жената активно ненавижда пиянството и грубост¬та, тя сякаш попада в капан и си намира алкохолик или гру¬биян. Човек получава онова, което активно не иска, защото излъчва мислена енергия на честотата на своята омраза, а отгоре на всичкото създава излишен потенциал. Животът често събира съвършено различни хора, които сякаш съвсем не си подхождат. Така равновесните сили, сблъск¬вайки хора с противоположни потенциали, се стремят да ги уравновесят. Действието на тези сили се проявява особено ярко при децата, защото те са по-чувствителни енергийно от възра¬стните и се държат естествено. Ако прекалите с похвалите, детето на инат ще вземе да прави бели. А ако му се подмилквате, то ще започне да ви презира или поне няма да ви уважава. Стремите ли се с всички сили да го направите благовъзпитано и послушно, то най-вероятно ще се захване \"с лоша компания. Ако се опитвате да го превърнете във вун¬деркинд, то ще изгуби всякакъв интерес към учението. И колкото по-активно стоварвате върху него всевъзможни кръжоци и школи, толкова по-вероятно е то да израсне като безличен човек. Най-добрият принцип за възпитание и отношение към децата (и не само), при който не се създава излишен потен¬циал, е да се отнасяме към тях като към гости - да им оказ¬ваме внимание, уважение и свобода на избора, без да им позволяваме да ни се качват на главата. Отношението трябва да се базира на аналогията, че ние самите не сме нищо по¬вече от гости на този свят. Ако приемете правилата на иг¬рата и не се хвърляте в крайности, ви е позволено да изби¬рате всичко, което съществува в този свят. Положителното отношение на едни хора към други е също толкова разпространено, както и отрицателното. В този случай съществува известно равновесие. Има омраза, има и любов. Равното, без изхвърляне добро отношение не предизвиква излишни потенциали. Това се случва при явно изкривяване на преценката относно номиналната величи¬на. За нулева точка в координатната система на изкривява¬нето можем да смятаме безусловната любов. Както знаете, при нея не възникват отношения на зависимост и тя не създава излишен потенциал. Но такава любов рядко се сре¬ща в чист вид. Към чистата любов се прибавят примеси главно от правото на притежание, зависимост и надценяване. От правото на притежание е трудно да се откажеш - да прите¬жаваш предмета на любовта си е напълно естествено и, общо взето, нормално, докато не премине в две крайности. Първата крайност е желанието да притежавате пред¬мета на любовта си, а той изобщо не ви принадлежи и дори не подозира за вашето желание. (Разбира се, на вас ви е ясно, че имам предвид не само физическия аспект на притежанието.) Това е класическият случай на несподелената любов. Тя винаги е пораждала много страдания. Но тук механизмът не е толкова прост, колкото може би ви се струва. Да си спомним примера с цветята. Вие обичате да се разхождате сред тях и да им се любу¬вате, но навярно никога не се замисляте дали те ви обичат. Сега си представете - какво мислят цветята за вас? Появяват се разни гаднички предположения: страх, опа¬сение, неприязън, равнодушие. А и защо трябва да ви оби¬чат? Или пък изгаряте от желание да ги подържите в ръка, а не бива - или растат в чужда градина, или се продават твърде скъпо. Край, това вече не е любов, а отношение на зависимост и във вас вече се зараждат отрицателни емоции. И така, на едно място се намира предметът на любовта ви, а на друго - вие, и искате да го притежавате, т.е. създа¬вате енергиен потенциал. Може да се предположи, че този потенциал ще привлича желания предмет към вас, също както въздушните маси от област с високо налягане се уст-ремяват към област с ниско. Да, ама не! На равновесните сили им е безразлично как ще бъде достигнато равновесието, затова могат да изберат друг път - да отдалечат още повече предмета на вашата любов, а вас да неутрализират, т.е. да разбият сърцето ви. На всичкото отгоре при най-малките неуспехи още повече ще драмати¬зирате ситуацията („той/тя не ме обича!\"), ето защо подоб¬ни мисли ще ви прехвърлят върху такава жизнена линия, където ще сте твърде далеч от взаимната любов. Колкото по-силно е желанието за притежаване или за споделена любов, толкова по-голямо е действието на рав¬новесните сили. Разбира се, ако те изберат насока, сближа¬ваща ви с възлюбения/възлюбената, историята ще има ща¬стлив край. Още със зараждането на любовта може лесно да се определи насоката на действие на равновесните сили: ако нямате търпение да постигнете взаимност, а от самото начало нещо не върви, значи наложително е рязко да сме¬ните тактиката. А именно - да обичате, без да търсите на¬града, тогава можете да примамите неустойчивите колеба¬ния на равновесните сили и да ги накарате да работят за вас. В противен случай ситуацията лавинообразно ще из¬лиза от контрол и ще бъде почти невъзможно да се проме¬ни нещо. Изводът е: желаейки взаимност, трябва просто да оби¬чате, а не да се мъчите да бъдете обичани. В този случай, първо, не се създава излишен потенциал и значи не се по¬явяват онези 50 процента вероятност, че равновесните сили ще действат срещу вас. Второ, ако вие не се стремите да получите взаимност, няма да възникнат и неконтролируе¬ми драматични мисли за несподелена любов и излъчването ви няма да ви завлече върху съответните жизнени линии. И обратният вариант, ако просто обичате без право на притежаване, параметрите на излъчването ви ще съответ¬стват на линиите, където съществува взаимност. Защото при взаимната любов също няма отношения на зависимост. Представяте ли си колко ще се повишат шансовете ви само защото се отказвате от правото на притежание! Пък и бе¬зусловната любов е голяма рядкост и дори само това пре¬дизвиква жив интерес и симпатия. Нима на вас няма да ви е приятно, ако някой ви обича просто така, без да претендира за нищо? Втората крайност на правото на притежаване е, разби¬ра се, ревността. В този случай равновесните сили също имат два варианта на действие. Ако предметът на любовта ви вече ви принадлежи, първият вариант е още повече да ви сближат. И наистина на някои дори им харесва да ги ревнуват. Другият вариант е равновесните сили да разрушат оно¬ва, което е породило ревността, т.е. самата любов. При това колкото по-силна е любовта, толкова по-дълбок гроб за любовта изкопават. Също както от наслаждаването от аро¬мата на живите цветя преминаваш към производството на парфюми от тях. Всичко казано дотук се отнася еднакво и за мъжете, и за жените. Но това още не е краят. Ще се върнем към този въпрос, когато говорим за другите концепции на транссър-финга. Всичко е просто и същевременно сложно. Сложно е, защото влюбеният губи способността да разсъждава трезво и най-вероятно нашите препоръки ще отидат нахалост. Е, аз няма да се разстройвам, тъй като се отказвам от правото да притежавам вашата признателност."

• rima
  " May 04

  ПРЕЗРЕНИЕ И ВИСОКОМЕРИЕ Много силно нарушаване на равновесието е критику¬ването на други хора, особено презрението. В енергиен план няма добри или лоши хора. Има само такива, които се под¬чиняват на природните закони, и такива, които внасят смут в установеното „статукво\". Последните в крайна сметка винаги са подложени на въздействието на силите, които се стремят да върнат нарушеното равновесие. Разбира се, често възникват ситуации, когато човек за¬служава осъждане. А нима точно от вас? Въпросът не е случаен. Ако човекът е навредил именно на вас, с това той преди всичко е нарушил равновесието и вие не сте източник на нездрав потенциал, а оръдие на си¬лите, които се стремят да върнат равновесието. Смутите-лят на спокойствието ще си получи заслуженото, ако си кажете всичко, което мислите за него, и дори предприемете определени действия в разумни граници. Но щом предметът на вашето осъждане не е направил нищо лошо конкретно на вас, значи не сте вие този, който трябва да го съди. Да разгледаме въпроса чисто меркантилно. Съгласете се, съвсем безсмислено е да мразите вълка, удушил овцата. Чувството за справедливост постоянно ви кара да съдите различни хора. Това обаче скоро ви става навик и мнозина с годините се превръщат в професионални обвинители. В повечето случаи си нямате и представа какво е накарало човека да постъпи именно така. Може би на негово място вие бихте постъпили още по-зле? И така, вследствие на подобно осъждане вие създавате излишен потенциал около собствената си персона. А как иначе - получава се, че колкото по-лош е подсъдимият, тол¬кова по-добри трябва да сте вие. Щом са му пораснали рога и копита, значи вие сигурно сте ангел. Но тъй като крилца още не са ви поникнали, влизат в действие силите, които се стремят да върнат равновесието. Методите им ще бъдат различни във всяка конкретна ситуация. Ала резултатът в същността си ще бъде еднакъв — ще ви пернат по носа. В зависимост от силата и формата на осъждането това перване може да е или незабележимо, или толкова силно, че ще се окажете на една от най-лошите жизнени линии. Сами можете да си съставите дълъг списък на видовете осъждане и техните последици, но за по-голяма яснота ще ви дам няколко примера. Никога не презирайте хората за каквото и да било. Това е най-опасният вид осъждане, понеже поради въздействие¬то на равновесните сили можете да се окажете на мястото на оногова, когото презирате. За силите това е най-прекият и прост начин да възстановят нарушената хармония. Презирате ли бедните и клошарите? Самите вие можете да из¬губите дома и парите си и балансът ще бъде възстановен. Презирате ли хората с физически недостатъци? Няма про¬блеми - и за вас ще се намери нещастен случай. Презирате ли алкохолиците и наркоманите? Много лесно можете да се окажете на тяхно място. Защото човек не се ражда, а става такъв вследствие на различни жизнени обстоятелст¬ва. Тогава защо те би трябвало да ви подминат? Никога не критикувайте колегите си за каквото и да било. В най-добрия случай ще извършите същите грешки. А в най-лошия може да възникне конфликт, който няма да ви донесе нищо добро. Дори да сте абсолютно прави, можете да излетите от работа. Ако критикувате някого само защото не ви харесва как е облечен, вие самите слизате по стълбицата „добър -лош\" на по-ниско от него стъпало, защото излъчвате отрицател¬на енергия. Ако човек се гордее с успехите си или е самовлюбен, няма нищо лошо. Абсолютната любов към себе си е само-достатъчна, затова не пречи на никого. Равновесието се нарушава само в случай че на по-високата самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите сла¬бости, недостатъци или просто скромни постижения. Тога¬ва любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гор¬достта - във високомерие. Резултатът от действието на рав¬новесните сили пак ще бъде перване по носа. Презрението и високомерието са пороци на хората. Жи¬вотните не знаят какво значи това. Те се ръководят от целе¬съобразни намерения и така изпълняват волята на съвърше¬ната природа. Дивата природа е много по-съвършена от ра¬зумния човек. Вълкът, както и всеки хищник, не изпитва нито омраза, нито презрение към жертвата си. (Опитайте се да изпитате омраза и презрение към пържолата си.) А хората постоянно изграждат своите взаимоотноше¬ния върху излишни потенциали. Величието на животните и растенията е в това, че те не го осъзнават. Съзнанието е донесло на човека както предимства, така и вреден боклук като високомерие, презрение, комплекс за вина и непълно-ценност. ПРЕВЪЗХОДСТВО И НЕПЪЛНОЦЕННОСТ Чувството за превъзходство или непълноценност е от¬ношение на зависимост в чист вид. Съпоставяте качества¬та си с качествата на другите, затова неизбежно се създава излишен потенциал. На енергийно ниво няма значение дали изразявате превъзходството си публично или просто тайничко се поздравявате при сравняването си с другите. Няма нужда от доказване, че явното изразяване на превъзходст¬во няма да ви донесе нищо, освен неприязънта на околни¬те. Сравнявайки се с другите в своя полза, човек се стреми изкуствено да се самоутвърди за чужда сметка. Това вина¬ги създава потенциал, дори да е само сянка на високомерие без външна изява. Действието на равновесните сили в този случай ще се прояви като перване по носа. Ясно е, че сравнявайки се с околния свят, човек се опитва да докаже своето значение. Но самоутвърждаването чрез сравняване е илюзорно. Така мухата се мъчи да излезе през стъклото, без да за¬белязва, че има отворен прозорец. Когато човек се стреми да обяви на света своето значе¬ние, енергията му се изразходва за поддържане на изкуст¬вено създадения излишен потенциал. Напротив, само-усъвършенстването развива реални достойнства и тогава енергията не се хаби напразно и не поражда вреден потенциал. Сигурно ви се струва, че изразходваната за съпоставя¬не енергия е нищожно количество. А всъщност тя стига в излишък за поддържане на достатъчно силен потенциал. Главна роля тук играе намерението да се насочи енер¬гията в една или друга посока. Ако човек има за цел да при¬добие достойнства, намерението му го тласка напред. Но в случай че целта му е да демонстрира пред света качествата си, той буксува на място, тъй като създава нееднородност в енергийното поле. Светът ще бъде „потресен\" от блестящите му качества и равновесните сили ще се задействат. Те нямат голям из¬бор: или ще съживят потъмнелите краски на околния свят, или ще угасят блясъка на неуместната звезда. Естествено първият вариант е много трудоемък. Остава вторият. Рав¬новесните сили имат предостатъчно начини да го извършат. Не е задължително да лишат честолюбеца от качествата му. Достатъчно е да му поднесат каквато и да е досадна непри¬ятност, за да му смачкат фасона. Често възприемаме всякакви неприятности, проблеми и пречки като задължителни свойства на нашия свят. Ни¬кой не се учудва, че всички - от най-дребните до най-голе¬мите, са непременни спътници на всеки човек през целия му живот. Всички са свикнали, че такъв е нашият свят. А всъщност неприятностите са аномалия, а не нормално яв¬ление. Откъде се вземат и защо се случват именно на вас, често е невъзможно да се определи по логически път. И така, повечето неприятности са предизвикани от дей¬ствието на равновесните сили за отстраняване на излиш¬ните потенциали, създадени от вас или от хората от вашето обкръжение. Вие не си давате сметка, че създавате излиш¬ни потенциали, и приемате неприятностите като неизбеж¬но зло. Можете да се отървете от повечето неприятности, като прекратите титаничните си усилия за поддържане на из¬лишните потенциали. Огромната енергия не само се изразходва напразно, но и обръща равновесните сили така, че се получава диаметрално противоположен резултат. Ето защо е необходимо просто да престанете да се блъскате като муха в стъкло и да пренасочите намерението си към развиване на качествата си, без да се интересувате за положението си върху стълбицата на превъзходството. Като хвърлите от плещите си товара на загрижеността за повишаване на соб-ственото си значение, ще се освободите от въздействието на равновесните сили. Проблемите ще намалеят, а след това ще нарасне увереността ви в собствените сили. От друга страна, необходимо е да прогонвате всички мисли, че сте в състояние да контролирате околния свят. Независимо от положението ви върху социалната стълби¬ца с такава позиция непременно ще изгубите. Опитите да се промени околният свят нарушават равновесието. Актив¬ната намеса в устройството на света в една или друга сте¬пен засяга интересите на множество хора. Транссърфингът позволява да се избере съдба, без при това да се засягат ничии интереси. Това е много по-ефикасно, отколкото да се действа безогледно, преодолявайки препятствията. Съдбата наистина е във ваши ръце, но единствено в смисъл, че ви е дадено да избирате, а не да я променяте. Действайки от позицията на творци на съдбините си в бук¬валния смисъл, мнозина претърпяват крах. В транссърфин-га няма място за борба, затова можете с облекчение „да заровите томахавката\". Трябва да кажем и че отказването от превъзходство няма нищо общо със самоунижението. Принизяването на собст¬вените достойнства е превъзходство с обратен знак. На енергийно ниво знакът няма значение. Величината на възникващия потенциал е право пропорционална на значе¬нието на изкривената оценка. Сблъсквайки се с надутост, равновесните сили действат така, че да я свалят от пиедес¬тала. А в случая с комплекса за непълноценност те при¬нуждават човека да се опитва по всякакъв начин да повдигне изкуствено занижените си достойнства. Равновесните сили обикновено действат направо, без да се грижат за тънкостите на човешките отношения. Ето защо човек се държи неестествено, като още повече под¬чертава онова, което се опитва да скрие. Например тийнейджърите имат дръзко поведение, като по този начин прикриват неувереността в себе си. Стесни¬телните се държат разпасано, за да скриват своята свенливост. Желаейки да се покажат от най-добрата си страна, хората с ниска самооценка постъпват сковано или стран¬но. И тъй нататък. Във всички случаи борбата със собстве¬ните комплекси носи още по-неприятни последици от са¬мите тях. Както разбирате, всички тези опити са напразни. Без¬полезно е да се борите с комплекса за непълноценност. Единственият начин да се избегнат последиците от него е да се премахне самият комплекс. Да се отървете от него обаче е твърде сложно. Безполезно е и да се убеждавате, че всичко ви е наред. Не ще успеете да се излъжете. Тук може да помогне техниката на слайдовете, с която ще се запоз¬наем по-късно. На този етап е достатъчно да си изясните, че загриже¬ността за собствените недостатъци, сравнявайки ги с до¬стойнствата на другите, работи по същия начин, както же¬ланието да покажете превъзходството си. Резултатът ще е противоположен на намерението. Не си въобразявайте, че всички наоколо придават на недостатъците ви същото зна¬чение, както вие самите. Всъщност всеки е загрижен само от своята персона, затова можете спокойно да хвърлите от себе си титаничния товар. Излишният потенциал ще изчез¬не, равновесните сили ще престанат да влошават положе¬нието, а освободилата се енергия ще се насочи към разви¬ване на качествата ви. Става дума да не се борите със своите недостатъци и да не се опитвате да ги криете, а да ги компенсирате с други качества. Липсата на красота може да се компенсира с оба¬яние. Някои хора са с твърде непривлекателна външност, но щом заговорят, събеседникът изцяло е очарован от тях. Физическите недостатъци се компенсират с увереност в себе си. Колко велики хора в историята са били с невзрач¬на външност! Неумението да контактуваш свободно може да се заме¬ни с умение да слушаш. Има поговорка: „Всички лъжат, но няма значение - никой никого не слуша.\" Красноречието ви може да интересува хората, но едва на последно място. Всички, включително и вие, са заети изключително със себе си, със своите проблеми, затова добрият слушател, пред когото можеш всичко да си излееш, е истинско съкровище. На срамежливите ще дам един съвет: пазете това свое качество като съкровище! Повярвайте ми, свенливостта притежава скрито обаяние. Когато се откажете от борбата със своята срамежливост, тя ще престане да изглежда не¬додялана и ще забележите, че хората изпитват симпатия към вас. Ето още един пример за компенсиране. Измислената потребност „да бъдеш твърд\" често кара хората да подражават на някого, който си е спечелил зва¬нието „твърд\". Лекомисленото копиране на чужд сценарий не е нищо повече от пародия. Всеки си има сценарий. До¬статъчно е да си изберете кредо и да живеете в съответст¬вие с него. Да подражавате на други, за да се сдобиете със статут на „твърд\", значи да прилагате метода на мухата, която се блъска в стъклото. Например в групата от юноши лидер става онзи, който живее според своето кредо. Водачът затова е станал такъв, защото сам се е освободил от задължението да се съветва с другите как да постъпва. Не му е необходимо да подражава някому, той просто сам си е дал достойна преценка, знае какво да прави, пред никого не угодничи, не се опитва никому нищо да доказва. По този начин е свободен от излиш¬ни потенциали и получава заслужено предимство. Във всички групи лидери стават онези, които живеят според своето кредо. Щом човек се е отървал от товара на излишните потенциали, няма какво да доказва - той е сво¬боден вътрешно и има повече енергия. Тези негови предим¬ства пред останалите членове на групата го правят лидер. Виждате ли къде е отвореният прозорец? Може би си мислите: „Всичко това не се отнася до мен, аз не страдам от това заболяване\". Не се самоизмамвайте. Всеки човек в една или друга степен е склонен да създава излишни потенциали около личността си. Но ако се придържате към принципите на транссърфинга, комплексът за непълноценност или за превъзходство просто ще изчезне от живота ви."

• rima
  " May 04

  ЖЕЛАНИЕТО ДА ИМАШ И ДА НЯМАШ „Ако много искаш, малко ще получиш.\" Тази детска игра си има обективна психологическа ос¬нова, само че аз бих я перифразирал така: „Колкото по-силно искаш, толкова по-малко ще получиш.\" Когато извънредно много искате да получите нещо, така че сте готови да поставите всичко на карта, се създава ог¬ромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Рав¬новесните сили ще ви изхвърлят върху такава жизнена ли¬ния, където няма и помен от желаното. Нека се опитаме да обрисуваме поведението на човек, обладан от дадено желание. Дивата свиня се мъчи да хване синята птица. Много иска да я хване, облизва се, грухти и рие земята от нетърпение. Естествено птицата отлита. Ако ловецът минава с безразличен вид покрай синята птица, тогава има голям шанс да я улови за опашката. Можем да определим три форми на желанието. Първата — когато силното желание преминава в твърдо намерение да получиш и да действаш. Тогава желанието се изпълнява. При това потенциалът на желанието се разсейва, защото енергията отива за действието. Втората - бездейно мъчи¬телно желание, което представлява излишен потенциал в чист вид. То виси в енергийното поле и в най-добрия слу¬чай безполезно изразходва енергията на страдалеца, а в най-лошия - привлича различни неприятности. Най-коварна е третата форма, когато силното желание преминава в зависимост от предмета на желанието. Преко¬мерното значение автоматично създава отношение на за¬висимост, което поражда силен излишен потенциал, пре¬дизвикващ също толкова силно противодействие на равно¬весните сили. Обикновено човек си създава уловки от рода на: „Ако постигна това, положението ми значително ще се подобри\", „Ако не постигна това, животът ми губи всякакъв смисъл\", „Ако направя това, ще покажа на всички - и на себе си — колко струвам\", „Ако не направя това, не струвам и пукната пара\", „Ако получа това, ще бъде много хубаво\", „Ако не получа това, ще бъде много лошо\". И тъй нататък в различни вариации. Включвайки се в отношения на зависимост от предмета на желанието, вие се въвличате в толкова бурен водовъртеж, където просто ще изгубите всичките си сили в борбата за желаното. В крайна сметка нищо няма да постигнете и ще се откажете от желанието си. Равновесието е възстановено и на равновесните сили им е абсолютно безразлично, че сте пострадали. А това е станало заради вашата силна потреб¬ност желанието да се изпълни. На едното блюдо на везните сте поставили желанието, а на другото — всичко останало. Изпълнима е само първата форма, когато желанието се превръща в чисто намерение, свободно от излишни потен¬циали. Свикнали сме, че в този свят за всичко се плаща, нищо не се получава даром. А всъщност ние-плащаме само за излишните потенциали, които сами създаваме. В прост¬ранството на варианти всичко е безплатно. Щом ще се из¬разяваме с такива термини - заплащането за изпълнение на желанието представлява липса на прекомерно значение и на отношения на зависимост. За да преминем върху жизнената линия, където жела¬ното се превръща в действителност, е достатъчна само енер¬гията на чистото намерение. За намерението ще погово¬рим по-късно. А сега ще отбележим, че чистото намерение е единство от желание и действие при отсъствие на значе¬ние. Например свободното намерение да отидеш до пави¬лиона за вестник е чисто. Колкото по-голямо значение придавате на събитията, толкова по-вероятен е провалът ви. Щом за вас онова, кое¬то притежавате, е толкова важно и много държите на него, тогава най-вероятно равновесните сили ще ви го отнемат. Ако онова, което искате да получите, също е твърде важно за вас, тогава не се надявайте да го получите. Необходимо е да свалите летвата на значението, на важността. Например вие сте луд по новата си кола, избърсвате всяка прашинка от нея, грижите се, страхувате се да не я одраскате, с една дума - треперите й и я боготворите. В резултат се създава излишен потенциал. Защото сте прида¬ли на колата толкова голямо значение. А всъщност в енер-гийното поле нейното значение е нула. Следователно - и за съжаление — равновесните сили скоро ще намерят някой дръвник, който ще я обезобрази. Или вие самият, тъй като сте много предпазлив, ще направите белята. Но щом престанете да я боготворите, опасността рязко ще намалее. Да се отнасяш нормално не означава безотго¬ворно. Можете безупречно да се грижите за колата си, без да правите от нея идол. Има още един аспект на силното желание да притежа¬ваш. Според едно широко разпространено мнение ако сил¬но поискаш, всичко можеш да постигнеш. Бихте могли да предположите, че силното желание ще ви пренесе върху жизнената линия, където то ще се изпълни. Но не е така. Ако желанието ви е прераснало в зависимост, в нещо като психоза, в истеричен стремеж да постигнете своето на всяка цена, значи в душата си не вярвате в неговото изпълнение и следователно транслирате излъчване с „го¬леми смущения\". Когато нямате вяра, вие се стараете с всич¬ки сили да убедите себе си, като още повече засилвате по¬тенциала. Има опасност да прахосате целия си живот за „делото на живота си\". Единственото, което може да се направи, е да намалите значението на целта си. Да вървите към нея, сякаш отивате до павилиона за вестник. Силното желание да избегнете нещо е логично продъл¬жение на недоволството от околния свят или от себе си. Колкото по-голяма е потребността, толкова по-мощен е излишният потенциал. Колкото повече не го искате, толко¬ва по-голяма е вероятността да се сблъскате с него. На рав-новесните сили им е безразлично как ще бъде постигнат балансът. Могат да го направят по два начина: или да ви отклонят от сблъсъка, или да ви сблъскат. По-добре съзна¬телно да се откажете от отричането, за да не създавате по¬тенциал. Но това не е всичко. Когато мислите за онова, ко¬ето не искате, излъчвате енергия на честотата на линията, където това непременно ще се случи. Винаги получавате онова, което активно не искате. Става буквално следното. Някакъв човек е на тържест¬вен прием в посолство, всичко е чинно, благовъзпитано и уравновесено. Но внезапно той заразмахва дивашки ръце, тропа с крака и отчаяно крещи, че никой не може да го изхвърли оттук. Естествено, появява се охраната, хващат го под ръка, той се съпротивява, но незабавно го извеждат навън. Това е твърде пресилена картина за нашата реал-ност, ала на енергийно ниво всичко става със същата ин¬тензивност. Нека разгледаме още един пример. Да предположим, че посред нощ ви събуждат шумните съседи. Спи ви се, утре рано сте на работа, а там се веселят, та пушек се вдига. Колкото по-силно искате те да престанат, толкова по-голя¬ма е вероятността купонът да продължи. Колкото повече се ядосвате, толкова по-буйна е веселбата. Ако ги намра¬зите достатъчно, бъдете сигурни, че такива нощи ще се повтарят все по-често. За решаването на проблема може да се приложи ме¬тодът на проваляне или затихване на махалото. То ще за¬тихне, ако се отнесете към ситуацията с ирония. А може¬те изобщо да го игнорирате, да не проявите никакви емо¬ции и интерес. Така ще провалите махалото, а и потенци¬ал няма да възникне. Нека ви успокои съзнанието, че има¬те избор и знаете как да се възползвате от него. Скоро съседите ще се умирят. Можете да проверите — тази так¬тика работи. А сега анализирайте на какво вие самите сте придали голямо значение и какви проблеми са възникнали от това. Ако работата е лоша, плюйте на значението, отърсете се от отношенията на зависимост и упорито транслирайте поло¬жителна енергия. Колкото по-зле е сега, толкова по-добре. Така можете да прецените ситуацията, ако смятате, че сте претърпели крах. Радвайте се! В този случай равновесните сили са на ваша страна, защото задачата им е да компенси¬рат лошото с добро. Не може през цялото време да е зле, както не може през цялото време и да е добре. Никой не е в състояние цял жи¬вот да лети върху вълната на успеха. На енергийно ниво това изглежда приблизително така. Нападнали са ви, обидили са ви, окрали са ви, пребили са ви, а накрая са ви тикнали в ръцете торба с пари. Колкото по-големи са щетите ви, толкова повече пари ще има в торбата. ЧУВСТВОТО НА ВИНА Чувството на вина е излишен потенциал в чист вид, а в природата не съществуват понятия като добро или лошо. Както добрите, така и лошите постъпки за равновесните сили са еднакви. Равновесието бива възстановено при всич¬ки случаи, щом възникне излишен потенциал. Постъпили сте лошо, осъзнали сте го, изпитали сте чув¬ство на вина (трябва да ме накажат!) - значи сте създали потенциал. Постъпили сте добре, осъзнали сте това, изпи¬тали сте чувство на гордост от себе си (трябва да ме награ¬дят!) - също сте създали потенциал. Равновесните сили нямат понятие за какво трябва да се наказва или награждава. Те само премахват създаденото неравновесие в енергийното поле. Индуцираното чувство на вина, т.е. привнесеното отвън от „правилните\" хора, създава потенциал на квадрат, тъй като човек и така го мъчи съвестта, а отгоре на всичко му се стоварва гневът на праведниците. И най-сетне, необос¬нованото чувство на вина, свързано с вродената склонност „да си отговорен за всичко\", създава най-големия излишен потенциал. В този случай изобщо не бива да изпитвате уг¬ризения на съвестта- причината просто е измислена. Ком¬плексът за вина може наистина да ви вгорчи живота, защо¬то човек постоянно е подложен на действието на равновес¬ните сили, т.е. на всевъзможни наказания за въображаеми провинения. Ненапразно някои казват: „Наглостта е щастие номер две.\" По правило равновесните сили не закачат хората, ко¬ито не се измъчват от угризения на съвестта. А толкова ни се иска Бог да накаже негодяите! Би трябвало справедли¬востта да възтържествува, а злото да бъде наказано. Природата обаче не познава чувството за справедли¬вост, колкото и да ни е тъжно. И върху порядъчните хора с вродено чувство на вина постоянно се стоварват все нови беди, а безсъвестните и циничните злодеи често не само са безнаказани, но и се радват на успех. Чувството на вина непременно поражда сценарий на наказание, и то без да го осъзнавате. Съобразно с този сце¬нарий подсъзнанието ви ще ви доведе до разплатата. В най-добрия случай ще се порежете или ще получите леки на¬ранявания, или ще се появят някакви проблеми. В най-ло¬шия ще ви застигне нещастен случай с тежки последици. Ето какво прави чувството на вина. То причинява само разруше¬ние, в него няма нищо полезно и съзидателно. Не бива да се измъчвате от угризения на съвестта - така няма да си помог¬нете. По-добре постъпвайте така, че после да не изпитвате чувство на вина. А ако вече се е случило, безсмислено е да се измъчвате напразно, никой няма да спечели от това. Библейските заповеди не са просто морализиране - в смисъл че трябва да се държим добре, а препоръки как да постъпваме, за да не нарушаваме равновесието. Ние ги възприемаме така, сякаш мама ни е забранила да правим бели, защото ще ни накаже. Напротив, никой няма намере¬ние да наказва беладжиите. Нарушавайки равновесието, хората сами си създават проблеми. И заповедите само пре¬дупреждават за това. Както казахме по-горе, чувството на вина е конецът, за който махалата и особено манипулаторите дърпат хората. Манипулаторите са хора, които действат по формулата: „Длъжен си да правиш това, което ти казвам, защото си виновен\", или: „Аз съм по-добър от теб, защото ти не си прав\". Те се опитват да натрапят чувството на вина на своя „подчинен\", за да придобият власт над него или за само¬утвърждаване. Външно тези хора изглеждат „правилни\". Те отдавна знаят какво е добро и какво е лошо. Винаги казват правил¬ните думи, затова и винаги са прави. Всичките им постъпки също са безупречно правилни. Но трябва да отбележим, че не всички правилни хора са склонни да манипулират. А откъде се е взела потребността на манипулаторите да поучават и да управляват? Причина¬та е, че в душата си те постоянно се терзаят от съмнения и неувереност. Тази вътрешна борба скриват изкусно както от околните, така и от самите себе си. Липсата на вътрешна опора, каквато истинските правилни хора имат, тласка ма¬нипулаторите към самоутвърждаване за сметка на другите. Потребността да поучават и да управляват възниква от желанието да заздравят позициите си, унизявайки подчи¬нения си. Създават се отношения на зависимост. Щеше да бъде много хубаво, ако равновесните сили им бяха дали заслуженото. Но излишният потенциал възниква само там, където има напрежение, а няма движение на енер¬гията. А в дадения случай подчиненият на манипулатора му дава своята енергия, затова потенциал липсва и мани-пулаторът действа безнаказано. Щом някой изрази по някакъв начин готовност да про¬яви чувство на вина, манипулаторите веднага се залепват за него и започват да смучат енергия. За да не попаднете под влиянието им, трябва само да се откажете от чувството на вина. Не сте длъжни да се оправдавате пред никого и не сте задължени никому. Ако наистина имате вина, можете да понесете наказание, но в никакъв случай не оставайте виновни. А на своите близки с нещо длъжни ли сте? Също не. Нали се грижите за тях по убеждение, а не по задълже¬ние? Това е съвсем друга работа. Откажете се от склон¬ността да се оправдавате. Тогава манипулаторите ще раз¬берат, че няма за какво да се захванат, и ще ви оставят на мира. Между впрочем първопричината за комплекса за непълноценност е чувството на вина. Ако вие поне за не¬щичко се чувствате непълноценни, значи го правите в срав¬нение с другите. Провежда се следствен процес, където вие самите сте съдия над самия себе си. Но само ви се струва, че съдията сте вие. Всъщност става нещо друго. По начало вие сте предразположени да поемете вината - няма значе¬ние за какво. Просто по принцип сте съгласни да сте ви¬новни. А щом е така, съгласни сте, че можете да бъдете подсъдими и да понесете наказание. Сравнявайки се с другите, вие им позволявате да имат правото да ви превъзхождат. Забележете — вие самите сте им дали това право, позволили сте на другите да предпола¬гат, че са по-добри от вас! Най-вероятно те и не мислят така, но вие самите сте решили така и поемате ролята на съдия над себе си от името на другите. Излиза, че те ви съдят, защото вие сте се дали под съд. Върнете си правото да бъдете себе си и станете от ска¬мейката на подсъдимите. Никой няма да посмее да ви съди, ако вие самите не се смятате за виновни. Само вие добро¬волно можете да дадете на другите привилегията да бъдат ваши съдии. Вероятно ви се струва, че думите ми са дема¬гогия. Защото щом има реални недостатъци, винаги ще се намерят хора, които ще ги забележат. Вярно е, действително ще се намерят. Но само в случай че почувстват, че вие сте предразположени да поемете ви¬ната за недостатъците си. Ако макар за миг се осъзнаете като виновен, че сте по-лоши от другите, те непременно ще го усетят. Но ако нямате чувство на вина, никому и наум няма да му дойде да се самоутвърждава за ваша сметка. Тук се проявява много фино влияние на излишния потенциал върху околната енергийна среда. От гледна точка на здра¬вия смисъл е много трудно 100 процента да се повярва в това. Но на думи нищо не мога да ви докажа. Ако не вярвате - проверете! Има още два интересни аспекта на чувството на вина -властта й смелостта. Хората, притежаващи това чувство, винаги се подчиняват на волята на другите, които не го при¬тежават. Ако подсъзнателно съм готов да призная, че съм виновен за нещичко, подсъзнателно съм готов и да понеса наказание, а следователно съм готов и да се подчинявам. А щом нямам чувство на вина, обаче имам потребност да се самоутвърждавам за сметка на другите, съм готов да стана манипулатор. Не искам да кажа, че хората се делят на манипулатори и марионетки. Просто обърнете внимание на тази закономер¬ност. Чувството на вина у господстващите и управниците е най-слабо развито или изобщо го нямат. То е чуждо на ци¬ниците и на лишените от съвест. Да крачат по главите на другите или върху трупове е техен метод. Не е чудно, че на власт често идват нечистоплътни хора. Не искам да кажа, че властта е лошо нещо и всички вла¬стващи са лоши. Може би вашето щастие е да станете фа¬ворит на махало. Всеки сам решава как да удовлетворява съвестта си - никой няма право да ви нарежда. Но при всич¬ки случаи трябва да се откажете от чувството на вина. Другият аспект - смелостта, е признак, че ви липсва чувството на вина. Природата на страха се крие в подсъ¬знанието, причина за него е не само плашещата неизвест¬ност, но и опасението от наказание. Щом съм „виновен\", значи потенциално съм съгласен да понеса наказание и за¬това се страхувам. И наистина, смелите хора не само не се измъчват от угризения на съвестта, но и не страдат и от най-малко чувство на вина. Няма от какво да се страхуват, защото вътрешният им съдия твърди, че тяхното дело е право. Докато на страхливата жертва е присъща съвсем друга позиция: не съм уверен, че постъпвам правилно, могат да ме обвинят, всеки може да ме накаже. Чувството на вина, дори най-слабото и най-дълбоко скритото, отваря подсъзна¬телната врата за наказанието. Ако изпитвам чувство на вина, значи потенциално съм съгласен, че крадецът или бандитът има право да ме нападне и затова се страхувам. Хората са измислили един интересен начин за разсейване на излишния потенциал на вината — молбата за про¬шка. Ако човек носи в себе си чувството на вина, той се стре¬ми да задържи отрицателната енергия и създава излишен потенциал. Като помоли за прошка, се освобождава от него и дава възможност на енергията да се разсее. Молбата за прошка, признаването на грешките, изповедта - с всички тези методи се освобождаваме от потенциала на вината. Спечелвайки си индулгенция по един или друг начин, чо¬век се отърсва от създаденото от самия него обвинение и му става по-леко. Покаянието не бива да се превръща в зависимост от манипулаторите. Те само това и чакат. Когато молите за прошка, вие признавате грешката си, за да се избавите от потенциала. Манипулаторите ще се стремят нееднократно да ви напомнят за нея, провокирайки ви да поддържате у себе си чувството на вина. Не се поддавайте на провокаци¬ите им, имате право да измолите прошка за грешката си един-единствен и последен път. Отказването от чувството на вина е най-ефикасното средство за оцеляване в една агресивна среда - в затвора, в бандата, в армията, на улицата. Ненапразно в престъпния свят съществува негласното правило: „Не вярвай, не се бой, не моли.\" То призовава да не се създават излишни потенциали. В основата им - а те могат да ви изиграят лоша шега в агре¬сивната среда — лежи чувството на вина. Можеш да се гри¬жиш за безопасността си, като демонстрираш сила. В на¬шия свят, където оцелява най-силният, тази схема работи. Но това е твърде агресивен начин. Много по-ефикасно дей¬ства изключването от подсъзнанието на потенциалната възможност за наказание. Ще приведа следния пример. В бившия Съветски съюз политическите затворници умишлено са затваряни заедно с криминалните, за да сломят волята им. Но се получава така, че мнозина от политическите, тъй като са необикно¬вени личности, не само не стават жертва на издевателства, но и си спечелват авторитет сред криминалните. Защото личната независимост и достойнство се ценят по-високо от силата. Мнозина имат физическа сила, но силата на личността е рядко явление. Ключът към собственото достойнство е в липсата на чувство на вина. Истинската лична сила не се състои в способността да хванеш някого за гърлото, а до¬колко личността може да си позволи да е освободена от чувството на вина. Известният руски писател Антон Павлович Чехов каз¬ва: „Капка по капка изстисквам от себе си роба.\" В тази фраза е подчертан стремежът да се освободиш от чувство¬то за вина, а това значи да се бориш. Но в транссърфинга няма място за борба и насилие над себе си. За предпочита¬не е друго: да се откажеш, т.е. да избереш. Не е необходимо да изстисквате от себе си чувството на вина. Достатъчно е просто да си позволите да живеете съобразно със своето кредо. Никой няма право да ви съди. Вие имате право да бъде¬те себе си. Ако си позволите да бъдете себе си, необходимостта да се оправдавате ще отпадне, а страхът от наказание ще се стопи. Тогава ще стане нещо наистина удивително: никой няма да посмее да ви обиди. Независимо къде се намирате - в затвора, в бандата, на работа, на улицата, в бара. Никога няма да попаднете в ситуация, в която някой ще ви заплашва с насилие. Другите от време на време ще бъдат подложени на насилие, но вие - не, защото сте изгонили от своето подсъзнание чувството на вина, следователно на дадените жизнени линии сценарият за наказание просто не съществува."

• rima
  " May 04

  ПАРИТЕ Трудно е да обичаш парите, без да се стремиш да ги притежаваш, ето защо тук практически е невъзможно да се избегнат отношенията на зависимост. Можеш само да се стараеш да ги сведеш до минимум. Радвайте се, когато ви идват пари. Но в никакъв случай не се тръшкайте, че не ви достигат или сте ги изгубили, иначе те ще стават все по-малко. Ако човек печели малко, типична негова грешка е да хленчи, че парите вечно не му стигат. Параметрите на по¬добно излъчване съответстват на бедните жизнени линии. Особено опасно е да се поддавате на тревогата, че па¬рите стават все по-малко. Страхът е най-наситената енер¬гийно емоция, затова когато изпитвате страх да не изгуби¬те или да не спечелите пари, вие по най-ефикасния начин се прехвърляте на линията, където парите действително стават все по-малко. Ако сте попаднали в този капан, ще е много трудно да се освободите от него, но е възможно. За тази цел е необходимо да премахнете излишния потенциал, който самите вие сте създали. А причината за него е зави¬симостта ви от парите или твърде силното желание да ги притежавате. Като начало се примирете и се задоволявайте с онова, което имате. Помнете, че винаги може да е и по-лошо. Не бива да се отказвате от желанието да имате пари. Само тряб¬ва спокойно да се отнасяте към това, че те все още не текат към вас като река. Заемете позицията на играч, който все¬ки момент може или да забогатее, или да изгуби всичко. Много махала използват парите като универсално сред¬ство за разплащане с привържениците си. Именно дейността на махалата е довела до всеобщото фетишизиране на пари¬те. С тяхна помощ можеш да си осигуриш съществуването в материалния свят. Почти всичко се продава и се купува. С пари се разплащат всички махала - изберете си, което щете. Тук се крие опасността. Излапвайки примамката с лъжлив блясък, много лесно можете да се отклоните към такива жизнени линии, които са далеч от вашето щастие. Преследвайки интересите си, махалата са създали мита, че за постигане на целите са нужни средства. По този на¬чин целта на всеки един човек се подменя с изкуствен заме¬стител - парите. Той може да ги получи от различни маха¬ла, затова мисли не за самата цел, а за парите и попада под влиянието на чуждо нему махало. Човек престава да раз¬бира какво всъщност иска от живота и се впуска в безплод¬но преследване на пари. Подобно положение е много изгодно за махалата, а чо¬век попада в зависимост и се отклонява от пътя си. Рабо¬тейки за чуждо махало, той не може да получи много пари, тъй като служи на чужда цел. Мнозина се намират в такова положение. Ето откъде е тръгнал митът, че богатството е привилегия на малцина. А всъщност всеки човек може да бъде богат, стига да върви към своята цел. Парите не са цел и дори не са средство за постигането й, а само съпътстващ атрибут. Целта е онова, което човек иска от живота. Ето няколко примера за цели: да живееш в собствена къща и да отглеждаш рози. Да пътешестваш по света и да видиш далечни страни. Да ловиш пъстърва в Аляска. Да се пързаляш на ски в Алпите. Да отглеждаш коне в своя конеферма. Да се наслаждаваш на живота на собствен остров в океана. Да бъдеш естрадна звезда. Да рисуваш картини. Ясно е, че някои цели могат да бъдат постигнати с тор¬ба пари. Повечето хора постъпват точно така - стремят се да се сдобият с тази торба. Те мислят за парите, като изме¬стват самата цел на заден план. Съобразно с принципите на транссърфинга се опитват да преминат на такава жизне¬на линия, където ги очаква торбата с пари. Но работейки за чуждо махало, да я получат е много трудно или почти невъзможно. И така излиза, че нито пари има, нито целта е постигната. Другояче не може и да бъде, защото вместо към целта излъчването на мислена енергия е настроено към изкуствения заместител. Ако ви се струва, че можете да реализирате целта си само при условие, че сте богат човек, пратете това условие по дяволите. Да предположим, че искате да пътешествате по света. Очевидно е, че за това трябват много пари. За да постигне¬те желаното, мислете за целта, а не за богатството. Парите ще дойдат сами, защото са съпътстващ атрибут. Толкова е просто! Нали звучи невероятно? Но е точно така и скоро сами ще се убедите в това. Пре¬следвайки изгодата си, махалата са обърнали всичко с кра¬ката нагоре. Не целта се постига с помощта на пари, а па¬рите идват по пътя към целта. Сега вече знаете колко силно е влиянието на махалата. То е породило множество заблуждения и митове. Разбира се, че можете да възразите: на всички е ясно, че човек отна¬чало става индустриалец или банкер, или кинозвезда, а по¬сле милионер. Вярно е, но милионери са станали само онези, които не са мислили за богатството, а за целта си. А повечето хора или служат на чужда цел, или подменят своята с изкуствен заместител, или въобще се отказват от нея заради не¬изпълнимото условие да бъдат богати. А всъщност няма ограничения за богатството. Можете да искате всичко. Ако то е действително ваше, ще го получите. Но в слу¬чай че целта ви е натрапена от махало, нищо няма да полу¬чите. За целите ще поговорим по-нататък. Тук малко избързвам, но няма как другояче, защото за парите, общо взето, няма какво да се каже. Пак ще повторя - те са само съпътстващ атрибут по пътя към целта. Не се тревожете за тях, те сами ще дойдат при вас. Сега главното е да намали¬те значението на капитала до минимум, за да не създавате излишни потенциали. Не мислете за тях - мислете само за това, което искате да получите. Същевременно трябва да се отнасяте внимателно и грижливо към парите. Ако сте забелязали дребна монета на улицата и ви мързи да се наведете, значи изобщо не ги уважавате. Махалото на парите едва ли ще е разположено към вас, щом се отнасяте небрежно към атрибутите му. Не бива да се безпокоите, когато харчите пари. По този начин те изпълняват мисията си. Ако сте взели решение да ги похарчите, не съжалявайте. Стремежът да натрупате закръглена сума и да изразходвате колкото се може по-малко води до създаване на силен потенциал - трупа се на едно място и не отива никъде. В този случай има голяма вероят¬ност да изгубите всичко. Парите трябва да се харчат разумно, за да има движе¬ние. А където няма движение, се появява потенциал. Не току-така богатите се занимават с благотворителност. Така намаляват излишния потенциал на натрупаното богатство. СЪВЪРШЕНСТВОТО И най-накрая ще разгледаме най-противоречивия и па¬радоксален случай на нарушаване на равновесието. Всич¬ко започва от дреболия, но може да завърши с твърде теж¬ки последици. От деца ни учат да правим всичко старател¬но, съвестно, възпитават ни в чувство на отговорност и ни насаждат понятията за добро и зло. Това безспорно трябва да е така, иначе щеше да има огромна армия от безделници и некадърници. Но на особено ревностните привърженици на махалата това толкова им харесва, че става част от лич¬ността им. За някои хора стремежът към съвършенство прераства в натрапчива идея. Животът им е непрекъсната борба. Познайте с кого? Разбира се, с равновесните сили. Амбицията за пости¬гане на съвършенство навсякъде и във всичко предизвиква усложнения на енергийно ниво, тъй като оценките неиз¬бежно се изкривяват, следователно се създава излишен потенциал. Няма нищо лошо в стремежа да се прави всичко добре. Но ако му се придава прекомерно значение, равновесните сили веднага се появяват. Те просто ще развалят всичко. При това възниква обратна връзка и човек все повече за¬цикля. Стреми се към съвършенство, а се получава обрат¬ното, отчаяно се опитва да оправи всичко, но става още по-лошо. В крайна сметка стремежът към съвършенство се видоизменя в навик, а може да премине и в мания. Същест¬вуването му се превръща в непрекъсната борба и това ав¬томатично отравя живота на околните, защото идеалистът е взискателен не само към себе си, но и към другите. Това се проявява в нетърпимост към чуждите навици и вкусове, което често е повод за дребни конфликти, прерастващи понякога в големи. Отстрани се вижда добре колко нелепи са опитите да се постигне съвършенство във всичко и при това да се тиранизират околните. Самият идеалист обаче толкова дълбоко е навлязъл в ролята си, че му се струва, сякаш самият той е безупречна и непогрешима личност. Ще рече, щом се стре¬мя към еталона, значи самият аз съм еталон. Той не си го признава дори пред себе си, защото знае, че чувството за собствено превъзходство не се вписва в рамките на общо¬приетите понятия за съвършенство. Но „чувството за соб¬ствената правота във всичко\" е заседнало много здраво на подсъзнателно ниво у този идеалист. Тъкмо тук го дебне изкушението да се изправи пред човечеството в ролята на върховен съдия, който решава какво и как трябва да правят всички останали заблудени души. Естествено той лесно се поддава на изкушението. Защото негово оправдание е чувството за собствената му правота, а стремежът му е задвижван от праведното жела¬ние да насочи всички по правия път. От този момент „творецът на съдбините\", надянал ман¬тия, си присвоява правото да съди другите хора и да произ¬нася присъди. На практика такъв съдебен процес, разбира се, не излиза извън рамките на битовите обвинения и на¬ставления. Но на енергийно ниво се създава изключително мощен излишен потенциал. „Съдията\" се нагърбва с мисията да решава как трябва да се държат тези неразумни и негодни за нищо създания, за какво да мислят, какво да ценят, в какво да вярват, към какво да се стремят. Ако на некадърника му хрумне да има свое мнение, трябва да се постави на мястото му, а заинати ли се - да се осъди, да му се произнесе присъда и да му се овеси етикет, та всички да знаят кой е и какъв е. Убеден съм, че вие, драги читателю, сте далеч от порт¬рета, който нарисувах. Тази книга не може да попадне в ръцете на кретен, убе¬ден в своята правота. На него и без това му е ясно как тряб¬ва да живеят всички, в този смисъл не го гризат съмнения. Но ако срещнете подобен екземпляр, разгледайте го с ин¬терес. Тук е налице най-грубо нарушаване на закона за рав-новесието. Всички сме гости в този свят, всеки е свободен да избира пътя си, но никой няма право да съди другите, да им произнася присъда и да им овесва етикет (да оставим настрана углавното право). Ето как се получава - започва уж безобидно, със стре¬меж към съвършенство, а свършва с претенции за приви¬легиите на господар. Ето защо съпротивата на равновесни¬те сили, което преда се е проявявало като различни дребни неприятности, ще се засилва. Ако нарушителят е покрови¬телстван от махало, може да му се разминава до известно време. Но в крайна сметка ще си плати. Когато гостенинът забрави, че е само гост и започне да претендира за ролята на стопанин, могат и да го изхвърлят. ВАЖНОСТТА Накрая ще разгледаме най-общия тип излишен потен¬циал - важността. Той възниква там, където на нещо се придава прекомерно значение. Важността е излишен по¬тенциал в чист вид, при чието отстраняването равновесни¬те сили формират проблеми за онзи, който го създава. Съществуват два вида важност - вътрешна и външна. Вътрешната, или собствената, се проявява като надценява-не на своите достойнства или недостатъци. Формулата й звучи така: „Аз съм важна персона\", или „Аз изпълнявам важна работа\". Когато стрелката на значението на собствената персо¬на удря в края на скалата, се включват равновесните сили и „важната птица\" получава перване по носа. И онзи, който „изпълнява важна работа\", също го чака разочарование: или работата му няма да е нужна никому, или ще бъде изпълне-на лошо. Съществува и обратната страна на медала - под¬ценяване на своите достойнства, самоунищожаване. Какво следва, ви е известно. Както разбирате, величината на из¬лишния потенциал и в двата случая е еднаква, разликата е само в знака. Външната важност също се създава от човека, когато той придава голямо значение на обект или събитие от окол¬ния свят. Формулата й е: „За мен голямо значение има еди-какво си\", или „За мен е много важно да направя еди-какво си\". Така се създава излишен потенциал и всичко ще бъде провалено. Ако с чувството за вътрешна важност можете някак да се справите, с външната работата е по-лоша. Представете си, че трябва да преминете по греда, по¬ставена на земята. Няма нищо по-лесно от това. А сега тряб¬ва да преминете по същата греда, прехвърлена през покри¬вите на два срещуположни високи блока. Това е много важ¬но за вас и не можете да се убедите в обратното. Единстве¬ният начин за отстраняване на външната важност е застра¬ховането. Във всеки конкретен случай то ще бъде различ¬но. Главното е да не поставяте всичко на едното блюдо на везните. Трябва да имате някакъв противовес, защита, ре¬зервен вариант. Няма какво повече да кажа за това. Всъщност всичко вече е казано за важността. Досещате ли се? Всичко, за което ставаше дума в тази глава, са вариации на тема важ¬ност, вътрешна или външна. Всички неравновесни чувства и реакции - негодуване, недоволство, раздразнение, безпокойство, вълнение, потис¬натост, смут, отчаяние, страх, жалост, привързаност, възхи¬щение, умиление, идеализиране, преклонение, възторг, ра¬зочарование, гордост, надутост, презрение, отвращение, обида и т.н. - не са нищо друго освен проява на важност в една или друга форма. Излишен потенциал се създава само тогава, когато при¬давате прекомерно значение на качество, обект или съби¬тие - вътре или вън от себе си. Важността създава излишен потенциал, а той предиз¬виква равновесните сили. На свой ред те пораждат множе¬ство проблеми и животът се превръща в непрекъсната борба за съществуване. Сега вие самите можете да отсъдите кол¬ко усложняват живота ви вътрешната и външната важност. Но това не е всичко. Спомнете си за конците на мари¬онетките. Махалата се хващат за чувствата и реакциите ви: страх, безпокойство, ненавист, любов, преклонение, « чувството за дълг, за вина и други. Както разбирате, всич¬ко това е следствие от важността. Става буквално следно¬то. Представете си, че пред вас е някакъв обект. На енергийно ниво той е неутрален - нито добър, нито лош. При¬ближавате го, загъвате го в опаковката на важността, отдръпвате се, оглеждате го и ахвате. Сега сте готови да дадете енергия на махалото, защото то има за какво да ви хване. Магарето послушно ще върви след моркова. Важ¬ността е моркова, чрез който махалото ще улови честотата на вашето излъчване, ще изсмуква енергия от вас и ще ви води където си поиска. И така, за да влезете в равновесие с околния свят и да се освободите от махалата, е необходимо да намалите важ¬ността. Постоянно трябва да се контролирате доколко важно възприемате себе си и околния свят. Вътрешният Надзирател не бива да спи. Като намалите важността, ту¬такси ще влезете в равновесно състояние и махалата не ще могат да установят контрол над вас - пустотата няма за как¬во да бъде хваната. Може би ще възразите: та така ще се превърна в ста¬туя! Не ви приканвам да се откажете изобщо от емоциите или да намалите амплитудата им. Общо взето, с емоциите е безполезно да се бориш, пък и не е нужно. Ако се опитвате да се сдържате и външно сте спокойни, докато вътрешно кипите, излишният потенциал се задълбочава. Отношения¬та пораждат емоции, затова трябва да се променят отно¬шенията. Чувствата и емоциите са само следствие. При¬чината е една - важността. Да предположим, че в моето семейство някой се е родил, починал е или има сватба или някакво друго важно събитие. Важно ли е това за мен? Не. Безразлично ли ми е? Също не. Схващате ли разликата? Просто аз не правя от това проблем и не изтормозвам себе си и околните. А състрада¬нието къде е? Мисля, няма да сгреша, ако кажа, че състра¬данието и помощта никому не са навредили. Но и тук е не¬обходимо да внимавате за важността. Направих уговорка¬та, че помощ може да се оказва само на онези, които дейст¬вително се нуждаят от нея. А ако самият човек иска да страда? Харесва му. Вашето състрадание е за него начин за са¬моутвърждаване за ваша сметка. Или например давате пари на сакат просяк, а той злобно ви се изхилва, защото не е инвалид, а професионален просяк. В животинския и растителния свят, пък и изобщо никъ¬де в природата няма такова понятие като важност. Има само целесъобразност от гледна точка на законите на равнове¬сието. Чувството за собствената важност може да се про¬явява само при домашните животни, живеещи сред хората. Да, социумът и на тях оказва известно влияние. Поведени¬ето на останалите животни се ръководи единствено от ин¬стинктите. Важността е изобретение на хората за радост на махалата. Силното отклонение в посока на външната важност поражда фанатици. А отклонението в посока на вътрешната важност - кого мислите? Деребеи. Можете да останете с впечатление, че при такава ком¬бинация е страшно да направите дори една крачка. За щастие нещата не са толкова лоши. Равновесните сили започват да действат върху вас само в случай че сте силно привързани към представите си, зациклили сте и сте стигнали твърде далеч. С махалата също всичко е ясно. Всички сме под тяхното влияние. Главното е да си давате сметка по какъв начин те ви „зарибяват\" и колко далеч им позволявате да стигнат. Намаляването на важността не само ще ограничи зна¬чително проблемите в живота ви. Като се откажете от външната и вътрешната важност, вие получавате съкрови¬ще - свобода на избора. Но как, ще кажете, нали според първия принцип на транссърфинга ние и така си имаме право на избор? Абе, имате си го, ама не можете да го вземете. Не ви дават равновесните сили и махалата. Заради важността це¬лият ви живот минава в борба с равновесните сили. Не ви остава енергия не само за самия избор, но и да помислите -какво, в крайна сметка, искам от живота? А махалата постоянно се мъчат да установят контрол и да ви натрапят чужди цели. И това ми било свобода! Всяка важност - и вътрешната, и външната, е измисле¬на. Всички ние нищичко не означаваме за този свят. И съще¬временно са ни достъпни всички негови богатства. Представете си колко весело се плискат и си играят де¬цата във вълните до брега. Да допуснем, че на никое от тях не му идва наум дали е лошо или добро, дали водата е лоша или добра, другите деца дали са лоши или добри. Докато съществува това положение, те са щастливи - намират се в равновесие с природата. Всеки човек е дошъл на този свят като дете на природата. Ако не нарушава равновесието, му е достъпно всичко най-хубаво, което има тук. Но щом човек започне да изобретява важността, тутак¬си се появяват проблеми. Той не вижда причинно-следствената връзка между тях и важността, затова му се струва, че светът е враждебна среда априори, където не е толкова просто да получиш желаното. А всъщност единствената пречка по пътя към изпълняване на желанието е изкуст¬вено създадената важност. Възможно е да не съм ви убедил досега в това. Но все още не съм изчерпал аргументите си"

• rima
  " May 04

  ОТ БОРБА КЪМ РАВНОВЕСИЕ А може ли да се противопоставим по някакъв начин на равновесните сили? Ами точно с това се занимаваме всеки ден. Целият ни живот е борба с тях. Всички трудности, не¬приятности и проблеми са свързани с дейността на равно¬весните сили. Безсмислено е да им противодействаме, те все едно ще си вършат работата. Усилията, похарчени за отстраняване на последиците, няма да доведат до нищо. Напротив, ситуацията ще се задълбочава. Единственото средство срещу равновесните сили е от¬страняването на причината, а именно намаляването на по¬родилия ги излишен потенциал на важност. Жизнените си¬туации са толкова многообразни, че не е възможно да се даде универсална рецепта за решаване на всички пробле¬ми. Тук мога да ви предложа само общи препоръки. Всеки човек сам изгражда стена върху основата на важ¬ността, а сетне се мъчи да я прескочи или да я пробие с глава. Вместо да се преодолява препятствието, не е ли по-добре да се извади една тухла от основата и стената да рух¬не? Всички ние ясно виждаме препятствията си. Но съвсем не е просто да видим на каква основа се градят. Ако сте се сблъскали с проблемна ситуация, постарайте се да опреде¬лите къде сте прекрачили границата, къде зацикляте, на какво придавате прекомерно значение. Определете своята важност, а после се откажете от нея. Стената ще рухне, препятствието ще се отстрани само, проблемът ще се реши от само себе си. Не преодолявайте препятствията - намалявайте важността. Да намалявате - не означава да се борите с чувствата си и да се опитвате да ги сподавяте. Прекомерните емоции и преживявания са последица от важността. Трябва да се отстрани причината - отношението. Може да се даде съвет да се отнасяте философски към живота, макар този призив вече да е втръснал на всички. Необходимо е да се осъзнае, че важността няма да донесе нищо друго освен проблеми. Намаляването на външната важност няма нищо общо с пренебрежението и подценяването. Напротив, пренебреже¬нието е важност с обратен знак. Към живота трябва да се отнасяме простичко. Да не го пренебрегваме, но и да не го разкрасяваме. По-малко да размишляваме хората добри ли са или лоши. Да приемаме света във всекидневните му про¬яви. Намаляването на вътрешната важност няма нищо общо със смирението и самоунизяването. Да се каете за грешките и греховете си е същото, както да се фукате с достойн¬ствата и постиженията си. Разликата е в знака - плюс или минус. Разкаянието ви е нужно само на махалата, които искат да установят контрол върху вас. Приемете се такъв, какъвто сте. Позволете си удоволствието да бъдете себе си. Не превъзнасяйте и не омаловажавайте достойнствата и недостатъците си. Стремете се към вътрешен покой — вие не сте важен и не сте нищожен. Ако положението ви много силно зависи от някакво събитие, намерете резервен вариант. За да минете спокой¬но по гредата, ви е нужно да се подсигурите. Просто си задайте въпроса какво в дадения случай може да ви подси¬гури. Помнете, че да се борите с равновесните сили е без¬полезно. Не е възможно да се задушат страхът или вълне¬нието. Единствено може да се намали важността. А това ще стори само подсигуряването или резервният вариант. Никога не поставяйте всичко на една карта, колкото и доб¬ра да е тя! Единственото, което не създава излишен потенциал, е чувството за хумор, способността да се посмееш над себе си и над другите - беззлобно, без да ги обиждаш. Хуморът е отрицание на важността, нейна карикатура. При решаването на проблемите е необходимо да се спаз¬ва едно златно правило. Преди да се заемете с решаването, трябва да намалите важността на проблема. Тогава равно¬весните сили няма да ви пречат и той ще се реши лесно и просто. За да се намали важността, като начало е необходимо да си спомните и да си дадете сметка: проблемната ситу¬ация е възникнала вследствие на важността. Докато не си обясните, че всеки проблем е роден от важността и потъ¬вате изцяло в него, напълно ще бъдете във властта на ма¬халото. Спрете, отърсете се от магията и си спомнете как¬во представлява важността. Целенасочено променете от¬ношението си към нейния обект. Това вече няма да е трудно за вас, защото знаете, че прекомерното значение само пречи. Главната трудност е навреме да си спомните, че сте затънали във вътрешна или външна важност. За тази цел е необходимо да имате Надзирател - вътрешен наблю¬дател, който постоянно внимава за вашите вътрешни цен¬ности. Важността завладява човешките мисли също както му¬скулите несъзнателно се свиват. Например, когато нещо ви тревожи, мускулите на рамената или на гърба са на¬прегнати. Не забелязвате напрежението, докато не се по¬яви болка. Но ако навреме си спомните и обърнете вни-мание на мускулите си, ще успеете да се освободите от спазмите. Винаги, когато се готвите за някакво събитие, внима¬вайте за важността. Ако то има наистина голямо значение за вас, не му придавайте още по-голямо. Най-добрата ре¬цепта е спонтанност, импровизация, по-леко отношение. Подготовката трябва да бъде само като застраховка. В ни¬какъв случай не бива да се „подготвяте сериозно и грижли¬во\" - това засилва важността. Преживяването, без да е под¬крепено с дейност, още повече я увеличава. Потенциалът на важността се разпръсква с действие. Не мислете -действайте. Ако не можете да действате - не мислете. Прехвърлете вниманието си върху друг обект, освободете се от ситуацията. Можете да постигнете най-голяма ефективност на вся¬ко действие, ако преместите фокуса на вниманието от себе си като изпълнител и от крайната цел върху процеса на изпълнение. В този случай „аз не изпълнявам важна рабо¬та\" и „работата не е важна за мен\" - така се премахват из¬лишните потенциали и равновесните сили не пречат. Изпълнявате действието безстрастно, но не безотговорно и безгрижно. Вероятно у вас възникват съмнения: защо е необходи¬мо да се премества фокусът на вниманието от крайната цел? Как може да се изпълнява някаква работа, без да се мисли за крайната цел? В следващите глави на книгата ще разбе¬рете този неочевиден факт. Защо понякога много се страхувате от някакво съби¬тие, постоянно мислите за него, рисувате във въображени¬ето си най-различни усложнения и проблемни ситуации, а в крайна сметка всичко свършва просто и благополучно? И обратната ситуация, отнасяте се лекомислено към пред¬стоящо събитие, а изникват съвършено непредвидени не¬приятности. В първия случай оценката на събитието зацикля в от¬рицателната страна, а във втория - в положителната. Край¬ният резултат е следствие от действието на равновесните сили. Те трябва изкуствено да уравновесят създадения от вас излишен потенциал - и правят точно това. Може да се предположи, че ако преди изпит нарочно рисувам най-страшни картини, непременно ще получа най-високата оценка. Е да, ама не! Това е изкуствено намерение. То е продукт на разума, а не на душата. Можете да се опитвате да излъжете себе си, но това ще бъде само бутафория без енергийна основа. Енергийна основа има само намерението на душата. Именно затова не може да се получи желаното чрез просто визуализиране на картината. Но за това ще говорим по-късно. Никога, при никакви обстоятелства не се хвалете дори за онова, което справедливо сте заслужили. Още повече ако още не сте го постигнали. Това е крайно неизгодно, за¬щото равновесните сили в този случай ще действат винаги срещу вас. Чувствайте се като у дома си, но не забравяйте, че сте на гости. Ако се намирате в хармонично равновесие с окол¬ните махала, т.е. колебанията ви са в унисон с тях, тогава животът ви ще протича лесно и гладко. Сякаш сте влезли в резонанс с околния свят, получавате енергия и без особени усилия постигате целите си. Ако сте се довели до състояние, при което практически е невъзможно да живеете в равновесие с околния свят (на¬пример мъжът ви ви бие), тогава трябва да помислите дали не е време да направите решителната крачка и да смените обкръжението си. Може би ви се струва, че няма къде да избягате? Това е внушение на махалото, защото му е изгодно да ви държи около себе си. Изход винаги има, и то не един. Спомнете си за мухата, която не вижда отворения прозо¬рец. Трябва само да избягвате необмислени резки движе¬ния. Тутакси ще откриете оптималния изход, щом намалите важността и се освободите от влиянието на деструктивното махало, което не ви дава да живеете спокойно. Вече са ви известни начините на освобождаване - проваляне или спиране. С това приключвам голямата и сложна тема за равнове¬сието. Сега, когато ви е понятен механизмът на действие на равновесните сили, лесно можете да определите къде се крие причината за едни или други ваши неуспехи. Стигнах¬ме до извода, че е необходимо във всичко да се спазва прин-ципът на баланса. А сега трябва да ви предпазя от това прекомерно да го спазвате. Ако зациклите върху него и се опитвате да го след¬вате фанатично, ще нарушите самия принцип. Ако стонож¬ката се замисли как трябва да върви, ще се обърка напълно и няма да помръдне от мястото си. Във всичко е необходима мярка. Позволете си понякога да нарушавате равновесието, няма да стане нищо страшно. Главното е стрелката на важността да не удря в края на ска¬лата. РЕЗЮМЕ Излишен потенциал се създава само в случай че на оценката се придава значение. Единствено важността конкретно за вас дава на оценката ви вашата енергия. Величината на потенциала нараства, ако оценката изкривява действителността. Действието на равновесните сили е насочено към пре¬махване на излишния потенциал. Действието на равновесните сили често е противо¬положно на намерението, създало потенциала. Като се отдадете под аренда, включете вътрешния Надзирател, който да следи за безупречността ви. Недоволството и осъждането винаги обръщат рав¬новесните сили срещу вас. Необходимо е да замените обичайните отрицателни реакции с положителна транслация. Безусловната любов е възхищение без право на при¬тежание и преклонение. Поставянето на условия и сравняването пораждат отношения на зависимост. Отношенията на зависимост създават излишни по¬тенциали. Идеализирането и подценяването винаги завършват с развенчаване на митовете. За да постигнете взаимна любов, е необходимо да се откажете от правото на притежание. За презрението и надутостта ви задължително ще плащате. Освободете се от необходимостта да потвърждава¬те превъзходството си. Стремежът да скриете недостатъците си има обрат¬ния ефект. Всяка непълноценност се компенсира с качествата, които притежавате. Колкото по-голямо значение придавате на целта си, толкова по-малка е вероятността да я постигнете. Желанията, лишени от потенциалите на значимост и зависимост, се изпълняват. Откажете се от чувството на вина и задълженията се оправдават. За да се откажете от чувството на вина, е до¬статъчно да си позволите да бъдете самия себе си. Никой няма право да ви съди. Вие имате право да бъде¬те себе си. Парите идват сами, като съпътстващ атрибут по пътя към целта. Посрещайте парите с любов и внимание, а се разде¬ляйте с тях безгрижно. Като се откажете от вътрешната и външната важ¬ност, ще получите правото на избор. Единствената пречка по пътя към изпълнение на же¬ланието е важността. Не преодолявайте препятствията - намалете важ¬ността. Бъдете загрижени, без да се тревожите."

• rima
  " May 08

  ГЛАВА V ИНДУЦИРАН ПРЕХОД Защо всяко по-старо поколение смя¬та, че преди животът е бил по-добър? Колко ли поколения са мина¬ли от началото на човешката ис¬тория! И всяко е убедено, че светът е станал по-лош. Нима светът има тенденцията да деградира? Но ако това беше така, щяха да са до¬статъчни само няколко поколения и човечеството щеше да се прова¬ли в ада. Какво всъщност става? Не поемайте негативна информация. ИЗМЕСТВАНЕ НА ПОКОЛЕНИЯТА Във всички времена хората са мислели: „Преди беше тол¬кова хубаво!\" На човек с възрастта животът му се струва все по-лош. Спомня си младостта, когато цветовете са били сочни, впечатленията ярки, мечтите изпълними, музиката по-хубава, климатът по-благоприятен, хората по-приветли¬ви, дори саламът е бил по-вкусен, да не говорим за здраве¬то. Животът е бил изпълнен с надежда и е доставял радост и удоволствие. Сега, след като са минали толкова години, сякаш вече не получаваш такива радостни преживявания от същите събития. Например пикникът, вечеринката, концертът, праз¬никът, срещата, почивката на море - всичко сякаш има същото качество, ако се разгледа обективно. Празникът е весел, филмът е интересен, морето е топло. Но все пак - не е същото! Цветовете са помръкнали, преживяванията са се притъпили, интересът е угаснал. Защо в младостта всичко е толкова хубаво? Нима чо¬вешките възприятия с възрастта губят остротата си? Но с възрастта човек не губи способността си да плаче и да се смее, да възприема цветове и вкусове, да отличава истина¬та от фалша, да различава добро и зло. Или светът наисти¬на се срива в пропастта? Всъщност околният свят сам по себе си не деградира и не става по-лош. Той става по-лош за всекиго индивидуал¬но. Успоредно с негативната жизнена линия съществуват линии, които човек навремето е изоставил и където всичко продължава да си е хубаво. Изразявайки недоволство, той наистина се настройва на по-лоши пътища. А щом е тъй, реално се прехвърля върху тях. Съобразно с принципа на транссърфинга в простран¬ството на варианти има всичко и за всички. Например има сектор, където животът за даден човек е изгубил цветовете си, а за другите е останал същият. Излъчвайки отрицателна мислена енергия, човек попада в сектор, където декорите на пространството му са се проме¬нили. Същевременно светът за останалите хора е останал същият. Дори не е задължително да разглеждаме такива ра¬дикални случаи, когато човек е станал инвалид, изгубил е дома си, близките си или се е алкохолизирал. Най-често през целия си живот той бавно, но сигурно се е плъзгал към ли¬нията, където всички цветове на декорите помръкват. Точ¬но тогава си спомня колко живо и свежо е било всичко пре¬ди много години. Като се роди, човек отначало приема света такъв, какъвто е. Детето още не знае дали може да бъде по-добър или по-лош. Младежите все още не са твърде разглезени и капризни. Те просто откриват за себе си този свят и се рад¬ват на живота, защото имат повече надежди, отколкото пре-тенции. Вярват, че всичко и сега не е лошо, а ще бъде и по-добро. Но сетне идват неуспехите, човек започва да разби¬ра: не всички мечти се сбъдват, другите хора живеят по-добре, а за място под слънцето трябва да се бориш. С течение на времето претенциите стават повече от надеждите. Недоволството и хленченето са движещата линия, тласкаща човек към неуспешните жизнени линии. Ако се изразим с термините на транссърфинга - човек излъчва отрицателна енергия, която го прехвърля върху жизнени линии, съответстващи на негативните параметри. Светът става толкова по-лош, колкото по-лошо мислите за него. В детството си никой особено не се е замислял дали той е лош или добър, а е приемал всичко като даденост. Вие едва сте започнали да откривате света и не сте злоупотребя¬вали особено с критиката. Най-големи обиди сте отправяли към вашите близки, които не са ви купили играчка напри¬мер. Но после сте започнали сериозно да се сърдите на окол¬ния свят. Той все по-малко ви е удовлетворявал. А колкото повече претенции сте проявявали, толкова по-лош е бил ре¬зултатът. Всички, които са били млади и са доживели до ста-ростта, знаят, че преди много неща са били по-добри. Много неприятен парадокс: сблъсквате се с досадни об¬стоятелства, изразявате недоволство, а в резултат ситуация¬та още повече се влошава. Недоволството ви се връща към вас като трикратен бумеранг. Първо, излишният потенциал на недоволството обръща срещу вас равновесните сили. Второ, недоволството става канал, по който махалото изсмук¬ва енергия от вас. И трето, излъчвайки отрицателна енергия, вие преминавате върху съответните жизнени линии. Навикът да се реагира негативно е толкова вкоренен, че човечеството е изгубило предимството си пред низшите живи същества — съзнанието. Мидата също реагира нега¬тивно на външен дразнител. Но за разлика от нея човек може съзнателно и целенасочено да регулира отношението си към външния свят. Той обаче не използва това свое предимство и отвръща с агресия на най-малките неудобства. Погрешно интерпретира агресията като сила, а всъщност просто без-помощно се мята в паяжината на махалата. Смятате, че животът е станал по-лош. Но за сегашните младежи той е просто прекрасен. Защо се получава така? Може би защото не знаят колко хубаво е било тогава, кога¬то вие сте били на тяхната възраст? Но нали и тогава са живели по-възрастни хора, които по същия начин са се оплаквали от живота и са си спомняли колко хубаво е било преди. Причината не е само в свойството на човешката пси¬хика да изтрива лошото от миналото и да оставя хубавото. Та нали недоволството ви е насочено към съществуващото сега, защото то уж е по-лошо от онова, което е било преди. Ако приемем факта, че животът с всяка година става по-лош, значи светът отдавна да се е разпаднал на части. Колко поколения са минали от началото на човешката история? И всяко смята, че животът е станал по-лош! На¬пример всеки възрастен човек уверено ще ви каже, че преди кока-колата е била по-хубава. Но тя е изобретена през 1886 година. Представяте ли си колко отвратителна би била сега! Може би вкусовите възприятия с възрастта намаляват? Едва ли. Защото за възрастния човек всичко друго е стана¬ло по-лошо - и мебелите, и дрехите. Ако светът беше един-единствен за всички, след смяна¬та на няколко десетки поколения щеше да се превърне в ад. Как да се разбира парадоксалното твърдение, че светът не е еднакъв за всички? Всички живеем в един и същ свят на материална реали¬зация на варианти. Но вариантите са различни за всеки човек. На повърхността се виждат явни разлики в съдбата: богати и бедни, преуспяващи и неудачници, щастливи и нещастни. Всички живеят в този свят, но за всекиго той е различен. Сякаш тук всичко е ясно - както че съществуват бедни и богати квартали. Различни са обаче не само сценариите на съдбата и ро¬лите, а и декорите. Точно тази разлика не е толкова очевид¬на. Един гледа на света от прозореца на разкошния си авто¬мобил, а друг - от кофата за боклук. Един е весел на праз¬ника, а друг е загрижен за проблемите си. Един вижда весе¬ла компания от младежи, а друг - банда хулигани. Всички гледат едно и също, но получените картини се отличават, както цветното кино от черно-бялото. Всеки човек е наст¬роен на своя сектор в пространството на варианти, затова всеки живее в свой свят. Всички тези светове се наслагват като слоеве един върху друг и образуват онова, което ние разбираме под пространството, където живеем. Вероятно ви е трудно да си го представите. Невъзмож¬но е да се разделят слоевете. Всеки човек формира своята реалност чрез мислите си и същевременно тази реалност се пресича и взаимодейства с околния свят. Представете си, че на Земята няма нито едно живо съще¬ство. Духат ветрове, валят дъждове, изригват вулкани, те¬кат реки - светът съществува. Ражда се човек и започва да наблюдава всичко това. Мислената му енергия поражда материална реализация в определен сектор от пространст¬вото на варианти - живота на дадения човек в дадения свят. Животът му представлява нов слой от този свят. Ражда се друг човек - появява се още един слой. Умира човек - сло¬ят изчезва или може би се трансформира според това, кое¬то става там, след смъртта. Човечеството смътно се досеща, че съществуват и дру¬ги живи същества, които уж се намират в някакви паралел¬ни светове. Но нека допуснем за миг, че изобщо няма живи същества в света - засега. Тогава каква енергия е породила материалната реали¬зация на пространство, където няма нито едно живо съще¬ство? Можем само да гадаем. А ако умре и последното живо същество, тогава и светът може би ще изчезне? Кой може да потвърди, че светът съществува, щом в него няма никого? Та нали ако няма кой да каже, че светът (в нашето разбиране) съществува, значи за него като такъв изобщо не може да става и дума. Стига толкова - няма да се задълбочаваме повече. Не забравяйте, че транссърфингът е само един от многото мо¬дели. Всички представи на хората за околния свят и живота в него не са нищо друго освен модели. Помнете за важ¬ността и не създавайте външна важност на транссърфинга. В противен случай бихте станали апологети - ще доказва¬те на всички истинността именно на своя мироглед. Исти¬ната е абстракция. Можем да разберем само някои прояви и закономерности. И целта ни е само да узнаем как да из¬влечем практическа полза от нашия модел. Да се върнем към света на поколенията. В продължение на живота си всеки човек се премества от един сектор на пространството на варианти върху друг и така трансформира слоя на своя свят. Тъй като с по-голя¬ма охота изразява недоволство и излъчва повече отрица¬телна енергия, отколкото положителна, възниква тенден¬ция към влошаване на качеството на живот. Човек може с възрастта да натрупа материално благосъстояние, но от това няма да стане по-щастлив. Цветовете на декорите помръкват и животът го радва все по-малко. Представите¬лят на по-старото поколение и юношата пият една и съща кока-кола, къпят се в едно и също море, карат ски по скло¬на на една и съща планина. Но по-възрастният е убеден, че преди всичко е било по-хубаво, а за младежа сега всичко е просто невероятно. Когато юношата остарее, историята пак ще се повтори. В тази тенденция се наблюдават отклонения както към лошата, така и към добрата страна. Случва се с възрастта човек тепърва да започне да усеща вкуса на живота, а се случва и благоденстващият да се срине в дълбока яма. Но, общо взето, поколенията са повече или по-малко единодуш¬ни, че качеството на живот се влошава. Така се получава изместване на пластовете на поколенията. Слоят на по-ста¬рото поколение се измества към по-лошата страна, а слоят на по-младото закъснява, но се движи в същата посока. Изместването е стъпаловидно, всеки път започва с оп¬тимистична позиция. Именно затова светът като цяло не се превръща в ад. Всеки си има свой слой, който сам си избира. Човек действително има възможност да си избере слой, което и прави. А вие вече си изяснявате по какъв начин го прави в собствена вреда. Как да не си създаваме ад в своя слой, вече разказахме в предишните глави. А как да си върнем предишния свят, да се върнем на линиите, където животът е изпълнен с цве¬тове и надежди, както е било в детството и юношеството ни? И с тази задача можем да се справим с помощта на техниката на транссърфинга. Но отначало трябва да разбе¬рем по какъв начин се отдалечаваме от благополучните и пълни с надежда линии натам, където ще ни попитат: „Е, и как стигнахте до този живот?\" ВОДОВЪРТЕЖЪТ НА МАХАЛОТО Човешката психика е устроена така, че по-силно реаги¬ра на негативните дразнители. Това могат да бъдат нежела¬на информация, враждебни действия, опасност или просто отрицателна енергия. Разбира се, позитивните въздействия също предизвикват силни емоции. Но страхът и гневът в пъти превъзхождат по сила радостта и веселието. Причината за това неравенство се крие в далечните ве¬кове, когато страхът и гневът са били решаващ фактор за оцеляването. Каква полза от радостта? Тя няма да помогне нито да се защитиш, нито да избегнеш опасността, нито да си намериш храна. Пък и животът, изпълнен с тегоби и лишения през цялата история, е донесъл повече мъка и страх, отколкото радост и веселие. Оттук идва склонността на хората по-лесно да се под¬дават на тъжните мисли и депресиите, а радостта си отива много бързо. Нима сте чували нормален човек да страда от прекомерно веселие? А от стрес и от депресии - почти по¬всеместно. Тази особеност на човешкото възприятие активно из¬ползват махалата и по-специално средствата за масово ос¬ведомяване. В информационните програми рядко ще чуете добри новини. Обикновено се прави така: взема се някакъв негативен факт, завърта се, обраства с нови подробности и всичко това се предъвква и всячески се драматизира. По същия принцип се поднасят и другите негативни новини: катастрофи, стихийни бедствия, терористични ак¬тове, въоръжени конфликти и т.н. Обърнете внимание на една закономерност. Събитията се развиват като по спирала: отначало завръзката, после напрежението се нагнетява и най-сетне развръзката - енер¬гията се разпръсква в пространството и настъпва времен¬но затишие. Спомнете си как се разбиват в брега морските вълни. На съшия принцип са построени безкрайните телевизион¬ни сериали. От обективна гледна точка в тях няма нищо особено, целият „драматизъм\" буквално е изсмукан от палците. Но като погледаш две-три серии и те завладяват. Защо? Та нали в тези сапунки не става нищо интересно? Защото махалото на сериала улавя честотата на мисленото излъчване и чо-век се фиксира на даден сектор. Нека да разгледаме механизма на завъртане на споме¬натата спирала. Отначало човек се сблъсква с някакъв факт, който теоретично може да го развълнува, а може и да не го развълнува. Да предположим, че новината за негативното събитие е за друга страна. Това е първият тласък на деструктивното махало. Ако новината засяга човека, той отго¬варя на въздействието: изразява отношението си, вълнува се, а значи излъчва енергия като онази при първия тласък, на същата честота. Даденият човек, както и хиляди други, е отговорил на махалото със заинтересованост и участие. Излъчването е влязло в резонанс с махалото и неговата енергия се е увеличила. Средствата за масово осведомяване продължават кам¬панията си. Човекът следи заинтересовано развоя на съби¬тията, махалото пак получава енергия. Така то улавя в мре¬жите си привърженици и изсмуква от тях енергия. Заинте¬ресованите хора пускат в себе си отрицателна енергия и биват въвлечени в играта засега като странични наблюда¬тели. На пръв поглед не е станало нищо особено. Какво толкова, че човек е дал част от своята енергия на деструктивното махало? Това практически не се е отрази¬ло на здравето му. Излъчвайки обаче енергия на честотата на негативното събитие, човек преминава върху такива жизнени линии, където подобни събития се случват все по-близо до него. Той взема участие в завръзката и се оказва в зоната на действие на спиралата, която се завърта и го всмуква също като водовъртеж. Взаимодействието между човека и махалото става все по-тясно, човекът вече приема споменатото събитие като неизбежна част от живота си. Вниманието му действа из¬бирателно - навсякъде му попадат нови факти в различни страни. Той обсъжда тези новини с близките и познатите си и получава от тях отклик във вид на интерес и съчувст¬вие. Енергията на махалото се увеличава, а честотата на излъчване на човека е все по-близка до линията на събити¬ето, където той вече не е страничен наблюдател, а непо¬средствен участник. Ще определим това явление на засмукване във во¬довъртежа като индуцирано преминаване върху такава жизнена линия, където привърженикът става жертва на де¬структивното махало. Откликването му на тласъка на дест¬руктивното махало и по-нататъшното взаимно подхранва¬не с енергия индуцират преминаването върху жизнена ли¬ния, близка по честота на колебанията на махалото: Вслед¬ствие на това негативното събитие се включва в слоя на света на дадения човек."

• rima
  " May 08

  КАТАСТРОФАТА Мнозина от нас допускат теоретичната възможност да попаднат в катастрофа. Но не всички приемат тази възмож¬ност в слоя на своя свят. Някои не гледат сериали, не се интересуват от новините, не ги трогват събития, ставащи някъде с някого. Те живеят в своите слоеве и са привърже-ници на други махала. Не ги вълнува, че някъде е паднал самолет. Слушат но¬вините за подобни събития, равнодушно дъвчейки вечеря¬та си. Стигат им и собствените грижи. На индуцирано преминаване повече са подложени оне¬зи, които се интересуват, тревожат се и се вълнуват от ка¬тастрофи, ставащи някъде с други хора. Ако животът на даден човек не е твърде наситен с грижи и преживявания, той се опитва да запълни този дефицит, прехвърляйки вни¬манието си върху събития в чужди слоеве. Редовно чете жълтата преса или гледа сериали, или очаква нови съобще¬ния за катастрофи и стихийни бедствия. Булевардната хро¬ника и сериалите представляват активността на дребните и безобидни махала. Привържениците им само запълват не¬достига от информация, емоции и преживявания. Но про¬явата на интерес към деструктивните махала на катастро¬фите и стихийните бедствия представлява реална заплаха. Те са силни и много агресивни. Честотата на мисленото излъчване на човек, обърнал внимание на подобни събития, бива завладяна по същия начин, както и при сериалите. Заинтересувалият се от не¬гативна информация винаги ще я получи в излишък. Отна¬чало поема безобидната роля на страничен наблюдател, сякаш седи на трибуната и гледа футболен мач. Играта все повече го завладява и той става активен запалянко. Сетне слиза на футболното поле и започва да тича, все още не получавайки топката. Постепенно и незабелязано се въвлича в играта и най-после получава топката. Наблюдателят се е превърнал в играч, т.е. в жертва на катастрофа. А и как иначе? Катастрофите са станали част от живота му, той сам ги е пуснал в своя слой, неволно е приел съдбата на жертва и е материализирал нещастието. Разбира се, не е искал да получи ролята на жертва, но това няма значение. Махалото разпределя ролите, ако приемеш играта му. Ето защо ако за мнозина даденото бедствие е само нещастно сте¬чение на обстоятелствата, за нашата жертва е закономерен логически край. Вероятността за нашия герой да се окаже на нужното място в нужното време е по-висока от средната. Ако игнорирате тласъците на деструктивните махала, никога няма да попаднете в катастрофа. Да речем, вероят¬ността ще е близка до нулата. Може би ще възразите: а когато хиляди загиват в ката¬строфи или стихийни бедствия, всички едновременно ли мислят за катастрофи? Работата е там, че вие не сте сами в този свят. Заобикалят ви маса хора, които активно работят за деструктивните махала и излъчват енергия в спектъра им. Никой не може да се изолира идеално от това излъчва¬не. Полето му завладява и вас и без сами да разбирате, вие започвате да излъчвате на същите честоти. Корените на това поведение водят до дълбоката древност, когато стадният инстинкт е помагал да се избегнат опасностите. Именно затова енергийното поле на индуцираното пре¬минаване нараства лавинообразно и всмуква като во¬довъртеж. Задачата е да се намирате колкото се може по-далеч от центъра на водовъртежа. Това означава да не поемате ин¬формация за катастрофи и бедствия, да не се интересувате, да не преживявате и да не я обсъждате, а да я пускате по¬край ушите си. Обърнете внимание: не да избягвате информацията, а да не я поемате. Както е известно от предишните глави, да избягваш среща с махалото е все едно да търсиш среща с него. Когато се противите на нещо, не го желаете или изразявате неприязън към него, по този начин активно излъчвате енергия на честотата на същото, което искате да избегнете. Да не поемаш значи да игнорираш, да не реаги¬раш на негативната информация и да прехвърлиш внима¬нието си върху безобидните тв програми и книги. Ако не успявате да не реагирате, тогава ви остава само да разчитате на своя ангел пазител. Например боите ли се да летите със самолет, не летете. Щом изпитвате страх, зна¬чи в спектъра на вашето излъчване има честота в резонанс с жизнената линия, където е отбелязана катастрофа във въздуха. Това съвсем не означава, че непременно ще по¬паднете на тази линия, но вероятност има. Ако изпитвате несвойствено безпокойство преди полета, разумно ще бъде да пропуснете този рейс. В случай че ви е невъзможно да не летите, научете се да чувате шепота на утринните звезди. Какво е това и как се прави, ще узнаете тепърва. ВОЙНАТА Войната всъщност възниква горе-долу като елементар¬но сбиване. Отначало едната страна изразява мнението си пред другата. Нейното мнение пък е противоположно, ето защо изказването „работи\" като тласък на деструктивно махало. Втората страна отговаря на първия тласък с малко по-голям размах. На свой ред първата проявява още по-голяма агресия. Докато работата не стигне до бой. Налице е проста и нагледна картина на конфронтация между две махала, които се удрят едно друго и се разлюля-ват все по-силно. При назряване на война или революция действат много фактори, но същността е еднаква. Отначало казват на хората, че живеят лошо. Всички бързо се съглася¬ват - първото послание на махалото е прието. Сетне се предлага обяснението, че да живеят добре на нашите хора им пречат чуждите хора. Това поражда негодуване - махалото се разлюлява. Следва провокация от едната или от другата страна, което предизвиква бурно възмущение - махалото набира сила и войната или революцията могат да започнат. Всеки удар на махалото предизвиква отклик, който още по¬вече засилва колебанията. Става лавинообразно преминава¬не върху жизнени линии, където напрежението расте. Ситуацията може да бъде променена единствено в са¬мото начало, след това вече излиза от контрол. Ако в мо¬мента на завъртането на спиралата, на първата нападка на махалото отговорите миролюбиво или просто се отдръпнете настрана, то ще бъде провалено или спряно, следователно преминаване на нов кръг, т.е. на друга линия, няма да има. Ако обаче се приемат колебанията на махалото, честотата на излъчване на участника ще подхожда по параметри на линията от новия кръг на спиралата. За съжаление дори отделният участник в събитията да не реагира на махалото, това не дава гаранции, че няма да бъде въвлечен във война или революция. Ако си попаднал в мощен водовъртеж, колкото и да се мъчиш, почти е невъзможно да се измъкнеш. Но щом не приеме играта на махалото, участникът поне получава допълнителен шанс да остане жив и да излезе от нея с най-малки загуби. Тук трябва добре да разберете какво означава неприема-не на войната или революцията. Можете да я ненавиждате или активно да се борите срещу нея. Но на махалото му е безразлично дали сте за или против. За него е подходяща енергията и с двата знака. Ако енергията се излъчва на чес-тотата на войната, става преминаване върху тази линия. Приемате войната, участвате в нея - и сте на бойното поле. Борите се срещу войната - въпреки всичко тя ви поглъща. Да не се приема махалото, означава да се игнорира. Разбира се, това не винаги се получава - тъкмо тук е опас¬ността от индуцирано преминаване. Поне не бива да се заема нито позицията на привърженик, нито на противник на войната. Във всички времена са съществували неутрални държави, които са оставали настрана и са наблюдавали как цели народи се унищожават взаимно. Обърнете внимание на демонстрациите и митингите, където хората яростно протестират срещу военните дейст¬вия. За махалото, което се опитва да подхване бой със своя противник, те са също толкова предани и желани привърже¬ници, както и поддръжниците на битката. Активният про¬тест е истинско поддържане на войната, макар наивните привърженици да са убедени в обратното. Миролюбивите предложения и разкриването на истинското лице и мотиви на махалото са действията, които провалят войната. Помните ли алегорията с гнездото на дивите пчели? Махалото обявява на привържениците си, че пчелите са опасни, затова трябва да се унищожат. Но какво всъщ¬ност иска то? Може би меда им? БЕЗРАБОТИЦАТА Както вече казахме, вие може да се участвате в играта на деструктивното махало по различен начин - както поддържайки го, така и отхвърляйки го. Второто е може би още по-опасно, тъй като желанието да се избегне сблъсък с него създава излишен потенциал, който ще ви всмуче във водовъртежа на прехода. Днес всички или почти всички се боят да не изгубят работата си. Индуцираният преход на улицата е много ко¬варен. Всичко започва от дребни и напълно безобидни неща. Това може да бъде слаб сигнал - дочули сте, че работите в предприятието ви вече не са така добри, както по-рано. На подсъзнателно ниво, незабелязано за вас, се запалва червена лампичка. Следва друг сигнал - например че инфлацията се е повишила. Това ви поставя нащрек, околни¬те също. Започват разговори, а махалото на безработицата получава енергийно подхранване. Появяват се новини за колебания на борсата, общото напрежение расте. Безпо¬койството бързо се сменя с тревога и преминава в страх. Вече с пълна сила генерирате енергия на честотата на жиз¬нената линия, където се виждате без работа. Когато се страхувате да не би да се окажете сред увол¬нените, смятайте, че това личи толкова ясно, сякаш сте ока¬чили на гърдите си табела: „Можете да ме уволните\". Ако си мислите, че можете да скриете страха си, жестоко се лъжете. Мимолетни жестове, оттенъци на интонацията -понякога те говорят повече от думите. След като сте изгу¬били увереност в себе си, вие вече не сте ефективният ра¬ботник, който сте били преди. Онова, което преди сте правили с лекота, сега не ви върви. В общуването със сътрудниците възниква напрежение—нали и те са в същото положение. Пренасяте нервното си състоя¬ние в семейството, но те вместо да ви подкрепят, ви обвиня¬ват. Край, стресът е готов, вие вече не сте работник - на гърдите ви виси табелата „Готов за уволнение\". Причината за страха от уволнение се крие в чувството на вина, което тлее или гори ярко в подсъзнанието ви. Кого уволняват на първо място? Най-лошите. Ако сте си позво¬лили да смятате, че сте по-лоши от другите, значи сами сте се записали в черния списък. Откажете се от чувството на вина. Позволете си удоволствието да бъдете самият себе си. А ако не се получи, започнете да си търсите друга рабо¬та. Излишният потенциал на преживяванията се разпръсква от действието. Някои започват да си търсят нова работа веднага щом ги назначат. Правят го не защото смятат да сменят работата си тутакси. Застраховането донася увереност—ако нещо се слу¬чи, имам си резервен вариант. Спокойни ли сте за бъдещето си, действието на равновесните сили няма да ви засегне. ЕПИДЕМИЯТА Навярно си мислите: е, тук пък и дума не може да става за някакви жизнени линии - човек се разболява, защото про¬сто са го заразили. И ще бъдете прави, но само в това, че той е позволил да се зарази. Съвсем не искам да кажа, че е тряб¬вало да ходи с маска на устата - и това нямаше да го спаси. Не вярвате ли? Какво пък, чисто умозрително не мога да го докажа, както впрочем и всичко, за което става дума в книгата. Но нали и вие няма да ходите с маска през грипната епидемия, за да проверите думите ми? Затова просто ще говоря това, което зная, а да вярвате или да не вярвате е ваша работа. И така, разказвам историята на болестта. Причината за заболяването е вашето доброволно съгласие да участвате в играта под название „Епидемия\". Всичко започва от слу¬ховете, че някъде вече бушува грипна епидемия. Всички нормални хора знаят, че грипът се предава лесно по въздушно-капков път, следователно вие като нормален човек до¬пускате мисълта, че това може да се случи на всекиго. В главата ви веднага се завърта следния филм: имате темпе¬ратура, кихате и кашляте. Край, от този момент вие сте в играта, защото излъчвате мислена енергия на честотата на деструктивното махало. Подсъзнателно вече търсите потвърждение, че епиде¬мията идва и вниманието ви започва да работи избирател¬но. Наоколо е пълно с кихащи хора. Те винаги са си съще¬ствували, просто вие не сте им обръщали внимание преди. В работата и вкъщи от време на време все някой ще отвори дума на тази тема. Предположението ви, че епидемията настъпва, намира нови потвърждения. Дори специално да не ги търсите и темата да не ви вълнува особено. Това ста¬ва някак от само себе си. Ако от самото начало на играта сте се настроили на честотата на деструктивното махало, връзката ви с него ще бъде все по-силна независимо от съзнателното ви участие. Е, а ако нямате нищо против да поболедувате или се чувст¬вате обречен, вие вече сте най-активен привърженик на ма-халото. Или не - решили сте да не боледувате и си внушава¬те, че сте абсолютно здрав и няма да се разболеете. Нищо няма да излезе. Мислите за болестта, значи излъчвате на нейната честота. Насоката на мислите - за или против, няма значение. С други думи, ако се опитвате да се убедите, че няма да се разболеете, значи априори допускате такава възможност и никакви увещания няма да помогнат. Думите, казани на глас, са просто разклащане на възду¬ха, мислените думи въобще нищо не представляват, а вярата е мощна енергия, макар и да не се чува. Няма да се спасите, дори да си сложите противогрипна ваксина. Все едно ще преболедувате, каквото ви се полага, в една или друга фор¬ма. Първият симптом на болестта ви поставя пред избор: в края на краищата ще боледувате ли или не? Слабо се съпроти¬влявате и се примирявате с болестта. Това внася окончател¬на корекция в излъчването ви и вие преминавате върху жиз¬нената линия, където болестта върви по пълна програма. Индуцираният преход е започнал още от момента на приемане на махалото. Ако действително плюете на епиде¬мията, преминаване няма да има. Или сте в отпуск, нямате никаква връзка със света, не слушате новините и не знаете нищо за епидемията - махалото няма да ви докосне. То про¬сто ще пропадне в пустотата. Не сте ли се замисляли защо лекарите не се заразяват от своите болни? Мнозина дори смело работят без маски. Не е защото си правят ваксини. Срещу всички болести няма ваксини. Работата е там, че лекарите също активно играят играта на махалото на болестта, но ролята им е съвсем дру¬га. По аналогия наблюдавайте стюардесите. Тези добри феи настойчиво ви препоръчват да закопчеете коланите, а са¬мите те прехвръкват наоколо, сякаш ако нещо се случи, ще пърхат из въздуха като колибри. „Но какво ще кажете за пеленачетата, заразени със СПИН? - ще попита любознателният читател. - И те ли излъчват енергията на прехода?\" Първо, тук разглеждаме въпроса за епидемията като тенденция. Второ, не се и опит¬вам да докажа, че няма никакво заразяване, а само излъчване на мислена енергия на честотата на болестта. Транссърфингът не е догма и не е крайната инстанция на истина¬та. Не бива да се абсолютизира нито една идея. Можем един¬ствено да приемаме за сведение закономерностите. А истината винаги е „някъде наоколо\", но къде точно -не е известно. ПАНИКАТА Това е най-бързият и интензивен индуциран преход. Паниката изключително контрастно подчертава всички не¬гови особености. Първо, спиралата се навива много стег¬нато, защото сигналът за реална опасност винаги звучи твърде убедително и човек тутакси се включва в играта на деструктивното махало. По същата причина увеличаване¬то на колебанията на махалото става много бързо, практи¬чески лавинообразно. Второ, човек почти напълно губи самоконтрол и се превръща в чувствителен приемник и същевременно акти¬вен ретранслатор на колебанията на махалото. И най-сетне, самото махало си намира идеална материализация чрез тълпата. За съжаление всички тези фактори правят задача¬та за провалянето или спирането му много сложна. В такъв момент на човек изобщо няма да му дойде наум да си мис¬ли за начините за борба с него. Но ако се овладеете и не се поддадете на паниката, мо¬жете с голяма доза вероятност да спасите своя и на близки¬те си живот. Например на потъващия кораб винаги се образува меле около няколкото спасителни лодки. А е необ¬ходим само един миг, за да се огледате. Но тъкмо тук се крие коварното свойство на индуцирания преход - той дей¬ства като водовъртеж, засмукващ всичко, което е засегнал макар и с крайчеца си."

• rima
  " May 08

  БЕДНОСТТА Ако разсъждаваме трезво, как може да забогатее един обикновен човек, роден в бордей? Няма да разглеждаме криминалните пътища, красивите истории за милионерите - също. И така, разсъжденията, основани на здравия смисъл, не ще ни доведат до нищо. Тогава каква полза имаме от обикновената логика? Транссърфингът не се побира в рам¬ките на здравия смисъл, затова пък ни позволява да напра¬вим онова, което изглежда невъзможно. Действайки логично, хората получават съответния ре¬зултат. Щом човек се е родил в бедност, той е заобиколен от мизерия, свикнал е с нея и е настроен да излъчва енер¬гия на честотата на линията на своя мизерен живот. Да се пренастрои на линията на своето благосъстояние е трудно, ако притежава само омраза към бедността си, завист към богатите и желание да стане богат. Или не - бих казал, че притежавайки единствено тези три неща, е практически невъзможно да премине върху линията на своето богатст¬во. Нека си изясним защо. Навярно едно от първите открития на всички деца, на¬влизащи в живота, е следният факт: ако не искаш нещо, още не значи, че ще бъдеш избавен от него. Понякога от душата ти просто се изтръгва отчаян вик: „Ама аз толкова не искам това! Просто го мразя! Защо не ме остави на мира? Защо все на мен се случва?\" В порив на негодуване подобен въпрос си задават не само децата, но и възрастните. И наистина е трудно да се примирите, че ако не искате нещо, то все едно се случва, а щом го мразите, то просто ви следва по петите. Можете да ненавиждате бедността си, работата, физическите си недо-статъци, съседите, клошарите, алкохолиците, наркомани¬те, кучетата, крадците, бандитите, нахалните младежи, пра¬вителството... Колкото по-силно ги ненавиждате, толкова повече се сблъсквате с тях в живота си. И вече знаете защо. Щом ви засяга и мислите за него, значи излъчвате на честотата на жизнената линия, където предметът на ваше¬то недоволство съществува в излишък. Не е важна поляр¬ността на излъчването ви - „харесва ви\" или „не ви харес¬ва\". Второто дори е по-ефективно, защото емоциите са по-силни. От друга страна, това, което е неприятно за вас, е ваше¬то деструктивно махало и именно затова още повече го разлюлявате със своите преживявания. И най-сетне, ако го мразите активно, значи създавате излишен потенциал. Рав¬новесните сили ще работят срещу вас, защото им е по-лес¬но да отстранят един противник, отколкото да променят света, който не харесва някому. Представяте ли си колко вредни фактори са заложени в негативното отношение към живота! Да се върнем към човека, роден в бедност. Той има меч¬та - да стане богат! Но както е известно, само желанието не променя нищо. Можеш да се изтегнеш на дивана и мързе¬ливо да дуднеш: „Колко хубаво ще е да имам на масата чи-нийка с ягоди! Ама откъде да ги взема, нали сега е зима, невъзможно е.\" Горе-долу така бедният мечтае да стане богат. Ако човек не е готов да действа, за да получи желаното, няма и да го получи. А той не действа заради убеждението си, че все едно нищо няма да излезе. Получава се омагьо¬сан кръг. Желанието няма никаква сила. То не може дори пръста си да помръдне. Това го прави намерението, т.е. решителността да действаш. Намерението включва и го¬товността да имаш. Човек може да каже: „Е, прекаляваш! Та това е толкова просто - аз искам да бъда богат!\" Не. Между „искам\" и „готов съм\" лежи огромна про¬паст. Например бедният не се чувства на мястото си в богата обстановка или в скъп магазин, дори да се мъчи с всички сили да убеди себе си и околните в обратното. Дълбоко в душата си той смята, че не е достоен. Богатството не влиза в зоната на комфорт на бедняка и не защото да бъдеш бо¬гат не е комфортно. Новото кресло е по-удобно, затова пък старото е по-комфортно. Бедните познават само външната страна на богатст¬вото - разкошните къщи, скъпите автомобили, накитите, клубовете... Ако поставите един бедняк в такава обста¬новка, той няма да се чувства комфортно. А дадеш ли му куфар с пари, ще сътвори невероятни глупости и в края на краищата ще разпилее всичко. Честотата на трансли¬раната от него енергия е в рязък дисонанс с такъв живот. И докато беднякът не допусне атрибутите на богатството в зоната на своя комфорт, докато не се научи да се чувст¬ва собственик на скъпи вещи, ще си остане беден дори да е намерил имане. Още една преграда към богатството е завистта. Както е известно, да завиждаш значи да те е яд на чуждия успех. В този смисъл в това чувство няма нищо конструктивно. За¬това пък в завистта има един много силен деструктивен елемент. Човешката психология е устроена по следния начин: ако човек завижда за онова, което самият той иска да има, по всякакъв начин се старае да го омаловажи. Ето логика¬та на „черната завист\": „Завиждам му за онова, което има. Аз го нямам и едва ли ще го имам. Но с какво съм по-лош от него? Значи това, което има, не е хубаво и хич не ми трябва.\" По този начин желанието да имаш преминава в психо¬логическа защита, а сетне и в отхвърляне. Отхвърлянето става на фин план, защото подсъзнанието разбира всичко буквално. Съзнанието омаловажава предмета на завистта само привидно, за самоуспокоение, а подсъзнанието го възприема на сериозно. Тук то оказва на човека мечешка услуга, като прави всичко, за да не получи той омаловаженото и отхвърленото. И така, виждате какви яки сили запържат човека върху бедната жизнена линия. Още по-драматично се развиват събитията при индуцирания преход от охолна върху бедна жизнена линия. Случва се напълно преуспяващ човек да из¬губи всичко и да се окаже на улицата. Цялото коварство на индуцирания преход към бедност се проявява в това, че спи¬ралата му се завърта отначало бавно, незабележимо, а сетне все по-стремително, така че вече не може да бъде спряна. Спиралата започва с временни финансови затруднения. Забележете, временни финансови затруднения могат да имат всички и винаги. Това е толкова обичайна неизбеж¬ност, както, да речем, дъждът, когато сте се наканили да ходите на пикник. Ако по този повод не изпаднете в ярост, депресия или безпокойство, колебанията на деструктивното махало, като не получават подхранване, затихват. Индуцираният преход започва тогава, когато се хванете за края на спиралата. За да се завърти тя, е необходим отклик от ваша страна на деструктивното махало. Първата ви реакция е недоволство. За махалото това все още е слаба подкрепа и ако тук емоциите ви свършат, то ще угасне. Другата реакция - негодуване, вече е по-силна, махалото се окопитва и ви из¬праща информация, че за вашите финансови трудности има виновен. На втория тласък отговаряте с негативни отзиви или действия по адрес на виновниците. В този момент дес¬труктивното махало съвсем се ободрява и започва втори кръг на спиралата: поредната ви заплата е още по-малка или цените скачат, или си искат парите, които са ви дали назаем. Обърнете внимание: на този етап вие все още не осъзна¬вате, че е налице някакъв процес. Просто ви се струва, че са ви налегнали досадни неприятности. А всъщност това е целенасочен процес, който вие самите индуцирате, отгова¬ряйки на колебанията на махалото. Честотата на енергий¬ното ви излъчване все повече се пренастройва от линиите, където сте преуспяващ, към линиите, където сте онеправ¬дан и негодуващ. Именно затова се прехвърляте върху от¬говарящите на тези нови параметри линии. Положението ви все повече се влошава. Отвсякъде ви засипват лоши новини - цените растат, работите на пред¬приятието ви не са добри. Започвате активно да обсъждате негативната информация с познати и близки. Като правило обсъждането протича в деструктивен план, т.е. жалване, недоволство и агресия по адрес на предполагаемите винов¬ници. Особено ярко се проявява това в предприятията, къде¬то работите са съвсем зле. Денят там започва с постулата „пари няма\" — също като с утринна молитва. На този етап вие вече напълно сте уловени от спирала¬та, излъчването ви е настроено на честотата на деструктивното махало. Тъй като работите вървят от зле по-зле, обхваща ви безпокойство. Енергията на безпокойството, въпреки че не е голяма, много добре се усвоява от махало¬то и то става по-нахално. В подобно състояние вие неиз¬бежно ще създавате около себе си излишни потенциали -недоволство, агресия, депресия, апатия, обида и т.н. А ко¬гато към деструктивното махало се включат и равновесни¬те сили, ситуацията излиза извън контрол и се развива ла¬винообразно. Усещате страх и му отпускате края. Сякаш са ви хванали за ръка и ви въртят, въртят, а по¬сле рязко ви пускат. Отлитате настрана и оставате да лежи¬те в шок. Страшна картина. А всичко е започнало от дреб¬ни финансови затруднения. На махалото не му трябват парите ви, интересува го отрицателната енергия, която излъчвате, когато те ви се изплъзват. В крайна сметка, когато спиралата се е завъртя¬ла докрай, нещастният човек в най-добрия случай е изгу¬бил твърде много, а в най-лошия - всичко. Той повече не представлява интерес за деструктивното махало - нищо не може да се вземе от него. По-нататък събитията биха могли да се развиват по различен начин: нещастният или ще си остане върху не¬успешната жизнена линия, или ще започне да се измъква, макар и трудно. Подобен индуциран преход се случва как¬то с отделния човек, така и с голяма група хора. Както разбирате, във втория случай това не е просто спирала, а истински водовъртеж, от който е много трудно да се измъкнеш. Единственото средство срещу индуцирания преход е да не се залавяте за края на спиралата, да не се включвате в играта на деструктивното махало. Не е достатъчно просто да знаете как работи този механизъм. Трябва винаги да помните. Надзирателят ви не бива да спи. Опомняйте се всеки път, когато по навик, сякаш насън приемате играта на махалото, т.е. изразявате недоволство, негодуване, про¬явявате безпокойство, участвате в деструктивни обсъжда¬ния и т.н. Помнете: всичко, което предизвиква негативна реакция у вас, е следствие от провокативните действия на деструктивните махала. Насън става същото: докато не осъзнаете, че това е сън, вие сте марионетка в чужда игра и ще ви преследват кош¬мари. Щом се събудите, отърсите се от магията, осъзнаете каква е играта - край, вие сте господар на положението и няма да станете жертва на обстоятелствата, докато всички наоколо са като зомбита. РЕЗЮМЕ Всеки човек създава отделен слой от света, в който живее самият той. Светът на хората като цяло се състои от отделни слоеве, наложени един върху друг. Излъчвайки отрицателна енергия, човек сам влоша¬ва слоя на своя свят. Агресията погрешно е приемана за сила, а недоволст¬вото - за нормална реакция. Откликът на негативно събитие индуцира премина¬ване върху негативни жизнени линии. Индуцираният преход включва негативното събитие в слоя на отделния човек. Не допускайте в слоя на своя свят каквато и да било негативна информация. Да не я допускате - не означава да я избягвате, а пред¬намерено да я игнорирате, да не се интересувате от нея."

• rima
  " May 09

  ИНФОРМАЦИОННОТО ПОЛЕ Пространството на варианти представлява информацион¬но поле или енергийна матрица - шаблон на това какво и как трябва да бъде. Когато енергията, настроена на опре¬делен сектор от матрицата, го „осветява\", тогава шаблонът се реализира като материална форма. Възниква въпросът: може ли да се използва тази ин¬формация, докато е в нереализиран вид? Ами всички ние се занимаваме всеки ден с това. Съзна¬нието не умее да чете информацията от пространството на варианти. Затова пък подсъзнанието влиза направо в ин¬формационното поле. Именно оттам се вземат предчувст¬вията, интуицията, предсказанията, откритията, както и шедьоврите на изкуството. Информацията постъпва в съзнанието или от външния свят като интерпретация на външните данни, или от подсъ¬знанието, на интуитивно ниво. Записаните в полето данни са, грубо казано, истина в чист вид. С други думи, обектив¬на и лишена от интерпретация информация. Когато истината преминава през филтъра на разума, тя се превръща в интерпретация, т.е. в знание. Всички живи същества възприемат истината в своята интерпретация. Кокошката вижда и разбира света съвсем различно от чо¬века. Дори различните хора виждат и разбират едни и същи неща по различен начин. Ето защо знанието е повече или по-малко изкривена форма на истината. В информационното поле данните са представени като сложна енергийна структура. Там е записано всичко, което кара материята да се движи по определени закони. Отнача¬ло данните от информационното поле се приемат от подсъ¬знанието (душата), сетне съзнанието (разумът) ги транслира в словесно или символно описание. Така се ражда от¬критието или се създава нещо ново - музика, произведе¬ния на изкуството, т.е. онова, което човек не би могъл да види или да узнае направо. По същия начин се появяват интуитивните знания и предчувствията. Вероятно всичко това ви шокира и ви внушава недове¬рие. Какво излиза - разумът не може сам да създаде нищо ново, а просто получава данните от информационното поле ли? Не е точно така. Разумът може да съгради нов обект или да реши задача, оперирайки с познати обекти и логически конструкции. С други думи, да изгради нова къща от стари кубчета. Но да получи нещо принципно ново, т.е. което е невъзможно да се конструира от старото, не може. Принципните открития в науката се правят не в резул¬тат от логически разсъждения, а като озарение, като сведе¬ния отникъде. Същото се отнася и за гениалните изобрете¬ния. Хубавата музика не се съчинява с подреждане на ноти, а сякаш идва сама. Шедьоврите на изкуството не се създа¬ват чрез професионална техника, а се раждат от вдъхнове¬ние. Идеално нарисуваната технически картина не е задължително да стане шедьовър. Такава я прави онова, което излиза извън рамките на техническото изпълнение. Поезията, която докосва душата, не се създава чрез разум¬но подбрани правилни рими, а идва пак оттам - от дълби¬ните на душата. Цялото творчество, основано на вдъхновение и озарение, няма нищо общо с разума. Едва по-късно той прави продуктите от това творчество свои атрибути. Например разумът може идеално да копира стар шедьовър. Но да създаде нов не е способен. Той анализира данните, които подсъзнанието получава от информационното поле, и ги облича в символна интерпретация - във вид на картина, мелодия, стихотворение, формула, схема и т.н. Все още не ни е дадено да знаем по какъв начин подсъ¬знанието получава достъп до информационното поле. Мо¬жем само да бъдем свидетели как се проявява този достъп. Например ясновидството, т.е. способността да се възприе¬мат събития, които или са се случили в миналото, или тепърва ще се случат, или стават извън полезрението на ясновидеца. Ние не разбираме механизма на тези явления и ги обявяваме за паранормални. Махалата на фундамен¬талната наука не искат да признаят безсилието си и не ги възприемат на сериозно. Но от това, че не можем да ги обяс¬ним, те не престават да бъдат факти и не бива да ги задра¬скваме с лека ръка. Някои хора виждат събития в информационното поле толкова ясно, сякаш стават пред очите им в материалната реализация. Те имат способността точно да се настройват на реализираните сектори в пространството на варианти. Например за да се настрои на сектора на изчезнал човек, ясновидецът трябва да види негова снимка или да пипне негова вещ. Дори полицията понякога използва услугите на такива ясновидци. Далеч не всички виждат толкова ясно, затова се случ¬ват и грешки. Има две причини за тях. Първата е свързана с това, че ясновидецът се настройва на сектор, който не е бил и не ще бъде реализиран. Различните сектори могат в зависимост от относителната им отдалеченост да се отли-чават силно или слабо по сценариите и декорите си. Втора¬та причина се състои в интерпретирането на данните. На¬пример древните предсказатели и пророци, наблюдавайки необикновени за тях сцени от бъдещето, ги интерпретира¬ли посвоему, съобразно с тяхното равнище на знания. Ето защо предсказанията често не са точни. Дали ще повярвате на всичко това или не - изборът е ваш. Не забравяйте, че транссърфингът е само модел, който ни позволява да използваме законите на света в наш инте¬рес, а не да описваме строежа на този свят. Той не е и грани¬тен монумент с надпис „Точно тук е ключът от палатката\". Както ви е известно, истината винаги е някъде наоколо. Твърдението, че човек е способен да синтезира всичко ново с помощта на своя разум, също е само постулат. Про¬сто отдавна сме свикнали с този модел и той ни е удобен. Трябва да отбележим, че тази привична схема на живота е също толкова недоказуема, както и моделът на транссърфинга. Дали това става така или иначе - по принцип за нас не е толкова важно. Фактът е, че данните от пространството на варианти по някакъв начин стигат до нас във вид на раз¬лични намеци, видения, озарения, знаци, и ние по възмож¬ност трябва да разберем значението им. ЗНАНИЯ ОТНИКЪДЕ Твърде малко на брой уникални личности могат да че¬тат ясно данните от информационното поле. Повечето хора възприемат отглас от тези данни под формата на мимолет¬ни предчувствия и неясни знания. Занимаващите се с на¬ука и творчество получават озарение след дълги дни или години на размисъл. Да се открие новото е трудно, защото колкото и да мислиш, честотата на мисленото излъчване най-лесно се настройва на вече реализирани сектори от пространството на варианти. Принципно новото винаги се намира в нереализираните сектори. Но как да се настроиш на тях? Още не ни е дадено да знаем. Когато търсенето на ново решение в реализираните сек¬тори не дава резултат, подсъзнанието по някакъв случаен начин се прехвърля в нереализиран сектор. Подобни данни не са под формата на обикновените символни интерпрета¬ции, затова съзнанието ги възприема като смътна и неясна информация. Ако мозъкът успее да улови същността й, се появяват озарение и ясно разбиране. В механизма на работата на съзнанието и подсъзнание¬то има доста неясноти и противоречия. Няма да повдигаме тези проблеми, а ще разгледаме само отделни техни аспек¬ти. За да не се объркаме в терминологията и семантиката, нека обозначим всичко, свързано със съзнанието, като ра¬зум, а с подсъзнанието - като душа. Ако разумът разбираше всичко, което иска да сподели с него душата, човечеството щеше да получи пряк достъп до информационното поле. Трудно е да си представим до как¬ви висоти щеше да достигне нашата цивилизация. Но ра¬зумът не само не умее да слуша, а и не иска. Човешкото внимание постоянно е заето или с обекти от външния свят, или с вътрешни размишления и преживява¬ния. Вътрешният монолог почти никога не спира и се нами¬ра под контрола на разума. А той не чува слабите сигнали на душата и авторитарно твърди своето. Когато разумът „мис¬ли\", той оперира с категории, с които е означил свойствата на видимите обекти в реализираните сектори. С други думи, мисли с помощта на общоизвестни означения - символи, думи, понятия, схеми, правила и т.н. Опитва се всяка инфор¬мация да подреди в чекмедженцата по подходящите белези. На всичко в околния свят са дадени означения: небето е синьо, водата е мокра, птиците летят, тигрите са опасни, през зимата е студено и т.н. Ако информацията, получена от нереализиран сектор, още няма разумни означения, ра¬зумът я възприема като някакво непонятно знание. Когато някой успее да внесе нови означения за това знание или да го обясни в рамките на старите, се ражда откритие. Винаги е безкрайно трудно да се подбере означение за принципно новото знание. Представете си човек, който за пръв път е чул музика. Тя също е информация във вид на звуци. Когато разумът получава такава информация, той знае, но не разбира. Все още си няма означения. Разбира¬нето идва по-късно, когато човек много пъти е слушал му¬зика и са му показали всички означения и обекти: музикан¬ти, инструменти, ноти, песни. Но когато разумът за пръв път е чул музика, за него това е било съвсем реално знание и същевременно непостижима тайна. Опитайте се да обясните на малкото дете определение¬то: „Млякото е бяло\". То едва започва да използва абст¬рактни категории, ето защо ще ви зададе куп въпроси. Как¬во е мляко - разбира. А какво значи бяло? Това е цвят. А какво е цвят? Това е свойство на предметите. А какво е свойство? А предмет? И така до безкрайност. По-лесно е да не обяснявате, а да му покажете предмети с различни цветове. Тогава разумът на детето ще означи това, с което се различават предметите, като абстрактната катего¬рия цвят. По този начин той дава определения и означения на всичко, което го заобикаля, а сетне мисли, използвайки тези определения. За разлика от разума душата не използва означения. Как тя може да му обясни, че „млякото е бяло\"? Откакто разумът е започнал да мисли чрез абстрактни категории, връзката между него и душата постепенно е ат¬рофирала. Душата не използва тези категории. Тя не мисли и не говори, а чувства или знае. Не може да изрази с думи или символи онова, което знае. Затова разумът не може да се разбере с душата. Да предположим, че душата се е наст¬роила на нереализиран сектор и е узнала нещо, което още го няма в материалния свят. Как ще съобщи тази информа¬ция на разума? На всичкото отгоре разумът непрекъснато е зает със своето дърдорене. Той смята, че всичко може да се обясни разумно и постоянно контролира цялата информация. От душата идват само смътни сигнали, които той не винаги може да определи със своите категории. Неясните чувства и знания на душата потъват в гръмогласните мисли. Кога¬то контролът на разума отслабне, към съзнанието си про¬биват път интуитивните чувства и знания. Това се проявява като смътно предчувствие, наричано още вътрешен глас. Разумът се разсейва и в този момент вие усещате чувствата или знанията на душата. Точно това е шепотът на утринните звезди - глас без думи, размисъл без мисли, звук без сила. Разбирате нещичко, но смътно. Не мислите, а чувствате интуитивно. Всеки в известен мо¬мент е изпитал какво значи интуицията. Например чувст¬вате, че сега някой ще дойде или нещо ще се случи, или просто знаете за нещо без обяснения. Разумът непрекъснато е зает с генериране на мисли. Гласът на душата буквално е заглушен от този мисловен миш-маш, затова интуитивните знания са труднодостъпни. Ако спрем пороя от мисли и просто съзерцаваме пустота¬та, ще чуем шепота на утринните звезди - вътрешния ни глас без думи. Душата може да намери отговор на много въпроси, щом се вслушаме в гласа й. Да я научим целенасочено да се настройва на нереали¬зираните сектори, а разума да принудим да чува онова, ко¬ето душата иска да каже, е много трудно. Хайде да започ¬нем с нещо дребно. Душата има две достатъчно ясни чув¬ства - душевен комфорт и дискомфорт. Разумът има озна¬чения за тях: „добре ми е\" и „зле ми е\", „уверен съм\" и „тревожа се\", „харесва ми\" и „не ми харесва\". На всяка крачка в живота си се налага да вземаме реше¬ния - да правим едно или друго. Материалната реализация се премества в пространството на варианти, вследствие на което се получава това, което наричаме свой живот. В за¬висимост от нашите мисли и действия се реализират едни или други сектори. Душата има достъп до информацион¬ното поле. По някакъв начин тя вижда онова, което се на¬мира напред, в още нереализираните, но приближаващи към нас сектори. Ако се е настроила на още нереализиран сек¬тор, тя знае какво я очаква там - приятно или неприятно. Тези нейни чувства разумът възприема като смътни усеща¬ния за душевен комфорт или дискомфорт. Душата много често знае какво я очаква. И със слабич¬кия си глас се опитва да го каже на разума. Но той почти не я чува или не обръща внимание на смътните предчувствия. Разумът е завладян от махалата, твърде зает е с проблеми и е убеден, че действията му са разумни. Той взема волеви решения, ръководейки се от логиката и здравия смисъл. Добре известно е обаче, че разумните разсъждения изоб¬що не гарантират правилното решение. За разлика от разу¬ма душата не мисли - тя чувства и знае, затова не греши. Колко често хората със закъснение се тюхкат: „Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от това!\" Задачата е да се научим да разпознаваме какво казва душата на разума в момента на вземане на решения. Това не е толкова трудно да се направи. Необходимо е само да наредим на своя Надзирател да обръща внимание на ком¬фортното състояние на душата. Например вземате някакво решение. Разумът ви изцяло е завладян от махалото или е погълнат от решението на задачата. За да чуете шепота на утринните звезди, достатъчно е просто навреме да си спом¬ните, че трябва да обърнете внимание на душевното си състояние. Това е толкова тривиално, че дори не е интерес¬но. Но е така. Проблемът е единствено в това - да обърне¬те внимание на чувствата си. Хората са по-склонни да се доверяват на разумните доводи, отколкото на чувствата си. Ето затова хората са се отучили да обръщат внимание на душевния си комфорт. Ето например вие разигравате в ума си един вариант на дадено решение. В този момент разумът се ръководи не от чувствата, а от здравия смисъл. Изобщо не е склонен да възприема някакви чувства. Ако сте успели да си спомни¬те, обърнете внимание какво чувствате. Нещо ви кара да сте нащрек, тревожи ви, внушава ви опасения или не ви харесва? Ето че сте взели решение. Заповядайте на разума си да млъкне за момент и се запитайте: „Добре ли се чувст¬вам или зле?\" Сетне отидете на друг вариант на решението и пак се запитайте: „Добре ли се чувствам или зле?\" Ако не се появи точно определено усещане, значи ра¬зумът ви все още не чува добре. Нека вашият Надзирател по-често ви кара да обръщате внимание на състоянието на вашия душевен комфорт. Но може би самият отговор на въпроса ви не е точно определен. В такъв случай не бива да се разчита на толкова неопределени данни. Остава ви да действате така, както ви подсказва разумът, или да опрос¬тите въпроса. Ако сте успели да получите точен отговор „Да, добре ми е\" или „Не, не ми е добре\", значи сте чули шепота на утрин¬ните звезди. Сега вече знаете отговора. Това не означава, че постъпвате съобразно с повелите на душата. Не винаги сме свободни да постъпваме така, както искаме. Но поне ще зна¬ете какво можете да очаквате в нереализирания сектор. МОЛИТЕЛЯТ, ОБИДЕНИЯТ И БОРЕЦЪТ Има две крайности на поведение в житейските ситуа¬ции: да плуваш по течението като хартиено корабче или да гребеш срещу течението и упорито да държиш на своето. Ако човек бездейства, не проявява инициатива, не се стреми към нищо, а просто съществува, тогава животът го управлява. В такъв случай става марионетка на махалата и те командват съдбата му по свое усмотрение. Заемайки подобна позиция, човек се отказва да избира съдбата си. Изборът му е, че тя е предрешена: „Каквото има да става -ще стане\". Съгласявайки се с това твърдение, той потвърждава, че от съдбата си не можеш да избягаш. И е напълно прав, защо¬то в пространството на варианти има и такъв вариант. След подобен избор на човек му остава само безпомощно да се оплаква от съдбата си и да се уповава на висшите сили. Предавайки съдбата си в чужди ръце, той върви през живота по два пътя. По първия човек може да се примири и да моли подаяние за живота си, обръщайки се или към ма¬халата, или към някакви висши сили. Махалата принужда¬ват Молителя да работи и той цял живот превива гръб, по-лучавайки насреща скромни средства за съществуване. Молителят наивно призовава висшите сили, но те хич не му обръщат внимание. Той снема от себе си отговорността за своята съдба: „Всичко е по Божията воля\". А щом е тъй, просто трябва добре да се помолиш и Бог е милостив, ще ти даде. „Плани¬ни и долини! Реки и морета! О, небе! О, земя! Прекланям се пред вашето могъщество! Преизпълнен съм с вяра и бла¬гоговение. Вярвам, че ще ми помогнете да си купя сутреш¬ния вестник!\" Какво, твърде опошлено ли ви се струва? Ни най-мал¬ко, защото за могъщите висши сили и сутрешният вестник, и дворецът са без разлика, всичко е възможно. Значи, лошо си се молил! Ами продължавай! Има един виц. Лежи си един мъж на дивана и се моли: „Господи, помогни ми да забогатея. Ти нали всичко можеш! Вярвам в твоето могъщество! Разчитам на твоето ми¬лосърдие!\" А Господ отегчено му отвръща: „Поне да си беше купил билет от лотарията!\" Много удобна позиция -да снемеш от себе си отговорността и същевременно да се мяташ във вътрешната си важност. Каква е тя тук? Човекът си е въобразил, че е толкова важен, та Бог в своето все-могъщество и милосърдие ще се грижи за неговото благо¬получие. Господ и така му е дал твърде много - свобода на избора, а заради своята инфантилност човек не ще да при¬еме този дар и вечно е недоволен. Инфантилността намира оправдание в това, че по пътя към целта са се наредили множество препятствия. На чо¬век вечно нещо му пречи. Да, пречат му - равновесните сили и махалата, възникнали като следствие от създадени¬те от самия него излишни потенциали на важността. Полу-чава се като в детската игра: „Гъски, гъски!\" „Га-га-га!\" „Искате ли храна?\" „Да-да-да!\" „Ами вървете си у дома!\" „Не можем! Злият вълк не ни дава да се приберем!\" Ако на човек не му се нрави ролята на Молител, може да си избере втория път - да приеме ролята на Обидения, т.е. да изразява недоволство и да претендира за това, което уж му се полага. Обиденият вреди още повече на съдбата си със своите претенции. Като пример ще приведем още една але¬гория. Човек посещава картинна галерия, където не му ха¬ресва експозицията и той смята, че е в правото си да изрази недоволство. Започва да тропа с крака, да заплашва, да изи¬сква, дори да чупи всичко наоколо. Естествено следва нака¬зание. Той още повече се обижда и продължава активно да негодува: „Те би трябвало да излязат от кожата си, за да ми утолят!\" Не му идва наум, че е само гостенин в този свят. От гледна точка на транссърфинга и единият, и другият път изглеждат нелепо. Транссърфингът предлага съвърше¬но друг път: не се моли и не изисквай, а отиди и си вземи. Какво ново има тук? Нали точно така постъпва човекът, който е направил друг избор: съдбата ми е в моите ръце. Той започва да се бори със света за място под слънцето. Заел твърда позиция, човек влиза във война с махалата, конкури¬ра се, работи с колена и лакти. Изобщо целият живот е не-прекъсната борба за съществуване. Човекът е избрал бор¬бата - и този вариант съществува в пространството. Ние с вас вече знаем, че както смирението, така и недо¬волството ни поставят в зависимост от махалата. Спомне¬те си за потенциалите на важността и всичко ще ви стане ясно. Молителят създава потенциал на вината си и добро¬волно се предава в ръцете на манипулаторите. Обиденият създава потенциал на недоволство, обръща срещу себе си равновесните сили и активно руши съдбата си. Борецът заема по-продуктивна позиция, но животът му е труден и отнема много сили. Колкото и да се съпротивява, човек само по-здраво се оплита в паяжината. Струва му се, че се бори за съдбата си, а всъщност напразно израз¬ходва енергията си. Понякога печели победа, но на каква цена! Победата му се огласява пред всички и те за пореден път се убеждават, че лаврите на победителя не се постигат лесно. Така се създава и се затвърждава общественото мне¬ние: за да се постигне нещо, е необходимо упорито да се трудиш или смело да се сражаваш. Общественото мнение фактически се формира от маха¬лата. Потенциалите на важността са хранилки за тях. Цел¬та е труднодостъпна - външна важност. Тя може да бъде постигната само от личност, която притежава изключител¬ни качества - вътрешна важност. По пътя към целта на чо¬век му смъкват кожата. Дори може би ще му позволят да стигне до финала. И той ще бъде много доволен, но няма да разбере, че е изразходвал енергията си не за самата цел, а да си избере махала. Получава се горе-долу следната картина. Човек трябва да стигне до целта си, преминавайки през тълпа просяци. Те крещят един през друг, изпречват му се, хващат го за ръцете. Човекът се опитва да се оправдава, да се извинява, да им дава пари, да се блъска, да си проправя път, да се бие. Най-сетне с голяма мъка стига целта си. Енергията, изразходвана за истинското й постигане, пред¬ставлява едва малка част, и то отива само да си движи кра¬ката. Останалата огромна част е била изразходвана за бор¬ба с нахалните просяци. Като разкъса паяжината на махалата, човек получава свобода. Просяците ще го оставят на мира и ще се лепнат за други. Както си спомняте, за да се освободите от маха¬лата, е необходимо да се откажете от вътрешната и външната важност. Ако го направите, пречките по пътя към целта ви просто ще се стопят. Тогава ще бъдете в състояние не да молите, не да изисквате и не да се борите, а просто да отидете и да си вземете. Сега възниква въпросът: как да се разбира фразата „да отидеш и да си вземеш\" и какво трябва да се направи за това? Цялата останала част от книгата е посветена на отговора на този въпрос и скоро ще го узнаете. Досега обрисувахме само общата стратегия за избиране на съдбата си. Ролите на Мо¬лител, Обиден и Борец не ни харесват. Как мислите, каква роля отрежда транссърфингът на господаря на своята съдба в играта с името живот? Това ви е за домашно. А сега ще разгледаме тактиката на поведение в различ¬ни житейски ситуации."

• rima
  " May 09

  ДВИЖЕНИЕ ПО ТЕЧЕНИЕТО Молителят и Обиденият безволно плуват по течението. Борецът, напротив, се мъчи да се бори с него. Разбира се, не съществуват такъв вид хора в чист вид. Всеки от време на време играе едната или другата роля в по-голяма или по-малка степен. Но по този начин човек действа крайно не-ефективно. Ако обаче не бива нито да се борим, нито да плуваме по течението - какво ни остава? По-горе показахме как разумът авторитарно диктува своята воля, основана на здравия смисъл. Мнозина разсъждават много трезво и същевременно не могат да се справят с проблемите си. Нима има полза от подобен здрав смисъл? Разумът не може да гарантира сигурно решение. Струва му се, че мисли трезво, а всъщност се лута от маха¬ло на махало. Не може и дума да става за никаква свобода на придвижването, докато човек играе ролята на Молител, Обиден или Борец. Дори Борецът не притежава по-голяма свобода на волеизявата си от хартиеното корабче. Как се движи по течението на живота Борецът? Маха¬лата го провокират да се бори и той гребе срещу течение¬то, без да разбира, че е по-лесно и по-изгодно да го използ¬ва. Разумът е завладян от махалата, но Борецът е настроен решително и вземайки волеви решения, с всички сили пля¬ска с ръце, вместо да прави спокойни и плавни движения. А сега си представете, че не се съпротивлявате на тече¬нието и не предизвиквате излишни завихряния, но и не плу¬вате безволно, като хартиено корабче. Вие осъзнато се дви¬жите заедно с него, забелязвате плитчините, пречките, опас¬ните участъци и с плавни движения спазвате избраната посока. Вие държите руля. Може ли изобщо да се разглежда животът като течение? И защо не бива нито да се плува безволно, нито да му се съпротивяваш? От една страна, информацията стои стацио¬нарно, като матрица в пространството на варианти. Но съще¬временно структурата на информацията е организирана във веригите на причинно-следствените връзки. Те създават течението на вариантите. За това течение ще стане дума. Главната причина, поради която не бива активно да му се съпротивлявате, е, защото по този начин безполезно или в собствена вреда губите огромна енергия. Но може ли човек да бъде сигурен в течението на варианти? Та то би могло да ви отнесе не само в спокойна лагуна, а и във водопад. Точно за да избегнете неприятности, трябва с плавни действия да коригирате движението си. Разбира се, отначало е необхо¬димо да се избере общата посока на това течение. Посоката се определя от избраната цел и начина на постигането и. След като посоката е избрана, трябва максимално да се доверите на течението и да не допускате резки движения. Всеки приблизително си представя общата посока на своето течение. Например сега съм ученик, после ще си намеря работа, ще създам семейство, ще се изкачвам по служебната стълбица, ще си построя дом и т.н. Мнозина извършват маса грешки по своя път и съжаляват, оглеж¬дайки се назад. Но вече нищо не можеш да поправиш, всич¬ко е свършено. Течението се е отклонило от желаната цел. Здравомислещият разум не те спасява. Остава само да съжа¬ляваш, че „ако знаех къде ще падна, щях да си постеля ро¬гозка\". Всеки иска да знае какво го очаква там, след завоя. Не всички прибягват до врачки и астролози, но мнозина се интересуват, макар и от любопитство. Оптимистичната ас¬трологична прогноза или предсказание запалва искрица надежда. А пък на неудобните прогнози можеш да не обръ¬щаш внимание. Моделът на транссърфинга не противоречи на астроло¬гията. Прогнозите имат реална основа - пространството на варианти. Астрологията съществува не само защото хо¬рата любопитстват да погледнат в бъдещето си. Ако про¬центът на попаденията беше твърде нисък, никой нямаше да разчита на ефимерните предсказания. Но съществува¬нето на течението на варианти действително позволява, опирайки се на определени закономерности, да се надник¬не в нереализираните сектори на пространството. Друг въпрос е, че астрологичните изчисления, разбира се, не могат да гарантират стопроцентова точност, също както и ясновидството. Всеки сам решава доколко да разчита на предсказания¬та и астропрогнозите. С цялото си уважение ще оставим тази тема настрана и ще видим какво полезно може да се извлече от знанието за съществуването на течение на ва¬рианти. Главният въпрос е до каква степен можем да се ос¬тавим на течението, ако основната посока е избрана пра¬вилно, и защо изобщо трябва да му се оставяме? Както показахме по-горе, разумът постоянно се нами¬ра под натиска на изкуствено създадената важност, затова не може да приема ефикасни решения. Всъщност вътреш¬ната и външната важност са главният източник на пробле¬мите. Действието на равновесните сили се проявява като прагове и водовъртежи по течението. Ако отхвърлим важ¬ността, течението ще стане по-спокойно. Въпросът, дали да се оставим на това течение, също е въпрос за важност¬та. Външната важност принуждава разума да търси слож¬ни решения за прости проблеми. Вътрешната важност убеж¬дава разума, че е здравомислещ и взема единственото за него правилно решение. Ако отхвърлим важността, разумът ще въздъхне свобод¬но, защото ще се освободи от влиянието на махалата и от натиска на изкуствено създадените проблеми. Ще взема по-обективни и адекватни решения. Но цялата прелест е, че ос¬вободен от важността, разумът няма да има нужда от мощен интелект. Естествено за решаване на всекидневните задачи ще са необходими и логично мислене, и знания, и аналити¬чен апарат. Но за всичко това ще отива много по-малко енер¬гия. Съществуването на течение на варианти е разкошен подарък за разума, от който той почти не се ползва. Течението на варианти съдържа решенията на всички проблеми. Пък и повечето от тях са изкуствено създадени от самия разум. Неспокойният ум непрекъснато е подло¬жен на тласъците на махалата и се наема да решава всички проблеми, опитвайки се да държи ситуацията под контрол. Волевите му решения в повечето случаи са безсмислени пляскания с ръце по водата. Почти всички проблеми и осо¬бено дребните се решават от само себе си, ако не пречим на течението на варианти. Няма никакъв смисъл от мощен интелект, щом в прост¬ранството решението вече съществува. Ако не се оплетеш в някакъв лабиринт и не пречиш на течението на варианти, решението ще дойде само, и то най-оптималното. Защото оптималността е заложена в структурата на информацион¬ното поле. Работата е там, че причинно-следствените връзки по¬раждат отделни потоци в течението на варианти. Те са най-оптималният път за движението на причините и следствия¬та. В пространството на варианти има всичко, но с най-голяма вероятност се реализират именно оптималните и с най-малък разход на енергия варианти. Природата не из¬разходва напразно енергия. Хората вървят с краката, а не с ушите си. Всички процеси се стремят да се развиват по пътя на най-малкия разход на енергия. Затова потоците на варианти са организирани по пътя на най-малкото съпротивление. Точно в тях се намират най-оптималните решения. Завладеният от махалата разум дей¬ства в техен интерес и постоянно се отклонява от потоци¬те. С други думи, разумът се оплита в лабиринта, т.е. търси сложни решения на прости проблеми. Всички тези разсъждения могат да ви се сторят излиш¬но абстрактни. Но сами можете на практика да се убедите колко е реално съществуването на потоците. Това наисти¬на е разкошен подарък за разума. Във всеки проблем е за-шифрован ключът към решаването му. Първият е да се дви¬жиш по пътя на най-малкото съпротивление. Като правило хората търсят сложни решения, защото възприемат проблемите като препятствия, а както се пола¬га, те се преодоляват с напрягане на силите. Необходимо е да си изработите навика и да избирате най-простия вари¬ант за решаване на проблема. На всички ни се налага или да се учим на нещо ново, или да вършим вече познати и привични неща. Въпрос: как да правим и едното, и другото по най-ефективния начин? Отговорът е толкова прост, че е трудно да се повярва в не¬говата функционалност: съобразно с принципа за движе¬ние по течението трябва да се стараем да правим всич¬ко по начин, който да е най-лек и най-прост. Най-оптималните варианти на всички действия са ор¬ганизирани в потоци. Те са съставени от вериги оптимални причинно-следствени връзки. Когато вземате решение да направите следващата стъпка във вашето действие, вие правите избор за следващото звено на веригата. Остава да се определи кое звено е елемент от потока. Какво прави човек в подобни случаи? Той взема логич¬но решение, което от гледна точка на здравия смисъл и на всекидневния опит изглежда най-правилното. Разумът взема волево решение. Той смята, че е спосо¬бен да пресметне и да обясни всичко. Но това не е така -самите вие можете да потвърдите колко пъти сте се усеща¬ли късно и сте си спомняли, че бихте могли да го направите другояче. И не защото сте разсеяни или умът ви не е до¬статъчно остър. Разумът не винаги може да избере опти¬малния вариант само защото веригите на потока не винаги съвпадат с неговите логически построения. Колкото и да се мъчите, рядко успявате да изберете оп¬тималния вариант за действията си единствено чрез логи¬чески заключения. По принцип разумът винаги е притис¬нат от стрес, грижи, депресия или повишена активност. С други думи, махалата постоянно дърпат конците, с които е закачен за тях. Ето защо той винаги действа с напрежение и форсира външния свят с челна атака. За да изберете следващата верига от потока, трябва само да се освободите от конците на махалата и послушно да след¬вате този поток. Т.е. трябва да сте в равновесие и да не създа¬вате излишни потенциали. А за да не ги създавате, е необхо¬димо непрекъснато да следите равнището на важност. Когато влезете в състояние на равновесие с околния свят, просто следвайте потока. Ще забележите множество знаци, които ще ви поведат. Превърнете се в страничен наблюдател на ситуацията, а не в неин участник. Не в роб или в господар, а просто в изпълнител. Наредете на Надзи-рателя си винаги, когато разумът ви се опитва да вземе „разумно\" волево решение, да ви смъмря. Отдайте се под аренда като изпълнител и наблюдавайте отстрани работата си. Всичко става много по-просто, отколкото изглеж¬да. Отдайте се на тази простота. До водопада ще ви доведе разумът, а не течението на варианти. Например искате да намерите в магазина нужната ви вещ. Но не знаете откъде точно. Разумът ви подсказва най-разумния, но сложен вариант. Обикаляте половината град и в крайна сметка откривате нужната ви вещ близо до дома си. Ако задачата не е била толкова важна, разумът нямаше да търси сложно решение. Друг пример. Имате цял списък със задачи, но не знае¬те коя да свършите първа и коя втора. Не бива да мислите. Ако редът за вас няма принципно значение, просто си вършете работата. Движете се заедно с потока, освободете разума си от влиянието на махалата. Става дума не да се превърнете в безволно хартиено корабче, а да не пляскате с ръце по водата - достатъчно е да правите леки и прости за вас движения. Няма да продължавам с примерите. Вие сами ще напра¬вите множество полезни и учудващи за вас открития, ако макар за един ден се опитате да се движите по течението. Винаги, когато ви е нужно да намерите някакво решение, се запитайте: кой е най-лесният път? Изберете най-простия път за търсене на решението. Винаги, когато някой или нещо ви отвлича или ви от¬клонява от пътя, не бързайте активно да се противопоста¬вите или да избягате. Пробвайте да се отдадете под аренда и наблюдавайте какво ще стане. Винаги, когато е необходимо да направите нещо, се по¬питайте: как това може да се направи най-лесно? Позволе¬те на работата да се свърши така, както е най-лесно. Винаги, когато ви предлагат нещо или ви доказват сво¬ята гледна точка, не бързайте да се отказвате и да спорите. Може би разумът ви не разбира изгодата си и не вижда ал¬тернатива. Активизирайте Надзирателя. Отначало наблюдавайте и едва след това действайте. Влезте в зрителната зала, не бързайте да установите кон¬трол и позволете на играта да се развива доколкото може самостоятелно под ваше наблюдение. Не бива да пляскате с ръце по водата. Не пречете на живота си да се движи по течението и ще видите колко по-леко ви е станало. ПЪТЕВОДНИТЕ ЗНАЦИ Как да различим наближаващата плитчина или водопад от обикновен завой на потока? Да се ориентираме в окол¬ния свят ни помагат напълно осезаеми знаци. Светът по¬стоянно ни ги предлага. Най-известният и разпространен вид са поличбите, до¬бри и лоши. Ако си видял дъга, това е добър знак. Премине ли ти черна котка път, очаквай беда. Така е прието да се смята. Общоприетите поличби са се формирали вследст¬вие на многократни наблюдения и съпоставки. Щом про¬центът на сбъдване на поличбата е достатъчно висок, се проявява закономерност, която става достояние на обще¬ственото мнение, тъй като хората постоянно си разказват за странни явления. Но поличбите далеч не винаги се сбъдват. Защо е така? Какво става, когато човек е забравил нещо и му се на¬лага да се върне? Той си мисли: да се върна е лош знак. Може и да не вярва в поличби, но установилият се общест¬вен стереотип хвърля сянка в подсъзнанието му. В мислите му се заражда очакването за някаква неприятност. Или не, мисли си човек, няма да Се върна. Но това също не помага, защото.равномерното течение вече е нарушено и човекът в някаква степен е изваден от равновесие. Очакването за беда внася своите корективи в парамет¬рите на мисленото излъчване и човек се пренася на съответните жизнени линии. Той получава това, от което се стра¬хува. Сам е допуснал подобна възможност в своя сцена¬рий. Именно затова вероятността за сбъдване на поличба-та нараства. Както виждате, общоприетата поличба сама по себе си не представлява закон или дори закономерност. Защо точ¬но черната котка за всички е стандартен лош знак? Или откъде накъде тя може да окаже някакво влияние върху нашия живот? Не тя оказва влияние, а вашето отношение към поличбата. Ако вярвате в поличби, те ще участват във формира¬нето на събитията от вашия живот. Щом не вярвате, но се съмнявате, влиянието им ще отслабне, ала все пак ще оста¬не. Ако не вярвате и не им обръщате внимание, те няма да оказват върху живота ви никакво влияние. Всичко е много просто: получавате онова, което допускате в сценария на вашия живот. Който смята поличбите за предразсъдъци, няма в слоя на своя свят никакви признаци за сбъдването им. Поличбите действат в слоевете на чуждите животи, защото онези хора намират за себе си потвърждение, а нашият невярващ - не. Щом поличбите сами по себе си не оказват влияние, тогава за какви пътеводни знаци става дума? Черната кот¬ка не може да окаже влияние, но тя е знак, предупрежда¬ващ за събития, които ще се случат по течението на вари¬антите. Въпросът е кои знаци да смятаме за пътеводни? Нали ако си поставим за цел да наблюдаваме, във всичко става¬що наоколо можем непрекъснато да откриваме знаци. Как обаче да ги интерпретираме? Сега няма да се занимаваме с интерпретацията им. Това е неблагодарно занимание, твърде несигурно и непонятно. Единственото, което може да се направи, е да се приеме знакът за сведение, да се засили бдителността на Надзира¬теля и да бъдем по-внимателни. Пътеводни знаци са онези, които показват възможен завой в течението на варианти. С други думи, знакът е предвестник на събитие, което ще внесе твърде осезателно из¬менение в равномерното течение на живота. Ако очаквате някакъв поврат, макар и незначителен, тогава може да се появи знак и да ви сигнализира. Предстои ли ви поврат, който не очаквате, също може да се появи някакъв харак¬терен знак. Какво значи характерен? Работата е там, че когато течението на варианти прави завой, вие преминавате върху друга жизнена линия. На¬помням, че линията е повече или по-малко еднородна по качество на живота. Потокът в течението на варианти може да пресича различни линии. Те се отличават по своите па-раметри. Промените могат да бъдат незначителни, но все пак разликата се усеща. Точно тази качествена разлика за¬белязвате, съзнателно или несъзнателно - сякаш нещо не е така, както е било преди минута. И така, пътеводните знаци се появяват само тогава, ко¬гато започва преминаване върху други жизнени линии. Може би няма да обърнете внимание на отделно явление. Например чувате гарван да грачи, но това не ви притесня¬ва, не сте почувствали качествена разлика, значи все още се намирате на предишната линия. Но ако сте обърнали внимание на това явление, усетили сте нещо необичайно в него, то може да бъде знак. Знакът се отличава от обикновеното явление по това, че винаги сигнализира за започващо преминаване върху съществено различна жизнена линия. Обикновено ви по¬ставят нащрек явления, станали веднага след преминава¬нето върху друга линия. Защото линиите се различават ка¬чествено. Отликите могат да са с различен характер, поня¬кога неподдаващ се на ясно обяснение —усещане, че сякаш нещо не е както трябва. Когато преходът е станал, интуи¬тивно го чувстваме, понякога забелязвайки явните измене¬ния като знаци. Сякаш с крайчеца на очите си виждаме или подозираме, че се е появило нещо ново в течението. Знаци¬те са като указателни табели, те ни казват: нещо се е про¬менило, нещо става. Явлението върху текущата жизнена линия по правило не ни поставя нащрек. То е със същото качество, както и другите явления върху дадената линия. Макар че ако човек игнорира всичко, което става около него, няма да забележи и явните знаци. Преминаването върху съществено разли¬чаваща се линия обикновено става на етапи, през междин¬ни линии. Върху тях знаците могат да се появяват като пре¬дупреждения с различна степен на сериозност. Понякога човек игнорира първото предупреждение. Преминаването продължава, следва второ предупреждение, сетне трето и ако и след това той не спре, става това, което трябва да стане на финала. Както вече бе казано, много сложно е да се интерпрети¬рат знаците еднозначно. Не можем да бъдем уверени дори дали явлението, привлякло вниманието ни, е знак. Можем само да приемем за сведение онова, което светът иска да ни съобщи. Интересуват ни преди всичко предстоящите плитчини и прагове. Понякога ни се иска да получим макар и намек какво ни очаква занапред. В повечето случаи въпросът може да се формулира така, че да се получи двуполярен отговор - да или не. Например: ще стане или не, ще успея или не, ще мога или не. добре ли е или зле, опасно ли е или не и т.н. Необходимо е интер¬претацията на знака да се ограничи само до намек за версия на отговор от типа на „ положително \" или „ от¬рицателно \". На по-голяма точност не бива да се разчита. Знакът крие в себе си намек за качеството на бъдещия поврат. Ако той се асоциира с неприятни усещания, внуша¬ва опасение, недоверие, неприятно учудване, безпокойство или дискомфорт, значи сигнализира за негативен поврат на събитията. Ако усещанията са нееднозначни, тогава няма смисъл да се интерпретира знакът - оценката няма да е си¬гурна. При всички случаи не бива да се тревожите особено и да придавате голямо значение на това. Но щом сте обърнали внимание на знака, не си струва да го пренебрегвате. Може би той ви предупреждава, че трябва да бъдете внимателни или да промените поведението си, или навреме да спрете, или да изберете друга насока за действията си. Знаците могат да имат най-разнообразна форма. Изиск¬ването е само едно: да се различава значението им - нега¬тивно или позитивно. Например бързам за някъде, а пътя ми препречва бабичка с патерица и не успявам да я заобиколя, колкото и да се мъча. Какво означава този знак? Най-веро¬ятно, че ще закъснея. Или автобусът ми, който обикновено се влачи едва-едва, днес, кой знае защо, лети като откачен. Изглежда някъде съм се увлякъл и следва да бъда по-внима¬телен. Или замисленото от мен никак не върви, появяват се непреодолими пречки, работата куца. Може би съм избрал задънена улица и изобщо не бива да вървя по този път? Главното качество на знаците е, че са в състояние навре¬ме да ви събудят от съня наяве и да ви дадат да разберете, че вероятно действате в интерес на деструктивните махала и в своя вреда. Човек често върши съдбовни грешки под зомбиращата наркоза на махалото и едва по-късно си спомня, че не си е давал сметка за действията си, не е бил бдителен. При такива случаи интерпретирането като предупреждение на дори безобидни знаци няма да е излишно. Вниманието и осъзнатият, трезв поглед върху ставащото никога не пречат. Главното е бдителността да не прерасне в безпокойство и мнителност. Трябва да се грижите, без да се тревожите. Като се отдадете под аренда, да действате безупречно. Колкото и странно да е, най-ясните и отчетливи пътеводни знаци са изпуснати сякаш случайно фрази, изречени спонтанно, без да са обмислени предварително. Ако съзна¬телно се опитват да ви натрапят мнението си, можете да го пропуснете покрай ушите си. Но изпусната ли е спонтанна фраза, която представлява препоръка да се направи нещо или как да се постъпи, отнесете се много сериозно. Спонтанни са фразите, произнесени без предварително обмисляне. Спомнете си как отговаряте на нечия реплика машинално, без да размисляте. Сякаш отговорът вече съще¬ствува някъде в дълбините на съзнанието ви и се изплъзва от устата ви, без да премине през аналитичния апарат на разума. По подобен начин се изричат разсеяни фрази, когато разумът или дреме, или е зает с нещо друго. Когато разумът дреме, говори душата, а тъкмо тя се обръща направо към информационното поле. Например ви подхвърлят: „Сложи си шалче, ще се простудиш.\" Сто на сто ако не послушате, сетне ще съжалява¬те. Или сте загрижен за някакъв проблем, а някой пътьом подхвърля незначителен съвет. Не бързайте да махнете с ръка и се вслушайте. Или сте убеден в своята правота, а някой между другото ви показва, че не е така. Не се инате¬те и се огледайте, не пляскайте с ръце по водата. Душевният дискомфорт също е ясен знак, само че обик¬новено не му обръщат внимание. Ако е необходимо да взе¬мете решение, никой по-добре от душата ви не знае как да се направи по-добре. Често е много трудно да се разбере какво точно ви под¬сказва душата. Но както показахме по-горе, може напълно еднозначно да се определи дали й харесва решението на разума или не. Например ви е необходимо да вземете ре¬шение. Спрете и се вслушайте в шепота на утринните звез¬ди. А ако разумът ви вече е взел решение и вие със закъсне¬ние сте си спомнили за шепота на утринните звезди, поста¬райте се да възстановите в паметта си какви чувства сте изпитвали тогава. Например да ги охарактеризирате като „добре ми е\" или „не ми е добре\". Ако сте взели решението с неохота или сте били потис¬нати, тогава сто на сто е „не ми е добре\". В този случай ако можете да промените решението си, смело го променете. Не е трудно да се определи състоянието на душевен комфорт. Трудно е навреме да си спомните,-че е необходи¬мо да се вслушате в чувствата си, защото разумът разсъждава авторитарно и не слуша никого освен себе си. Гръмо¬гласният грохот на здравия смисъл не само заглушава ше¬пота на душата. Разумът винаги и по всякакъв начин се мъчи да обосновава и да доказва правотата си. Ето вие сте изправен през избора „да\" или „не\". Ду¬шата се опитва плахо да възрази: „не\". Разумът си дава сметка, че душата казва „не\", но се преструва, че не чува и убедително обосновава, опирайки се на „здравия сми¬съл\", своето „да\". Като прочетете тези редове, сложете ги на отделна по¬лица в своята памет и следващия път, когато вземате ре¬шение, си ги спомнете. Ще се убедите, че всичко става точно така. Предлагам ви добре да запомните простия и сигурен алгоритъм за определяне на душевното „не\": ако ви се налага да се убеждавате и да се уговаряте, за да каже¬те „да\", значи душата ви казва „не\". Запомнете: кога¬то душата ви казва „ да \", няма да има нужда да се убеж¬давате. Необходимо е непрекъснато да наблюдавате какви зна¬ци ви предлага околният свят. Но не бива да се мъчите да ги виждате навсякъде. „Птиците летят високо. Какво ли предвещава това?\" Ами не се боят от височината, затова си летят. Необходимо е само знаците да се приемат за све¬дение и да се помни, че могат да бъдат пътеводни. Щом го забравите, веднага ви обсебват махалата и можете да ста¬нете жертва на обстоятелствата. Особено прецизно трябва да проверявате желанията и постъпките, които могат да променят съдбата ви из осно¬ви. Ако желанието ви предизвиква известен дискомфорт и имате възможност да се откажете от него - откажете се. То извира не от душата, а от разума. Желанията на разума ви¬наги са натрапени от махалата. Същото се отнася и за постъпките. Ако игнорирате ду¬шевния дискомфорт, в повечето случаи няма да се случи нищо страшно, но понякога ще се наложи и да съжалявате. Ето защо по-добре по възможност да се откажете от же¬лания и постъпки, които предизвикват дискомфорт, съмне¬ния, опасения и чувство на вина. Това много ще улесни живота ви и ще ви отърве от множество проблеми. Наистина има едно „но\". Ако вследствие на погрешни постъпки се е образувал възел от проблеми, принципът на отказване не винаги ще е уместен. В някои случаи ще ви се наложи да правите „дискомфортни\" неща, например да из¬ричате лъжи или да отивате на работа, която мразите. Но щом възелът бъде развързан, можете смело да използвате принципа на отказване. Това е всичко, което може да се разкаже за пътеводните знаци в рамките на модела на транссърфинга. Само вие мо¬жете да забележите и да интерпретирате своите знаци. Не е нужно да ви уча как да го направите. Сами ще разберете, ако наблюдавате себе си и околния свят. Но не е нужно да при¬давате излишно важно значение на недостатъчно ясните зна¬ци и да включвате негативните интерпретации в сценариите на вашия живот. За да не заседнете на плитчина и да не нале¬тите на прагове, достатъчно е просто да не създавате излиш¬ни потенциали. Тук можете да минете и без знаци. Все пак не ни е дадено ясно да разбираме значението им. Единственият знак, на който трябва да обърнете особе¬но внимание, е състоянието на душевен комфорт, когато вземате решения. Наистина си струва да се вслушате в шепота на утринните звезди. ДА СЕ ОСВОБОДИШ ОТ СИТУАЦИЯТА Съществуването на потоци в течението на варианти освобождава разума от два непосилни товара: необходи¬мостта рационално да решава проблемите и постоянно да контролира ситуацията. Разбира се, ако си позволи да се освободи. За да го стори, му е необходимо повече или по-малко рационално обяснение. Както забелязахте, в тази книга има много ирационални неща, които не се съгласу¬ват с позицията на здравия разум. И макар целта на транс¬сърфинга да не е обясняване на строежа на околния свят, така или иначе непрекъснато ми се налага да обяснявам тези шокиращи разума въпроси. И как иначе? Много трудно е да се разпука монолитът на здравия смисъл. Разумът не е свикнал да приема всичко на вяра. Той иска обосноваване и доказателства. Вие сами¬те ще си набавите доказателствата, ако проверите принци¬пите на транссърфинга на практика. Аз мога да ви предо¬ставя само известно обосноваване, за да успокоя недовер¬чивия разум. В противен случай не само няма да проверите принципите, а и изобщо няма да четете по-нататък. А това е само началото. По-нататък ви чакат множество удиви¬телни открития. Двата товара, за които споменахме по-горе, са наложе¬ни на разума още от детството ни. Постоянно ни учеха: „Мисли с главата си! Даваш ли си сметка какво правиш? Обясни ми защо постъпваш така? Учи си уроците, само с ум можеш да постигнеш нещо в живота. Ама че си глупав! Ще разсъждаваш ли или не?\" Възпитателите и обстоятелствата са моделирали от ра¬зума „войник\", готов във всеки момент да намери обясне¬ние, да отговори на поставения въпрос, да прецени ситуа¬цията, да вземе решение, да контролира ставащото. Разумът е приучен да действа целесъобразно от гледна точка на здра¬вия смисъл. Само да не си помислите, че толкова съм се самозабра¬вил, та съм готов изобщо да изхвърля здравия смисъл. На¬против, той е минимално необходимият комплекс от пра¬вила как да се държиш в околния свят, за да оцелееш. Само че грешката на разума е, че следва този кодекс буквално и праволинейно. Той така е зациклил на тема здрав смисъл, че не може да се огледа и да види кое не се съгласува с тези правила. А в света има твърде много неща, които се разминават със здравия смисъл. Потвърждение за това е неспособност¬та на разума да обясни всичко и да предпази човека от про¬блеми и неприятности. От тази ситуация има един много прост изход: да се довериш на потоците в течението на ва¬рианти. Обосноваването е също много просто: тъкмо в потоците е заложено онова, което търси разумът - целе-съобразността. Както знаете, потоците се движат по пътя на най-малкото съпротивление. Разумът се стреми да разсъждава здраво и логично, опирайки се на причинно-следствените връзки. Но неговото несъвършенство не му позволява безпогрешно да се ориентира в околния свят и да открива единствено правилните решения. А природата е съвършена, затова в потоците има пове¬че целесъобразност и логика, отколкото и в най-мъдрите разсъждения. И колкото и да е убеден разумът, че мисли трезво, все едно ще греши. Впрочем при всички случаи той ще прави грешки, но много по-малко, ако намали старани¬ето си и по възможност позволи на проблемите да се реша¬ват без неговата активна намеса. Това се нарича да се освободиш от ситуацията. С дру¬ги думи, необходимо е да се отслаби хватката, да се намали контролът, да не се пречи на течението, да се даде повече свобода на околния свят. Вече знаете, че да се прилага натиск върху света е не само безполезно, но и вредно. Като не се съгласява с тече¬нието, разумът създава излишни потенциали. Транссърфингът предлага съвсем друг път. Първо, пречките си ги създа¬ваме ние самите, като нагнетяваме излишни потенциали. Ако намалим важността, пречките ще изчезнат сами. Вто¬ро, ако препятствието не се поддава, не бива да се борим с него, а да го заобиколим. За това ще ни помогнат пътеводните знаци. Бедата на разума е и там, че е склонен да възприема събитията, непобиращи се в сценария му, като препятст¬вия. Обикновено той планира и пресмята всичко, но ако се случи нещо непредвидено, започва да се бори активно с него, за да нагласи събитията според своя сценарий. Вслед¬ствие на това ситуацията още повече се влошава. Разбира се, разумът не е в състояние идеално да плани¬ра събитията. Точно тук трябва да се даде повече свобода на течението. То няма интерес да разруши съдбата ви. Това също не е целесъобразно. Съдбата руши разумът със свои¬те неразумни действия. Целесъобразност от гледна точка на разума е, когато всичко става по запланувания сценарий. Онова, което не се съгласува, се възприема като нежелан проблем. А той трябва да се решава и разумът усърдно се заема с него, пораждайки нови проблеми. По този начин сам натрупва по пътя си множество пречки. Помислете си: кога хората са щастливи, изпитват удов¬летворение и са доволни от себе си? Когато всичко върви по план. Всяко отклонение от сценария се възприема като неус¬пех. Вътрешната важност не позволява на разума да при¬еме подобна възможност. Той мисли: „Нали всичко плани¬рах и пресметнах предварително? Аз най-добре зная кое е хубаво и кое лошо за мен. Аз съм разумен.\" Животът често поднася на хората подаръци, които те приемат неохотно, защото не са ги планирали. „Не исках такава играчка!\" Ре¬алността е такава, че рядко получаваме заплануваните от нас играчки, затова винаги сме си мрачни и недоволни. А сега да си представим колко по-радостен ще стане животът, ако разумът намали своята важност и признае правото на отклоненията в сценария да съществуват! Всеки сам може да регулира равнището на своето щас¬тие. За повечето хора долната му линия е доста завишена, затова не се смятат за щастливи. Не ви призовавам да се задоволявате с онова, което имате. Съмнителното твърде¬ние „Ако искаш да бъдеш щастлив - бъди такъв\" не важи за транссърфинга. Ще си получите играчката, но за това ще поговорим по-късно. Сега става дума как да се избегнат неприятностите и да се намали броят на проблемите. Точно нежеланието на разума да приеме отклонения в сценария си не му позволява да се възползва от готовите решения в потока на течението на варианти. Маниакалната му склонност да държи всичко под контрол превръща живо¬та в непрекъсната борба с течението. Ами че нали той не може да позволи течението да се движи, без да се подчинява на волята му? Ето че стигнахме до основната му грешка. Разумът не се стреми да управлява своето движение по течението, а самото течение. Това е една от главните при¬чини за възникването на всички проблеми и неприятности. Целесъобразният поток, движещ се по пътя на най-мал¬кото съпротивление, не може да създава проблеми и пре¬пятствия - създава ги глупавият разум. Активизирайте Надзирателя си и поне един ден наблюдавайте как разумът се опитва да управлява течението, Нещо ви предлагат, а вие отказвате, нещо се опитват да ви съобщят, а вие го пре¬небрегвате. Някой изразява своята гледна точка, а вие спо¬рите, някой прави нещо посвоему, а вие го поправяте. Пред¬лагат ви решение, а вие възразявате. Очаквате едно, а се получава друго и недоволствате. Някой ви пречи и изпада¬те в ярост. Нещо се развива в разрез с вашия сценарий и вие се хвърляте в атака да насочите течението в нужното русло. Може би лично за вас нещата стават малко по-иначе, но все пак има частица истина, нали? А сега се опитайте да отслабите хватката на контрола си и предоставете повече свобода на течението. Не ви пред¬лагам да се съгласявате и да приемате всичко. Просто сме¬нете тактиката - прехвърлете центъра на тежестта от кон¬трола върху наблюдението. Стремете се повече да наблю-давате, отколкото да контролирате. Не бързайте да махвате с ръка, да възразявате, да спорите, да доказвате своята правота, да се намесвате, да управлявате, да критикувате. Дайте шанс на ситуацията да се реши без активната ви на¬меса или противодействие. Тогава ще бъдете смаяни или поне учудени. А ще излезе нещо съвсем парадоксално. Като се откажете от контрола, ще получите още по-голям контрол над ситуацията, отколкото преди. Странични¬ят наблюдател винаги има по-голямо предимство от непо¬средствения участник. Ето защо непрекъснато ви повта¬рям: отдайте се под аренда. Когато погледнете назад, ще се убедите, че контролът ви е бил насочен срещу течението. Предложенията на другите са били смислени. Не си е струвало да спорите. Намесата ви е била излишна. Онова, което сте смятали за пречка, изобщо не е било такова. Проблемите се решават благополучно и без вашата намеса. Това, което сте получили не по план, съвсем не е лошо. Случайно подхвърлените фрази наистина имат сила. Душевният дискомфорт ви е служел за предупреж¬дение. Не сте изразходвали излишна енергия и сте доволни. Тъкмо това е разкошният подарък, предоставен от течение¬то за разума, за който ви говорех по-горе. И, разбира се, освен всичко казано дотук, да си спом¬ним и за нашите „приятели\". Да се движим заедно с тече¬нието ни пречат махалата. На всяка крачка те провокират човека, като го принуждават да пляска с ръце по водата. Наличието на поток в течението не е изгодно за махалата по простата причина, че той е насочен към минимални енер¬гийни загуби. Използваната от човека енергия за борба с течението отива за създаване на излишни потенциали и за храна на махалата. Единственият контрол, който заслужа¬ва вниманието ни, е контролът върху вътрешната и външна¬та важност. Спомнете си, че именно важността пречи на разума да освободи ситуацията. В много случаи да се освободи ситуацията е по-ефи¬касно и по-полезно, отколкото човек да държи на своето. Стремежът на хората към самоутвърждаване още от детст¬вото създава навика да доказват своята значимост. Оттук и вредната във всяко отношение склонност да докажеш пра¬вотата си на всяка цена. Това създава излишен потенциал и влиза в противоречие с интересите на други хора. Често мнозина се мъчат да докажат правотата си дори в случаите, когато отсъждането в една или друга посока не засяга интересите им. У някои чувството за вътрешна важност е дотолкова хипертрофирано, че се стремят и в дреболиите да наложат своето. Вътрешната важност прераства в мания да се държи всичко под контрол: „На всички ще докажа, че съм прав, каквото и да ми струва това.\" Вреден навик. И усложнява живота преди всичко на самия защитник на истината. Ако интересите ви не са особено пострадали, смело освободете ситуацията и предоставете на другите правото да пляскат с р"

• За да коментирате трябва да сте регистрирани потребители!